Решение по дело №2253/2018 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч,  15.05.2019 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар Румяна Баева като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 2253 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Цена на иска:1174,79лв.

            Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д.А. против В.Д.Б., с пост.адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.422 от ГПК вр.чл.249, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и цена: 1174.79 лв. лв.

             Ищецът излага в ИМ, че  е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което за „Агенция контрол на просрочени задължения”ЕООД е налице правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

             Твърди, че между „Аксес Файнанс”ООД, като Кредитор, и В.Д.Б. е подписан Договор за кредит „Бяла карта” № 495250 от 08.02.2017 г, като с подписването на договора ответникът е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК.

             Излага, че основанието, на което заявлението и исковата молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 12 юни 2018 г. между „Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

             Наведени са твърдения, че с подписване на процесния договор за кредит „Аксес Файнанс”ООД де е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500.00лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Посочва се, че в договора е предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните  са се съгласили да бъде увеличен същия с подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта” № 495250 от 06.05.2017 г., с който кредитният лимит е увеличен на 700 лв.

             Твърди се, че ответникът е усвоил сума в общ размер на предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница е в размер на 675.49 лв. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва в размер на 53.45 лв. за периода 11.03.2017 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта до  06.12.2017 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Ищецът излага, че страните са договорили, в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се задължава да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, Кредитополучателят дължи  неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.Твърди се, че в конкретния случай на ответника е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 202.45 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 06.12.2017 г.

           Твърди се също, че в договора е предвидено, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на уговорения падеж освен да предостави като обезпечение поръчителство, следва да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в 3 – дневния срок до предоставяне на обезпечението, като при забава за плащане на посочената сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на на задължението в размер на 2,50 лв за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лв., включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя и в конкретния случай на ответника са начислени такива разходи и такса в размер на 197,50 лв.

             Твърди се още, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно  изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 06.12.2017 г. Ищецът излага, че считано от тази дата ответникът дължи заплащането на лихва за забава/мораторна лихва/ върху главницата в размер на 45.90 лв. за периода от 07.12.2017 г. – датата на настъпване и респ.обявяване на предсрочната изискуемост до 04.08.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД има следните вземания срещу В.Д.Б.: 675.49 лв. – главница; 53.45 лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.12.2017 г; 202.45 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197.50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на  просрочено задължение, 45.90 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07.12.2017 г. -датата на настъпване и респ.обявяване предсрочната изискуемост до 04.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендирани са и разноските по делото. 

             В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор  от адв.Х.И.– назначен за особен представител на ответника. Оспорва иска като недопустим и неоснователен, като излага подробни съображения.Счита, че ищецът не е изчерпал всички процесуални способи за връчване съобщението на ответника, като не е посочил актуален постоянен, настоящ адрес за връчване по надлежния начин, предвиден в ГПК. Излага, че ищецът не е представил доказателства за уведомяване на длъжника за цедирането на дълга, поради което не следва, че същият е изпаднал в забава или не изпълнява задълженията си по Договор за кредит „Бяла карта” от 08.02.2017 г. Навежда довод, че  с оглед акцесорният им характер  вземанията за лихви, неустойки, разноски, разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение също се явяват недължими.

             В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД не изпраща представител.

             Ответникът В.Д.Б. не взема лично участие в процеса.  Представлява се от особен представител адв.Хр.И.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               От приложеното ч.гр. д №1674/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД е издадена Заповед №976 от 15.08.2018 г., с която е разпоредено  лъжникът В.Д.Б., ЕГН-********** *** да заплати на

кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК : *********, със  седалище и адрес на управление : гр.София-1527, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, сумата 675.49 /шестотин седемдесет и пет лева четиридесет и девет стотинки/ главница до погасяване на кредита, 53.45 /петдесет и три лева четиридесет и пет стотинки/ договорна лихва за периода от 11.03.2017 год. до 06.12.2017 год., 202.45 /двеста и два лева четиридесет и пет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.04.2017 год. до 06.12.2017 год., 197.50 /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разходи и такси за извънсъдебно събиране, 45.90 /четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки/ законна лихва за  периода от 07.12.2017 год. до 04.08.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата 675.49 /шестотин седемдесет и пет лева четиридесет и девет стотинки/, начиная от 14.08.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата 225 /двеста двадесет и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева платената по сметка на съда държавна такса и 200 лева възнаграждение за юрисконсулт.

             Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №3143 от 08.10.2018  г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  24.10.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

               Установява се, че на 08.02.2017 г. между „Аксес Файнанс”ООД, от една страна като Кредитодател, и ответника В.Д.Б., от друга страна, като Кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който  Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 250.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. От своя страна Кредитополучателят се е задължил да го върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел задължение да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени. В  чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ.”Погасяване” е постигната договореност,че при непогасяване на текущото си задължение на падежа, Кредитополучателят дължи да представи в 3-дневен срок след падежа допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия, като в същия срок  да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да  послужи за частично погасяване на задължението  му.  В договора е предвидено, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл. 22, ал. 1 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 22, ал. 2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 22, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 22, ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.

             Установява се и не се оспорва, че страните по цитирания по-горе Договор за кредит”Бяла карта” са подписали и Приложение №1 към Договора относно условията за ползване на международна платежна карта White Card /Access Finance/iCard.

             С Анекс към Договора за кредит „Бяла карта” от 08.02.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс”ООД и ответника В.Б. е увеличен максималния размер на револвиращия кредит на сумата от 700.00лв. Страните са се съгласили Анекса да влезе в сила в срок до 5/пет/ работни дни, считано от датата на получаване от Кредитодателя на коректно разписан екземпляр от анекса от страна на Кредитополучателя и след изплащане на кратко текстово съобщение на предоставения от Кредитополучателя мобилен телефонен номер, че лимитът по Договора е увеличен.

             На 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс”ООД, като продавач, и „Агенция за контрол на просрочени задължения”“ ООД, като купувач, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/, по силата на който  страните се споразумели, че Продавачът ще прехвърли на Купувача станали ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1, явяващо се неразделна част от договора. Съгласно чл.4.1, моментът на подписване на Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По силата на т.4.5. от рамковия договор  Купувачът се е задължил от името на Продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като продавачът упълномощава Купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от него пълномощно.

 В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Аксес Файнанс”ООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Аксес Файнанс”ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, съгласно Договора за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и индивидуализирани в Приложение №1/ 12.06.2018г.

„По силата на писмено пълномощно/ л.33/ „Аксес Файнанс” ООД, чрез законния си представител Цветан Петков Кръстев е овластил “Агенция за контнол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми от името на „Аксес Файнанс”ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 11.11.2016 г. между „ Аксес Файнанс”ООД  и „Агенция за събиране на вземания”АД, включени в което и да е подписано Приложение №1 между страните, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.

   В препис извлечение от приложение № 1/12.06.2018 г. към Договор за прехвърляне на вземания между Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за онтрол на просрочени задължения“ООД се посочва вземане към длъжника  В.Д.Б., с ЕГН **********  по кредит ID 495250, с дата на договора 06.05.2017 г., с кредитен лимит на картата 700 лв. и остатък на главница 675.49 лв,  лихва за забава – 35,91 лв., остатък договорна лихва – 53,43, остатък такси/неустойки/ разходи за забава – 399,95 лв. и общ остатък на дължимата сума към датата на продажбата 1164,80 лв.

             Към исковата молба е приложено писмо, адресирано до ответника В.Д.Б., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Аксес Файнанс”ООД, е направил изявление, че на основание сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение №1 от 12.06.2018 г., сключен между цедента „Аксес Файнанс”ООД и цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД задължението му по Договор за кредит „Бяла карта”е било изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, което Дружество е новият кредитор. Ответникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо него е „Агенция за контрол на просрочени задължения и всички дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по негова сметка.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД– частен правоприемник /цесионер/ на „Аксес Файнанс” ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 976 от 15.08.2018 г , издадена по ч.гр.д.№1674/2018 г.

Съдът намира, че приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016 г. е валидно сключен между Кредитодателя по процесния договор за кредит – „Аксес Файнанс”ООД, в качеството му на продавач/цедент/ и  „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД/ с правоприемник ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД/, в качеството му на купувач/цесионер/. По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1/1.06.2018 г. към Договора за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от  11.11.2016 г., в който под №264 вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на продажбата.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има  действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В хода на процеса ответникът отрича да е надлежно уведомен за цедиране на вземането. От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на иска ответникът е получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променя извода на съда, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от  стария кредитор – в случая „Аксес Файнанс”ООД, действащ чрез цесионера „ Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, като пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото  уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера  - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези съображения намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за кредит „Бяла карта” с № 495250 от 06.05.2017 г. между „Аксес Файнанс”ООД и ответника  В.Д.Б. са възникнали облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан факта, че Кредитодателят е изпълнил задължението си по сключените  договор от  08.02.2017 г. и анекс от 06.05.2017г. към него и е предоставил на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 700 лева под формата на разрешен кредитен лимит.  Не се оспорва, че сумата по кредита е усвоена от ответника, поради което за същия е възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от усвоената сума и начислената и непогасена договорна лихва върху горните суми в размер съгласно  договора.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на Договора, цялото задължение по договора е станало автоматично предсрочно изискуемо. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.12.2017 г.

             Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен начин. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл е постановеното по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о., което разглежда въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение  кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

             В конкретния случай, в чл.22, ал.1 от договора е предвидено, че при забава в плащане, на което и да е задължение по договора с повече от 10 дни или при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, Кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия договор за предсрочно изискуемо. Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото по делото не е доказано, че волеизявлението на кредитната институция,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжника на посочената дата по някой от уговорените в договора начини./чл.28 от договора/. Ето защо, поради липсата на категорични доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост.   Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК  не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след пред предявяване на иска съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като се явява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение/ в т.см. Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д.№ 362/2015 г. на ВКС, ІІ т.о./

              Наред с казаното по-горе, съдът намира, че следва да изложи мотиви относно заявените от ищеца  претенции за  заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 202.45 лв.и претенция за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лв.

             Процесният договор за кредит „Бяла карта” от 08.02.2017 г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва  върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл. чл.16 е предвидено, че при неплащане на текущо задължение на падежа, Кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни след падежа, да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря  едновременно на посочените в договора условия. Съгласно чл.21, ал.1  от договора при непредоставяне на допълнително обезпечение – поръчител в срока по чл.16 Кредитополучателят дължи неустойка  в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение и се начислява на 6-то число на месеца. Наред с това, според клаузата на чл.22, ал.4 от Договора, при забава за плащане на текущото задължение или на чл.12, ал.1,  Кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50 лева на за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.22, ал.4 и 5, както и неустойката по чл.21,  по същество представляват  неустойка и такси, дължими при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител, респ. неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат  заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Освен това, съдът намира, че  заплащането на претендираните от ищеца такси и неустойка би довело до наличието на обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда  условия за неоснователно обогатяване на кредитора. В случая начислената неустойка за неизпълнение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция с оглед постановката на т.3 от ТР№1/09 г. на ВКС и поради това, че е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и накърнява добрите нрави,  се явява нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност на служител, като нищожни не пораждат права и задължения за страните по процесния договор за кредит..

             Предвид гореизложеното, предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, в качеството му на частен правоприемник/цесионер/ на ”Аксес Файнанс”ООД, против   В.Д.Б. иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на „Агенция за  контрол на просрочени задължения”ЕООД, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта”№ 495250 от 08.02.2017 г., както следва: 675.49 лв. – главница; 53.45 лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.12.2017 г; 202.45 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197.50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на  просрочено задължение, 45.90 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07.12.2017 г. -датата на настъпване и респ.обявяване предсрочната изискуемост до 04.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

              По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски по делото. Доказателства по делото за сторени от ответника разноски по делото не са ангажирани и не се претендират, поради което не следва да се възлагат на насрещната страна.

              С оглед изхода на процеса искането на ищеца за присъждане на разноските в настоящия процес следва да се отхвърли, като неоснователно.

             На адвокат Х.И. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

                       

                 ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощник – юрисконсулт Д.А. против В.Д.Б., ЕГН **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на  „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, както следва: 675.49 лв. – главница; 53.45 лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.12.2017 г; 202.45 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197.50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на  просрочено задължение, 45.90 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07.12.2017 г. -датата на настъпване и респ.обявяване предсрочната изискуемост до 04.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми -предмет на Заповед№976 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.08.2018 г. по ч.гр.дело № 1674/2018 г. на PC – Ловеч.

             ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощник – юрисконсулт Д.А. за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Х.И. сумата от 300.00лв./ триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1674/ 2018 г. по описа на Ловешки РС, VІ състав.

 

            

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: