МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 1703/2009г. по описа на РС- В. Търново

 

Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу В.Й.Т., р. на 1***.Търново, български гражданин, неграмотен, с постоянен адрес в с.Обединение, общ.П.Тръмбеш, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********; И.К.И., р. на 2***.Тръмбеш, български гражданин, неграмотен, с постоянен адрес в с.Обединение, общ. П.Тръмбеш, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: ********** и Й.К.Т., р. на 0***.Тръмбеш, български гражданин, с. Обединение, общ. П.Тръмбеш, ул."Осемдесет и пета", №13, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** за това, че за времето от 25.06.2008г. до 27.06.2008г., на път III - 504, при км.29,448, между селата Масларево и Обединение, общ. П.Тръмбеш, в немаловажен случай и в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ, са отнели от владението на ФРПИ – ОПУ, гр.В.Търново чужди движими вещи - 14бр. метални шини от еластична ограда /мантинела/ на обща стойност 1772,40лв., собственост на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново, без съгласие на органите на управление и с намерение противозаконно да ги присвоят. Деянието е извършено при условията на повторност, по отношение на В.Т. и И.И. и представлява престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 28, ал.1, от НК; а по отношение на подсъдимия Й.К.Т., същото е осъществено при условията на опасен рецидив и съставлява престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, букви „а" и „б", от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите срещу тримата подсъдими обвинения. Предлага за извършените престъпления, на подсъдимите В.Т. и И.И., при условията на чл. 55 от НК, да бъдат наложени наказания - под минималния размер, предвиден в закона за същите, а по отношение на подсъдимия Й.К. да бъде определено наказание от четири години лишаване от свобода. Счита, че предявеният граждански иск е доказан по своето основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

По делото е предявен - своевременно и приет за съвместно разглеждане, по реда на чл. 84 и следващите от НПК, граждански иск от Агенция пътна инфраструктура гр. София, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. Македония № 3, ЕИК 0006950890202, в качеството им на правоприемник на Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление – В. Търново, за сумата от 1772,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, извършено от тримата подсъдими, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

В съдебно заседание подсъдимият В.Т. дава обяснения имащи характер на самопризнания. Изразява съжаление за извършеното. Твърди, че си е изтърпял определените до този момент наказания и това му е оказало необходимото въздействие. Моли да му бъде наложено наказание под минималния, определен в закона размер за извършеното престъпление. Назначеният на подсъдимия защитник, адв. Н.Т. (ВТАК) заема становище според което на подсъдимия, за това престъпление и предвид направените самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина следва да му бъде определено наказание - в минимален размер, при приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.

Производството по делото, по отношение на подсъдимия И.И., е проведено по реда на чл. 269, ал. 3,1 т. 3, б. А от НПК. Назначеният на подсъдимия служебен защитник, адв. Н.Т. (ВТАК) заема становище, според което, на подсъдимия, за извършеното престъпление, предвид направените самопризнания на досъдебното производство и съдействие за разкриване на обективната истина, следва да му бъде определено наказание - в минимален размер. Счита, че предявеният граждански иск е основателен и доказан и като такъв да бъде уважен.

Производството по делото, по отношение на подсъдимия Й.Т., е проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Назначеният на подсъдимия служебен защитник, адв. Д. С. (ВТАК) заема становище, според което твърдяното за извършено престъпление не е доказано по отношение на подзащитния му. Счита, че спрямо него присъдата не може да се основава само и единствено на изложените от останалите двама подсъдими факти. Предвид на това моли, Т., да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази връзка е направено искане предявеният граждански иск да бъде отхвърлен в частта, в която е претендирано осъждането на Й.Т..  

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Т. е осъждан с присъди по: НОХД № 1361/03г. на ВТРС - (в сила от 01.03.05г.); по НОХД № 1566/04г. на ВТРС (в сила от 29.06.06г.); по НОХД № 1566/06г. на ВТРС (в сила от 19.12.06г.).

Подсъдимият И.И. е осъждан с присъда по: НОХД № 125/08г. на ВТРС (в сила от 12.02.08г.), с която за извършено през месец септември 2006г. престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1,т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, са му наложени пробационни мерки по чл. 42, а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и т. 6 от НК.

Подсъдимият Й.Т. е осъждан 23 пъти за извършени от него престъпления от общ характер, в това число и такива за посегателства върху собствеността на гражданите. При това са му налагани наказания свързани с лишаване от свобода за не по-малко от една година, както и е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, като наложените наказания не са били отложени по чл.66 от НК.

През пролетта и лятото на 2006г. подсъдимите В.Т., И.И. и Й.Т. ***.Тръмбеш. Те били в приятелски отношения помежду си. Една вечер в периода между 25 - ти и 27 - ми юни 2008г. тримата се събрали в дома на Й.Т.. Тримата се договорили да отидат извън селото и да окосят и приберат трева. Тримата потеглили с каруцата и коня на Й.Т. и отишли на около 2 километра извън селото, по пътя, в посока на с. Масларево, в близост до км. 29,448, на главен път III-504. Покрай пътя,накосили малко трева и я натоварили на каруцата. Тогава, Й.Т., предложил на другите двама подсъдими да спрат да косят и вместо това да отидат да вземат няколко метални мантинели от шосето. Разбрали се В.Т. да изчака с каруцата, в една горичка, находяща се в близост до пътя, докато другите двама взели един тръбен и два гаечни ключове и започнали да демонтират мантинелите от защитното съоръжение край пътя. Така Й.Т. развивал болтовете и гайките, а И.И. му придържал мантинелите и му помагал да ги откачи от стойките. По този начин двамата демонтирали общо 14 броя мантинели. След това И.И. отишъл при В.Т. двамата, заедно с каруцата, се придвижили до мястото където били подготвените за вземане мантинели. Тримата, заедно, натоварили демонтираните мантинели в нея, като ги покрили с накосената трева, след което ги закарали в дома на Й.Т.. После се разделили. На следващия ден, придружаван от св. С.Р.Й., Й.Т. откарал мантинелите, с каруцата си, в гр. П.Тръмбеш, където отишъл в дома на св. М.М.М.. Там помолил св. М. да нареже мантинелите на по - къси парчета. Свидетелят се съгласил и нарязал мантинелите на по три парчета с ъглошлайф. След това Й.Т. и св. М. закарали нарязаните парчета мантинели, с каруцата на подсъдимия, до пункт за вторични суровини, стопанисван от на фирма „МАТ 2001" в гр.П.Тръмбеш. Там Й.Т. продал същите като метален отпадък на св. Д.И.Д.. Теглото им било 700 кг. Свидетелят Д. казал, че за продадените като вторични суровини парчета мантинели ще плати на Й.Т. сумата от 270лв. Свидетелят не разполагал с цялата сума и затова му дал само 150лв. Разбрали се останалите – 120 лв. да даде, по – късно, на св. М., който на свой ред да ги предаде на подсадимия. Впоследствие обаче Т. се укрил и не отишъл да получи парите от М.. На 27.06.2008г., при направен обход на пътното съоръжение, извършената кражба била установена от св. З.М.З. - служител на ОПУ - В.Търново (понастоящем Агенция пътна инфраструктура гр. София), който сигнализирал органите на полицията за случая.

По делото е назначена и изслушано заключение на единична съдебно–оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице, които съдът възприе като компетентно и обосновано, е установено, че общата стойност на предметите на престъплението от това деяние е 1772,40 лв.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените самопризнания на подсъдимия В.Т., от показанията на подсъдимия И.И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.2 от НПК; от показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключението на съдебно - икономическата експертиза, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият В.Й.Т., с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по предявеното му обвинение – по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 28, ал.1, от НК. Безспорно установено е, че за времето от 25.06.2008г. до 27.06.2008г., на път III - 504, при км.29,448, между селата Масларево и Обединение, общ. П.Тръмбеш, в немаловажен случай и в съучастие с Й.К.Т. и И.К.И., като съизвършител, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ, отнел от владението на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново (понастоящем Агенция пътна инфраструктура гр. София) чужди движими вещи - 14бр. метални шини от еластична ограда /мантинела/ на обща стойност 1772,40лв., собственост на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново, без съгласие на органите на управление и с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е действал при условията на повторност, в немаловажен случай (предвид стойността и предназначението на отнетите движими вещи) и доколкото е извършил кражбата, след като е бил осъден с влязла в сила (19.12.06г.) присъда за друго такова престъпление по НОХД № 1566/06г. по описа на РС – В. Търново, по отношение на което не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК пет годишен срок от изтърпяването. Подсъдимият е взел пряко участие при отнемането на вещите, при което е прекъснато своенето от собственика им като същият е установил своя фактическа власт върху тях, чрез извърването на действията по натоварването на същите от мястото където са били демонтирани, и превозването им до дома на подсъдимия Й.Т.. Предвид на това съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на подсъдимия, според което не е знаел и предполагал, че с подсъдимите извършва кражба на описаните движими вещи.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание, утвърдени престъпни навици, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока, тъй като е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни и  предмета на престъплението е с особено предназначение, а именно защитни мантинели, като част от пътно съоръжение.

            Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително висока, след като обсъди смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи, съдът прецени – младата му възраст, тежко социално положение, направените подробни самопризнания на В.Т. и критичното му отношение към извършеното. Като отегчаващи такива - предишните му осъждания, извън тези взети предвид, при квалифициране на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 , вр. с члр. 28, ал. 1 от НК.

С оглед изложеното съдът намери, че и най - лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко и предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи на В.Й.Т. наказание от 6 (шест) месеца лишаване от свобода. Това наказание, следва да бъде изтърпяно при първоначален "Строг" режим, в затворническо заведение от закрит тип, предвид липсата на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК. Съдът намира, че с така наложеното наказание на В.Т., целите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати.

Съдът приема, че са налице основанията за приложение на чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията наложени на В.Й.Т. с влезли в сила по присъди по настоящето дело и по НОХД № 407/09г. по описа на РС – В. Търново, Деянията по тези присъди, Т. е извършил, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Изложеното е основание съдът да определи едно общо наказание измежду наложените с посочените присъди в размер на най-тежкото от тях, а именно шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип.

Настоящият състав приема, че така определеното общо най – тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода е справедливо и съответства на съвкупността от престъпните деяния. Може да се приеме, че поправянето, превъзпитаването и възпиращото действие спрямо осъдения, би се постигнало с изтърпяването на така определеното общо най - тежко наказание. Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице необходимост за увеличаване на определеното по посочената съвкупност общо наказание по реда на чл. 24, ал. 1 от НК.

На основание чл. 25, ал.2 от НК следва да се приспаднат изтърпяната до момента част от наказанията  по  присъдите от съвкупността.

Съдът като съобрази, че подсъдимият, в изпитателния срок по условно осъждане, е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и прие, че следва да бъде приведена в изпълнение присъда по НОХД № 1566/06г. по описа на РС – В. Търново, влязла в сила на 19.12.06г., с която на В.Т. е наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и което подсъдимият следва да изтърпи отделно от определеното за изтърпяване общо наказание по настоящето дело и по НОХД № 407/09г. по описа на РС – В. Търново, в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „Строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият И.К.И., с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по предявеното му обвинение – по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 28, ал.1, от НК.

Безспорно установено е, че за времето от 25.06.2008г. до 27.06.2008г., на път III - 504, при км.29,448, между селата Масларево и Обединение, общ. П.Тръмбеш, в немаловажен случай и в съучастие с Й.К.Т. и В.Й.Т. като съизвършител, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ, отнел от владението на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново (понастоящем Агенция пътна инфраструктура гр. София) чужди движими вещи - 14бр. метални шини от еластична ограда /мантинела/ на обща стойност 1772,40лв., собственост на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново, без съгласие на органите на управление и с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият И. е действал при условията на повторност, в немаловажен случай (предвид стойността и предназначението на отнетите движими вещи) и доколкото е извършил кражбата, след като е бил осъден с влязла в сила (12.02.08г.) присъда за друго такова престъпление по НОХД № 125/08г. по описа на РС – В. Търново, по отношение на което не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК пет годишен срок от изтърпяването. Подсъдимият е взел пряко участие при отнемането на вещите, при което е прекъснато своенето от собственика им като същият е установил своя фактическа власт върху тях, чрез извършването на действията по демонтажа и натоварването на същите от мястото където са били демонтирани, и превозването им до дома на подсъдимия Й.Т..

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание, утвърдени престъпни навици, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока, тъй като е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни и  предмета на престъплението е с особено предназначение, а именно защитни мантинели, като част от пътно съоръжение.

            Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително висока, след като обсъди смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи, съдът прецени – младата му възраст, тежко социално положение, направените подробни самопризнания на И.И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т . 2 от НПК. Отегчаващи такива съдът неотчете, тъй като осъждането му по НОХД № 125/08г. на ВТРС, е взето предвид, при квалифициране на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 , вр. с члр. 28, ал. 1 от НК.

С оглед изложеното съдът намери, че и най - лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко и предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи на И.И. наказание от 6 (шест) месеца лишаване от свобода.

Настоящият състав като отчете, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е в размер на шест месеца; същият не е осъждан, към този момент, на лишаване от свобода, за извършено престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание - за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият Й.К.Т., с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, букви „а" и „б", от НК.

Безспорно установено е, че за времето от 25.06.2008г. до 27.06.2008г., на път III - 504, при км.29,448, между селата Масларево и Обединение, общ. П.Тръмбеш, в съучастие с И.К.И. и В.Й.Т. като съизвършител, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ, отнел от владението на ФРПИ-ОПУ гр.В. Търново (понастоящем Агенция пътна инфраструктура гр. София) чужди движими вещи -14бр. метални шини от еластична ограда /мантинела/ на обща стойност 1772,40лв., собственост на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново, без съгласие на органите на управление и с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият Й.Т. е извършил кражбата, след като е бил осъждан 23 пъти за извършени от него престъпления от общ характер, в това число и такива за посегателства върху собствеността на гражданите При това са му налагани наказания, свързани с лишаване от свобода от не по-малко от една година, както и е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, като наложените наказания по тях не са били отложени по чл.66 от НК. В този смисъл престъплението е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, букви „а" и „б", от НК.

Подсъдимият е взел пряко участие при отнемането на вещите, при което е прекъснато своенето от собственика им, като същият е установил своя фактическа власт върху тях, чрез извършването на действията по демонтажа и натоварването на процесните вещи от мястото където са били демонтирани, и превозването им до неговия дом, а в последствие е осъществил и действия по разпореждане с отнетите вещи, като е продал същите в пункт за изкупуване на вторични суровини.

Настоящият състав приема за неоснователно и недоказано твърдението на защитника на подсъдимия, според което обвинението, спрямо Й.Т., се основава само и единствено на оговор между двамата подсъдими, което е недопустимо съобразно разпоредбите на НПК. В конкретния случай възприетата от съда фактическа обстановка, обективираща участието на подсъдимия в извършването на описаното престъпление, не се основава само и единствено на обясненията на другите двама подсъдими, а се установява и подкрепя така също и от показанията на разпитаните като свидетели М. М., С.Й. и Д.Д.. Същите в своята логическа свързаност и последователност, по безспорен и категоричен начин обуславят направения извод за участието на подсъдимия Й.Т. при извършването на престъплението. 

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание, утвърдени престъпни навици, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока, тъй като е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни и  предмета на престъплението е с особено предназначение, а именно защитни мантинели, като част от пътно съоръжение.

            Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително висока, след като обсъди смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи, съдът прецени – тежкото му социално положение.

Като отегчаващи такива - предишните му осъждания, извън тези взети предвид, при квалифициране на деянието катоизвършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, букви „а" и „б", от НК.

След като бяха взети предвид и разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК съдът прие, че за извършеното престъпление на подсъдимия Й.Т., следва да бъде наложено наказание, при баланс на  смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Предвид на това, настоящият състав наложи на подсъдимия  наказание лишаване от свобода, към предвидения в закона минимум, а именно три години лишаване от свобода. Това наказание, следва да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим, в затворническо заведение от закрит тип, предвид липсата на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК. Съдът намира, че с така наложеното наказание на подсъдимия, целите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати.

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от Агенция пътна инфраструктура гр. София, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. Македония № 3, ЕИК 0006950890202, съдът намери, че същият е доказан по своето основание, доколкото пострадалото дружество е претърпяло имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия. Безспорно установено е, че за времето от 25.06.2008г. до 27.06.2008г., на път III - 504, при км.29,448, между селата Масларево и Обединение, общ. П.Тръмбеш, в съучастие помежду си, тримата подсъдими са противозаконно са отнели от владението на ФРПИ-ОПУ гр.В. Търново (понастоящем Агенция пътна инфраструктура гр. София) движими вещи -14 бр. метални шини от еластична ограда /мантинела/ на обща стойност 1772,40лв., собственост на ФРПИ-ОПУ гр.В.Търново /съгласно заключение на съдебно оценъчна експертиза). По отношение на отнетите движими вещи, до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, не е налице възстановяване, заплащане или заместване. Ето защо, искът се явява доказан и по своя размер от 1772,40 лв. Предвид на това И.К.И., В.Й.Т. и Й.К.Т. бяха осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на Агенция пътна инфраструктура гр. София, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. Македония № 3, ЕИК 0006950890202 сумата от 1772,40 лева (хиляда седемстотин седемдесет и два лева и четиридесет ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършеното то тях престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането (27.06.2008г.) до окончателното и изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, И.К.И., В.Й.Т. и Й.К. бяха осъдени да заплатят по сметка на РС – В. Търново, направените по делото разноски в размер от по 62, 30 лв./шестдесет и два лева и 30 ст. /, всеки един от тях, от които 38,67 лв. разноски по делото, и 23,63 лв., представляващи съответна част от дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, както и по 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ