Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                02.06.2010г.                                           гр.Б.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                                     граждански състав

на пети май                                                     през две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Цонко Иванов

секретар Р.С.

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Иванов

гр.дело №431 по описа за 2007година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по предявена искова молба от К.Д.К. ЕГН:********** *** и Д.Г.Б. с ЕГН:********** ***, чрез адв.Н.Т. *** против Р.В.Г. с ЕГН:********** и Б.Т.Г. с ЕГН:********** *** с правно основание чл.97 от ГПК. Ищците, чрез процесуалния си представител адв.Т. молят съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че не са  собственици на недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Б. : място с площ от 532кв.м., съставляващо ПИ №39459.505.292 по кад.план на селото, идентичен с ПИ №292 в кадастрален район 505 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „П.”. Претендират и разноските по делото.

            Ответниците редовно, призовани се явяват, чрез адв.Д. *** оспорват исковата претенция, като неоснователна и твърдят, че са собственици на процесния имот.

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, наведените доводи прие за установено следното:

            Предявен е отрицателен установителен иск за право на собственост с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК.

            Ищецът К. твърди, че неговата наследодателка, майка му Н.Н. И.,*** е притежавала нива с площ от 7,500 дка земеделска земя в землището на с.К., сега селищно образувание ”П.”, която внесена в ТКЗС при кооперирането на земята. След включването на земята в блоковете на ТКЗС тя е била предоставена на трети лица за ползване по постановления на МС. Ищецът Б. твърди, че неговата наследодателка Т. И. *** е притежавала нива с площ от 7,501 дка земеделска земя в землището на с.К., сега селищно образувание ”П.”, която внесена в ТКЗС при кооперирането на земята. След включването на земята в блоковете на ТКЗС тя е била предоставена на трети лица за ползване по постановления на МС.

            С влизане в сила на реституционния закон с протоколно решение №23-50/05.02.2002г. по преписка К219/26.02.1992г., ПК гр.Б. е признала правото на възстановяване върху 5,371дка. местност „П.” на наследници на Т. Б. и с протоколно решение №23-50/05.02.2002г. по преписка К96/03.12.1991г., ОбСЗГ гр.Б. е признала правото на възстановяване върху 6,135дка. местност „П.” на наследници на Н.К..

            Ответниците чрез адв.Д. твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот защото от 40години работят имота, но поради вина на Община Б. до настоящия момент не са заплатили имота въпреки решение на Д. окръжен съд от 15.08.1995г. по АП№193/94г. с което е отменен отказа на кмета на Община Б.  и посочено, че следва да открие преписка на ответника Г. по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да придобие правото на собственост върху ползваната от него земя.

            По делото бе назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която установи, че площта на процесния имот е 532кв.м. Част от бившия имот на наследодателя на ищеца К. ***.292 по помощния план на селищно образувание „П.”, както и част от бившия имот на наследодателя на ищеца Б. ***, също попада в имот №505.292. В процесния имот при оглед на място вещото лице не е установило наличие на застрояване, като същия е изграден със засадени в него плодни дръвчета.

    Същевременно, вещото лице установило и твърди, че процесният поземлен имот отстои на по - малко от 30км -17км от град с население над 300000 души който е гр.В., според изискването на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и на по – малко от 10км.-1300м. разстояние от крайбрежната плажна ивица. Това са отрицателни материалноправни предпоставки, които препятстват придобиването на правото на собственост на това основание от праводателите на ответниците.

            Въз основа на така изложеното и събраните доказателства съдът приема следното:

    Предявеният иск е допустим. Самото право на придобиване на собствеността от ползвателите-ответниците, както и възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи на бившите собственици, се признава в други административни производства, влезлите в сила административни актове и съдебни решения по които от своя страна са предпоставка за изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти. В тоя смисъл и подкрепа е определение №213/08 от 03.06.2008г. на ВКС. До изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г. възстановяването на земеделски земи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с решение по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. След новелата в закона, ОбСЗ-Б. издава само решение за признаване на правото на възстановяване, а самото възстановяване става със заповед на кмета на съответната Община по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай от кмета на Община Б.. По силата на §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ изменението на влезлите в сила планове на новообразуваните имоти става при строго регламентирани хипотези, сред които е и спора за материално право. В този смисъл е налице и правен интерес от воденето настоящото дело. При липса на титул за собственост в полза на ищеца, предвид законовата уредба, единственият път за защита е отрицателен установителен иск.

            По отношение на основателността на иска.

    Не се спори между страните, че на ответниците им е било предоставено ползването върху процесният имот по силата на изброените в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове. Ищците оспорват възможността ползвателите-ответници да са придобили правото на собственост върху имота, въпреки твърдението на същите, че са го владяли вече 40 години, а Община Б. е виновна, че не им го продала до настоящия момент. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1 ; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай липсва заповед за утвърждаване на оценка на недвижим имот, оценка и договор за продажба на общински имот от които ползвателите-ответници да черпят права. Същите следва да са издадени преди влизане в сила на реституционния закон и по-конкретно преди приемането на новия текст на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 28 от 3 април 1992 година. Освен това е предоставено право на ползване върху празно място в размер на 500кв. метра в местността "П.". При преценката дали може да се счита за застроен процесния имот, следва да се отчетат разпоредбите на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. (отм.). Съгласно тези текстове, застроени са тези земи за земеделско ползване, в които са изградени постройки за сезонно ползване и инвентар, състоящи се най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар. Не са сгради изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В настоящия случай няма изградената в процесния имот постройка съгласно изброените в чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 минимално изискуеми помещения и не може да се приеме имота като застроен.

            От твърденията на вещото лице по приетата експертиза се установи, че не са налице елементите от фактическите състави по §4а,ал.1-5 и по §4б,ал.1-2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване процесният имот от ползвателите.        Ответниците не се легитимират, като собственици и въз основа на придобивна давност, защото такава не е изтекла в тяхна полза от влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ за да са добросъвестни приобретатели на имота.

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и следва да го уважи за частта  от ПИ 505.292 с площ от 300кв.м. за ищеца К. *** ищеца Б.. Следва да се уважи и претенцията за разноски на ищците.

            Воден от изложеното, съдът

 

                                                                       РЕШИ:

 

           

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Д.К. ЕГН:********** ***, че Р.В.Г. с ЕГН:********** и Б.Т.Г. с ЕГН:********** *** не са носители на правото на собственост върху част от ПИ39459.505.292 по кадастралната карта на с.К.,общ.Б. идентичен с  №292 по кадастралния план на местността „П.” с.К. на площ от 300кв.м.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Г.Б. с ЕГН:********** ***, че Р.В.Г. с ЕГН:********** и Б.Т.Г. с ЕГН:********** *** не са носители на правото на собственост върху част от ПИ39459.505.292 по кадастралната карта на с.К.,общ.Б. идентичен с  №292 по кадастралния план на местността „П.” с.К. на площ от 232кв.м.

            ОСЪЖДА Р.В.Г. с ЕГН:********** и Б.Т.Г. с ЕГН:********** *** да заплатят солидарно на К.Д.К. ЕГН:********** *** и Д.Г.Б. с ЕГН:********** *** сумата 375.45лв., представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия :