Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Перник, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, наказателна колегия, в публичното заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
Мл.
съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Катя Станоева и с участието на прокурор
Анита Джамалова, като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова В.Н.О.Х.Д. № 261 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на гл. XXI НПК.
С Присъда № 526/12.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. №
1299/2018 г. по описа на Районен съд Перник в производство по реда на гл. 27,
чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият Д.В.Р. е признат за виновен в това, че на
09.02.2018г. в гр. Перник, ***, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – „кокаин“, с нето тегло 9.9040 грама, на обща стойност 1238 лева, поради което и на основание чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 58а НК съдът му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, при първоначален общ
режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 2000 лв.
При условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо най-тежко наказание по обжалваната присъда и присъдата по
н.о.х.д. № 71/2018 г. на РС Дупница, а именно – лишаване от свобода за срок от десет
месеца, при определен първоначален общ режим, като е присъединено наложеното
наказание „глоба“ и е приспаднато времето, през което подсъдимият е изтърпявал
наложено наказание „пробация“, както и времето, през което спрямо него са били
взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Предметът
на престъплението е отнет в полза на държавата, а останалите веществени
доказателства без стойност е разпоредено да бъдат унищожени, като в тежест на
подсъдимия са възложени и разноските, сторени в хода на наказателното
производство.
В законоустановения срок срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв. Г.М., с която
присъдата се атакува по отношение размера на наложеното наказание. Иска се
определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде намалено и съобразно
правилата на чл. 58а НК – редуцирано на общо 8 месеца, както и изцяло да бъде
отменено кумулативно наложеното наказание „глоба“. Акцентира се върху наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи определяне на наказание в
минимален размер.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на
Окръжна Прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Изразява
становище, че определянето на наказание в по-нисък размер не би спомогнало за
превъзпитанието на подсъдимия, поради което пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда поради нейната правилност и законосъобразност.
В хода на съдебните прения защитникът адв. М. поддържа
въззивната жалба и повдигнатите с нея доводи и искания, като акцентира върху
ниската обществена опасност на деянието, младата възраст на подсъдимия, както и
направените от него пълни самопризнания.
В последната си дума подсъдимият Д.В.Р. моли наложената
глоба да бъде намалена, поради обстоятелството, че е безработен.
Окръжен съд Перник, след като
обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното изменяване или отменяване поради следните съображения:
Производството по делото е
протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като
подс. Д.Р. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал.3 НПК, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство, като липсват
основания за корекция на този извод на районния съд.
Настоящият състав също счита,
че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага
извод за възприемане на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт и възпроизвеждането
им и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият Д.В.Р. е роден на ***
г., в ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, безработен,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, осъждан за престъпления против
транспорта и собствеността.
На 09.02.2018 г. подс. Д.Р.
пътувал от гр. София по посока гр. Дупница заедно със свидетелите Г. Р. С. и Б.Б.Н.,
с лек автомобил, марка „Ауди“, модел А4, с рег. № ***, управляван от свид. Н..
Около 13:35 ч. на 09.02.2018
г. на път I-6, в с. Драгичево, общ. Перник. автомобилът,
бил спрян за проверка от служители на 02 РУП-ОДМВР
Перник – свидетелите Н.А.Н. и А.В.С., изпратени на мястото от свид. А.К.А. –
младши оперативен дежурен в ОДЧ при 02 РУП,
по получена оперативна информация, че някое от пътуващите в посочения автомобил
лица държи в себе си наркотични вещества. За оказване на съдействие на мястото
пристигнали и свид. Д.Е.Д., ст.полицай при 02 РУП-ОДМВР Перник, и неговият
колега М.Й..
При
извършената проверка била установена самоличността на лицата, пътуващи в
автомобила, като във връзка с получената оперативна информация, подс. Р. и свидетелите
Н. и С. били отведени от полицейските служители в сградата
на 02-РУП-ОДМВР Перник, намираща се в гр. Перник, на ***. При извършен обиск било
установено, че в горния край под ластик на бельото, с което бил облечен, подс. Д.Р.
държал 1 брой найлоново прозрачно пликче съдържащо бяло прахообразно вещество и
иззето от разследващите органи. В последствие подсъдимият признал пред свид. М.С.
М., мл. разузнавач група „КП“ при Второ РУ на ОДМВР Перник, че
веществото в пакетчето е „кокаин“, закупен от него за лична употреба от
непознато лице.
В хода на разследването е установено, че иззетото от
обвиняемия вещество представлявало кокаин с нетно тегло 9.9040 грама, с
процентно съдържание на активното вещество 37,56%.
Съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998г. на
Министерски Съвет за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на един грам кокаин с процентно съдържание на
активното вещество 37,59%, е 125,00 лв. за грам, съответно стойността на
носеното от подс. Р. наркотично вещество – кокаин, е 1238,00 лв.
За държането на високорисковото наркотично вещество подс.
Р. не е имал разрешение, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1, и
чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1
от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1
от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе
от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт и от подкрепящите го по съдържание и насоченост
писмени и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство:
обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство /л. 24, 28 ДП/,
показанията на свидетелите Г. Р. С. /л.35 ДП/, Б.Б.Н. /л.36 ДП/, М.С. М. /л. 37
ДП/, А.К.А. /л. 38 ДП/, Н.А.Н. /л. 39 ДП/, А.В.С. /л. 40 ДП/, Д.Е.Д. /л. 41
ДП/, одобрен протокол за обиск и изземване /л. 31-33 ДП/, приемо-предавателен
протокол от 29.03.2018 г. /л. 52 ДП/, експертна справка /л. 55 ДП/ и химическа
експертиза /л. 44-46 ДП/, протокол за оценка на наркотични вещества /л. 54 ДП/,
справка за съдимост /л. 8-10 ДП/, а също така и от приетите в хода на съдебното
следствие актуална справка за съдимост и извлечение от бюлетина за съдимост на
подсъдимия.
При обсъждането на тези
доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата на защитника,
въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните. В рамките на компетентността си съдът е разгледал
делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил
преценка, че така изброените доказателствени материали, имат отношение към
самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят. След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на
материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от
същностната характеристика на диференцираната процедура и допустимото при нея
изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е
решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, той е приел за
установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги е
поставил в основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно,
както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.
При
правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал и до
законосъобразни правни изводи, а именно, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Д.В.Р. е осъществил състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
От обективна страна, на 09.02.2018г.
в гр. Перник, *** подс. Д.Р. е държал в дрехите си – в бельото си, кокаин с
нето тегло 9.9040 грама, със съдържание на активното вещество 37.59%, на
стойност 1238.00 лева. Безспорно е установено по делото осъществяването на
изпълнителното деяние „държане“ от страна на подсъдимия, доколкото предметът на
престъплението се е намирал в негова фактическата власт към момента, когато
същият е бил спрян за проверка от полицейските служители и към момента на
обиска.
Държаното от подсъдимия вещество –
кокаин, се явява наркотично, поставено под контрол, съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Единната конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Република България.
Същото е включено и към списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” – Приложение №1 към чл. 3,
т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Доколкото по делото не се установи подсъдимият Р. да е
разполагал с лицензия, издадена по реда и условията на ЗКНВП, то правилно
контролираният съд е приел, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
от състава на престъплението по чл. 354а, ал.3 НК, като е държал
високорисковото наркотично вещество – кокаин, в нарушение на установения за
това ред и без надлежно разрешение, каквото се изисква, съгласно чл. 73, ал.1,
и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП.
Деянието е изпълнено и от субективна
страна при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. С оглед възприетото от съда, че
подсъдимият е знаел, че веществото, което държи, е било наркотични, се налага
извод, че у него е било налице знание на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, , т. 1 НК. Подсъдимият
също така е съзнавал, че е запретено държането на инкриминираната вещ без да
има съответното разрешение за това, тоест съзнавал е, че с осъществяването на
действия по държането й при липса на съответното разрешително, той осъществява
запретено и наказуемо деяние.
Приложението на претендираното от
защитата намаление на наложеното наказание се явява нецелесъобразно и
неоснователно. При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Р.
съдът съобрази обстоятелствата, които отегчават и онези, които снижават
отговорността му. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил на
млада възраст, в която все още липсва житейски опит и възможност за пълна
оценка на ситуациите, което следва да се цени като обстоятелство, смекчаващо
неговата отговорност.
Въззивният състав не споделя извода
на контролирания съд, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да
се цени наркотичната зависимост на подсъдимия, макар изследване в тази посока
да не е провеждано, доколкото липсват доказателства в тази посока. Единствените
данни по делото в този смисъл са изявление на защитника му в хода на
досъдебното производство, че подсъдимият страда от наркотична зависимост и
желае да се лекува при психолог, като е приложена диплома за висше образование
на последния, без ангажиране на други доказателства. При различните хора
състоянието на зависимост има различен смисъл, обусловен от индивидуалните им
психични особености, като процесът на създаване на зависимост преминава през
различни етапи. Синдромът на зависимост е описан в МКБ-10 (десета ревизия на
Международната класификация на болестите) като съчетание от поведенчески,
когнитивни и физиологични прояви, развиващо се след повторна употреба на
определено психоактивно вещество и включващо определена симптоматика. Съдът не
разполага със специални знания да констатира налице ли е психично разстройство,
дължащо се на употреба на психоактивно вещество, или единствено епизодична
употреба, който извод би могъл да се направи обосновано единствено от
медицинско лице.
Неправилен е и изводът на
първостепенния съд, който е преценил съгласието на подсъдимия за провеждане на
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК като смекчаващо
отговорността обстоятелство. При определяне на наказанието съгласно правилата
на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител (в този смисъл и т. 7 от ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС). Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което
подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на
санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК.
Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона
(чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение. В случая, видно от данните по делото, разкриването на
съставомерното деяние се дължи на процесуалната активност на органите на
досъдебното производство.
Наред с това следва да се отчетат
отегчаващите отговорността обстоятелства, като се съобрази сравнително голямото
количество на държаното наркотично вещество, както и фактът, че подсъдимият не
е наркотично зависим, които обстоятелства завишават степента на обществената
опасност на конкретното осъществено от него поведение.
При индивидуализация на наказанието
районният съд не е обсъдил обремененото съдебно минало на подсъдимия. Видно от
справката и бюлетина за съдимост от м. 02.2016 г. до датата на инкриминираното
деяние – м. 02.2018 г., той е извършвал различни неправомерни простъпки – при
условията на продължавано престъпление е управлявал различни леки автомобили
без СУМПС в едногодишен срок от налагането му на административен ред за
управление на МПС без свидетелство, отнемане на чужда движима вещ чрез
разбиване на преграда, закана по чл. 320а НК в условията на продължавано
престъпление. Естеството на деянията, както и сравнително краткия период, в който
същите са осъществени – въпреки съответно наложените за тях санкции, сочат явно
незачитане на установения в страната правов ред и норми на поведение. Въпреки
младата възраст на дееца, демонстрираната от него упоритост в извършване на
престъпления, неповлияна от наложените му до настоящия момент наказания,
определят неговата завишена обществена опасност.
Поради изложеното младата възраст на
подсъдимия, макар и ценена към смекчаващите отговорността обстоятелства, не може
да бъде характеризирана като многобройно или като изключително обстоятелство,
което да определи като несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона
наказание. С оглед отсъствието на основанията за приложението на привилегията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието следва да бъде определено при условията
на чл. 54 НК.
След анализ на относителната тежест
на всички гореизложени факти съдът намира, че наказанието лишаване от свобода би
следвало да бъде отмерено на две години и глоба в размер на 2000 лв., съобразно
вида и размера на наказанията, кумулативно предвидени в санкционната част на
разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Санкция в този
вид и размер би била съобразена с целите по чл. 36 НК и максимално ще съдейства
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия. С налагането на това наказание
ще се постигнат не само целите на генералната, но и на личната превенция, която
в случая е от съществено значение, за да коригира подсъдимият навременно поведението
си към правомерно, в съответствие със законите на Република България и добрите
нрави.
Поради липсата на съответен протест
обаче и забраната за reformatio in peius, наложеното наказание следва да остане в размера, отмерен от
първостепенния съд, като не са налице основания за неговото редуциране. Поради
изложеното и определянето на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 15
месеца, съгласно решаващите изводи на първата инстанция, след редукцията му с
1/3, съгласно чл. 58а, ал. 1 НК, подсъдимият следва да понесе наказание
лишаване от свобода за срок от 10 месеца.
Обсъдените по-горе отегчаващи
отговорността обстоятелства сочат, че индивидуалната превенция не би могла да
бъде постигната без изолиране на подсъдимия от обществото, още повече, че
предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и наложените му по
предходните осъждания наказания, предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК не са
налице, поради което правилно първостепенният съд е определил наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно.
Присъдата следва да бъде потвърдена
и в частта, с която е направена кумулация с предходните осъждания на
подсъдимия, приспаднато е времето, през което подсъдимият е изтърпявал наложено
наказание „пробация“, както и времето, през което спрямо него са били взети
мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и по
въпроса за разноските и разпореждането с приобщените по делото веществени
доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжен съд
Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 526/12.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1299/2018 г. по
описа на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.