№ 2049
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110202356 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. чл. 72, ал.
4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от С. З. И., ЕГН: **********, чрез адв. Кр. Ч. -
САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-129 от 31.01.2023 г.,
издадена от полицейски орган – К. Л. М., на длъжност „ст. полицай“ при 07
РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на С. З. И. е била
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна и
неправилна, издадена при съществени нарушения на административно-
производствените правила и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че в
заповедта не са посочени причините за задържането на лицето, като
административният орган е посочил само „данни за извършено
престъпление“, въпреки че по отношение на И. няма образувано и водено ДП.
В този смисъл заповедта не била мотивирана, както и липсвали фактическите
основания за издаването й, което предполага несъвместимост с чл. 5 от
КЗПЧОС. Иска се отмяната на атакувания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят С. З. И., редовно призован, се
представлява от адв. К., преупълномощена от адв. Ч. - САК, която поддържа
жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед за задържане. Претендира
присъждане на разноски по делото. Представя списък с разноските.
Ответникът по делото - К. Л. М., редовно уведомен, не се явява,
представлява се от юрк. С. с пълномощно по делото. Последният моли за
1
решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
заповедта за задържане да бъде потвърдена като правилна, мотивирана и
законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя
писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
От приложената административна преписка се установява, че
жалбоподателят С. З. И. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 07 РУ - СДВР на 30.01.2023 г. в 23:45 часа въз основа
на оспорената Заповед за задържане на лице № 3382зз-129 от 31.01.2023 г. В
същата е отразено, че издател е К. Л. М., изпълняващ длъжност „ст. полицай“
при 07 РУ - СДВР. Като правно основание за задържане на лицето била
посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В графата „фактически и
правни основания за издаване на заповедта“ било посочено „чл. 343в, ал.1 от
НК, управлява МПС рег. № ******** с влязло в сила НП № 22-4332-002552 от
08.03.2022 г. връчено 28.09.22 г. и влязло в сила на 13.10.2022 г.“. При
задържането на жалбоподателя са му били разяснени неговите права.
Извършен му е обиск на 30.01.2023 г. в 23:45 ч, като жалбоподателят С. И. е
бил освободен на 31.01.2023 г. в 17:10 ч.
Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при спазване
на предвидената от закона писмена форма, като съобразно разпоредбите на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски
органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
ЗМВР.
От приобщените към делото заверени копия на документи по ДП №
189/2023 г., съдът установява, че на 31.01.2023 г. било образувано посоченото
досъдебно производство по описа на 07 РУ СДВР за престъпление по чл. 343в,
ал. 3 от НК, за това, че на 30.01.2023 г. около 23.35 ч. в гр. София, ул.
„Йерусалим“ с посока на движение от бул. „Андрей Сахаров“ към бул.
„Цариградско шосе“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС. От извършените процесуално-следствени действия по
ДП, а и от представените материали от административния орган е установено,
че на посочената дата и място жалб. И. е управлявал посоченото МПС, като
при спирането му за проверка е представил на контролните органи валидно
СУМПС. Също така безспорно е установено, че жалб. И. бил наказан с НП №
2
22-4332-002552 от 08.03.2022 г., което му било връчено на 28.09.2022 г., не
било обжалвано и влязло в сила на 13.10.2022 г. С това НП му било наложено
наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
СУМПС на И. било обявено за изземване, до но до момента на спирането му
за проверка на 30.01.2023 г. не било иззето, нито предадено от И.. На
31.01.2023 г. по време на задържането му СУМПС било предадено доброволно
на служител от 07 РУ – СДВР.
На 02.02.2023 г. от адв. Ч. била подадена жалбата срещу процесната
заповед за задържане на И., която била депозирана в СРС, НО.
С постановление на С. от 21.03.2023 г. производството по ДП било
прекратено, като прокурорът приел, че извършеното не представлява
престъпление, тъй като съобразно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ тече от датата на изземване на
СУМПС. В конкретния случай това се е случило на 31.01.2023 г. след
задържането на жалб. И., съответно при проверката, извършена му на
30.01.2023 г., когато е представил валидно СУМПС, не е управлявал МПС
нито в срока на наложено му наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, нито в срока на изтърпяване на ПАМ „временно отнемане на
СУМПС“, каквато всъщност не се установи да е била издавана срещу И. след
2020 г.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК – заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-129 от
31.01.2023 г., протокол за личен обиск на лице; декларация за правата на
задържано лице; разписка за върнати вещи и пари от задържаното лице;
докладна записка; постановление на С. за прекратяване на наказателно
производство и др.
Настоящия състав на съда кредитира изцяло писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК като ги намира за непротиворечиви и
еднопосочни, изясняващи фактическата обстановка, възприета от съда.
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от
ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие.
В конкретния казус, видно от оспорената заповед, жалб. И. е бил
задържан с посочени като фактически основания твърдени данни за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. Факт е, че за да бъде
задържано едно лице на това правно основание – извършено престъпление, е
достатъчно да са налице само данни за извършено престъпление, не е
необходимо същото да е доказано, или установено с голяма вероятност.
Същевременно обаче, основното обстоятелство от обективна страна на това
твърдяно престъпление – по чл. 343в от НК, е управление на МПС от водач,
3
който към момента е неправоспособен (търпи наказание „лишаване от право
да управлява МПС, въобще няма СУМПС или пък изтърпява ПАМ за
временно отнемане на СУМПС – различните хипотези на чл. 343в от НК). В
конкретния случай жалб. И., при направената му проверка като водач на МПС
преди задържането му, е представил валидно СУМПС, което директно води до
извод, че подобно престъпление няма как да е осъществено от обективна
страна изначално. Независимо от влязлото в сила НП, с което му е било
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, очевидно
изпълнението на това наказание не е било започнало към процесната дата,
след като валидно СУМПС се е намирало у И. и е било представено на
проверяващите органи. Ето защо още към момента на проверката е било ясно,
че престъпление по чл. 343в от НК няма как да е осъществено от И.. В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установяват
данни за извършено от страна на лицето престъпление както и участието му в
такова, т. е. не са изпълнени предпоставките за приложение на
материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следователно
оспорената заповед за задържане е издадена и в противоречие на
материалноправните разпоредби и е налице отменителното основание по чл.
146, т. 4 от АПК.
Следва да се отбележи и че процесната заповед не е съобразена и с
целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок до 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла
да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5,
§ 1, б. „с“ от ЕКПЧ по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването
на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. По делото не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване
на жалбоподателя - същият е останал на разположение на органите на реда и е
оказал съдействие при задържането му. В случая от доказателствата по делото
по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. Ето защо
със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати
в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да
бъде отменена като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Относно разноските:
4
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на
присъждане на разноски има жалбоподателя, като относно определяне на
размера приложим се явява ГПК на основание чл. 144 от АПК. Съобразно чл.
8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за
този вид дела е 750 лв. Ето защо поисканото от жалбоподателя
възнаграждение от 500 лв. дори е под минималния праг, съответно не са
налице основания за намаляването му. Представени са писмени доказателства
за плащането (договора за правна помощ, който има и характера на разписка).
Следва да му бъде възстановена и таксата за образуване на делото в размер на
10 лв., която жалбоподателят е платил по сметка на СРС.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК и чл. 143 –
144 от АПК, вр. чл. 78 и сл. от ГПК, СРС, НО, 133 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-129 от
31.01.2023 г., издадена от полицейски орган К. Л. М., на длъжност „ст.
полицай“ при 07 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, Т. 1 от ЗМВР на
С. З. И., ЕГН: **********, е била наложена принудителна административна
мярка „задържане за срок до 24 часа“ като неправилна и незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ
на жалбоподателя С. З. И., ЕГН: **********, сумата от 510 (петстотин и
десет) лева, представляваща сторени от него разноски за адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса за образуване на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за неговото
изготвяне.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5