№ 289
гр. П., 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100418 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. К., общ. П., ул. „А.“ № 11, чрез адвокат Г. А. К. от АК-Б., със
служебен адрес гр. П., ул. „Г. Д.“ № 15, ет. 2, против Б. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес
с. М., общ. С., ул. „В.“ № 16.
В исковата молба се сочи, че страните са родители на малолетната Д. Б. Ч.а,
родена на *** г. от съвместното им съжителство, тъй като нямат сключен граждански
брак, както и че страните живели заедно във В., преди да се роди детето им. Излагат се
твърдения, че проблемите между родителите на детето започнали след като се
прибрали в България, като се уточнява, че бащата на детето живял в България около 4-
5 месеца, след което заминал отново за В. и се връщал за около 3-4 месеца, а през това
време майката с детето живели в дома на родителите на ответника. Релевира се, че по
време на престоя си в България, ответникът не проявявал никакъв интерес към ищцата
и детето, а неговите родители определяли реда и начина, по който да бъде отглеждано
детето. Поради изложеното, през месец март ищцата напуснала дома на родителите на
ответника и с детето заживели в дома на нейните родители в с. К.. Твърди се, че
ищцата получава финансова помощ от нейната майка, която живее и работи във В., и
която закупила всички необходими вещи за детето и за обзавеждане на детската му
стая в къщата в с. К.. По отношение издръжката на детето се сочи, че бащата
превеждал пари за издръжка в размер на около 500 лв. месечно, като се изразява
становище, че ответникът има възможност да изплаща издръжка за детето си и в
бъдеще в посочения размер.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да предостави на
майката Й. С. М., ЕГН: ********** упражняването на родителските права по
отношение на малолетната дъщеря на страните - Д. Б. Ч.а, родена на *** г., ЕГН:
********** и детето да има местоживеене при майката; бащата Б. Г. Ч., ЕГН:
**********, с адрес с. М., общ. С., ул. „В.“ № 16, да има режим на лични отношения с
1
детето всеки първи и трети съботен ден от месеца за времето от 10,00 часа до 14,00
часа, като при осъществяване на режима да взима детето от местоживеенето му при
майката и да го връща там; бащата Б. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес с. М., общ. С., ул.
„В.“ № 16, да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 500 лева месечно,
които ще бъдат дължими от датата на влизане в сила на съдебното решение, платими
до 5-то число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до отпадане на основанията за нейното изменяване или отмяна.
Иска се съда да постанови решение, с което ищцата да получи разрешение да
пътува сама със своята дъщеря извън границите на Република България във всички
държави, членове на Европейския съюз, Република Северна Македония и В., за срок от
5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор, такъв е постъпил от ответника, чрез
процесуалния му представител, в който се поддържа, че искът за издръжка за бъдеще
време в претендирания размер, както и искът по чл. 127а, ал. 2 СК, са неоснователни.
Ответникът не оспорва, че с ищцата са съжителствали заедно, от което съвместно
съжителство е родено малолетното им дете, както и че към настоящия момент не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие касателно въпросите, предмет на
настоящото производство. Навежда, че докато бащата работел и се грижел за
семейството, ищцата била бездейна и незаинтересована към нуждите на семейството,
както и че поради липсата на загриженост към детето и отчуждаване на ищцата от
ответника, първата влошила отношенията си с него и неговите близки.
Досежно иска за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните, ответникът не възразява същите да бъдат
предоставени на майката, като изразява становище, че искането е съобразено с
възрастта, пола и нуждите на детето. По отношение на предложения режим на лични
контакти на малолетното дете с бащата, изразява становище, че същият следва да бъде
разширен, включително и с правото детето да преспива в дома на бащата, както и да
има контакт с роднините по бащина линия, като в тази връзка предлага режим на
лични отношения с детето, подробно описан в отговора. Във връзка с размера на
претендираната издръжка сочи, че в исковата молба не са наведени обстоятелства
относно нуждите на детето или възможността на ответника да заплаща издръжка в
размер на почти два пъти над минимално определения. Твърди, че към момента е
безработен и не осъществява трудова дейност нито в чужбина, нито в Р България, като
в тази връзка иска от съда да определи месечна издръжка за малолетното дете в размер
на 270 лв., като отхвърли иска до претендирания размер, като неоснователен.
Касателно иска за пътуване на детето в чужбина, без негово съгласие, счита, че същият
е неоснователен, без да сочи конкретни основания.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа исковата молба на изложените в същата
основания. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител, който не оспорва претенцията касателно упражняването на родителските
права по отношение на детето на страните да бъде предоставено на майката, а на
бащата да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, възразява
относно размера на претендираната месечна издръжка и иска за заместващо съгласие
2
на бащата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са живели на семейни начала, от което
съвместно съжителство е родено малолетното дете Д. Б. Ч.а /вж. приложеното
удостоверение за раждане на детето/.
За изясняване на фактическата обстановка, касаеща предмета на делото, в
качеството на свидетели са разпитани М. М. и Г. М. /съответно майка и сестра на
ищцата/, както и Д. Ч. и Д. Ч.а /съответно брат и майка на ответника/.
Свидетелката М. М. сочи, че за връзката между Й. и Б. разбрала през 2022 г.,
като първоначално всичко между тях било наред, но проблемите започнали когато Й.
се прибрала от А. и заживяла със семейството на Б.. Уточнява, че когато се запознали
и започнали връзка, Й. и Б. живеели в А., като Й. останала там до м. септември 2023 г.
когато се прибрала, за да роди детето в България и заживяла в семейството на Б. в с.
М.. Излага твърдения, че проблемите започнали още когато се родило детето, тъй като
семейството на Б. искали да й вземат детето. Посочва, че през м. март 2024 г. Б.
заминал за А. и тъй като брат му й се налагал, Й. заедно с детето се прибрала у дома в
с. К.. Свидетелката сочи, че Й. се грижи сама за отглеждането на детето, като разчита
на помощта на бабите си. Твърди, че бащата през цялото време бил в А., като плащал
издръжка от 300 лева. Заявява, че условията, в които живеят Й. и детето са добри, има
всичко необходимо за отглеждането на детето, че същото ходи на детска ясла, както и
че Й. контактува с майки с деца на възрастта на детето, с които общува. Сочи, че Й.
може да се справи ако пътува сама с детето, тъй като през миналата година й били на
гости в А.. Излага твърдения, че Б. в момента работи във ферма за ягоди, където е
работил и преди това. Посочва, че бащата вижда детето си когато се връща в България
и по телефона, ако се обади, но заявява, че Й. поемала инициативата Б. да вижда
дъщеря си. Сочи, че от два месеца Й. е започнала работа.
Свидетелката Г. М. твърди, че Й. и Б. се запознали в А., започнали връзка и след
това заживели на семейни начала, като и двамата работили на едно и също място - във
ферма за ягоди в А., като твърди, че Б. и към момента продължавал да работи в
същата фирма. Сочи, че когато се родило детето и тримата заживели в дома на Б. в с.
М., като уточнява, че първо се прибрала сестра й, преди раждането на детето, а Б. си
дошъл след това. Заявява, че когато детето било на три месеца Б. заминал за А., а Й.
останала в М. за кратко, след което се прибрала при тях на село. Излага твърдения, че
от раждането на детето за него се грижи изключително майката, като не може да
посочи дали бащата плаща издръжка. Заявява, че детето посещава ясли, а Й. започнала
работа. Посочва още, че отношенията между Б. и Й. били много добри, но майката на
ответника имала повече отношение за това как да живеят. Сочи, че Б. не се вижда с
дъщеря си, защото работи в А. и не се интересува за детето. Твърди, че детето е
пътувало в чужбина миналата година, когато били в А. на гости на майка й, както и
били в Гърция на море.
Свидетелят Д. Ч. изяснява, че за връзката на своя брат Б. и Й. разбрали когато тя
забременяла, както и че когато Й. дошла в М. вече била бременна. Също, че след като
се родило детето, Б. заминал за А., а Й. и детето заминали за К., не останали при тях.
Заявява, че от раждането на детето за него се грижила неговата майка, а понякога и
самият той. Сочи, че той лично гледал детето, тъй като Й. му пишела съобщения да
вземе детето, за да можела тя да спи. Твърди, че през цялото време майка му гледала и
3
се грижила за детето, а Й. излизала на кафе. През нощта детето спяло при Й. и Б., но
през деня те двамата с майка му се грижили за него. Заявява, че Б. в момента бил в А.
и си търсил работа, като преди това работил, а сега не можел да си намери работа.
Излага твърдения, че Б. бил мълчалив, а Й. била по-нервна и само правила скандали
на брат му. Посочва, че на първи юни Й. им се обадила да се срещнат в С., за да видят
детето, но според него имало някаква уловка. Сочи, че не се чували често с Б.. Заявява,
че миналата година за Великден детето пътувало до А. с майка си, тъй като отишли на
гости на баба му.
Свидетелката Д. Ч.а заявява, че за връзката между Б. и Й. разбрали преди около
четири години, когато двамата заживели заедно в А.. Когато Й. забременяла, преди да
се роди детето, тя се прибрала в България и отишла в тяхната къща. Сочи, че детето се
родило в С., като след раждането му всички се грижили за него. Излага, че в началото
помагала за къпането на детето, но след това Й. си го къпела. Излага твърдения, че
четири-пет месеца след раждането на детето Б. заминал за А., като останал там за пет-
шест месеца и през тези месеци за детето се грижили тя и брата на Б., Й. също, но
повечето време тя не обръщала внимание на детето. Сочи, че месец след като Б.
отново заминал за А., Й. заминала за К.. Твърди, че Б. в момента бил в А., търсил си
работа, но казал, че бил на почивка при приятел и в началото на август щял да се
прибере. Посочва, че когато се родило детето отношенията между Й. и Б. не били
много добри, тя постоянно била на телефона, не се грижела за малката, за нея било по-
важно да е с телефон в ръката. Твърди, че чувала как двамата се карали, но не се
бъркала. Излага твърдения, че Й. играела хазарт по телефона. Сочи, че детето е
напускало страната преди около година, около Великден, когато били в А. при майката
на Й., като за друг случай детето да е напускало страната не знае. Излага твърдения,
че след раждането на детето Б. осигурявал парични средства за издръжка на детето,
лично на сметката на Й., по банков път превеждал около 1000 лева, почти всеки месец,
тъй като след раждането на детето тя нямала източник на доходи.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК, съдът е изслушал ищцата Й. М., като последната
заявява, че желае упражняването на родителските права да бъдат предоставени на нея,
тъй като от раждането на детето до момента, тя основно полага грижи за него.
Посочва, че в момента работи и получава трудово възнаграждение. Сочи, че бащата
изпраща всеки месец по 300 лева по нейна сметка, както и че същият се вижда с
детето само ако тя му се обади, тъй като той не проявява инициатива, за да се види с
детето си. Твърди, че от разговори с него знае, че той и в момента работи в същата
фирма, в която са работили двамата в А..
Така установените фактически положения обуславят следните правни
изводи:
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:
При преценката на кого от разделените родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето им, определящ е
интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани
с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи,
привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки, социалното обкръжение, както и
материалните възможности на родителите.
Водейки се именно от интереса на малолетното дете на страните, както и от
позицията на ответната страна, съдът намира, че в случая упражняването на
4
родителските права следва да се предостави на майката – ищец в настоящото
производство.
От доказателствената съвкупност по делото категорично се установява
наличието на изградена стабилна емоционална връзка (на обич и загриженост, според
социалния доклад) между майката и детето. Безспорно е, че от раздялата на
родителите детето се отглежда от майката, с помощта на нейните баби, а и преди това,
от неговото раждане, като майката е поела непосредствените грижи за детето.
Установи се по делото, както от социалния доклад, така и от разпитаните свидетели, че
бащата през по-голямата част от раждането на детето до настоящия момент, е извън
страната, като контактите му с малолетната Деа се осъществяват в по-голямата си част
посредством видеоразговори в социалните мрежи, инициирани от страна на майката.
В тази връзка и предвид възрастта и пола на детето, съдът намира, че е в
интерес на малолетната Деа да не се променя обезпечената й към момента, от страна
на майката, спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива
добре, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано. Майката има желанието да
продължи да полага непосредствените грижи за дъщеря си, а и разполага с
необходимия за това родителски капацитет, като бащата е съгласен с обстоятелството
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете да се
предостави на майката.
Ето защо, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Б.
Ч.а следва да се предостави на неговата майка и да се определи и местоживеенето му
в дома на последната, като се постанови подходящ режим на лични отношения между
детето с неговия баща.
Относно режима за осъществяване на личните отношения на детето с другия
родител:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че
другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За
да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да
поддържа лични отношения, като мерките за лични контакти между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да
бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между родителя и детето. Както при
определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при
регламентиране на мерките касателно личните отношения, приоритетни са интересите
на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските
права. Нито законът, нито съдът обаче, са в състояние да изпълнят със съдържание
отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното
решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните
последици за детето.
Отчитайки, от една страна обстоятелството, че не се установява по време на
краткия съвместен живот на родителите бащата по някакъв начин да е навредил на
детето си или да го е застрашил, съобразено от друга страна и с възрастта и пола на
детето, съдът счита, че на този етап режимът на лични отношения между детето и
бащата следва да бъде определен в малко по-широк обхват от посочения в исковата
молба, а именно – всеки първи и трети съботен ден от месеца за времето от 10,00 часа
до 18,00 часа.
5
В настоящия случай този режим на лични отношения се явява най-подходящ,
защото охранява в най-голяма степен интереса на детето, съобразявайки се с крехката
му възраст и обстоятелството, че същото до момента е отглеждано преимуществено от
майката. В тази връзка, претенцията на ответната страна за правото на детето да
преспива в дома на бащата не може да бъде уважена, тъй като по делото се събраха
данни, че детето е изключително привързано към своята майка (последната полага
непосредствени грижи за детето, то заспива единствено с нея), както и че същото
контактува с бащата посредством електронни устройства, като физическите срещи
между детето и бащата са минимални, с оглед пребиваването на последния на
територията на друга държава. Предвид коментираните обстоятелства е необходимо
постепенно изграждане и задълбочаване на връзката между детето и бащата, за да се
гарантира в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето.
Следва изрично да се посочи, че полагането от страна на бащата на грижи спрямо
дъщеря му е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да
бъдат посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата му
родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието им.
Необходимо е да се акцентира и върху това, че установената с решението
времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител, цели
да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията
родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг,
включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо
искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде
променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
Относно издръжката на детето:
Като последица от предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално
състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на
детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото
дете и възможностите на неговите родители – чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, а именно една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
С оглед изложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на детето
и възможностите на двамата му родители, както и инфлационните процеси в страната,
съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищцата и ответникът са
длъжни и могат да осигуряват на малолетното си дете, възлиза на поне 600 лева
месечно, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от
облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия,
но също така и свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от
социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за
наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да
достигнат по-висок ръст, но не и да намалеят.
При разпределяне размера на текущата парична издръжка на детето между
двамата родители, съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме
6
заплащането на сумата от 400 (четиристотин) лева месечно, предвид данните събрани
в тази насока, че същият живее във В.. Въпреки, че не бяха представени изрични
доказателства в насока постоянна трудова ангажираност на Б. Ч., съдът намира за
житейски нелогично, че последният е на почивка в кралство В., просто живее при свои
приятели и пр.
Ответникът е млад /30 годишен/ мъж, без здравословни проблеми, в разцвета на
силите си, работил е предходно в чужбина /В./ и е получавал добри доходи.
Осигуряване на издръжката за единственото му дете /следва да се отбележи и това, че
ответникът няма други алиментни задължения/ е негово безусловно и първостепенно
задължение.
Останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от майката,
наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които
грижи и усилия, съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на
него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 400
лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2
от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
както бе посочено има безусловен характер, с цел на всяко дете да бъде осигурена
финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му да отрасне здраво, да се
образова и да има добра житейска реализация.
За пълнота на изложението, предвид установения по делото факт, че ответникът
предоставя финансови средства за издръжката на малолетната си дъщеря, съдът
намира за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който
не полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на
материалните потребности на детето. Ето защо и такава се дължи, независимо от
обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти, като
изпълнението, респективно неизпълнението на задължението за издръжка, показва
отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на
неговото развитие.
Относно иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК:
Разпоредбата на чл. 127а СК предвижда, че спорът между родителите за
пътувания на децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи
за това, се решава от съда по настоящ адрес на децата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г.
на ОСГК на ВКС, заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК,
може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или
определяем кръг държави и ако това е в интерес на детето.
Предвид конституционното право на българските граждани на свободен избор
на местожителство, придвижване по територията на страната и напускане на нейните
предели, залегнало в чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Р България, както и
правото на европейските граждани на свободно движение в рамките на държавите
членки на Европейския съюз, гарантирано от чл. 3, § 2 ДФЕС, които не могат да бъдат
ограничавани неоснователно, съдът намира, че е изцяло в интерес на детето да пътува
7
извън територията на страната, придружавано от своята майка, като се замести
съгласието на бащата. Пътувайки извън територията на страната, детето има
възможност да придобива впечатления и от други държави, като по този начин се
разширява неговия мироглед, а пътуванията ще се отразят благоприятно на
възпитанието и развитието му като цяло. Държавите, посочени в исковата молба, са
традиционни дестинации за екскурзии на български граждани, както и държави,
посещавани с образователна и културна цел от българите. Още повече, че от събраните
по делото доказателства се установява, че бабата на детето по майчина линия, както и
бащата на детето, през повечето месеци от календарната година пребивават извън
границите на страната, конкретно в една от посочените в молбата държави –
Обединено кралство В. и Северна Ирландия, което ще способства за осъществяване на
по-голям брой лични контакти между детето и посочените лица, на които то може да
гостува.
Неоснователни се явяват изложените в съдебно заседание съображения на
процесуалния представител на ответника за отхвърляне на искането детето да пътува
до Обединеното кралство, тъй като майката има установени трудови и социални
връзки в тази държава и има вероятност ако отведе детето там, да вземе решение то да
остане трайно или за неопределен период от време във В., което ще рефлектира и ще
възпрепятства упражняването на социалните контакти между бащата и детето и ще
наруши режима на лични контакти. Както беше посочено, предвид преимущественото
пребиваване на бащата на територията на тази държава, пътуването на детето до
Обединеното кралство ще увеличи възможността за повече лични контакти между
детето и бащата. А и по делото не са ангажирани доказателства за прикрито
намерение от страна на майката за промяна на обичайното местопребиваване на детето
в чужбина – ищцата има постоянна работа в страната, има установен постоянен адрес
и създадена социална среда, а детето посещава детска ясла.
Не могат да се споделят и хипотетичните притеснения от страна на бащата, че
тъй като В. не е член на Европейския съюз, отношенията му с детето ще бъдат в по-
голяма степен засегнати в сравнение с пътуване на детето в страни – членки на
Европейския съюз. Ирелевантно за спазване на режима на лични отношения между
детето и бащата е дестинацията, до която ще пътува детето (дали е член на ЕС или не).
Същото се отнася и до нуждата от страна на детето на медицински грижи, които
следва да се полагат и да се гарантират както в страни-членки на ЕС, така и на такива
извън него. Членството в ЕС или не на държавата, до която ще пътува детето, не е
опора за притеснение и по отношение безопасността на детето, тъй като в глобален
план има предвидени множество механизми за защита правата и интересите на децата,
които се прилагат при наличието и на минимален риск за детето или нарушение на
правата му и които механизми са предвидени и съобразени с националното
законодателство на държавата, чийто гражданин е детето или на чиято територия
8
същото може да се намира.
В съответствие с изложеното и предвид обстоятелството, че е изцяло в интерес
на детето, съдът счита, че следва да замести съгласието на бащата за пътувания на
детето в чужбина, в посочените в исковата молба държави и срок.
Относно разноските:
И двете страни претендират разноски по делото (по реда на чл. 78, ал. 1,
респективно чл. 78, ал. 3 ГПК).
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк.д.
№ 3/2023 г., ОСГК на ВКС, в производствата по спорна съдебна администрация,
уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно
отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато
касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се
носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските
се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на
страните, както са ги направили.
В конкретния случай, по отношение на иска с правно основание чл. 127, ал. 2
СК, касаещ упражняването на родителските права, местоживеенето, личните контакти
и издръжката на детето, е налице последната хипотеза от цитираното тълкувателно
решение, тъй като ищцовата претенция не е уважена в цялост, като определеният
режим на лични отношения на детето с другия родител и размерът на издръжката на
детето за бъдеще време, са уважени при параметри, различни от посочените в исковата
молба. Следователно разходите по този иск остават в тежест на всяка от страните, така
както ги е направила.
Предвид обстоятелството, че по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК съдът
служебно определя издръжка на детето, а при образуване на делото страните не
заплащат държавни такси по претенцията за тази издръжка, по аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, такава (държавна) такса се дължи от осъденото да
заплаща издръжка лице. Размерът на тази такса се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 7
ГПК във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, и в настоящия случай възлиза на сума в размер на
576 (петстотин седемдесет и шест) лева, която следва да бъде възложена в тежест на
ответната страна.
По отношение на иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, касаещ
разрешението, заместващо съгласието на другия родител за пътуване на детето в
посочените в молбата страни, с оглед уважаването му в цялост и предвид
постановките на цитираното тълкувателно решение, разноски се дължат на ищцата. По
делото са ангажирани доказателства, установяващи действително направените от
ищцата разноски по този иск в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, които следва да се поставят в тежест на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Д. Б. Ч.а, ЕГН: **********, на майката Й. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес
с. К., ул. „А.“ № 11, общ. П..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Б. Ч.а, ЕГН: **********, на адреса
на майката Й. С. М., ЕГН: **********, в с. К., ул. „А.“ № 11, общ. П..
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Б. Г.
Ч., ЕГН: ********** и детето Д. Б. Ч.а, ЕГН: **********, както следва: всеки първи и
трети съботен ден от месеца, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа.
ОСЪЖДА бащата Б. Г. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., ул. „В.“
№ 16, общ. Струмяни, да заплаща на малолетното си дете Д. Б. Ч.а, ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 400 (четиристотин) лева, платима чрез
майката Й. С. М., ЕГН: **********, до пето число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до отпадане на основанията за нейното изменяване
или отмяна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над така уважената му част за
издръжката до претендирания й размер от 500 лева.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, на детето Д. Б. Ч.а, ЕГН:
**********, да пътува многократно извън границите на Р България, до всички страни
- членки на Европейския съюз, до Република Северна Македония и до Обединено
кралство В. и Северна Ирландия, придружавано само от неговата майка – Й. С. М.,
ЕГН: **********, без съгласието на бащата – Б. Г. Ч., ЕГН: **********, за срок от 5
(пет) години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Б. Г. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., ул. „В.“ № 16,
общ. Струмяни, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - гр. П., сумата от 576 (петстотин седемдесет и шест) лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка за детето Д. Б. Ч.а, ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА Б. Г. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., ул. „В.“ № 16,
общ. Струмяни, да заплати на Й. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., ул.
„А.“ № 11, общ. П., сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща сторени
разноски в производството по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Б., в двуседмичен
срок от връчване на съобщението за постановяването му, с въззивна жалба, която се
подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10