Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 683
19.10.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Антон
Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 611
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ***, представлявано от И.Д.П. - Изпълнителен директор, подадена
чрез юрк. Ю. С., срещу Решение № 82 от 21.04.2022 г., постановено по АНД №
103/2022 г. по описа на Pайонен съд – Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. PC - Димитровград въпреки,
че констатирал, че в Протокол от изпитване, респективно в АУАН и НП не е
посочен конкретно всеки един от каналите за заустване, а общо било отразено, че
става въпрос за дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и
„Галдушки ливади” в приемника - р. Марица, все пак приел, че става въпрос за
всички тези зауствания, а не за само едно от тях. Това било достатъчно ясно,
точно и разбираемо както за съда, така и за наказаното лице. В случая
първоинстанционният съд не обсъдил възраженията на жалбоподателя и
представените доказателства, че въпросните имоти, за които АНО твърдял, че
представляват място на извършване на нарушението, били три съвсем различни имота
със съвсем различно местоположение (гр.Д.и с.Ч.). В случая АНО не изпълнил изискването
всяко административно нарушение да бъде напълно конкретизирано откъм време,
място и субект на осъществяването си. Жалбоподателят счита, че предвид строго
формалната процедура по ЗАНН, само на това основание НП следвало да бъде
отменено.
На следващо
място, съдът формално приел, че с посочване на ограничението от 400 mg/dm3,
което според Таблица 10.1.2.2.1 към Условие 10.1.2.2.1 е относимо единствено за
Т3 № 3, било достатъчно, за да стане ясно как и къде е извършено неправомерното
изпускане на замърсените води. Съдът обаче не изложил мотиви относно
направеното възражение относно това, че въпреки, че АНО констатирал нарушение
на Комплексно разрешително № 41-Н1-ИО-А1/2016 г., изрично не посочил коя точно
разпоредба на това КР е нарушена. Жалбоподателят счита, че непосочването на
конкретна разпоредба от КР съществено накърнява правото му на защита и внася
неяснота в мотивите и фактическия състав на наложеното наказание.
На последно
място, PC - Димитровград приел за осъществен състава на нарушението по чл. 48 ,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, който правилно бил свързан със санкцията на чл. 200, ал. 1,
т. 6 от ЗВ. Съдът не съобразил, че с такава санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания, тоест цитираната разпоредба касаела
нарушения по изхвърляне на отпадъчни води във водните обекти и канализационната
система, които не отговарят на емисионните норми и изисквания. В конкретния
случай АНО сочел за нарушени условията на издаденото Комплексно разрешително.
Ако се приемело, че в случая АНО имал предвид неизпълнение на КР, тогава
приложимата санкционна норма била тази по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Първоинстанционният
съд не бил съобразил неотносимостта на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от
ЗВ към описаното в НП нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като не бил
отчел разликата между понятията "индивидуални емисионни ограничения"
и "емисионни норми". Дефиницията на „емисионна норма“ била посочена в
§ 1, т. 48 от ЗВ, а тази на „индивидуални емисионни ограничения“ - в § 1, т. 11
от ЗВ. При съпоставка на двете се налагал извода, че понятието "емисионни
норми" е свързано с нормативните изисквания към показателите и стойностите
на веществата в отпадъчните води, а индивидуалните емисионни ограничения било
възможно да бъдат по-строги от нормативните стойности на веществата и
показателите. Във втория случай обаче неспазването на по-строгите от нормативно
определените ограничения, съставлявало неспазване на специалните условия,
въведени в Комплексно разрешително, което било наказуемо на основание чл. 200,
ал. 1, т. 2 от ЗВ, а не на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
С оглед на така
изложеното, се моли съда да отмени изцяло Решение № 82 от 21.04.2022 г.,
постановено по АНД № 103/2022 г. по описа на PC - Димитровград.
ОТВЕТНИКЪТ –
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, гр. Хасково, чрез процесуален
представител в съдебно заседание и писмена защита оспорва касационната жалба
като неоснователна и недоказана. Претендира обжалваното решение да бъде
оставено в сила и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
обжалваното в настоящото производство решение Районен съд – Димитровград е потвърдил като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 46/02.02.2022 г., издадено от Директора
на РИОСВ – Хасково, с което на ТЕЦ „Марица 3“ АД, ЕИК : *********, седалище и
адрес на управление: област Х., гр.Д., ***, представлявано от И.Д.П. -
Изпълнителен директор, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че ТЕЦ „Марица 3” АД - гр.Д. е дружество с основен предмет на дейност
производство на електрическа и топлинна енергия. За експлоатацията на инсталации
и съоръжения на дружеството било издадено комплексно разрешително КР №
41-Н1/2012г., последно актуализирано с решение на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда и водите № 41-Н1-И0-А0/2016 г. На
30.06.2021 г. в изпълнение на условията за собствен мониторинг в Комплексно разрешително
№ 41-Н1-И0-А1/2016 г. от служители на Лаборатория за анализ на компонентите на
околната среда (ЛАКОС) към „Еко - Консулт - Инженеринг“ ООД, гр.Б. били взети проби от изпусканите
в ТМ № 7 - дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и
„Галдушки ливади”. Резултатите от анализите, отразени в протокол от изпитване №
1270/30.08.2021 г. доказвали, че ТЕЦ „Марица 3“ АД изпуска дренажни води от
телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и „Галдушки ливади” в приемника -
р.Марица, които превишават ИЕО в Комплексно разрешително № 41-Н1-ИО-А1/2016 г.
по показател: сулфати - резултат от изпитването 1345 Въз основа на тези
резултати при извършена проверка било констатирано, че ТЕЦ „Марица 3” АД, гр. Д. зауства в р. Марица отпадъчни
води в ТМ № 7 - дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и
„Галдушки ливади”, които не отговарят на определените ИЕО в КР №
41-Н1-И0-А1/2016 г., съответно, че дружеството не поддържа необходимото качество
на заустваните води в съответствие с условията на комплексното разрешително,
което било преценено като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
От
правна страна, съдът е намерил НП за законосъобразно и правилно издадено. Не е
възприел възражението, че липсва конкретна формулировка на нарушението, като е
посочил, че достатъчно ясно, конкретно и точно и в АУАН и НП е описано какво се
твърди, кое правило за поведение се нарушава, респективно - под каква норма е подведен
жалбоподателят под административно-наказателна отговорност. Било ясно посочено кога
е открито/извършено нарушението - 30.06.2021 г., датата, когато е взета проба
за анализа. Обсъдил е факта, че в протокол от изпитване № 1270/30.08.2021 г.,
респективно в АУАН и НП, не е посочен конкретно всеки един от каналите за
заустване, а общо е отразено , че става въпрос за дренажни води от телата на
депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и „Галдушки ливади” в приемника - р. Марица,
като е посочил, че АНО е приел, че става въпрос за всички тези зауствания, а не
за само едно от тях. Не е кредитирал и възражението, че нормите в КР са за
различни колектори, а непосочването на съответния колектор оставя съмнение кое
точно условие от ИЕО в КР № 41-Н1-И0-А1/2016 г. било нарушено. С посочване на заустване
в р. Марица отпадъчни води в ТМ № 7 - дренажни води от телата на депата
(сгуроотвалите) „Горен бюк” и „Галдушки ливади” и посочване на ограничението от
400 mg/ dm3, което според Таблица 10.1.2.2.1 към Условие 10.1.2.2.1 е относимо
единствено за ТЗ № 3, тоест дренажни води от телата на депа „Горен бюк” и
„Галдушки ливади”, ясно и точно било посочено как и къде е извършено
неправомерното изпускане на замърсените води. С оглед на гореизложеното,
районният съд е приел за безспорно установено нарушението по чл. 48 , ал. 1, т.
3 от ЗВ, като е приел за правилно приложена и санкцията на чл. 200, ал. 1, т. 6
от ЗВ. Заявил е, че в случая изискуемият показател бил превишен над три пъти,
което сочело за нарушение, което не може да се приеме нито за малозначително,
нито за твърде леко, за да може да се наложи минимален размер на санкцията. Като
отчел тези отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е приел,
че АНО правилно е определил наказанието в размер под средния.
При
осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че така постановеното
решение на Районен съд – Димитровград е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция намира, че същото е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на
районния съд, че в процедурата по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Поддържаните в
касационната жалба твърдения, че в случая административно-наказващият орган не
изпълнил изискването всяко административно нарушение да бъде напълно конкретизирано
откъм време, място и субект на осъществяването си, както и възраженията за
непосочване на конкретна разпоредба от комплексното разрешително, която
дружеството нарушило, са неоснователни. Споделят се изцяло и изводите на съда
за липса на формално нарушение, свързано с неясно или неточно посочване мястото
на извършване на нарушението. Видно е от Писмо рег.индекс В-293/29.10.2021 г.
на Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица 3“ АД, че дружеството е изпратило на
Директора на РИ на МОСВ гр.Хасково копие от протоколи за анализ на отпадъчни
охлаждащи води и отпадъчни производствени води, в съответствие с изискванията
на КР, включително Протокол от изпитване № 1270/30.08.2021 г., в който са
констатирани резултатите от лабораторните изпитвания на отпадъчни води по
възлагане на „ТЕЦ Марица 3“ АД и отразено количеството установени в пробите
сулфати. В Таблица 10.1.2.2.1. към Условие № 10 от КР изрично са посочени
точките на заустване в р.Марица, както и точките на пробовземане, като за
източника на отпадни води за ТЗ № 3 – дренажни води от телата на депата
(сгуроотвалите) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“ точка на пробовземане № 7
съвпада с ТЗ № 3. При представените резултати от изпитване на проба от
изпусканите в ТМ № 7 дренажни води, обстоятелството, че цитираните депа
(сгуроотвали) „Горен бюк“ и „Галдушки ливади“, и Площадката на „ТЕЦ Марица 3“
АД се намират в различни имоти, е без значение за определяне мястото на
извършване на административното нарушение. Правилни са изводите на въззивния
съд, че последното е достатъчно ясно описано откъм своите съставомерни признаци
и по отношение на санкционираното дружество не е била налице неяснота какво
деяние му е вменено за извършено и къде. На следващо място следва да бъде
отбелязано, че непосочването на конкретната точка от съдържанието на
Комплексното разрешително, в която са визирани нормите по показател сулфати,
при безспорното конкретизиране на определената на дружеството норма на
индивидуално емисионно ограничение по този показател, не води до непълнота в
съдържанието на Наказателното постановление, която да се определи като
съществено нарушение на изискването за форма.
Нормата
на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява в задължение на водоползвателите –
титуляри на разрешителни, да поддържат необходимото качество на водата в
съответствие както с нормативните изисквания, така и с условията на
разрешителните. В процесния случай АНО е вменил на санкционираното дружество нарушение
по втората хипотеза, като е описал от фактическа страна, че със заустването в
приемника река Марица на отпадъчни води, които не отговарят на определените в
Комплексното разрешително ИЕО, дружеството не поддържа необходимото качество на
заустваните води в съответствие с условията на комплексното разрешително.
Законосъобразно за това нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл. 200,
ал. 1, т. 6 от ЗВ, като различен извод не може да бъде направен въз основа
посочените от касатора дефиниции на понятията „индивидуални емисионни
ограничения“ и „емисионни норми“. В потвърденото от районния съд Наказателно
постановление не е описано нарушение, изразяващо се в ползване на воден обект в
отклонение от предвидените условия в разрешителното, за да бъде приложена
санкцията, предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Освен това, съгласно чл. 38,
ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл. 200, ал. 1,
т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални
емисионни ограничения.
В
този смисъл касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Санкционната норма в случая е правилно приложена,
като размерът на имуществената санкция е справедливо определен, а изложените в
тази насока от районния съд мотиви се споделят от настоящия съдебен състав и не
е необходимо да бъдат преповтаряни.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд е приложил закона правилно, поради което обжалваното решение, като валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
В
настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за
основателно на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за
тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от
юрисконсулт, и определя размера на възнаграждението на основание чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на 80 лв.
за настоящото производство.
С
оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/21.04.2022 г.,
постановено по АНД № 103 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 г.
ОСЪЖДА ТЕЦ „Марица 3“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Д., ***, да заплати на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ – гр.Хасково, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.