№113
гр. Силистра, 18.03.2019г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Василева
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев в. ч. гр. д. № 33 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е въззивна частна жалба от „А 1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, срещу Разпореждане № 3082
от 11.12.2018г., постановено по ч. гр. д. № 1602/2018г. по описа на Районен съд
- Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Жул Транс“ ЕООД, представлявано
от П. Б. П., относно сумата 570.75 /петстотин и седемдесет лева и седемдесет и
пет ст./лева, обозначена като неустойка за неизпълнение на Договор М
4694138/02.09.2015г. за използване на мобилни услуги и договор за закупуване на
изплащане.
Подаденото
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е
отхвърлено в тази част, тъй като районният съд е приел, че е налице нищожност
на клаузата за заплащане на посочената неустойка, като неравноправна съгласно
чл. 143 - 148 от ЗЗП.
Частният
жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като
текстовете от ЗЗП са приложими само по отношение на физически лица –
потребители, но не и по отношение на търговски дружества. Процесуалният
представител на жалбоподателя счита, че неустоечната клауза приета за нищожна
от първоинстанционния съд не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като
размерът на претендираното обезщетение съответства напълно на размера на
дължимите в случай на реално изпълнение месечни вноски.
При
тези съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Като
взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият
състав приема за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по
същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „А 1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, срещу „Жул Транс“ ЕООД, за присъждане на следните парични вземания: сумата
от 965.68 /деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и осем ст./ лева,
представляваща задължение – месечни такси по Договор М 4694138/02.09.2015г. за
използване на мобилни услуги за периода 12.07.2017г. – 13.11.2017г., сумата
287.00 /двеста осемдесет и седем / лева – вноски по договор за лизинг (договор
за закупуване на изплащане) № М 4694138/02.09.2015г. за периода 12.07.2017г. –
13.11.2017г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението пред съда
– 13.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 336.47 /триста
тридесет и шест лева и четиридесет и седем ст./ лева - разноски по делото,
формирани от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира
се и сумата 570.75 /петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет ст./лева,
фиксирана като неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
От
фактическите твърдения, изложени от „А 1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в подаденото
заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за предоставяне – използване на мобилни телекомуникационни услуги
М4694138 от 02.09.2015г. и договор за лизинг М 4694138 от 02.09.2015г.
За
да постанови атакувания съдебен акт заповедния съд е приел, че правопораждащ
факт в процесното правоотношение е договор за потребителски кредит, за който
съгласно чл. 24 от ЗПК, се прилагат и разпоредбите на чл.143 – чл.148 от Закона
за защита на потребителите, установяващи потребителска защита срещу
неравноправните клаузи в потребителските договори. Районният съдия е приел, че
в сключения между страните договора е налична неравноправна уговорка, която е и
съответно недействителна по аргумент на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по аргумент на
чл.26, ал.1 ЗЗД – противоречие с добрите нрави. Изложеното е мотивирало съда да
приеме, че част от договорните клаузи са нищожни и да отхвърли частично
заявлението по чл. 410 от ГПК.
ОС
не споделя аргументите на заповедния съд, тъй като приема, че в конкретния
случай не е налице сочената хипотезата от Закона за защита на потребителите.
Становището на въззивният съд е обусловено от обстоятелството, че длъжник по процесното
правоотношение е търговско дружество, а не физическо лице, а съгласно § 13. Т.
1 от ЗЗП - "Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“.
По тази причини настоящият съдебен състав приема, че длъжникът в процесното
правоотношение в качеството си на търговско дружество не следва да се ползва от
специалната защита давана на потребителите от разпоредбите на Закона за защита
на потребителите, включително и възможността неравноправните клаузи съдържащи
се в сключените договори да се прогласят за нищожни. Налице е облигационна връзка
породена от търговска сделка обективирана в търговски договор сключен между две
търговски дружества, което определя правоотношението, като търговско и
препятства възможността за приложение на специалния Закон за защита на
потребителите.
По
тези съображения ОС намира въззивната жалбата за основателна, а атакуваното с
нея разпореждане за неправилно поради, което същото следва да се отмени.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 3082 от 11.12.2018г., постановено по ч. гр. д. № 1602/2018г. по
описа на Районен съд – Силистра, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя „А 1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, срещу „Жул Транс“ ЕООД, за сумата от сумата 570.75
/петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет ст./лева, обозначена като
неустойка за неизпълнение на Договор М 4694138/02.09.2015г. за използване на
мобилни услуги и договор за закупуване на изплащане.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Силистра за изготвяне на заповедта за изпълнение и
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
На основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Определението от 18.03.2019 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 33/2019г. на Силистренски окръжен съд, не е подписано от съдия Теодора Василева, която е участвала в състава при разглеждането и произнасянето му, но в деня на постановяването е командирована в гр. София за участие в семинарно обучение до 20.03.2019г. включително.
Председател на състава:
/П. Неделчев /