№ 28800
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110122576 по описа за 2023 година
Депозирана е молба от ответника Д. Г. М. за изменение на съдебното решение в частта
за разноските.
В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца "Топлофикация
София" ЕАД, в която се изразява становище за неоснователност на молбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска.
Молбата на ответницата е обоснована с доводи, че договореното адвокатско
възнаграждение за защита в заповедното производство е съответно на фактическата и
правна сложност на делото и не са налице основание за намаляването му.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за изменение на съдебното
решение в частта за разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един)
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция (т. 11
от ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/ 2012г.). Това е най- късният възможен етап и за възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице основания за
изменение на решение № 20114445/ 27.01.2024г. в частта за разноските. В съответствие със
задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 12,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските в
заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
При възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да съобрази обективните
1
предели на отговорността за разноските по делото, привеждайки дължимото в съответствие
с пределите, зададени от законодателя. Всеки един от съставите на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК е
източник на гражданска отговорност за страната, която неоснователно или недопустимо е
предизвикала правния спор. Страната, която с поведението си е предизвикала правния спор,
е длъжна да понесе онези разноски, които насрещната е принудена да направи за
установяване на действителното положение, но точно (само) тях. Тя е трето лице в
отношението по договаряне на адвокатското възнаграждение и възможността й за пряка
намеса е изключена (чл. 20а ЗЗД). Само в случай, че е нарушен принципа на еквивалентност,
възнаграждението подлежи на редуциране. Когато възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
въведено, въведен е и спор за причинно -следствената връзка между платеното на адвоката и
действителният еквивалент на неговия труд. Този спор съдът е длъжен да реши, като
прецени обективните предели на гражданската отговорност при репарирането на тази
направена разноска. За да уважи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е длъжен не само да
приеме за прекъсната причинно-следствената връзка, но и да приеме, че платеното е
прекомерно (значително надхвърлящо паричния еквивалент на труда).
Конкретиката на случая сочи, че ответниците претендират адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания
(противно на застъпеното в отговора на молбата по чл. 248 ГПК становище), като са
представени доказателства за действително извършване на разноските.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и
C428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер
на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се
ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми
на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС- в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество
факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства,
2
които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на
доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че възнаграждение в размер на 50 лева напълно съответства на правната и фактическа
сложност на делото и на осъществената защита.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата и оставянето без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, с вх. № 110098/ 03.04.2024г., подадена от Д. Г. М., за изменение на
решение № 4715/ 15.03.2024г., постановено по гр. дело № 22576/ 2023г. по описа на
Софийски районен съд, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му, с частна
3
жалба, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4