Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІІІ-75 Година 2018, 18 юли гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, трети въззивен граждански състав, на деветнадесети юни две хиляди
и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при секретаря Таня Михова разгледа докладваното от
съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 808/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба на С.М.А. *** чрез адвокат Емил Томов от БАК против решение №
73/16.04.2018г., постановено от Районен съд – Айтос по гр.д. № 619/2016г. С
това решение съдът е изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.Айтос, ул.“Ц. С.“ № *,
съставляващо УПИ ІІІ-596 в кв.174 по плана на гр.Айтос, с площ от 381 кв.м. при
граници улица и поземлени имоти № ІІ-597, Х-593, V-594 и VІ-595, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда. Постановил е сумата, получена от
публичната продан на имотите да се разпредели между съделителите съобразно
делбените им квоти - ½ идеална
част за С.М.А., ЕГН: ********** и ½ идеална част за Г.С. Х., ЕГН: **********.
С решението съдът е постановил да не се извършва съдебна делба на постройките,
представляващи лятна кухня от 8 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 10
кв.м. и е прекратил делбеното производство по отношение на тях. Отхвърлил е
претенцията за възлагане на делбения имот на основание чл.349 от ГПК, предявена
от С.М.А. и претенцията по сметки, предявена от С.М.А. против Г.С. Х. за сумата
от 22 692,40 лева, представляваща стойността на извършени от него
подобрения в делбения имот. С решението Айтоският районен съд е осъдил С.М.А. и
Г.С. Х. да заплатят държавна такса от по 1 390,98 лева, от които
1 323,48 лева съобразно дела в недвижимото имущество и 67,50 лева
съобразно стойността на движимите вещи. Иска се от съда да отмени решението в
частта, в която имота е изнесен на публична продан, отхвърлени са претенциите
по сметки и искането за възлагане на имота и е прекратено делбеното
производство, касателно лятна кухня и навес.
Във
въззивната жалба С.А. анализира събрания по делото доказателствен материал и
твърди, че претенциите му са доказани. Оспорва прекратяването на делбеното
производство във фазата на извършване и заявява, че същото е процесуално
недопустимо. Не прави доказателствени искания. В съдебно заседание А. се
представлява от адвокат Томов от БАК, който поддържа оспорването на заявените в
жалбата основания.
Въззиваемата
страна Г.С. Х. представя писмен отговор, в който развива подробни съображения
за правилно решение и настоява за потвърждаването му. Не ангажира
доказателства. В съдебно заседание Х. се представлява от адвокат Керемедчиев,
който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение № 204/19.01.2017г., постановено по гр.д. № 619/2016г. по описа на
Районен съд – Айтос е допуснато извършване на съдебна делба между С.М.А. и Г. С.
Х. – бивши съпрузи по отношение на съсобствен недвижим имот - дворно място,
находящо се в гр.Айтос, ул.“Ц. С.“ № *, представляващо УПИ ІІІ-596 в кв.174 по
плана на гр.Айтос с площ от 381 кв.м., ведно с построените в него масивна
жилищна сграда с площ от 60 кв.м., стая – лятна кухня от 8 кв.м. и навес без
оградни стени с площ от 10 кв.м. при граници: улица и поземлени имоти № ІІ-597,
Х-593, V-594, VІ-595 при квоти – по ½ идеална част за всеки от двамата
съделители.
Във
втората фаза на делбата са приети заключения на две съдебно-технически
експертизи, събрани са свидетелски показания и писмени доказателства. Въз
основа на тях е определен способ за ликвидиране на съсобствеността чрез
изнасяне на имота на публична продан, отхвърлено е искането на съделителя А.
имотът да бъде възложен на него и претенцията му по сметки в размер на
22 692,40 лева, представляващи стойността на подобренията, извършени от
него с личен труд и средства.
След
анализ на установените по делото факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата изхожда
от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици.
Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за форма и
реквизити. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решенето
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение
№ 73/16.04.2018г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. В конкретния случай с решение № 204/19.01.2017г.,
Айтоският районен съд е допуснал до делба УПИ ІІІ-596 в кв.174 по плана на
гр.Айтос с площ от 381 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда
с площ от 60 кв.м., лятна кухня с площ от 8 кв.м. и навес без оградни стени с
площ от 10 кв.м. Във втората фаза на делбеното производство е установено по
безспорен начин, че лятната кухня и навеса не съществуват, а на тяхно място е
изпълнена масивна едноетажна сграда с площ от 44 кв.м. При тези фактически данни,
изводът на районния съд за недопустимост на делбеното производство в тази част
е правилен и обоснован. Според практиката на Върховен касационен съд,
обективирана в решение № 58/27.04.2016г. по гр.д. № 6249/2015г. на ВКС, ІІ ГО,
когато във втората фаза на делбата се установи, че сградите, предмет на делбата
са погинали и не съществуват, то липсва предмет на делбата и производството
трябва да се прекрати. В този случай силата на присъдено нещо на решението по
допускане на делбата се запазва, а прекратяването се основава на
новонастъпилите факти. Като е възприел цитираната практика напълно и е
прекратил делбеното производство за лятната кухня и навеса, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
обезсилване, развити във въззивната жалба на С. М. А..
Неоснователно
е и възражението му за неправилно решение в частта на избрания способ за
ликвидиране на съсобствеността – чрез изнасяне на делбения имот на публична
продан.
Способите
за извършването на делбата са разписани в чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 от ГПК. Изборът на конкретния способ се определя от броя на съделителите, броя на
имотите, допуснати до делба, правата на всеки от съделителите, функционалното
предназначение и стойността на допуснатия до делба имот. Според правилото на чл.348
от ГПК, когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. В този
случай страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната
продан. Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е
било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг
или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. В
конкретния случай от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява по безспорен начин, че дворното място и построената в него
едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., са неподеляеми, поради което
приложение следва да намери разпоредбата на чл.348 от ГПК и разписания в нея
способ за изнасяне на имота на публична продан. Правилни са разсъжденията на
съда относно неприложимост на привилегированите състави по чл.349, ал.1 и ал.2
от ГПК. В процесния казус ищецът не твърди и не установява да упражнява
родителски права върху ненавършили пълнолетие деца, родени от брака му с
ответната страна. Поради това, искането му за възлагане на имота е
неоснователно и правилно е оставено без уважение. Неоснователно е искането и в
хипотезата на чл.349, ал.2 от ГПК, която намира приложение за делба на
съсобственост, възникнала при наследяване. Изложените в този смисъл мотиви на
районния съд са правилни и обосновани, поради което настоящата инстанция
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги преповтаря и допълва.
Правилно
е решението и в частта, в която са отхвърлени претенциите по сметки на ищеца С.А.
за сумата от 22 692,40 лева, представляваща стойността на подобренията,
извършени от него с личен труд и средства. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен за настоящата инстанция начин, че след фактическата
раздяла на бившите съпрузи, подобрения в имота не са извършвани. Изложените в
този смисъл доводи, както и доводите за евентуална заинтересованост на всяка една
от двете групи свидетели, са задълбочени, логични и смислово конструирани,
поради което настоящият съдебен състав ги споделя напълно напълно и препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК.
По
изложените съображения, въззивната жалба на С.М.А. е неоснователна и трябва са
се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни във
въззивното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им. По присъденените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл.78. Като се съобрази с цитираната правна норма и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на
въззиваемата страна извършените от нея разходи в размер на петстотин лева.
Мотивиран
от това, Бургаският окръжен съд, ІІІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 73/16.04.2018г., постановено по гр. дело № 619/2016г. по описа на
Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА С.М.А.
*** да заплати на Г.С. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.