Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на дванадесети май 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при участието на
секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНД № 620/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на С.Д.М., ЕГН **********,***, против
Решение № 83/14.12.2021г., постановено по АНД № 20213120200257 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Девня, с което е
потвърдено НП № 23-0000734/17.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна, с което за нарушение на чл.87 т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ, на М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Касаторът твърди незаконосъобразност на
постановеното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на ДРС, че НП е
издадено при спазване на процесуалните норми. Счита, че в случая
административнонаказващия орган /АНО/ не е изложил мотиви и не е преценил
наличието на предпоставки за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че с
оглед особеностите на конкретния случай, наложеното наказание се явява
изключително тежко и противоречи на принципа на пропорционалност, регламентиран
в чл.5 § 4 от ДЕС и надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗАНН, тъй
като наложената санкция не е съответна на тежестта н анарушението. Позовава се
на практика на СЕС. Допълнително сочи, че е водач с дългогодишен стаж и до сега
не е санкциониран. На изложените основания моли за отмяна на решението на ДРС.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощник – адв.З.,
поддържа жалбата на изложените основания моли съда да я уважи, като отмени
въззивното решение и потвърденото с него НП.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна,
редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки
установените по делото факти, въззивният съд е приложил правилно закона. Моли
за потвърждаване на решението на ДРС.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на С. Деанов М., против
гореописаното НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при
проверка, извършена на 23.02.2021г. от служители на „АА“ на С.М., в
качеството му на водач на т.а.“Камаз“ с рег.№ В 8389 СР, извършващ обществен
превоз на товари /пясък/, при поискване от тяхна страна на документите описани
в разпоредбатана чл.87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, водачът
представил Удостоверение за психологическа годност, което обаче било с изтекъл
срок на годност. При направена служебна справка било установено, че валидността
на представеното удостоверение е изтекла на 16.02.2021г. При тези констатации на М. бил съставен АУАН за нарушение по чл.87 т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ,
който бил връчен на лицето и подписан от него с изявлението, че е объркал датите. АНО като възприел
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация,
издал процесното НП, с което наложил на М. глоба в размер на 2 000 лв. на
осн. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП
Описаната фактическа обстановка
ДРС е приел за установена от събраните в хода на АНП доказателства и
депозираните в хода на съдебното производство свидетелски показания.
В решението си съдът
е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е приел, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява деяниeто, за което е наложено
административното наказание и че нарушението е извършено от жалбоподателя, като
е осъществен съставът на чл.87 т.2 Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Наложената от АНО
санкция е в предвидения от закона минимален размер, поради което не подлежи на
корекция.
Във връзка с наведените от въззивника възражения за
отсъствие на преценка от АНО за приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът е изложил
мотиви, че действително такава липсва, но това не съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените такива, тъй като тази преценка се
прави и от въззивния съд, при което правата на страната не са накърнени. ДРС е
посочил, че установените по делото факти не сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца, доколкото нарушението е формално и не
изисква конкретен вредоносен резултат. Освен това наказаното лице е професионален
водач и като такъв следва да притежава компетентност и знания относно
документи, като следва да следи и за тяхната валидност.
Настоящият състав споделя мотивите на ВРС, че НП е
издадено от компетентен орган, в предвидените от закона срокове и при отсъствие
на съществени процесуални нарушения. Счита обаче, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, доколкото въззивният съд неправилно е приел, че
дадената от АНО правна валификация съотвества на нарушението и е
законосъобразна, поради следното:
Между
страните няма спор по фактическата обстановка, като с оглед на изтекълия срок
на валидност на удостоверение за психологическа годност /УПГ/ на оспорващия, АНО
е счел за нарушена нормата на чл.87 т.2 от Наредба 33/1999г., вменяваща в
задължение на водача на автомобил за обществен превоз на товари да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по
чл.152, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство
със силово задвижване на Съюзно ниво са въведени с Директива 2006/126 на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелствата за управление на превозни средства. Видно от съображения 8 и 9
от Директивата, същата има за цел хармонизиране на критериите за изпитите за
управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление, като
[с цел осигуряване на пътната безопасност] на държавите-членки следва да се
позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни
превозни средства - вж. Приложение ІІІ от Директивата.
Директива
2006/126 е транспонирана в националното законодателство с разпоредбите на ЗДвП
(§ 35, т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП - ДВ, бр-54 от 2010, изм. и доп. бр. 60 от
2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) и с приетата на основание чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП - Наредба № 36/2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания /Наредба № 36/2006 на МТС/. Именно
на база изискванията на чл.7 и чл.8 от тази Наредба 36/2006 г. са всички
препращащи към нея норми с оглед на изричното позоваване в чл.7а и чл.7, ал.3 от
ЗАвтП, а именно тези по чл.87, т.2 вр. чл.89 от Наредба 33/1999г.,
чл.18, т.4 от Наредба 34/99г., чл.58, ал.1, т.3 от Наредба 11/2002 г.
Тоест,
извън регулационната рамка на ЗАвтП са изискванията за психологическа годност
на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари и такива за
собствена сметка. И това е така защото, ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г. уреждат общо и относимо
към всички обществени отношения тези свързани с взаимното признаване на
свидетелствата за правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или стоки за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство /съображение 9 и чл.7 от Директивата/, като не въвеждат
изисквания, специално за т. нар. международен превоз на товари. Всъщност дори и
цитираната в НП и в атакуваното решение норма от Наредба 33/1999г. изрично ппрепраща
към общо приложимата норма на Наредба № 36/2006г., издадена по приложението на
чл.152 от ЗДвП, както изрично е посочено в § 2 от ПЗР на същата. По силата на
законовата делегация самият ЗАвтП препраща към ЗДвП и посочената наредба.
Съгласно
чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗНА обществените отношения от една и съща област се
уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и именно
поради това е препратката към наредбата по приложението на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно Наредба № 36/2006г., във всички поднормативни актове по
приложението на ЗАвтП. Психологическото изследване, провеждано по реда на
Наредба № 36/2006г. има за цел да установи психологическата годност на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност
от допускане на пътнотранспортни произшествия.
Иначе
казано, изискването за психологическа годност, на което се твърди, че касатора
не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на административна
валидност, не се урежда от Наредба № 33/1999г. /която само посочва
изискуемите документи към превозвачите и водачите съгласно/, а от чл.8,
ал.1 и ал.2 на Наредба № 36/2002 г., която не е издадена на основание
приложението на ЗАвтП, а на ЗДвП, който всъщност общо урежда всички отношения
за придобиване на правоспособност за съответна категория и изискуемите
документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване на психологическа годност.
ЗАвтП не урежда изисквания за психологическа годност и за издаване на
свидетелства за управление и/или тяхното подновяване, независимо дали се касае
за международен или както е в конкретния случай на обществен превоз на товари и
съответно на чл.7, ал.2 от ЗНА подзаконовите му наредби не могат да уредят
такива отношения, но могат да препратят към други, уреждащи такава материя.
В
контекста н агореизложеното, следва да се подчертае, че за разлика от общо
посочената и бланкетна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е налице изрична
такава - чл.178в ал.5 ЗДвП, /Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
27.02.2017г./, съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена сметка без
валидно удостоверение за психологическа годност. В тази санкционна норма се
съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при настъпването на които
съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция /правило за поведение на
правните субекти/ и санкция и тя е приложима за всички, които извършват
обществен превоз на товари.
От
описанието на нарушението в НП и от установеното от съда, в случая сме в
хипотеза, при която „водачът извършва превоз на товари без да притежава валидно
УПГ“ по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. нарушението
неправилно е квалифицирано от АНО като такова по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, вместо
по чл.178в, ал.5 пр.3 от ЗДвП.
Неправилната
правна квалификация на деянието и налагането на наказание по неприложим закон,
са основания за незаконосъобразност на НП и касационно основание по чл.348, т.1
от НПК.
Допълнително,
настоящият състав на съда намира, че в случая са били налице и предпоставки
деянието да се квалифицира като маловажно. Срокът на валидност на УПГ на М. е
бил изтекъл само седмица преди датата на проверката, а пет дена след това е
било подновено, видно от представените пред въззивния съд доказателства, които
същият не е съобазил. В този смисъл може да се сподели възражението на касатора
за прекомерност на санкцията, предвид отстраняване на нарушението веднага след
констатирането му и критичното отношение на дееца към същото.
Като е
потвърдил така издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК. Решавайки
спора по същество, доколкото същият е изяснен от фактическа страна, на
основание чл.222, ал.1 от АПК касационната инстанция следва да отмени НП.
Предвид
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
83/14.12.2021г., постановено по АНД № 20213120200257 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Девня и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000734/17.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна, с което на С.Д.М.,
ЕГН **********,***, за нарушение по чл.87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвт.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.