Определение по дело №186/2017 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  627                                            16.06.2017 г.                              гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав :                            Окръжен съдия: Иван Воденичаров

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 186 по описа за 2017 година, на основание чл.374 ГПК във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Г.М.Г. с ЕГН ********** чрез адв. В.Д. ***, съд. адрес ***, пл. Кочо Честименски № 2, вх. Б, ет. 1 против ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Данчо Данчев, Жанета Джамбазка, Юри Копач, Радослав Димитров чрез юк Атанас Петков, адрес гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 68.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

 В срока по закона е постъпил отговор.

 Съдът е връчил отговора на ищеца, който в срока по закона не е депозирал допълнителна искова молба.

 Съдебните книжа са надлежно разменени.

 Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищеца основава иска:

Ищецът твърди, че на 07.03.2015 г. правоспособния водач Иван Енчев Иванов при управлението на л.а. Фиат Пунто с № У 0562 АР, собствен на дружеството „Фуго ООД – Ямбол, при което е служител, е предизвикал ПТП. В резултат на произшествието е причинил смъртта на пострадалата Еленка Петрова Илиева, поч. 14.03.2015 г.  По образуваното НОХД № 1050/2016 г. на БОС Иван Енчев Иванов е бил признат за виновен за това, че в нарушение на правилата за движение е допуснал ПТП на 07.03.2015 г., в  резултат на което е причинил смъртта на Еленка Илиева. Процесният автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в отмветното дружество за времето на произшествието – от 04.12.2014 г. до 03.12.2015 г. Ищецът и починалата, която била официално регистрирана на неговия адрес, са живели на съпружески начала. Отношенията им били трайни, хармонични, топли, като на сключили брак съпрузи. Внезапната преждевременна смърт на Еленка Иванова предизвикала смут у ищеца. Той разчитал приживе на нейната морална опора и подкрепа, но след смъртта й бил съсипан, животът му бил лишен от перспектива, като мъката го съпътствала постоянно. Това още повече било така, тъй като ищецът от ок. 8-9 години страдал от болестта на Паркинсон, а след смъртта на Еленка Иванова той изгубил както моралната си опора, така и грижите, които тя полага за болестта му.

Ищецът отправя искането : да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 140 000 лв., представляваща неимуществени вреди от смъртта на Еленка петрова Илиева, ведно със законна лихва от 14.03.2015 г. до изплащането.

Правна квалификация: искът има осн. в чл. 226, ал.1 КЗ /отм/.

Обстоятелства, на които ответникът възразява:

Ответникът възразява по допустимостта. Твърди, че с новия КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / е въведена процесуална норма, според която увредения може да се обърне към съд само в случай, че предварително е заявил претенцията си пред застрахователя и последния откаже да плати или заплатеното е недостатъчно. В случая това не е сторено, поради което претенцията е недопустима. Съобразява още, че ищецът е трето лице и упражнените от него права не са елемент от застрахователния договор. Поради това § 22 от ПЗР на новия КЗ е неприложим, тъй като не се потнася до преките искове, какъвто е настоящия. Признава, че е застраховател по см. на закона. Признава, че съдебния кат на наказателния съд е влязъл в сила. Оспорва изцяло претенцията. Не признава легитимността на ищеца да получи обезщетение. Твърди, че ищецът и пострадалата не са живели на семейно начала, между тях не са съществували отношения, като между съпрузи. Твърди, че ищецът не е претърпял и не може да претърпи описаните от него вреди в резултат на произшествието. Евентуално твърди, че размера на обезщетението е значително завишен. Позовава се на ППВС 4/68 г., че следва да се съобразяват само обективни, но не и субективни критерии. От значение била и икономическата конюнктура в страната и съгласно зъдалжителната съдебна практика обезщетението следва да е съборазено със стандарта на живот в страната. При среден дохов на лице за 2015 г. от 5 147 лв. и минимална заплата от 380 лв. търсеното обезщетение е в пъти над справедливото. Въвежда възражение за съпричиняване. В тази връзка твърди, че  пострадалата е предприела внезапно пресичане на пътното платно и е създала предпоставки за осъществяването на деликта, улеснила е механизма на увредата, допринесла за самите вреди. По отношение лихвата възразява по основателността й. В тази връзка твърди, че ищецът не е отправил уведомление до застрахователя за претенцията, същата е заявена едва с исковата молба. При това положение са основателни лихви от датата на иска, тъй като от момента на увредата вземането за лихви е част от размера на обезщетението.

              По възражението за недопустимост на иска:

              Възражението е неоснователно. Процесът е учреден от увредено лице, което води пряк иск срещу застрахователя на осн. чл. 226, ал.1  КЗ /отм/. От 01.01.2016 г. е в сила нов КЗ, като § 22 от същия сочи приложението на Част четвърта от КЗ /отм/ за приложима към застрахователни договори, които са сключени до влизането му в сила. В случая спорът се отнася до последици от застрахователно събитие, уредени с договор покриващ времето  от 04.12.2014 г. до 03.12.2015 г. т.е. при условията на КЗ /отм/. Поради това процесуалните предпоставки за надлежното водене на настоящия иск се отнасят към приложението на Част четвърта от КЗ /отм/, където предявяването на иска не се предпоставя от провеждане на предварително рекламационно производство.

          По тези съображения съдът слага спора за заглеждане по същество.

По доказателствените искания на страните :

Приложените писмени доказателства са относими и ще се допуснат. Ищецът е поискал разпит на двама свидетели, което е съобразено с предмета на спора. Основателно е и искането за прилагане на наказателното дело. Ответникът е поискал разпит на водача на процесния автомолил, което също е основателно. Искането на ответника за назначаване на автотехническа експертиза е съобразено с предмета, като по същото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните, отделяне на спорно от безспорно и разпита на свидетелите. 

По доказателствената тежест.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът ще укаже на страните постановеното в чл.153 и 154 ал.1 от ГПК. Ищецът доказва въведените от него факти и обстоятелства по фактическото съжителство, претърпените вреди и основанието им. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното съдът

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

НАСРОЧВА делото на 13.07.2017 г. от 11.00, часа.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението..

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

 ДА се изиска и приложи НОХД № 1050/2016 г. на БОС.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при довеждане и чрез призоваване на Иван Енчев Иванов, от гр. Бургас, к-с Славейков, бл. 20, вх. 7, ет. 6.

ОБЯВЯВА произнасяне по останали искания в съдебно заседание.

 УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.

 УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :