Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Перник, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 175 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.С.А., с ЕГН **********, от гр. София против решение № 650 от 28.10.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1277 по описа на съда за 2019г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2009204, издаден от Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на А.С.А., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Недоволен от решението на районния съд А.А. го обжалва с доводи за неправилно приложен от районния съд материален закон като твърди, че районът на извършване на процесното административно нарушение е част от републиканската пътна мрежа, следователно не “би могло да се тълкува като населено място”, поради което приложимата материалноправна разпоредба е друга. Въз основа на това се иска да се отмени обжалваното решение и да се отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл.63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 2009204 , издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на А.С.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева за това, че на 06.04.2018г., на път I-6, в района на км 83, преди надлез “Мир”, намиращ се рамките на населеното място гр. Перник, с посока на движение от гр. София към гр. Радомир, собственият му лек автомобил “Ауди А4” с рег. ****, е управляван със скорост от 97 км/ч (при отчетен толеранс в полза на водача/собственика на МПС от 3 км/ч), при въведено с пътен знак (ПЗ) В26 в посочения участък ограничение за движение със скорост до 60 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1277 по описа на съда за 2019г. Електронният фиш е потвърден с решение № 650 от 28.10.2019г., постановено по АНД № 1277 по описа на съда за 2019г.
За да постанови обжалваното решение районният съд, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че по делото е безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на А.С.А., е управляван на път I-6, в района на км 83, преди надлез “Мир”, намиращ се рамките на населеното място гр. Перник, с посока на движение от гр. София към гр. Радомир в населено място гр. Перник, със скорост от 97 км/ч при валидно ограничение за процесния участък от 60 км/ч, въведено с ПЗ В26 (60). Изводите си, вкл. що се отнася до мястото на извършване на процесното нарушение, районният съд е основал в доказателствата, изготвени посредством използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство/система (АТСС) “TFR1-M” с радар № 632, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало първоначална и последваща проверка за съответствие с одобрения тип, предварително стационарно позиционирано, работещо в автоматичен режим; в данните от съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и в писмо изх. № 11-00-62 от 22.08.2019 г. на Областно пътно управление – Перник.
По отношение на приложения от наказващия орган закон районният съд е приел, че производството по издаване на електронния фиш е проведено съобразно специалните процесуалните правила за издаване на електронен фиш за нарушения на ЗДвП, установени с АТС, без допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за каквото именно касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. Наложеното административно наказание е възприето от решаващия първоинстанционен съд за законосъобразно по вид и в абсолютен размер.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка за наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите в жалбата, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт.
Без основание са оплакванията на касатора, че към процесното нарушение е приложима административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, в съответната нейна хипотеза, поради извършване на процесното административно нарушение извън рамките на населеното място гр. Перник. В хода на съдебното следствие пред районния съд са събрани достатъчно и безпротоворечиви доказателства относно мястото на извършване на процесното нарушение, въз основа на които по делото е безспорно установено, че път I-6 при км 83 (преди надлез “Мир”), с посока от гр. София към гр. Радомир се намира в рамките на населеното място гр. Перник. В тази връзка доводите на касатора, че деянието, като извършено на път, част от републиканската пътна мрежа, е наказуемо на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, като съставляващо, според защитата, нарушение, извършено извън населено място не се споделят. Приложимият ЗДвП не държи сметка за вида на пътя, републикански или местен (арг. от чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), по който се осъществява движението на превозното средство, като условие за неговото прилагане, а държи сметка единствено за това, къде се намира участъкът от пътя, на който нарушението е извършено.
Приложението на разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП зависи от това, дали нарушението, осъществено на път, отворен за обществено ползване, независимо републикански или местен, е извършено на път, находящ се в рамките на населено място или извън такова. Според § 6. т. 49 от ДР на ЗДвП "населено място" е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. По делото безспорно е установено, че път I-6 при км 83 (преди надлез “Мир”), с посока от гр. София към гр. Радомир, се намира в рамките на населеното място гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, за приложението на материалния закон касационният съд следи и служебно.
Във връзка с горното и по повод осъществената служебна проверка относно приложението на материалния закон, касационният състав намира изводите на първата съдебна инстанция за законосъобразни.
Отговорността
на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Касае се за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен
знак В26. Движението в населено място на МПС със скорост от 97 км/ч, при
валидно въведено с ПЗ В26 (60) ограничение, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за
движение със скорост, непревишаваща 60 км/ч, покрива хипотезата именно на
вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера,
предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на съдебния акт не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650 от 28.10.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1277 по описа на съда за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/