№ ...73
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110170352 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от И. М. М., ЕГН ********** срещу
М. Й. Ф., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което последният е бил лишен от правото да
ползва част от съсобствените между тях имоти с идентификатори ...., ... и ...,
съгласно КККР на гр.София, представляващи съответно жилище с площ от
26,50 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м. и гараж с площ от 19 кв.м.,
находящи се в гр.София, у...“ №..., в размер на 1/3 част от пазарния наем за
тези обекти за периода от 09.04.2021г. до 09.11.2021г ., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.12.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 231,94 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 7000 лв. за периода от 09.05.2021г. до 09.11.2021г.
Ищецът обосновава претенцията си с твърденията, че той и ответникът
Ф. са съсобственици на процесните недвижими имоти, като той притежава 1/3
идеални части за тях, а ответникът ги ползва еднолично в процесния период,
поради което той е бил лишен от възможността да ползва имотите и затова в
негова полза е възникнало вземане за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, което
ответникът отказва да му изплати, след получена покана за това.
В законоустановения срок, от страна на ответника постъпи писмен
отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като
процесуално недопустим, тъй като счита, че ответникът не е съсобственик на
процесните обекти, а тя ги е придобила по давност, евентуално по наследство
1
от ..... Оспорва исковете и с възраженията, че не е била поставена надлежно в
забава, защото нотариалната покана не й е била връчена. Сочи, че размерът на
предявения главен иск е прекомерен, защото в района, където се намират
обектите наемите са по-ниски. Релевира възражение за прихващане с
насрещното си вземане за извършени необходими разноски за запазването на
вещите и за подобренията им в размер на 11 545,45 лв., която сума
ответникът й дължи в качеството на съсобственик на 1/3 идеални части от
имотите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот ...
от 04.11.1960 г., ... г., по силата на който ... дарява на сина си И. ... 1/2 идеална
част от собственото си празно дворно място, находящо се в гр. София, ул. „...“
..., цялото с площ от 429 кв. м.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност ... от 23.07.1975 г., ..., дело № 3356/1975 г., И. ... е признат за
собственик на основание давностно владение и наследство на една жилищна
сграда, находяща се в гр. София, на ул. „...“ ...а, с площ от около 75 кв. м,
представляваща югоизточната част от къщата – близнак на два етажа с
тавански етаж и мазе, една барака и един гараж.
С нотариален акт № ... от 24.07.1975 г., ...., дело № 15114/1975 г., И. ....
са дарили на сина си ... И. ..... правото на собственост върху първия етаж в
сграда, находяща се в гр. София, на ул. „...“ ...а, а на дъщеря си ... – втория
етаж от същата сграда. Към двата етажа са дарени и два броя избени
помещения, като И. ... ..... самостоятелно е дарил на ... И. ..... и ... по 1/3
идеална част от мястото, върху което е построена сградата.
По делото е представен протокол от 26.12.1978 г. по гр. д. № 14655/1978
г. по описа на СРС, 44 състав, в който е обективирана одобрена от съда
спогодба между съделителите И. ... ....., ... И. ..... и .... Според последната И. ...
..... е единствен собственик на жилище, находящо се в гр. София, на ул. „...“
...а, на трети последен етаж, с площ около 26.5 кв. м, заедно с избено
помещение, една лятна кухня, намираща се в двора на имота, както и на едно
гаражно помещение, намиращо се в същия двор, срещу задължение за
заплащане на останалите двама съделители на определеното от съда парично
уравнение.
На л. 64-65 от делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖВ и ППЗУЖВГМЖВ от 05.04.1996
г., по силата на който И. М. М. е продал притежаваното от него право на
собственост върху първия етаж от процесната сграда на третото за
настоящото производство лице .....
От удостоверение за наследници № 11592/31.12.2020 г., издадено от
2
СО-Район „...“ се установява, че И. ... е починал на 06.01.1990 г., като е
оставил за свои наследници по закон лицата И. М. М. – внук /син на
починалия преди наследодателя ... И. М. – син на И. .../, ... – дъщеря, починала
на 01.09.2015 г., и оставила на свой ред за наследници двете си дъщери – М.
Й. Ф. и В. Й. Б., както и съпругата си ..., починала на 15.04.1990 г. и оставила
за свои наследници по закон лицата: ..... – син, починал на 12.04.2020 г.,
наследен от Д. А. В. – син /внук на ..../, както и от Л. А. Т. – внук и С. А. Т. -
внук, последните двама наследници на дъщерята на ..... – . А.а А. – починала
на 02.10.2016 г.; . А. – син на ...., починал на 26.08.1996 г., оставил за свои
наследници ...; и .. – дъщеря, починала на 31.05.2008 г. и оставила за свои
наследници ... – дъщеря и ... – син.
Представена е нотариална покана от 22.03.2021 г., с която И. М. М.
отправя до М. Й. Ф. искане за предоставяне ползването на принадлежащата
му 1/3 идеална част от процесните недвижими имоти, евентуално за
заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване в размер на общо
1000 лв. на месец в 14-дневен срок от датата на получаване на поканата.
Предвид нарочното отбелязване от нотариус ... нотариалната покана е била
връчена на ответницата на 25.03.2021 г.
По делото като писмени доказателства са приети договор от 04.10.2014
г., сключен между .. и „..“ ООД с предмет проектиране, изработка и монтаж на
дограма, щори, комарници и др. срещу заплащане на сумата от 2228 лв.,
договор за изработка от 20.03.2019 г., сключен между .. И. Ф... и „..“ ЕООД за
обект на ул. „...“ ...а, с предмет изработка и монтаж на ролетна врата с
подробно описани в договора принадлежности към нея на стойност от 1300
лв., като е представена и оферта от „..“ ООД от 09.06.2020 г. за ремонт на
покрив на стойност без ДДС от 29 664,30 лв.
Видно от констативен акт № ... на СО-Район „...“ при извършен ремонт
на покрива на процесната сграда е установено нарушение на чл. 148, ал. 1
ЗУТ и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, доколкото надстройката над североизточната част от
жилищната сграда с приблизителна застроена площ от 75 кв. м и височина
2,20 м е изградена без одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж. Образуваната въз основа на посочения протокол
административна преписка е била върната от СО-Направление „Архитектура
и градоустройства“ с посочване, че не е налице основание за издаването на
заповед по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно предоставена справка от СО-Район „...“ на процесния адрес са
регистрирани по постоянен и настоящ адрес лицата И. Г. Ф... от 23.08.2006 г.,
М. Й. Ф. от 22.08.2006 г., М... от 07.07.2020 г., Й... И. Ф... от 26.08.2014 г., .. И.
Ф... от 22.08.2006 г., К.. А. Г. от 10.12.2020 г. и ...... от 07.07.2020 г.
От приложената по делото справка за деклариран имот на процесния
адрес, издадена от СО-Дирекция „Общински приходи“ се установява, че за
първи път имотите са декларирани от ищеца и майката на ответницата в
съсобственост при равни квоти на 21.03.1998 г., като партидата е била закрита
3
на 31.12.2016 г., като по-конкретно декларирани са били УПИ с площ 429 кв.
м, жилище с площ от 5 кв. м, гараж с площ от 14 кв. м и жилище с площ от 75
кв. м. На 19.10.2017 г., с коригираща декларация от 20.01.2021 г., ответницата
е декларирала правото си на собственост върху 1/3 идеална част от УПИ с
площ от 429 кв. м, като е посочила и че е едноличен собственик на жилище с
площ от 75 кв. м с мазе от 6 кв. м, гараж от 19 кв. м, друг нежилищен обект с
площ 16 кв. м и жилище – таван с площ 26,50 кв. м. На 15.06.2021 г., с
подадени коригиращи декларации от 28.07.2021 г. и 31.05.2022 г., ищецът е
декларирал правото си на собственост върху 1/6 идеална част от УПИ с площ
433 кв. м, и по 1/3 идеална част от жилище – таван с площ 26,50 кв. м, гараж
от 19 кв. м, лятна кухня с площ от 16 кв. м и мазе с площ от 10 кв. м.
По делото е представено писмо от СО-Район „...“ от 02.07.2020 г. до
ответницата, в което се посочва, че може да се извърши текущ ремонт на
покрива, който да включва само подмяна на покривните материали за
предотвратяване на течове, но без подмяна на вида и конструкцията на
сградата, като съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за извършване на текущ ремонт
на сграда не се изисква разрешение за строеж. Представени са и три броя
декларации, както следва: от ... ... – собственик на западната сграда - близнак
и от Д. Г. З. – управител на „..“ ООД, в които лицата декларират, че при
извършване на аварийния ремонт на покрива част от покривната конструкция
и зидарията на таванското жилище паднали, с оглед което се наложило
предприемане на действия по изграждането на нова зидария и нова дървена
покривна конструкция, както и декларация от М..., с която последната дава
доброволно съгласие на ответницата – собственик на етаж 2, таванско
жилище и 2/3 идеални части от съществуващата сграда, да извърши промяна
на покривната конструкция, при заплащане на разходите за това изцяло от
ответницата.
От заключението по изслушаната по делото СОцЕ се установява, че
средният пазарен наем за трите процесни имота в рамките на предявения с
исковата молба период от 09.04.2021 г. до 09.11.2021 г. е в общ размер от
2970,90 лв., предвид обстоятелството, че към посочения период жилището е в
незавършен вид и не може да се ползва по предназначение, като същото се
отнася и до лятната кухня. От посочения размер на наемна цена на ищеца, с
оглед твърдяните с исковата молба права в съсобствеността, му се следва
сума в общ размер от 990,31 лв. Според заключението дължимото
обезщетение за забава върху припадащата се на ищеца сума за периода от
09.05.2021 г. до 09.11.2021 г. е в размер от 39,73 лв. Вещото лице е посочило,
че в имота се установява извършването на СМР, както следва: за 2014 г. – на
стойност 802,52 лв., за 2019 г. – 2170,90 лв., за 2020 г. – 32 512,29 лв.,
подробно описани по вид и стойност в заключението, както и че ремонтът на
покрива е бил необходим за запазване на имота поради пропадането на
покрива и нанасяне на щети на таванския етаж, а вътрешните СМР по
извършване на ремонт на етажа през 2014 г. и тези, по ремонт на гаражното
помещение през 2019 г., имат по-скоро характер на подобрения.
4
От свидетелските показания на свидетеля К. И.а Г.а се установява, че тя
живее на адрес ул. „...“ № 5, съседен на процесния, от 1984 г. и познава добре
последния. Сочи, че на първия етаж преди много време е живял И. М. заедно с
баща си, като впоследствие ищецът продал имота си на трети лица. В същата
къща живеели и майката, бащата и дядото на ответницата. Дядото на
ответницата бил инвалид, което наложило майката на ответницата да полага
грижи както за него, така и за ищеца. На втория етаж от къщата живеели
родителите на ответницата до смъртта им, като през ноември 2004 г.
ответницата заедно със съпруга си и двете им деца се преместили в процесния
имот – децата живеели на втория етаж при родителите на ответницата, а тя и
съпругът й обитавали таванското помещение. Свидетелката предполагала, че
таванското помещение е собствено на майката на ответницата, която имала и
багаж там. Сочи, че ищецът и съпругата му помогнали при преместването на
ответницата и семейството й в процесния имот. Сестрата на ответницата
напуснала имота след като се омъжила през 1986 – 1987 г. и нямала
претенции към сестра си, която останала да се грижи за родителите им, като
знаела, че таванското жилище ще остане в собственост на М. Ф..
Свидетелката посочва, че познава ищеца, който живеел на ....“ и продал
притежаваната от него част от имота преди много време, след което бил
виждан два или три пъти в имота, но не притежавал никакви вещни права
върху него. Не се разбирал с роднините си, които живеели в къщата. Ищецът
не афиширал, че е собственик и не предявявал искове в тази връзка, всички
знаели, че таванското помещение остава за ответницата. По отношение на
гаража посочва, че същият винаги е бил и се е ползвал от семейството на
ответницата, по-конкретно от баща й, който паркирал старата си кола в него.
Ищецът нямал претенции към него, тъй като имало друго място отстрани на
къщата, където се паркирало. Сочи, че знае за ремонт на покрива през 2020 г.,
който бил наложителен, тъй като при всеки дъжд се появявали течове в
сградата. Покривът бил подменен изцяло, защото бил негоден, като ремонтът
бил извършен от техен съсед. За заплащането му ответницата изтеглила
кредит, а ищецът не участвал нито в извършването, нито в покрИ.ето на
стойността на ремонтните дейности и проявил интерес едва след
извършването на последния. Вляво в имота имало барака, която се ползвала
за склад, но казвали, че преди била лятна кухня. Имотът имал порта, която се
заключвала от около 10 години, тъй като зачестили кражбите в квартала.
Свидетелката ... твърди, че познава ищеца от около 1990 г., ходили си
на гости на рождени дни. Тогава къщата била като че ли на два етажа с
таванско помещение, по-различно от сега – имало различен покрив. В имота
се влизало през метална врата, която се заключвала. Последно свидетелката
била в имота през 2015 г., когато хората в двора й отворили. ... работела в
киното и с колегите й търсили място, в което да складират за месец – два
реквизит, попитала ищеца и той се съгласил да минат през къщата, но я
предупредил, че едва ли ще може там да се складират предметите, тъй като не
се разбирал със семейството си. Сочи, че лятната кухня и гаража вероятно се
5
ползват от роднините на ищеца, които живеят в имота. Посочва, че в даден
момент през 2015 г. се събирали пари за ремонт на покрива, но се спорело за
размера на сумите, а новият покрив бил изграден около пандемията, не
помнела точната година, тъй като пътувала много. Спомня си, че ищецът е
живял в имота отдавна – 90-те години, на първия етаж, но сега не знае дали
ищецът разполага с ключ за него.
От разпита на свидетеля Д. Г. З. се установява, че същият познава
имота, тъй като около десет години е обитавал имот срещу процесния. Сочи,
че имотът представлява къща-близнак, от дясната страна живеел ., а
собственици на другата половина от сградата били ответницата и съпругът й.
По време на пандемията ответницата го помолила да направи ремонт на
покрива, който бил в много лошо състояние, имало изгнили греди и течове и
това наложило да се събори целият покрив. При ремонта били направени
нови надлези на мястото на събореното, бетонови греди за укрепване на
сградата и отгоре била изградена нова дървена конструкция с нови керемиди.
Таванското помещение било изградено до груб строеж, но имало още много
довършителни работи. Според свидетеля процесното таванско жилище не
можело да се използва при тази степен на завършеност – нямало инсталации,
мазилки. Стойността на ремонта била заплатена от ответницата. Сочи, че
познавал ищеца, който преди време живеел на първия етаж на процесната
сграда, но впоследствие се преместил в близост и продал етажа, като
свидетелят не го бил виждал докато извършвал ремонта. Посочва, че
завареният покрив бил по-различен, но при ремонта бил изграден като
двускатен, защото било много дъждовно и течало надолу.
Свидетелят .... твърди, че с ищеца се познават отдавна, като покрай това
познанство познава и имота, в лявата част на който живеел И. М.. Покривът
бил трискатен с помещение, което се обитавало – една стая и нещо
допълнително и по-малко. По време на пандемията с ищеца разговаряли във
връзка с решението за ремонт на покрива, тъй като свидетелят разполагал с
товарен транспорт и щяло да излезе по-евтино. Нямало видими проблеми по
покривната конструкция, но конструкцията все пак била стара. Не си спомня
да е коментирано наличието на течове в сградата, която не бил виждал
отвътре, защото обитателите не допускали никого.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С определение от 24.10.2022 г., както и с протоколно определение от
14.12.2022 г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
процеса обстоятелствата, че единствено ответникът е ползвала лично и със
своето семейство процесните имоти в периода от 09.04.2021г. до 09.11.2021г.,
както и че към 25.03.2021г. синът на ответника .. И. Ф... е живял на адрес: гр.
София, ул. „...“ №4A.
Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
6
съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно чл. 31, ал. 2
ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня
на писменото поискване. Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г., постановено по тълк. дело №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС, забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато
друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено
да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата
вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем
права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи
обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Основателността на предявения иск предполага установяването от
страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: наличието на съсобственост между страните по делото върху
процесните недвижими имоти при посочените в исковата молба квоти, че е
бил лишен от възможността да ползва съсобствените недвижими имоти в
периода от 09.04.2021 г. до 09.11.2021 г. от ответницата, въпреки че е желал
да ги ползва, че е поискал писмено от ответницата да му заплати обезщетение
за това, както и че размерът на 1/3 от пазарния наем за процесния период е в
размер от 7000 лв. При установяване на посочените факти в тежест на
ответницата е да установи, че е предоставила възможност на ищеца да ползва
процесните недвижими имоти съобразно правата му в съсобствеността.
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност ... от 23.07.1975 г., ..., дело № 3356/1975 г., се
установява, че И. ... е придобил правото на собственост на основание
давностно владение и наследство върху една жилищна сграда, находяща се в
гр. София, на ул. „...“ ...а, с площ от около 75 кв. м, представляваща
югоизточната част от къщата – близнак на два етажа с тавански етаж и мазе,
една барака и един гараж. Видно от нотариален акт № ... от 24.07.1975 г., ....,
дело № 15114/1975 г., И. .... са се разпоредили с правото си на собственост
върху притежаваните процесни имоти в полза на своите деца, както следва: на
сина им ... И. ..... е прехвърлено правото на собственост върху първия етаж в
сграда, находяща се в гр. София, на ул. „...“ ...а, а на дъщеря им ... – втория
етаж от същата сграда, като към двата етажа са дарени и два броя избени
помещения, а И. ... ..... самостоятелно е дарил на ... И. ..... и ... по 1/3 идеална
част от мястото, върху което е построена сградата.
Що се отнася до процесните имоти, едноличен собственик на същите е
станал И. ... по силата на представения по делото протокол от 26.12.1978 г. по
7
гр. д. № 14655/1978 г. по описа на СРС, 44 състав, в който е обективирана
одобрена от съда спогодба между съделителите И. ... ....., ... И. ..... и ....
И. ... е починал на 06.01.1990 г., като не се установява преди смъртта си
да се е разпоредил с правото си на собственост върху процесните обекти.
Съгласно удостоверение за наследници № 11592/31.12.2020 г., издадено от
СО-Район „...“ наследници по закон на И. . са ищецът И. М. М. /на основание
чл. 10, ал. 1 ЗН/ с права в образуваната с оглед настъпилото наследствено
правоприемство съсобственост равни на 1/3 идеални части, ответницата М. Й.
Ф. – с 1/6 идеална част и нейната сестра В. Й. Б. – също с 1/6 идеална част,
като наследници на дъщерята на наследодателя и тяхна майка ..., починала на
01.09.2015 г., както и общо 1/3 идеална част от наследствената маса е
преминала към наследниците на преживялата общия наследодател негова
втора съпруга – ... - Д. А. В., Л. А. Т., С. А. Т., Димитрина Стоянова А.а,
Красимир Донков А., Цветанка Донкова Г.а, ... и ....
С оглед изложеното съдът намира, че между страните по делото и трети
за производството лица е възникнала твърдяната съсобственост по отношение
на процесните имоти, като правата на ищеца и ответницата в съсобствеността
са както следва: за ищеца – 1/3 идеална част, а за ответницата 1/6 идеална
част. Предвид посочения извод на съда на разглеждане подлежи
възражението на ответницата за придобИ.е на процесните имоти по давност и
наследяване.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а според ал. 2 на същата разпоредба, ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 5 години. От посоченото е видно, че нормата на чл.79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата
на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобИ.е на вещното
право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е
по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се
включват и други елементи, с оглед което без значение за придобИ.е правото
на собственост върху определена вещ по давност е дали владелецът се е
позовал на това обстоятелство /в този смисъл и задължителните постановки
на Тълкувателно решение ... от 17.12.2012 г. постановено по тълк. дело
.../2012 г., на ОСГК на ВКС/.
Ответницата не твърди, а и по делото не се установява тя или нейният
праводател да са установили владението си върху имотите въз основа на
правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че
праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Ето защо, предвид липсата на претенции за упражнявано
8
добросъвестно владение, основателността на възражението е обусловено от
установяване на факта на упражнявана от нея, респ. от нейния праводател,
фактическа власт върху процесните имоти в рамките на предвидения в закона
период от време, който според чл. 79, ал. 1 ЗС е за срок от 10 години от
момента на установяване на владението.
Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва два
елемента: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/
и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. В
чл. 69 ЗС е въведена оборима презумпция, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Според свидетелските показания на разпитания по делото свидетел К.
Г.а, които съдът кредитира като ясни, последователни и лишени от вътрешни
противоречия, ответницата заедно със семейството си – съпруг и две деца,
заживяла в имота през ноември 2004 г., като тя и съпругът й обитавали
таванския етаж, а двете деца живеели в стая на втория етаж при родителите
на ответницата. Установи се от представената справка за регистрирани лица
на посочения адрес, че ответницата е посочила като свой постоянен и
настоящ адрес именно процесния на 22.08.2006 г. Не се установява обаче
преди смъртта на .. ответницата да е проявила такова поведение в
обективната действителност, което да може да се квалифицира като
намерение за своене. Ето защо поради липсата на един от двата елемента,
съставящи фактическия състав на владението като фактическо състояние,
придобивна давност не е започнала да тече в полза на ответницата, което води
до извод за неоснователност на релевираното с отговора на исковата молба
възражение за придобИ.е на процесните имоти по давност от ответницата. С
оглед на това на разглеждане подлежи предявеното в условията на
евентуалност възражение за придобИ.е на имотите по наследство от майката
на ответницата като неин наследодател.
Към датата на установяване на фактическа власт върху жилището
ответницата не е притежавала качеството съсобственик по отношение на
процесните имоти, като такова качество е имала нейната майка. Както се
посочи по-горе съсобствеността върху процесните имоти е възникнала
първоначално между ищеца, майката на ответницата и преживялата съпруга
на общия наследодател.
Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка,
придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице
съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт
отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху
чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като
правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да
бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като
може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея.
При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от
9
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно – така
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., постановено по тълк. дело №
1/2012 г., ОСГК на ВКС.
Поради това, а и предвид липсата на данни за обратното, следва да се
приеме, че след открИ.е на наследството на общия наследодател на 06.01.1990
г. майката на ответницата, ищецът и преживялата съпруга са установили
съвладение по отношение на процесните имоти. Това положение обаче се е
променило през 2004 г., когато в таванското жилище се е нанесла ответницата
заедно със своя съпруг, тъй като от този момент наследодателят на
ответницата – ... .., е преобърнала владението по отношение на помещението и
е започнала да упражнява владение върху цялото таванско жилище,
незачитайки правата на останалите съсобственици, чрез ответницата, която е
държала последното за ... Не се установява на останалите съсобственици да е
бил предоставен достъп до тавана, както и да е била постигната
предварителна договорка между всички съсобственици по повод
настаняването на дъщерята на .. в имота. От свидетелските показания се
установява, че ищецът е знаел за това събитие, като дори е помогнал с
пренасянето на вещите на ответницата. Свидетелката Г.а, живуща в
непосредствена близост до процените имоти, е придобила впечатление, че
таванското помещение е собствено на наследодателя на ответницата, като
впоследствие щяло да премине в собственост на последната. По този начин
майката на ответницата е осъществявала владение върху целия имот чрез
дъщеря си явно, непрекъснато, като същото не е било смущавано от другите
съсобственици.
10
В същото време, не се спори по делото, че ищецът е прехвърлил правото
си на собственост върху първия етаж на сградата на трети за производството
лица на 05.04.1996 г., като впоследствие се е преместил да живее в жилището
на съпругата си на ....“. Не се установява същият да е препятствал владението
върху процесните имоти както по отношение на родителите на ответницата,
така и спрямо нея. Свидетелката Г.а, която живее в съседния на процесните
имоти, сочи, че след продажбата на първия етаж от къщата, ищецът бил
виждан в имота 2-3 пъти. В двора се влизало през метална врата с ключ, като
не се установява ищецът да е разполагал с такъв. Нещо повече, свидетелката
... посочва, че при посещение в имота през 2015 г. заедно с ищеца, им било
отворено от други обитатели на сградата – наематели.
Предвид изложеното се налага извод, че към датата на открИ.е на
наследството на ... .. със смъртта й на 01.09.2015 г., в наследствената маса се е
включвало и правото на собственост върху цялото таванско жилище. Това е
така, доколкото от датата на преобръщане на владението през месец ноември
2004 г. до датата на смъртта на наследодателката на ответницата – 01.09.2015
г., са изминали повече от 10 години, упражняването на фактическо владение
през които е необходимо условие за придобИ.е на правото на собственост
върху имотите. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство
правото на собственост върху процесното таванско помещение е придобито
от наследниците на .. – ответницата и нейната сестра.
Установи се по делото от събраните свидетелски показания, че
процесният гараж е ползван от семейството на ответницата и по-конкретно от
баща й, който паркирал стария си автомобил в него. Ищецът не е имал
претенции към същия и не го е ползвал, като вместо това имало място
встрани от сградата, което се ползвало при нужда като паркомясто.
Доколкото ищецът е напуснал процесния адрес с извършване на продажбата
на притежаваното от него право на собственост върху първия етаж на
сградата на 05.04.1996 г., както и предвид обстоятелството, че не се
установява достъпът до гаража да е бил свободен или ищецът да е имал ключ
от него, следва да се направи извод, че наследодателката на ответницата е
установила фактическа власт изцяло в своя полза върху целия гараж още през
1996 г. и е придобила по давност правото на собственост върху същия преди
смъртта си, след което гаражът е преминал в собственост на ответницата и
сестра й по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Същото се
отнася и за лятната кухня в имота. Свидетелката ... също посочва, че вероятно
лятната кухня и гаража в имота се ползват от обитаващите същия лица. Нещо
повече, при молба на ... за използване на помещение от процесните за
временно складиране на реквизит, двамата с ищеца са отишли до адреса,
където се е наложило да им бъде отворено от обитаващи имота лица, а самият
ищец е предупредил свидетелката, че вероятно няма да успее да й помогне,
тъй като не се разбира с роднините си, като в резултат от това не се
установява предметите да са съхранение в което и да е помещение в двора
или в сградата на имота. Това поведение на ищеца е индиция за липсата на
11
съзнание у него, че е собственик на процесните обекти, като по-скоро той е
поискал разрешение от леля си – майката на ответницата, за да складира
предмети в имота. от представените по делото данни за деклариране на
процесните имоти се установява, че ответницата е обявила пред съответните
държавни органи, че е титуляр на правото на собственост върху таванското
жилище, гаража и лятната кухня в пълен обем на 19.10.2017 г., с коригираща
декларация от 20.01.2021 г. От своя страна ищецът е подал декларация, в
която е посочил, че е титуляр на правото на собственост върху 1/6 идеална
част от УПИ с площ 433 кв. м, и по 1/3 идеална част от жилище – таван с
площ 26,50 кв. м, гараж от 19 кв. м, лятна кухня с площ от 16 кв. м и мазе с
площ от 10 кв. м на 15.06.2021 г., с подадени коригиращи декларации от
28.07.2021 г. и 31.05.2022 г. Това е единственото действие, което би могло да
се твърди, че е насочено към афиширане на правото на собственост на ищеца,
но то е извършено в значителен период от време след придобИ.ето по давност
на имотите от страна на наследодателката на ответницата, поради което се
явява такова без правно значение в случая.
С оглед на изложеното се налага извод за липса на съсобственост
между ищеца и ответницата, доколкото процесните имоти са придобити по
силата на упражнявано в продължение на повече от 10 години давностно
владение върху тях от страна на майката на ответницата, след настъпване на
смъртта на която имотите са преминали по силата на наследственото
правоприемство в патримониума на ответницата и нейната сестра в
качеството им на наследници по закон на своята майка ... ... Липсата на
установена съсобственост между страните по делото е достатъчно основание
за отхвърляне на предявените от ищеца искове с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС, тъй като липсата на който и да е юридически факт, част от фактическия
състав на съответното субективно право, води винаги до незавършеност на
същия, респ. до извод за невъзникнало основание за претендиране на
претенцията. Ето защо предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид извода на съда за неоснователност на главните претенции не
следва да се разглежда направеното в условията на евентуалност възражение
на ответницата за прихващане с платените от нея суми за извършени ремонти
на таванското жилище.
Неоснователността на главните искове води до неоснователност и на
предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните
главници.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено
ответницата.
Ответницата доказва извършването на разноски в общ размер от 435
лв. за заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение, депозит за вещо
12
лица и за разпит на свидетел, които следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1060 лв., съдът намира, че последното
не се дължи на ответницата, тъй като представеното на л. 152 от делото
платежно нареждане макар и за същата сума е платено от трето лице с
основание „правна помощ“ като липсва посочване на номера на делото. С
оглед на това и не би могло да се приеме за доказано, че именно ответницата
е заплатила посоченото възнаграждение, още повече, че не се установява
последното да е платено във връзка именно с оказването на правна помощ по
настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. „..“ № ..., чрез адв. Д. Д. А. против М. Й. Ф., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ...“ № ..., чрез адв. М. К., искове за
заплащане на сума от общо 7000 лв., а именно по 1000 лв. месечно за периода
от 09.04.2021 г. до 09.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2021 г., до окончателното
плащане, представляващи обезщетение за лишаване от ползване не
недвижими имоти с идентификатори ...., ... и ..., съгласно КККР на гр.София,
представляващи съответно жилище с площ от 26,50 кв.м., лятна кухня с площ
от 16 кв.м. и гараж с площ от 19 кв.м., находящи се в гр.София, у...“ №...,
както и иск за заплащане на сумата от 231,94 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница за периода от 09.05.2021 г. до 09.11.2021 г.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„..“ № ..., чрез адв. Д. Д. А. да заплати на М. Й. Ф., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ...“ № ..., чрез адв. М. К. сумата в общ размер от 435
лв., представляваща разноски в настоящото производство на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13