О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...07.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №923 по описа
за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по жалба
на „ДОБРИН - 371“ ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.М.П,
с посочен съдебен адрес на дружеството,
срещу решение №456/07.02.2019г., постановено по гр.дело №550/2018г. на
ВРС, 21 състав,
с което съдът е приел за установено
съгласно чл.422 ГПК, по отношение на страните,
че ответникът "Добрин-371"
ЕООД, ЕИК *********, дължи на Технически университет-Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Студентска“ 1, БУЛСТАТ *********, при
участието на Държавата,
представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като съищец сумата от 20 710.00 лева /двадесет
хиляди седемстотин и десет/ лева - обезщетение за ползване на
имот след прекратяване на договор за наем
№ 84/30.05.2016 год., прекратен
считано от 10.02.2017г., за м. 05.2017г. и м. 06.2017г., за която сума
са издадени фактури №№ 13064/15.05.2017г. и
13120/01.06.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 9408/14.11.2017г., постановена по ч.гр.
дело № 17272/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят твърди,
че постановеното решение на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се обезсилване
на решението и връщането му за
разглеждане на спора от друг
състав на ВРС, а евентуално при неуважаване на това искане – отмяна
на постановеното решение ведно с отхвърляне на претенцията
изцяло като неоснователна. Твърдят се процесуални нарушения на съда
при разпределение на доказателствената тежест, неотчитане на събрани доказателства
и недопускане на поискани в сроковете по ГПК такива; несъобразяване с направените своевременно възражения на ответника с отговора на исковата
молба. Сочи се, че е останал нерешен въпроса относно изправността на ищеца по договора
за наем въпреки
направените док.искания, както и че съдът не е взел
предвид направеното възражение за неизпълнен
договор от страна на наемодателя, тъй като
вещта е предадена в негодно за ползване
по предназначение състояние. Твърди се, че поради негодното за ползване състояние
на обекта не следва да се приема, че е осъществено надлежно предаване. Твърди се, че наемателят е бил в обективна невъзможност да ползва вещта. Поддържа се твърдението, че не е установено състоянието на имота към момента на
сключване на договора, респ. кога
е предадено държането му в съответния вид на наемателя.
Поддържа се, че по
делото неизяснени са останали голяма
група от факти и обстоятелства от съществено значение
за разрешаване на спора.
Правят се доказателствени искания за допускане на направените док.искания в молбата по чл.143 ГПК на ответника, на основание
чл.266, ал.3 ГПК. Освен това,
въззивникът прави искане за спиране
на производството по делото до
приключване на спора по т.дело
№579/2018г. на ВОС, в
който ще се изясни кога
и дали е развален договорът между страните, ще бъдат
съобразени направените признания на неизгодни
за ищеца обстоятелства по преюдиц.дело; съобразяване на направените там правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В срока
за отговор е постъпило становище на ТУ-Варна чрез
пълномощника адв.Вл.Данев. Твърди се неоснователност
на жалбата. Неоснователни се твърдят и доводите
за неразглеждане от съда на
правопогасяващите и правопрекратяващи
възражения, които всъщност не са приети за разглеждане от
първоинстанционния съд. Поддържа се, че възраженията
срещу иска са
преклудирани сс изтичане
на
срока за подаване
на възражение по чл.414 ГПК, доколкото искът се основава
на разпоредбата на чл.422 ГПК, поради което направените след този срок възражения с
ИМ не следва да бъдат разглеждани. /като възраженията за
кредиторова забава и неизпълнен договор/ Ако се приемат за допустими, се твърди неоснователност на възраженията. Сочи се,
че при предаване
на обекта е подписан протокол, в който няма направени
възражения по състоянието на вещта, като в евентуалност страната
се позовава на разпоредбата на чл.230, ал.3 ЗЗД, по отношение видното за страните състояние
и необходимостта да се направят изявления
в протокола при несъгласие с вида на обекта. Твърди се неоснователност на оплакванията
за неправилно приложение на чл.20 ЗЗД тъй като съдът
изобщо не е извършвал тълкуване на клаузи от
договора.
Съдът намира, че жалбата,
въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата съобразно
разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните.
Във връзка с релевираното оплакване за
допуснато процесуално нарушение настоящият състав не констатира непълнота на доклада по смисъла на т. 2 от ТР
на ОСГТК №1/2013, която да налага допълнителни указания до страните, относно
възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за
делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. В
доклада са отразени всички възражения на ответника, а по отношение на неприетите
за разглеждане са изложени подробни съображения.
Искането за
спиране на производството по делото до приключване на т.д. 579/2018г. на ВОС,
оставено без уважение от първоинстанционния съд и поддържано във въззивната
жалба, съдът намира неоснователно, доколкото разрешението на настоящия спор
относно дължимостта на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване
на наемния договор не е обусловено от съществуването на насрещното вземане на
наемателя за подобрения, предмет на т.д. 579/2018г., като евентуалната възможност
за прихващане на двете насрещни вземания няма отношение към извода относно
липса на преюдициалност.
Относно поддържаните с жалбата
доказателствени искания въз основа на твърдения за осъществени от съда проц.нарушения
в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК: исканията за приемане на писмени
доказателства са уважени от съда с протоколно определение от 20.10.2018г.; исканията за
допускане на СТЕ следва да бъдат оставени без уважение предвид липсата на
приети възражения за насрещни вземания на ответника за подобрения, с оглед на
което липсва и необходимост от установяването им по основание и размер;
искането за допускане на свидетелски показания за установяване състоянието на
обекта към момента на предаването му на наемателя е своевременно направено и
относимо с оглед релевираните от ответника възражения за негодност на наетата
вещ за обичайното й използване, като останалите факти, чието установяване се
иска, не са относими към предмета на доказване.
С оглед изложеното
по отношение на искането за събиране на гласни доказателства се констатира
наличието на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, поради което на въззивника
следва да бъде дадена възможност да ангажира гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели за установяване състоянието на наетия имот към момента на
предаването му, както и обстоятелствата относно извършен оглед на имота, като с
оглед спазване на принципа за равнопоставеност в полза на въззиваемата страна
също следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели.
Предвид допустимостта и редовността на
въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
УКАЗВА
на въззиваемата страна „Технически
университет-Варна“ в едноседмичен срок от уведомяването с
писмена молба с препис за насрещната страна да приведе петитума на исковата
молба в съответствие с чл. 415, ал.3 от ГПК, като съобрази, че в случай на
издадена заповед за изпълнение искът е установителен, а не осъдителен.
При
неизпълнение в срок исковата молба ще бъде оставена без движение.
ПРИЕМА за
разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 22645/27.03.2019г.,
подадена от „ДОБРИН - 371“ ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.М.П,
с посочен съдебен адрес на дружеството,
срещу решение №456/07.02.2019г., постановено по
гр.дело №550/2018г. на
ВРС, 21 състав,
с което съдът е приел за установено
съгласно чл.422 ГПК по отношение на страните,
че ответникът "Добрин-371"
ЕООД, ЕИК *********, дължи на Технически университет-Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Студентска“ 1, БУЛСТАТ *********, при
участието на Държавата,
представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като съищец сумата от 20 710.00 лева /двадесет
хиляди седемстотин и десет/ лева - обезщетение за ползване на
имот след прекратяване на договор за наем
№ 84/30.05.2016 год., прекратен
считано от 10.02.2017г., за м. 05.2017г. и м. 06.2017г., за която сума
са издадени фактури №№ 13064/15.05.2017г. и
13120/01.06.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 9408/14.11.2017г., постановена по ч.гр.
дело № 17272/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал.2 ЗЗД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на т.д. 579/2018г. по описа на ВОС.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото заседание да ангажират гласни
доказателства чрез разпит на по двама свидетели при режим на водене за
установяване на състоянието на наетия имот към момента на предаване, както и
обстоятелствата относно извършен оглед на имота, като оставя без уважение
искането в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 18.09.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: