Р Е Ш
Е Н И Е
№ 345
гр.
Пловдив, 28.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Христина
Близнакова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6698/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ленно“ АД, седалище
и адрес на управление : гр.София, бул. Мария Луиза №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т.против
Наказателно постановление №16-002392 от 10.05.2019 г., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
София, с което на дружеството за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на основание
чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда. С жалбата се моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, респ. да
бъде преквалифизирано нарушението по чл.415в от Кодекса на труда предвид
изпълнението на задължението от наказаното лице и липсата на настъпили
вредоносни последици.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се предствалява от мл. адв. Н. Лесов и от юриск.Моллова с представени
по делото пълномощни. Процесуалните представители на жалбоподателя поддържат
жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Началник отдел
„ Административно информационно и правно осигуряване“ в Дирекция „Инспекция по
труда“Пловдив, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Предвид обстоятелството, че връчването на
наказателното постановление е осъществено чрез пощенски служител, като не е
удостоврена длъжността на лицето, което
е получило наказателното постановление и
няма данин това лице има право да получава документи, адресирани до
дружеството, съдът приема, че срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН за подаване на
жалбата е спазен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 12.03.2019 г. и 19.04.2019 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ –Пловдив била извършена проверка по документи на „Ленно“
АД, относно обект на контрол офис в гр.Пловдив, бул. „Марица“ №154, сектор „А“,
в който полагал труд Л.А.Ч.. От представените документи било установено, че
трудовият договор, сключен между дружеството и посоченото лице бил прекратен със Заповед №581
от 07.03.2019 г. на осн. чл.330, ал.2
т.6 от Кодекса на труда, считано от датата на връчване на заповедта.
В хода на
проверката било установено, че в седемденвен срок от прекратяването на трудовия договор, т.е.
до 14.03.2019 г. от страна на дружеството със седалище и адрес на управление :
гр.София не било изпратено уведомление до Териториалната дирекция на
Националната агенция по приходите.
От представената справка в Дирекция „Инспекця по
труда“ Пловдив за приети и отхвърлени
уведомления изх.№ 22388193171975/08.04.2019 г.и от направената справка в
електронния регистър на НАП било видно, че на 08.04.2019 г. било изпратено
уведмоление за прекратяване на трудовия договор с Л.Ч..
Във връзка с резултатите от проверката бил
съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, а въз
основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събарните устни и писмени доказателства.
Установява се от приложената по
административнонаказателната преписка Заповед №581 от 07.03.2019 г., че трудовият
договор с лицето бил прекратен на 07.03.2019 г.
От приложеното по административнонаказателната
преписка уведомление изх.№ 22388193171975/08.04.2019 г. и от направената
справка в електронния регистър на НАП е видно, че на 08.04.2019 г. т.е. след
7-дневния срок, предвиден за изпращане на уведомления за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на дружеството било изпратено уведмоление за
прекратяване на трудовия договор с Л.Ч..
В тази връзка
са и дадените от страна на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител В. П. Б. показания, в които същата поддържа направените в АУАН
констатации.
С оглед събраните устни и писмени доказателства съдът намира, че
нарушението по чл.62, ал.3 от КТ е доказано по безспорен начин. Доказателства,
опровергаващи тези изводи, не бяха представени от самия жалбоподател. Установеното
нарушение не се оспорва от жалбоподателя, като оплакванията са главно от
процесуален характер и се свеждат до неправилно приложение на материалния
закон.
При проверка относно спазване на процесуалните
изискавния за съставяне на АУАН и НП съдът прие, че същите са издадени от
компетентни лица. Съгласно чл.416 от КТ за нарушенията на трудовото
законодателство се съставят от актове от държавни контролни органи. Съгласно
чл.416, ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган или от оправомощени от него лица. Съгласно чл. 6, ал.1 т.21 от
Устройствения правилника на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“
изпълнителният директор издава наказателни постановления в случаите, предвидени в закон по актове,
съставени от служители на Агенцията. Съставенията АУАН е издаден от главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив, където е извършена проверката. Това че
наказателното постановление не е издадено от директор на дирекцията в
гр.Пловдив, по никакъв начин не опорочава законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
Не е било необходимо и издаване на нарочна заповед
за извършване на проверката, доколкото инспекторите към ИА „Инспекция по труда“ имат право по всяко време да
осъществяват контролните си функции на съответната територия, към която
принадлежи съответното ведомство.
Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата
си, а именно чрез правно бездействие, което е продължило до изпълнение на
съответното правно дължимо действие т.е. до подаване на заявление в ТД на НАП,
което може да бъде изпълнено във всяка една ТД на НАП. Въпреки положените
усилия по делото се установи единствено, че такова уведомление е било изпратено
и е постъпило в ТД на НАП София, офис Оборище , заведено с номер
22388193171975/08.04.2019 г. , което е достатъчно да се разбере кога е
изпълнено съответното задължение.
Съгласно чл.62, ал.3, изр. първо от КТ, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Според разпоредбата на чл.414, ал.3, предл. първо от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай чл.415в от КТ
не може да намери приложение, тъй като разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ
изрично изключва нарушенията по чл.62, ал.3 от КТ от приложното поле на привилегираваната разпордеба.
Предвид цитираната разпоредба правилно
е приложен материлният закон и съответната на нарушението санкционна норма.
Наложената санкция е в минимално предвидения размер, поради което е
справедлива.
С оглед изложеното наказателното посатновление
като правилно и законосъобразано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва на въззиваемата
страна да се присъдят и съответните разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5
вр.ал.3 от
ЗАНН поради
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за
основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден да плати на ответната
страна сумата в размер на 80 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63 ал.5
вр. ал.3 от
ЗАНН вр.чл.144
от АПК вр.чл.37 ал.1
от Закона за правната
помощ вр.чл.27е
от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-002392 от
10.05.2019 г. , издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ София, с което на „Ленно“ АД , ЕИК *********,
седалище и адрес на управление : гр.София, бул. Мария Луиза №2, ет.5, представлявано
от А.Г.Т.за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. на основание
чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА „Ленно“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление : гр.София, бул. Мария Луиза №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т.да
заплати на на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по
НПК, пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
Вярно с оригинала! МК