РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми декември две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2332/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 24275/24.02.2020 г., предявена от А.П.Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, СО-район
„Лозенец“, ул. „*****, против „Б.Б.С.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
А.П.Н. твърди, че на 04.03.2014 г. е сключила с „Б.Б.С.“ ЕООД договор, по силата на който ответникът
се задължил да достави от Германия и да продаде на ищцата лек автомобил „Ауди
А8“, година на производство – до 2013г. и с максимален набор екстри за модела.
Уговорената обща продажна цена била в размер на 58 000 лева, като на
04.03.2014 г., ищцата заплатила на ответника сумата от 29265 лева,
представляваща капаро и част от продажната цена.
Ищцата
твърди, че съгласно договора, ответникът се е задължил да й продаде лекия
автомобил в срок до края на месец септемри 2014 г., който срок, впоследствие
бил продължен с още 6 месеца, т.е. до края на месец март 2015 г. Ответникът,
обаче, не изпълнил задължението си нито в уговорения срок, нито след това, поради
което ищцата развалила договора – с уведомление до управителя на ответника. С
нотариална покана от 23.11.2015 г., ищцата поканила ответника да й възстанови
дадената по договора сума. Поканата била получена от ответника на 25.11.2015
г., но нито в дадения едноседмичен срок от получаването, нито след това,
ответникът върнал на ищцата сумата.
Предвид изложеното, ищцата моли, да бъде
поставено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 29 265 лева, представляваща заплатена като „капаро“ част от
продажната цена по развален договор от 04.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК (а и след него), ответникът не е депозирал отговор
на искова молба.
Съдът
приема следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 55,
ал.1, предл. трето ЗЗД.
Ищцата поддържа, че задължението на ответника за
връщане на сумата от 29 265 лева е
възникнало след развалянето на сключения с него договор, т.е. след отпадане на
основанието за задържане на даденото, поради което и спорното право намира
своето основание в предвидената в чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД - специална
хипотеза на неоснователно обогатяване.
Разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил с
оглед на отпаднало основание.
В
настоящия случай, в открито съдебно заседание, ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение
Съдът, след като съобрази искането на ищеца, запозна се с представените
по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
поради следните съображения: На ответника е редовно връчен препис от исковата
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, като са му
указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по
делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно
заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал
делото да се гледа в негово отсъствие, като не се е явил и не е изпратил
представител в открито съдебно заседание. Отделно от това, съдът приема, че
предявеният иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства се
явява вероятно основателен. Поради изложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди и сумата от 2 670.50 лева – разноски по
делото, включващи: платена държавна такса (1170.60 лв.) и платено адвокатско
възнаграждение (1500 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Б.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
А.П.Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, СО-район
„Лозенец“, ул. „*****, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, сумата от 29 265 лева - главница, представляваща заплатена като „капаро“ част от
продажната цена по развален договор от 04.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от 24.02.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 670.50 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: