Решение по дело №40/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200900040
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 26

Гр.Сливен, 28.05.2020г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на деветнадесети май , през две хиляди и двадесета година, в състав:

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

        При секретаря М. Т., като разгледа докладваното  т.дело № 40 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са три преки иска на  увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за  неимуществени вреди и имуществени от непозволено увреждане по  застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,  с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/ , вр. с чл. 45 ЗЗД  и цена  съответно : 45 000 лв,  1647.70лв  и  2 300лв.  

В исковата молба ищeцът твърди, че  на 11.10.2018 г., в гр. Сливен, на кръстовище между бул. „Х. *** Хитов, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео", модел „147", с per. № СН *** АК и извършване на маневра „завой на ляво", ", К.П.И. му  отнела предимството и го  ударила като водач на мотоциклет „Бета", модел „Т2" с per. № СН ***К.

За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП № 364/2018  и е образувано  ДП № 1314/2018 г. на РУ „Полиция- Сливен.

          След инцидента  бил транспортиран от екип на ЦСМП-Сливен,  а на следващия ден  приет в Медицински комплекс „СВ. Иван Рилски" - клон Стара Загора за периода от 12.10.2018 г. до 15.10.2018 г.

          Твърди,че поставената му диагноза била закрита фрактура на талуса (многофрагментна фрактура на скочната кост на дясно ходило и сублуксация в ставите отпред и по вътрешен ъгъл отпред), масивен оток с подкожно кръвонасядане, травми в  половата област,  мозъчно сътресение.

           Наложило се да му бъде извършена оперативна интервенция за възстановяване на увредената му дясна глезенна става чрез имплантиране на метална остеосинтеза.  Операцията била извършена на  12.10.2018 г., като костта  била наместена  и  фиксирана чрез поставянето на метална остеосинтеза. След  оперативната процедура долният му десен крайник  бил обездвижен чрез гипсова имобилизация. Бил  изписан за продължаване на лечението си в домашни условия. Придвижвал се  с две патерици през продължителен  период от време.

Твърди, че 20.02.2019 г. му била извършена нова операция за отстраняване на металните импланти от талуса на дясното ходило, довела до нови болки и страдания за период от около един - два месеца, както и нов период на временна нетрудоспособност.Поради степента и характера на получените травматични увреждания се наложило да ползва отпуск по болест за общо 164 дни, 8 от които прекарал в лечебно заведение.

Твърди, че и  сега  са налице остатъчни последици, изразяващи се в груби оперативни белези по тялото,  периодични болки при физическо натоварване, болки в областта на получената фрактура при промяна на времето и ограничени и болезнени движения на дясното ходило.

Твърди, че травмите, получени в резултат на ПТП му причинили множество болки и страдания и изключително интензивни негативни преживявания. Животът му претърпял коренна промяна. Обичайните му битови навици се превърнали в изпитание. Поради невъзможността му да се движи свободно социалният му контакт с други хора бил силно ограничен, което довело до изолация от околните.Страдал от безсъние и кошмарни сънища, които допринасяли за формиране на депресивни състояния, умора и отпадналост. Станал затворен и лесно раздразнителен.

Допълва, че освен неимуществени,  претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи, консумативи и лечение на обща стойност от 1 418.71 лв.

         С молба от 11.04.2019г. описва подробно всеки разход, неговата стойност, кога и за какво е бил направен.

         Твърди, че в резултат на настъпилото произшествие  претърпял имуществени вреди  по собствения му мотоциклет „Бета", модел „Т2" с per. № СН ***К, изразяващи се в разрушения и силни деформации по всички части на превозното средство вследствие на процесното ПТП и настъпилия сблъсък. В резултат на множеството деформации и увреждания по мотоциклета била налице тотална щета, доколкото стойността на разходите за извършване на необходимия ремонт надвишавали 70 % от действителната стойност на мотора.

          Допълва, , че към датата на събитието, по отношение на лек автомобил „Алфа Ромео", модел „147", per. № СН *** АК имало валидна задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите при ЗД „Бул Ине" АД с полица № BG/02/***, валидна от 21.02.2018 г. до 20.02.2019 г

Твърди, че 18.10.2018 г. предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред  ответното дружество, което образувало щета  № **********/18.10.2018г.

С уведомление Изх. № ОК-784307/01.11.2018 г. и уведомление Изх. № НЩ-7940/08.11.2018г. ответникът изискал представяне на документи, удостоверяващи приключването на наказателното производство, с които той не разполагал към този момент.

Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати  45 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат от ПТП на 11.10.2018г. ;   1418.71лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП, представляващи разходи за лечение и 2300 лв. - обезщетение за имуществени вреди по собствения му мотоциклет, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от 18.01.2019г до окончателното изплащане. Претендира разноски.

         Ответникът е подал отговора на  исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК.Счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани.

         Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите.

          Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП са настъпили  описаните в исковата молба вреди за ищеца като вид, характер, степен на увреждане, продължителност на оздравителния период.

         Твърди, че ако са причинени твърдените вреди, то те са резултат на неспазване на лекарски предписания и предхождащи ПТП-то заболявания .

Счита, че ако в спешното отделение в гр.Сливен върху десния му крак е поставена гипсова имобилизация, без да е наместена фрактурата и без да е извършена хирургична интервенция,  е налице лекарска грешка по отношение на лечението на ищеца, довела до усложнения в здравословното му състояние и удължаване на възстановителния период, Освен това,  лечението  било осъществено  на 12.10.2018г при положение, че е следвало да получи медицинска помощ на по-ранен етап, което станало причина за възникване  на отоци по крайника и  причина за забавянето на оздравителния процес.

Оспорва твърдението, че ищеца е получил  „мозъчно сътресение“  вследствие от пътния инцидент,тъй като в нито един от представените медицински документи не се откривали данни за такава увреда.

Твърди, че  по отношение  на останалите наранявания  не се знае каква е характеристиката  им, как са лекувани и  дали са пряка и непосредствена последица от забавената лекарска помощ.

Счита, че по делото липсвали данни за начина на протичане на възстановителния период, а периода на нетрудоспособност за физически труд при подобни увреди бил 60 дни, а не колкото  сочи ищеца.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,  изразяващо се в неспазването на ограничението за движение в градски условия, в качеството му на водач на МПС. Ищецът управлявал МПС със значително по-висока от допустимата скорост на движение в градски условия, с което, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 ЗДвП, поради което евентуалното обезщетение следвало да бъде определено при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

         Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед уврежданията на ищеца, принципа на справедливост и трайната съдебна практика на съдилищата.

          Оспорва и двата иска за имуществени като неоснователни и недоказани. Твърди, че процесният мотоциклет е закупен от ищеца само няколко месеца преди пътния инцидент за   500 лева , т.е. претенцията била прекомерно завишена и несъответстваща на средните пазарни цени, по които може да се отремонтира мотоциклета.

Оспорва началната дата, от която се претендира  законна лихва. Макар и сезирани с писмена застрахователна претенция,  не били  приложени всички необходими документи от значение за основателността на претенцията и нейния размер.

          В с.з. ищецът, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Прави  изменение на иска за имуществени вреди от 1418.71лв на 1647.70лв., изразяващи се в разходи за лечение на получената при ПТП най-тежка травма. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. ответникът - застраховател  се  представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора  на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Алтернативно - определено обезщетение в намален размер, като се отчете степента на съпричиняване на  вредоносния резултат от страна на ищеца, справедливостта и трайната съдебна практика на съдилищата.  Претендира разноски съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на плетения от ищеца адв. хонорар и моли да бъде намален.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 На 11.10.2018г, в гр.Сливен, на кръстовище между бул. „Х. ***, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео", модел „147" с per. № СН *** АК, К.П.И., извършвайки маневра „завой на ляво", отнела предимството и   блъснала ищеца,  като водач на мотоциклет „Бета", модел „Т2" ,с per. № СН ***К.

За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 364/2018 г., и  образувано  ДП № 1314/2018 г. на РУ - Сливен,

 С влязла в сила присъда № 12816.01.2020г по НОХД № 916/2019г на СлРС, подс. К.П.И. е призната за виновна за това, че е виновно е причинила процесното ПТП, нарушавайки правила за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, чл. 6ЗДвП, чл. 45 ал.1 и ал.2 ППЗДвП и чл. 50 ал.1 ЗДвП, като по  непредпазливост причинила средна телесна повреда на ищеца Й.И.Й., изразяваща се в многофрагментно счупване на  скочна кост/талус/ на ходилото на сения крак, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник- престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б“ вр. с чл. 342ал.1 НК, а наложеното й наказание е глоба в размер на 1000 лв.         

В резултат на ПТП, ищецът получил мотоциклетна травма, изразяваща се  многофрагментно счупване на скочната кост на дясното ходило със сублуксация отпред и отпред и отстрани; охлузвания, кръвонасядания и натъртвания на тъканите в областта на лявата и дясна лакетни стави, както и в областта на лявото бедро, половата област/ в областта на скротума и междинницата/. Получил също сътресение на мозъка с липса на пълен и ясен спомен за случилото се.

Описаните увреждания с получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети . След удар в лекия автомобил мотоциклетът и мотоциклетистът продължават по инерция напред, по посока на движението. Главата на  ищеца, която е била с мотоциклетна каска, се удря в тавана на лекия автомобил, а седалката на мотоциклета  травмира скротума и перинеума. При падането на мотоциклетиста на земята,от удара се травмират двете лакътни стави, лявото бедро и десния глезен. Тези увреждания кореспондират напълно с механизма на настъпване на ПТП. 

          Счупването на скочната кост на дясното ходило е причинило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок не по-малко от 4 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Но  тъй като ри ищеца  е налице многофрагментно счупване,  срокът за възстановяване  според вещото лице Д-р Т.  е не по-малко от 8 – 10 месеца.

Установените увреждания в областта на горните и левия долен крайник, както и тези в областта на половите органи и междинницата и сътресението на мозъка са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Полученото от ищеца леко степенно сътресение на мозъка е било без изпадане в безсъзнателно състояние и в съвкупност с контузиите на гръдния кош, лакетната област на лявата ръка и лявото бедро е осъществило смисъла на медико-биологичния признак временно разтройство на здравето, неопасно за живота.

След инцидента, ищецът бил откаран в ЦСМП—Сливен, където дежурният ортопед му поставил гипсова шина, но пациента пожелал да бъде лекуван в друго лечебно заведение  - Медицински Център“Свети Иван Рилски“ ООД- гр.Стара Загора и същия ден е транспортиран  до там.

След прегледа е установена  многофрагментна фрактура на скочната кост със сублукация  в ставите отпред и по вътрешния ягъл отпред.   На другия ден/ 12.10.2018г/ ищецът е опериран под спинална анестезия, като чрез оперативен достъп е достигнато до скочната кост, наместена с фиксирана с метални фиксиращи тела.

Изписан е от болницата на 15.10.2018г за домашно лечение.

          Месец и половина  бил на легло, обездвижен, с  гипс на крака, като постепенно   започнал  да  се  придвижва с помощта на две патерици.   

На 20.02.2019г е последвала втора операция под пълна анестезия, при която са отстранени двата канюлирани винта, а през м. май 2019г – трета, при която са отстранени  късите винтове и киршнеровата игла.

          Ищецът  е ползвал  164 дни отпуск за  временна нетрудоспособност , което според вещото лице е недостатъчно. Обикновено за такава травма се давали  180 дни болнични.

           Рехабилитация е провеждал след втората операция, като до момента ищецът е провел два курса .

По време на травмата, преди и след оперативното лечение пациентът е търпял силни болки и страдания. Постепенно интензитетът на болките намалял със свалянето на конците и поставянето на ортезата. След два месеца болките били вече  по-слаби.

Възстановителният период  е продължил  около година.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза,  към настоящия  момент ищецът също търпи известни болки и дискомфорт, тъй като е налице функционален дефицит на глезенната става, затруднен моноподален стоеж и особено клек, поради невъзможността да осъществи дорзална флексия. Наличните структурни изменения на костта и начеващи артрозни такива, водели до болки и дискомфорт  при натоварване и промяна на времето. Очаква се да търпи болки и за в бъдеще поради възможността от развитието на посттравматична артроза на глезенната и субтарална стави.        

         Към настоящия момент ищецът продължава да накуцва. Движенията в глезенната му става са все още ограничени. Според вещото лице Д-р Т., е възможно ищецът да накуцва до края на живота си, като се очаква да развие и артрозни изменения. Ще търпи болки при промяна на времето, така че пълно възстановяване няма да се получи.    

          От другите травми е възстановен напълно.

          Фрактурата на талуса на дясното ходило наложила оперативно репозиция /наместване/ и фиксация , довело до нарушаване на функцията на десен долен крайник за по-дълъг срок изисква по-дълъг период на възстановяване/ в случая най-малко 8 -10 месеца .

          Контузията на главата с лекото мозъчно сътресение отзвучава за около 2-3 седмици напълно.В документацията няма данни за оплаквания свързани с него и клиничното му проследяване.

Контузията на двете лакетни стави с охлузване и охлузването на лявото бедро- отзвучават напълно за около 15-20 дни. Същият е  и срока за възстановяване и от натъртването на гръдния кош и таза. Всички те представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За своето лечение ищецът заплатил  сумата 1493.71 лв, както следва:

С фактура от 15.10.2018г заплатил сумата 70лв за  преданестезиологична консултация и такава с кардиолог.

На 15.10.2018 г-  заплатил сумата  84 лв.  - в МЦ" Св. Иван Рилски"

От 15.10.2018 г .-платил  потребителска такса за три дни 17.40лв

С фактура от 15.10.2018  заплатил за  имплантите- 2 бр. титаниеви канюлирани винтове и 2 спонгиозни- 780 лв.

От 31.10.2018 год. - за стабилизатор за глезен платил - 148,75 лв.

  С фактура от 21.11.2018г., платил  108,89 лв. за медикаменти- Ендотелон,Бестифлекс, Етодин форте, Дузофарм

От 21.11.2018 г. заплатил сумата за 13,27 за Остеозин.

От 22.01.2019 г. платил  за образно изследване 25лв. в МЦ „Берое"

С фактура от 22.02.2019г - за предоперативна консултация заплатил сумата  70 лв./40 + 30- анестезиолог и кардиолог/.

Нт 22.02.209 г. платил сумата 84 лв. за болничен престой.

На 22.02. 2019г  за Потребителска такса за 3 дни,  платил 17,40лв 

С фактури от 16.07.2019г, 17.07.2019г, 18.07.2019г, 19.07.2019г и 22.07.2019г, платил за терапия с ел.магнитни вълни и терапия с нискочестотни токове, сумите: 11лв,11лв,11лв, 31лв и 11лв, общо  75лв.

          По делото е назначена и съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява механизма на настъпване на ПТП и техническите причини, довели до възникването му.

 Механизмът на ПТП е следният: мотоциклет „Бета“, управляван от ищеца, се е движил по бул. „Панайот Хитов“, в района на кръстовището с бул. „Х. Ботев“, със скорост на движение около 41 km/h.

  Опасната зона за спиране на мотоциклета при изчислителната скорост на движени е била съответно около 17 м.

  В същото време, в посока от бул. „Х. Ботев“, се е движил лек автомобил „Алфа Ромео 147“, управляван от К.П.И.а, който след спиране на дясната граница на платното на бул. „П. Хитов“, предприема навлизане на пътя с предимство.

 Скоростта към момента на удара е била около 18 km/h, след като автомобилът  потеглил от място или при нулеви начални условия.

В момента на навлизане на автомобила напречно на пътя с предимство, мотоциклетът се е намирал на разстояние около 14 m от мястото на удара.

Водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да възприеме опасността по-рано. Той е нямал техническата възможност да предотврати удара към момента на навлизане на лекия автомобил „Алфа Ромео“ напречно на платното за движение. Опасната му зона за спиране от около 17 m е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал мотоциклета в момента на напречното навлизане на автомобила на пътя с предимство. В случая лекият автомобил „Алфа Ромео“е навлязъл в опасната зона за спиране на мотоциклета.

Водачът на автомобила „Алфа Ромео“е имал техническата възможност да възприеме мотоциклета и да предотврати ПТП, като пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет, а след това предприеме пресичане на коридора му на движение.

        Водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение и спрямо мястото на напречно навлизане на автомобила на платното, използвано от мотоциклет Бета.

         Скоростта на движение на мотоциклет „Бета“ преди ПТП е около 41 km/h, както и към момента на удара.

          Скоростта на движение на лек автомобил „Алфа Ромео“ към момента на удара е била около 18 km/h.

          Техническите причини, довели до възникването на ПТП са две:

          1/  Предприетото пресичане на пътя с предимство от водачката на автомобила „Алфа Ромео“ без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет Бета.

          2/ Навлизането на лекия автомобил „Алфа Ромео“ в опасната зона за спиране на мотоциклет „Бета“. Технически правилно е при пресичане на пътя с предимство водачът на автомобила  „Алфа  Ромео“ да пропусне мотоциклета и след това да пресече платното за движение.

Стойността на нанесените щети на мотоциклет „Бета“, с peг. СН0676К към момента на събитието, са както следва:

          Общата стойност на новите части на мотоциклета, коригирана с амортизационен коефициент е   2 424 лева.

          Общата стойност на труда за възстановяване на мотоциклета възлиза на  244,80 лева.     

          Обща стойност на материалите за възстановяване на мотоциклета е 28,80 лева.

          Стойността на нанесената щета представлява сбор от сумата за  части/ не нови/, труд и материали,  или  общо  2 697,60 лв.

          Справедливата пазарна стойност на мотоциклета е 3214 лева.          

          Стойността на нанесената щета представлява сума над 70% от справедливата пазарна стойност на мотоциклета, което определя щетата като тотална.

          За управлявания  лек автомобил „Алфа Ромео", модел „147", per. № СН *** АК е имало валидна задължителна застраховка „ гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул Ине" АД с полица № BG/02/***, валидна от 21.02.2018 г. до 20.02.2019 г .

На 18.10.2018г. ищецът предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред  ответното дружество, което образувало щета  № **********/18.10,2018г.

          С уведомление  от 01.11.2018 г. и  08.11.2018г. застрахователят изискал документи, удостоверяващи приключването на наказателното производство, които не са представени от ищеца.

         Ответникът -застраховател не е определил, респ. изплатил застрахователно обезщетение на ищеца към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.          

        Горната фактическа обстановка  е установена въз основа на събраните писмени  доказателства-относими, допустими и неоспорени.

        Съдът приема заключенията на трите изслушани по делото експертизи - СМЕ и САТЕ, като обосновани, ясни и неоспорени.

        Кредитира показанията на разпитания свидетел като преки и непосредствени, а също безпротиворечиви и релевантни за спора.  

        Така установеното от фактическа страна, мотивира  следните правни изводи:

         Предявени са три  преки иска по чл. 432 ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени  неимуществени и имуществени  вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при  ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

          Исковете са процесуално допустими, а преценени по същество- основателни  и доказани.

Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача  на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.

          По делото се установи, че ищецът е изпълнила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със застрахователя.

          Разпоредбата на чл. 498  КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение,  може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай  то е приключило.

За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена  при ответното  застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то,  и наличието на деликт с всички  елементи от неговия фактически състав: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.

Водачът на  застрахования лек автомобил  К. И.,  причинила  ПТП,  е призната за виновна и  осъдена  с влязла в сила присъда, поради което в настоящото производство ищецът следва да докаже  само претърпените вреди, техния вид и размер  и че настъпили  в причинна връзка от ПТП.

Съгласно  чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от задължителната сила на присъдата относно авторството, виновността на дееца и противоправността на деянието, поради което те не се нуждаят от доказване в това производство.

          Вредите като вид, брой, характер са  доказани  по делото.

          Претърпените неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт от получените при ПТП  увреждания,  както и настъпването им в причинна връзка от ПТП са доказани от заключението на съдебно-медицинска експертиза и разпита на един свидетел.

           Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.

          Тези обстоятелства са: вид, брой и характер на претърпените увреждания; продължителността  и интензитет на  болките и страданията,  продължителността на  лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици,  възраст на пострадалия  и др.  

          Съдът намира иска за неимуществени вреди за основателен и доказан в пълен размер.

Ищецът е претърпяла една средна телесна повреда, изразяващи  многофрагмента фрактура  на талуса /скочна кост/ на дясното ходило, както и няколко леки телесни повреди -  охлузвания ,кръвонасядания и натъртвания в областта на лявата и дясна лакетни стави, в областта на лявото бедро, половата област/ областта на скротума и междинницата/, лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадане в безсъзнателно състояния.

          От по-леките  травми е напълно възстановен.

Несъмнено всички травми и особено най-тежката/ фрактурата/ са  причинили на ищеца болки и страдания. Той е имал  нужда от помощ при обслужване хранене, обличане, личен тоалет, тъй като е бил обездвижен в продължение на месец и половина. Целият възстановителен период  продължил около година и настоящия момент  не е възстановен напълно.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза продължава да търпи известни болки и дискомфорт, тъй като е налице функционален дефицит на глезенната става, затруднен моноподален стоеж и особено клек поради невъзможността да осъществи дорзална флексия. Наличните структурни изменения на костта и начеващи артрозни изменения също водят до болки и дискомфорт - при натоварване и  промяна на времето. Очаква се да търпи болки и за в бъдеще поради възможността от развитието на посттравматична артроза на глезенната  става. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът още  накуцва .

           От по-леките  травми е напълно възстановен.

 Като се има предвид, че се касае за млад мъж,  на 31г, получил една  средна телесна повреда и  множество леки такива, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, дискомфорта от обездвижването, продължило месец и половина,  продължителността на възстановителния период/ около година/, че е претърпял три оперативни интервенции,  че не е  възстановен напълно от най-тежкото увреждане и  неблагоприятните прогнози за пълното му възстановяване,  съдът намира за справедливо парично обезщетение  за неимуществени вреди сумата  45 000лв.

          Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че  той  нарушил разпоредбата на чл. чл. 20 ал.1 ЗДвП и  като водач на МПС., със значително по-висока от допустимата скорост на движение в градски условия, сам се поставил в опасност и така  допринесъл  за съпричиняване на вредоносния резултат.

          Възражението е неоснователно.

          Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Не е необходимо виновно да е допринесъл за вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.

           Установи се по делото от заключението на  авто-техническата експертиза, че скоростта на движение на управлявания от ищеца мотоциклет към момента на удара е около 41 км/час, която е в рамките на разрешената за градски условия скорост. Според експертното заключение, водачът на мотоциклета е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Техническите причини за настъпване на ПТП са противоправните действия на  другия водач, а именно: предприетото пресичане на пътя с предимство от водачката на автомобила „Алфа Ромео“ без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет „Бета“ и  навлизането на лекия автомобил „Алфа Ромео“ в опасната зона за спиране на мотоциклет „Бета“. Технически правилно е според вещото лице  при пресичане на пътя с предимство, водачът на автомобила  „Алфа  Ромео“да пропусне мотоциклета и след това да пресече платното за движение.

         За тези свои противоправни действия той е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. 

         Неоснователни са и другите възражения на ответника, че лечението на ищеца било забавено. Вещото лице Д-р Т. заяви в с.з., че дори да е бил опериран в болницата в гр. Сливен, това е щяло да стане на другия ден/ 12.10.2018г/, когато е опериран в МЦ“Св.Иван Рилски“. 

         Искът за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получената при ПТП най-тежка травма- счупване на  талуса на дясното ходило с многофрагментен характер, с разместване на същите, наложило оперативно репозиция /наместване/ и фиксация , е основателен и доказан до размер на сумата 1493.71лв.

        В частта до пълния му размер 1647.70лв/ след направеното  в с.з. изменение на иска/, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

         По делото са представени писмени доказателства, че във връзка със своето лечение, ищецът е заплатил общата сума  1493.71лв., която включва разходи за престой в болница, потребителски такси, прегледи, лекарства, импланти, стабилизатор и пр,. подробно описани по -горе.

         Съдът не присъжда сумата по фактура от 10.05.2019/л. 137 от делото/, тъй като касае закупуване на апарат на кръвно налягане и лекарства, за които не е доказано, че са в причинна връзка с  претърпените травми.  

         Искът за имуществени вреди, изразяващи се в пълно унищожаване на мотоциклета на ищеца е основателен и доказан до размер на  2697,60 лв,          но тъй като се претендира по-малка сума – 2300лв, съдът присъжда с оглед поисканото.       

         От заключението на САТЕ се установи, че управлявания от ищеца мотоциклет „Бета“ модел Т1, е бил ударен от лек автомобил „Алфа Ромео“ и повреден до такава степен, че е станала негоден за употреба.

         Съгласно експертното заключение справедливата пазарна стойност на мотоциклета,  към момента на събитието е 2697,60 лв.

         Стойността на нанесената щета надхвърля 70% от справедливата пазарна стойност на автомобила, което означавало, че щетата е тотална.

         Върху всяко от трите обезщетения  се дължи законна лихва и съдът следва да я присъди, тъй като е претендирана.

         Ищецът предявили писмено своите претенция до ответника на 18.01.2019г. и съдът  приема, че това е датата, на която ответнеика е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2т. 2, вр. с ал. 3 КЗ.

         На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските съразмерно на уважената част от исковете, които разноски съгласно представения списък включват само депозит вещи лица в размер на 300лв. Разноските възлизат в размер на сумата  299.06 лв. от общо 300лв  

          Адв. хонорар,  уговорен по  реда на чл. 38 ЗА, във  вр. чл.7 ал.2 т.2 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения, възлиза в размер на  1993.81 лв. Върху тази сума следва да се начисли 20% ДДС, тъй като адв. дружество,представляващо ищеца е регистрирано по ДДС и го претендира. Така общата  сума става 2392.57лв и включва: 1993.81 лвадв.възнаграждение и 398.76лв- ДДС.

         На основание чл. 78 ал. ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска,  в размер  8.46 лв от общо 2688лв /300лв- депозит за в.л. и 2388лв - платено  адв.възнаграждение с вкл. ДДС/.

         Върху  размера на уважените искове, ответникът дължи д.т 1951.75лв  

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

           ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джейм Баучер“87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ЕИК-……………., да заплати на  Й.И.Й. ***,  с ЕГН - **********  и  съдебен адрес: ***, чрез адв.Ц.  В.,  сумата 45 000лв /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, причинени от многофрагментно счупване на скочната кост на ходилото на десния крак, натъртвания и охлузвания на двете лакътни стави, лявото бедро и половата област, сътресение на мозъка с краткотрайна загуба на  съзнание, които увреждания са получени при  ПТП,  настъпило на 11.10.2018г, в гр.Сливен, причинено  от К.П.И.  като водач на лек автомобил “Алфа Ромео“, модел 147, с рег. № СН *** АК,  сумата 1 493.71 лева   /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/– обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в разходи за лечение на  многофрагментно счупване на скочната кост на ходилото на десния крак и сумата 2300 лева /две хиляди триста лева/- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пълно увреждане на собствения му мотоциклет “Бета“,  модел Т2,  с рег. № СН ***К, настъпило при същото ПТП, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 18.01.2019г до  окончателното  изплащане, както  и сумата  299.06 лв. -  разноски по делото.  

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за  имуществени вреди до пълния му размер от 1647.70 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.          

 

 ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джейм Баучер“87, ЕИК-……………….,  да заплати  на Адвокатско дружество „В. и Б.“,ЕИК-., със седалище и адрес: гр.София, ул.“Банат“11-13, офис № 5, сумата 2 392.57лева, представляваща  адвокатско възнаграждение с включен ДДС,  за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ на  Й.И.Й. ***, с ЕГН - **********  ищец по т.дело № 40/2019г по описа  на СлОС.

 

ОСЪЖДА Й.И.Й. ***,  с ЕГН - **********  и  съдебен адрес: ***, офис да заплати  на ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джейм Баучер“87, ЕИК-…………………,  сумата  8.46 лева, представляваща  разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА   ОСЪЖДА  ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джейм Баучер“87, , ЕИК-…………………..,    да заплати  по сметка на СлОС държавна такса  в  размер на сумата  1951.75  лв.     

 

 Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :