Мотиви към
присъда по НОХД № 31/2018 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу З.К.М. ЕГН ********** *** по обвинение за престъпление по
чл. 131а, пр. 2-ро, във вр.
чл. 129, ал. 1, във вр. ал. 2, пр. 6-то, хип. 2-ра и предл. 5-то, хип. 2-ра,
вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК за това, че на 05.06.2016 г., около 23.00 часа, в с.Бежаново,
обл. Ловеч, в дом, находящ се на ул.“Д.“ № **, при условията на опасен рецидив
/след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК/, с нож,
умишлено причинил средна телесна повреда на Р.С.Д.,***, изразяваща се в две
порезно- прободни рани в областта на гърба с данни за проникване в гръдната
кухина, което увреждане е причинило разстройство на здравето
временно опасно за живота.
В съдебното производство съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия Р.С.Д. против
подсъдимия З.К.М. граждански иск за сумата от 100 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва от 05.06.2016 г. до окончателното изплащане и конституира Р.С.Д.
като граждански ищец и частен обвинител.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване
подсъдимият М. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и обяви, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянията, описани в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП Луковит поддържа
обвинението срещу подсъдимия М. така, както е повдигнато с обвинителния акт, счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението по обвинението. По отношение индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия прокурорът предлага да се определи наказание шест
години лишаване от свобода, като с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2, вр. чл.
372, ал.4 при условията на чл.58а, ал.1
от НК, същото да бъде намалено с 1/3 или, подсъдимият да изтърпи реално
наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец адв. М.В. от ЛАК моли за осъдителна присъда, като счита, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено около средния размер,
предвиден в закона, като изтъква, че въпреки влошеното здравословно състояние
(наличие на онкологично заболяване) подсъдимият е извършил деянието при
условията на опасен рецидив и след консумация на алкохол. По отношение на
гражданския иск счита, че същият е действително завишен и моли съдът да го
уважи по справедливост, като акцентира, че пострадалият е млад човек, нанесени
са му не една, а две прободни рани с проникване в гръдната кухина, както и че
периодът на възстановяване на здравето на пострадалия е продължителен.
Защитникът на подсъдимия - адв. М.М. не възразява по фактите и
правната квалификация на деянието. Моли, поради влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, да му се наложи наказание лишаване от
свобода след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на три години и четири
месеца. По отношение на гражданския иск, счита че е прекомерно завишен и счита,
че същият следва да бъде уважен до размер около 2000-3000 лева.
Подсъдимият М. изказва съжаление за постъпките си и моли за по-малко наказание.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.
371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание, и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият З.К.М. е роден на *** ***, българско гражданство, циганин, без
образование - неграмотен, неженен, безработен, живее в с.Бежаново, обл. Ловеч,
ул. “Д.“ № **, осъждан, ЕГН **********.
С присъда по НОХД № 154/2000 г. по
описа на Окръжен съд Ловеч, влязла в сила на 22.05.2001 г. подсъдимият З.К.М.
бил осъден на 17 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 199, ал.2,
т.2 пр.1-во вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 18, ал.1 от НК. Наказанието е изтърпяно на
08.08.2017 г.
На 05.06.2016 г. в с. Бежаново се
провеждал традиционният панаир. Св. Р.С.Д.,***, същият ден отишъл на гости на
сестра си в с. Бежаново. Там той се срещнал със св. Л.К.М. /брат на подсъдимия З.М./
и св. В.В.С. - негови познати. Първият от тях поканил св. Д. да му отиде на
гости. Около 21.30 часа Д. отишъл в дома на св. Л.М.,***. Там били св. Л.М.,
св. В.С., за кратко време имало и две момичета. Слушали музика и пиели алкохол.
След половин час момичетата отишли да донесат ракия, но не се върнали обратно.
По-късно вечерта, към трите момчета се присъединил и подсъдимият З.К.М., който
по същото време изтърпявал в Затвора Ловеч наложеното му с присъдата по НОХД №
154/2000 г. по описа на Окръжен съд Ловеч наказание лишаване от свобода, но поради
наличие на онкологично заболяване, наказанието му било прекъснато за няколко
дни за провеждане на лечение. Подсъдимият М. също започнал да консумира алкохол. Двамата братя -З.
и Л. се скарали заради касетофона, първият поискал да си го вземе. Св. Р.Д. се
опитал да преустанови конфликта, но подсъдимият му направил забележка да не се
намесва. Няколко минути по-късно св. Л.М. и св. В.С. излезли от стаята. Около
23.00 часа, на 05.06.2016г. св. Д. също решил да излезе отвън, за да отиде до
тоалетна. Хванал бравата на вратата на стаята и в същото време подсъдимият З.М.
приближил зад него, извадил кухненски нож, който носел у себе си, и нанесъл две
прободни рани в гърба на св. Д.. Последният паднал на колене, после успял да се
изправи и излязъл от стаята, респ. къщата. Подс. М.
останал на прага на вратата. Св. Д. започнал да бяга в тъмното. Св. Л.М.
възприел, че брат му - подсъдимият държи в ръката си нож, целият в кръв. Св. Л.М.
върнал подсъдимият в стаята, отвел св. В.С. до дома му, тъй като бил пиян и
тръгнал да търси св. Д., но не успял да го намери. Върнал се и завел брат си З.
в другата къщата, на майка им, като подсъдимият носел ножа в себе си.
Междувременно св. Д. успял да се отдалечи, но бягайки, се спънал и паднал в
един трап, където останал през нощта. На сутринта св. Д. възприел, че наблизо
има къща и с големи усилия успял да допълзи до нея, тъй като от раните си бил
загубил значително количество кръв. От къщата излязъл старец, който го попитал
кого познава в селото. Св. Д. му обяснил, а възрастният човек уведомил близките
му. По-късно бил повикан и екип на ФСМП гр. Луковит, дошла линейка, която
транспортирала ранения до болницата в гр. Луковит, а оттам бил откаран в УМБАЛ
„Д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, където бил приет за лечение и
опериран.
В хода на разследването по случая подс.
З.М. предал с протокол за доброволно предаване нож, за който обяснил, че взел
от момчето от с. Катунец и с него го „ръчнал в рамото
два пъти“/л.22 от ДП/ и памучната тениска, синя на цвят, с която бил облечен по
време на деянието/л.27 от ДП/.
Видно от заключението на назначената
съдебна химико-биологична експертиза върху предадените от обвиняемия нож и
памучна тениска се доказало наличие на следи от кръв, но поради малкото
количество не е доказана нейната видова и групова принадлежност/л. 187 от ДП/.
Назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска
експертиза е дала заключение, че на Р.Д. били причинени две порезно-
прободни рани в областта на гърба с данни за проникване в гръдната кухина,
което увреждане е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.
/л.245 от ДП/.
Изложената
фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно:
показанията на пострадалия
Р.С.Д., св. В.В.С. (дадени пред съдия при условията на чл.223 от НПК), св. Л.К.М.,
св. М.И.М., заключенията на
съдебната химико-биологична
експертиза и съдебномедицинската експертиза, както
и от приложените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост, автобиографична справка, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, справки от Затвора Ловеч, медицинска документация и другите
писмени доказателства.
Извън обстоятелствата, посочени
в обвинителния акт и признати изцяло от подсъдимия, по искане на страните съдът
събра доказателства относно здравословното състояние на подсъдимия чрез показанията
на неговия баща – св. К.М. М.и представеното от прокурора копие от постановление
на ОП Ловеч от 02.06.2016 г. за прекъсване на наказанието лишаване от свобода.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият е с онкологично
заболяване (карцином на дебелото черво), което е и наложило прекъсване на
наказанието лишаване от свобода за провеждане на курс по полихимиотерапия
в Отделение по медицинска онкология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Подсъдимият
З.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.131а, пр. 2-ро, във вр. чл.129, ал.1, във вр.
ал.2, пр.6-то и предл.5-то, вр. чл.29, ал.1, б. А от НК, тъй като на 05.06.2016 г., около 23.00 часа, в с.Бежаново, обл.
Ловеч, в дом, находящ се на ул.“ Д.“ №**, при условията на опасен рецидив /след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66
от НК/, с нож, умишлено причинил средна телесна повреда на Р.С.Д.,***,
изразяваща се в две порезно-прободни рани в областта на гърба с данни за
проникване в гръдната кухина, което увреждане е причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние, като чрез своите действия е въздействал
на организма на пострадалия, което е довело до изменение
в отделни негови тъкани и системи. От назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че в резултат на
действията на подсъдимия по отношение на пострадалия е причинено
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Престъплението, извършено от подс. З.М.
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, тъй като
той е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно – по време
на изтърпяване на наказанието 17 години лишаване от свобода, при строг режим,
наложено му с присъда по НОХД № 154/2000 г. по описа на Окръжен съд Ловеч,
влязла в сила на 22.05.2001 г., за престъпление по чл. 199 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
Обвиняемият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици и
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.
Причината за извършеното престъпление следва да се търси в незачитането
от страна на обвиняемия на личната неприкосновеност и здравето на другите.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия З.М.
престъпление по чл.131а, пр. 2-ро, във вр. чл.129, ал.1, във вр. ал.2, пр.6-то и
предл.5-то, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до дванадесет години. При
това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието му следва да се определи
при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия М. наказание
от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отчитайки като отегчаващи отговорността
обстоятелства недобрите характеристични данни, липсата на морални задръжки, липсата също на искрено разкаяние за
извършеното деяние, а като единствено смекчаващо обстоятелство отчете влошеното
здравословно състояние на подсъдимия. Последното обаче не е изключително по своя характер, и не води до несъразмерност
на предвиденото в закона най-леко наказание от пет години лишаване от свобода,
за да обоснове прилагането на чл. 55 от НК, респ. чл. 58а, ал.4 от НК при
определяне размера на наказанието му.
След
като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК,
съдът определи на подсъдимия М. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
съобразно императивната норма на чл. 58а, ал.1 от НК намали така определеното
наказание с една трета и му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На
основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 НК
съдът приспадна от наложеното наказание четири години лишаване от свобода
времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по реда на ЗМВР – един ден на 06.06.2016
г., като един ден задържане да се счита
за един ден лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия З.М. граждански
иск за неимуществени вреди съдът намери за доказан по своето основание.
Причинените болки и страдания на пострадалия Р.С. са пряка и непосредствена последица
от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия
виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да определи размера на предявения граждански иск, съдът взе
предвид причинените телесни увреждания (две прободни рани с данни за проникване в гръдната
кухина), наложили
хоспитализиране на пострадалия, и необходимия за пълното му възстановяване оздравителен
период (около 6 месеца съгласно съдебномедицинската експертиза), както и факта,
че няма данни за настъпили впоследствие усложнения, за което претендираната
сума в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
е справедливо да се уважи в размер на 6000 (шест хиляди) лева – обезвреда за причинените от престъплението неимуществени
вреди: претърпени в резултат на деянието болки и страдания, ведно със законната
лихва от 05.06.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане на
сумата, като до пълния предявен размер от 100 000 лева искът се явява завишен и
следва да се отхвърли като неоснователен.
Подсъдимият М. беше осъден
да заплати в полза на съдебната власт, по сметката на РС Луковит сумата от 240
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 199,97
лева, представляваща сторените по делото разноски в досъдебното производство, и
в полза на съдебната власт по сметка на РС Луковит сумата от 30 лева,
представляваща разноски в съдебното производство за явяване на вещо лице, както
и да заплати на гражданския ищец
и частен обвинител Р.С.Д. сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща сторените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
По отношение на веществените доказателства съдът
намери, че на основание чл.53, ал.1 б.А НК вещественото доказателство нож с
дължина 30 см, с режеща част 19 см. следва да бъде отнето в полза на държавата,
след което да бъде унищожено, а веществените
доказателства - кръвна проба върху марлен тампон, иззета от Р.Д., памучна тениска, синя
на цвят следва да се унищожат като вещи без стойност.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: