№ 44
гр. Стара Загора, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Росица П. Радева
в присъствието на прокурора Ем. В. В.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215500602830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 37 от 19.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
1047/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимата В.К.
Джамбазов е призната за виновна в това, че в периода от 21.10.2020 г. до
21.03.2021 г. в землището на с. Копринка и в с. Копринка, общ. Казанлък, в
условията на продължавано престъпление е извършила действия на полово
удовлетворение (целувала по устните, гърдите и корема и прониквала с
пръсти във влагалището) с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна
възраст – АНН. Д. М. от с. Копринка, родена на 24.06.2008 г., поради което и
на основание чл.157, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е
осъдена на две години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата
В. К. ДЖ., която я е обжалвала в законния срок чрез защитниците си адв. Т.Д.
и адв. Г.Ц.. В жалбата се твърди, че присъдата е несправедлива и не е
съобразена със събраните доказателства по делото, както и с правилата и
принципите на НПК. Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и
1
да намали наложеното й наказание, като приложи института на чл.66, ал.1 от
НК. Съображения за това развиват в жалбата и в пледоариите си адв. Т.Д. и
адв. Г.Ц..
Частния обвинител АНН. Д. М., действаща със съгласието на
родителите си Д. ЛЮБ. М. и Ш. АС. М., взема становище, че обжалваната
присъда е законосъобразна и правилна и моли въззивния съд да я потвърди.
Съображения за това развива в пледоарията си адв. М.С., особен
представител на АНН. Д. М..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1047/2021 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на В. К. ДЖ. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното
решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се
подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателката В. К. ДЖ. няма възражения относно авторството
на деянието, но счита, че наложеното й наказание е твърде тежко и моли
въззивния съд да намали този размер, като приложи института на чл.66, ал.1
от НК.
С оглед събраните в хода на съдебното производство по н.о.х.д. №
1047/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че
подсъдимата Д. е извършила престъплението, в което е обвинена –
престъпление по чл.157, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
2
Оплакванията на жалбоподателката Д. са, че наложеното й
наказание е несправедливо и не е съобразено със събраните по делото
доказателства. Счита, че въз основа на тях районният съд е следвало да й
наложи по-леко наказание, чието изпълнение да отложи на основание чл.66,
ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Тези оплаквания са неоснователни и въззивният съд не може да ги
възприеме.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.157, ал.4, вр.
с чл.26, ал.1 от НК, извършено от подсъдимата Д., като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред
първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на
съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията
на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след като се е ръководил от
разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на
подсъдимата Д. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел критичното
отношение към извършеното деяние, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни (липса на други противообществени прояви и липса
на висящи наказателни производства), както и влошеното здравословно
състояние на подсъдимата Д. (за което още в първата инстанция са
представени доказателства). Като отегчаващи вината обстоятелства са
изтъкнати проявената престъпна упоритост при извършване на деянието –
подсъдимата Д. преследвала осъществяването на престъпния резултат дори и
при взетите спрямо нея мерки за процесуална принуда (наложена забрана от
съда да осъществява контакт по какъвто и да е било начин с пострадалата,
мярка за неотклонение „домашен арест” и мярка за неотклонение „задържане
под стража”).
Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при
тези обстоятелства на подсъдимата Д. следва да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, като размерът му следва да
бъде между минималния и средния размер, предвидени в закона.
3
Тъй като за престъплението по чл.157, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК
законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от свобода,
районният съд правилно е определил, че на подсъдимата Д. следва да бъде
наложено наказание в размер на три години (над минималния и под средния
размер на предвиденото в закона наказание). След като наказанието от три
години лишаване от свобода се намали с една трета (една година), се
получава наказание от две години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на
районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на
наложеното на подсъдимата Д. наказание. Не са налице и изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под
минимума на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.
Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимата Д.
– две години лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и
правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и
това наказание на Д. е за тежко умишлено престъпление против половата
неприкосновеност на малолетно лице, извършено при условията на
продължавано престъпление. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите
на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.
Въззивният съд изцяло споделя и преценката на районния съд, че в
случая не следва да се приложи нормата чл.66, ал.1 от НК и че подсъдимата
Д. следва да изтърпи наложеното й наказание ефективно. В подкрепа на този
извод са престъпната упоритост, с която Д. е извършвала инкриминираното
деяние в продължение на около половин година, спецификата на това деяние,
неговото отражение върху пострадалата и нейното семейството, както и
интензитетът на увреждане на обществените отношения.
Действително, Д. е неосъждана, но с оглед специалната и
генералната превенция, районният съд правилно е постановил подсъдимата да
изтърпи наказанието две години лишаване от свобода при първоначален
„общ” режим.
Мотивите на защитата, че подсъдимата Д. е с влошено
здравословно състояние, са взети предвид от районния съд като смекчаващо
вината обстоятелство. От данните по делото е видно, че затворническата
4
администрация полага необходимите грижи за здравето на подсъдимата Д.,
поради което влошеното й здраве не може допълнително да повлияе на
преценката за размера на наказанието й и на начина на неговото изтърпяване.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за
нейната отмяна или изменение.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на В.
К. ДЖ. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37 от 19.11.2021 г., постановена по
н.о.х.д. № 1047/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5