ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
22.05.2018г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 22.05.2018г. като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
Димитър Ковачев гр.д. № 87 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 389, ал. 1 от ГПК.
Депозирана е молба от ищеца по делото Ц.Г.К. в качеството й на едноличен търговец с фирма
ЕТ „Ц.Г. - Флоранс“ с ЕИК ********* за допускане на обезпечение на предявения ревандикационен иск
чрез налагане на запор и забрана за извършване ан строително-ремонтни дейности
на процесния обект - преместваем обект, павилион- магазин за хранителни стоки в село
Стефаново, общ. Радомир, обл. Перник, разположен върху общински имот, находящ се
в кв. 73, имот N. 765 по плана на селото
С молбата се посочва, че
получил информация за намерение на ответника да се разпореди с процесния
павилион чрез продажба.
Посочва, че ако това се
случи ще се затрудни или окаже невъзможно да се осъществят правата му по
евентуално благоприятно за него решение по делото. Иска се допускане на
обезпечение без да се внася гаранция.
ПОС намира молбата за
основателна, но в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 2 срещу гаранция.
Иска е ревандикационен за
движима вещ и с оглед възможността за разпореждане с движими вещи без спазване
на някаква форма и без гаранции, че продаваната вещ не е чужда, респективно с
реална опасност от позоваване от евентуален купувач на чл. 78, ал. 1 от ЗС е
налице и обезпечителна нужда включително с оглед на безспорния по делото факт,
че ответника владее павилиона. Отделно съгласно трайната практика на съдилищата
при осъдителните искове какъвто е и ревандикционния иск обезпечителната нужда
се предполага.
От друга страна по делото са
представени писмени доказателства относно поставяне на павилион в общинския
имот и от двете страни (разрешения за поставяне има издадени и на двете страни)
при което положение съдът на настоящият етап не може да приеме, че е налице
хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК и да счита, че има убедителни писмени
доказателства в подкрепа на иска. Тази преценка съдът ще даде с решението по
съществото на делото.
Ето защо обезпечение ще следва
да се допусне срещу гаранция която съдът счита, че следва да се определи в
размер на 2500,00 лева при твърдяна от ищеца стойност на павилиона от 50000,00
лева и то ще следва да се допусне само обезпечителна мярка запор.
Искането за налагане на
обезпечителна мярка: „забрана за извършване на каквито и да било
строително-монтажни или демонтажни работи“ е неоснователно. Подобна мярка е
неподходяща като се има предвид, че павилиона е в чужд имот –общинска
собственост което би могло да накърни правата на собственика на имота-Община
Радомир, която може във всеки момент да поиска демонтажа на павилиона. Освен
това под демонтаж поначало се разбира разглобяване на веща с възможност за
последващо сглобяване, което не представлява действие на разпореждане с веща и
не накърнява евентуалните собственически права на ищеца.
Искането
да се предаде веща за пазене на ответника не е в компетентността на съда-чл.
400 ГПК посочва съдебния изпълнител за компетентен.
Водим
от горното ПОС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА предявения по гр.д. 87/2017г. на Пернишки окръжен съд от Ц.Г.К. в качеството й на едноличен търговец с
фирма ЕТ „Ц.Г.-Флоранс“ с ЕИК ********* с адрес в гр. Перник, ул. „Средец“46
срещу „Хит-91“ООД с ЕИК ********* с адрес в село Стефаново, общ. Радомир, обл.
Перник ревандикационен иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху движима вещ - преместваем обект, павилион- магазин за
хранителни стоки с площ 80 кв.м. по разрешение за поставяне 16/13.07.2004г. на Общ Радомир, находящ се в
село Стефаново, общ. Радомир, обл. Перник, в общински имот N. 765, в
кв. 73 по плана на село Стефаново ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА ЗАПОР
върху описаната по-горе вещ СРЕЩУ ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 2500,00 /ДВЕ ХИЛЯДИ И
ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, вносими по депозитната сметка на пернишки окръжен съд. Да
се издаде обезпечителна заповед след внасяне на гаранцията.
Оставя без уважение искането за налагане на
обезпечителна мярка „забрана за извършване на каквито и да било
строително-монтажни или демонтажни работи“
Оставя без разглеждане искането съдът да назначава
ответника за пазач на веща.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок, който за ищеца тече от
връчване на настоящото определение, а за ответника от деня в който му е връчено
съобщение от съдебния изпълнител за наложения запор.
Съдия: