Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 11.04.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на дванайсети март през
две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАРИНА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия З.Ангелова в.гр.д.№ 591/2018г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.49 от ЗЗД.
С Решение № 416/17.10.2018г.,пост.по гр.д.№ 250/2018г.
РС-Ловеч е осъдил на основание чл.49 от ЗЗД „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“АД с
ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н „Илинден“,ул.„Цар Симеон“№330,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, да
заплати на Г.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и на Е.Д.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, обезщетение в размер
от по 3 141 лв. за причинените на всяка от тях имуществени вреди–
унищожаването на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 34093.126.200.1, със
застроена площ от 44 кв.м., изградена в поземлен имот 34093.126.200, намиращ се
в с.Йоглав,Ловешка област,ул.„Стара планина”№14, в следствие на възникнал пожар
на 14.06.2014г., ведно със законната лихва от 16.06.2014г. до изплащане на
вземането, като е отхвърлил исковете им за горницата до сумата от 11 825 лв. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г.И.И. и Е.Д.М. по 243лв.- разноски за процесуално представителство, съобразно
уважената част от исковете и 401,20 лв. - общо направени разноски за експертизи
и държавна такса. На основание чл.78,ал.3 от ГПК Г.И.И. и Е.Д.М. с ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК по 127,75 лв.-представляващи направени разноски,съобразно
отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“АД –
ЗАД„Алианц България“.
Постъпила е въззивна жалба от Г.И.И. и Е.Д.М.-***,чрез
адв.Д.С.-ЛАК. Обжалват решението в частта, с която са отхвърлени претенциите им
с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разликата над присъдените на всяка от тях
3 141лв. и до пълния претендиран размер от 11 825лв.,като
незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно и необосновано. Развиват,че за да
постанови съдебният си акт, първоинстанционният съд, анализирайки приложените
по делото писмени и ангажираните гласни доказателства, е приел, че в хода на
производството са доказани всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл.49 ЗЗД, което дава основание за ангажиране на такава от
ответника за причинените вреди и присъждане на обезщетение в полза на всеки от
ищците. Не са съгласни с извода на съда,че исковете не са доказани по размер.
Сочат,че по делото е установено, че вследствие на възникналия пожар процесната
жилищна сграда е била във вид на руина т.е.почти изцяло разрушена и изгорелите
части не е могло да бъдат възстановени след ремонт, както и не е могло да се
възстанови предишния /цялостен/ вид на същата с използване на „стари"
налични материали /тухли и др./. Състоянието на увредената жилищна сграда е
установено и от свидетелските показания на св.Н. и св.Д.. Показанията им се
потвърждават и от съдебно-техническата експертиза. В съдебно заседание вещото
лице заявява, че останалите след пожара тухли са били с нарушена структура на
материала, станали са крехки и на практика неизползваеми. С други думи, дори и
към 2014г. сградата да не е била съвсем изгоряла, то същата не би могла да се
ремонтира, а е трябвало да се изгради отново. Според вещото лице необходимите
средства за възстановяване на жилищната сграда във вида, в който се е намирала
преди пожара са в размер на 26 910лв., като изчисленията са по действащите цени
към 2014г., когато е възникнал пожарът. Според заключението тази сума,
представлява необходимите разходи за възстановяване на уврежданията, включващи
труд, материал, транспорт и др. Действително в съдебно заседание вещото лице,
след изрично запитване от съда, отговаря, че сумата е без начислено овехтяване,
което е 72 % принципно, но заявява също така, че според нея, не следва да се
приспада процент на овехтяване, затова и не е направила такова изчисление в
представеното заключение по делото. Заявява изрично, че за възстановяване на процесния
недвижим имот са необходими средства дори в по-голям размер от посочения в
заключението /26 910 лева/.
С оглед изложеното и установено по делото,
въззивниците считат, че са доказали исковите си претенции и по размер. Съдът
неправилно е извел извод, че не са налице основания за присъждане на
претендираната сума. Излагат,че действително отговорността е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в
състоянието преди събитието/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не
следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части. В
случая това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част. Тъй
като възстановителната стойност е цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за материали, доставка,
строителство, монтаж и други, считат, че не следва да се прилага обезценка и не
следва да се приспада процент па овехтяване. В случая действителна е
стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи/построи
друго със същото качество, но към днешна дата, съобразено с цените на
материалите и услугите към момента. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като отговорното лице следва да понесе
тази отговорност. С други думи пазарната стойност на ремонта на щетите с
включени нови материали /каквито единствено могат да се използват за
„възстановяването” на сградата/, възлиза на сумата от общо 26 910 лева с ДДС,
която и сума следва да се счита за релевантна, още повече, че изчисленията са
направени по действащи цени към момента на увреждането - 2014г.
Сочат,че прилагайки закона, както и житейската
логика, правораздавателният орган, какъвто се явява съдът, следва да постанови
решение, по силата на което пострадалите лица, да получат справедливо и
адекватно обезщетение за причинените им вреди. Затова и считат, че претенцията
им следва да бъде уважена в пълен размер, тъй като това в най-голяма степен би
репарирало причинените им вреди и все още продължаващи неудобства.
Молят да се уважи въззивната жалба и отмени
решението, в частта, в която са отхвърлени претенциите им до пълния претендирай
размер, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, да се реши спорът по
същество, като отстраните допуснатите съществени процесуални нарушения,
послужили като основание за отмяната и се уважат изцяло предявените искове,
като основателни и доказани. Претендират и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК *********, представлявано от юрисконсулт С.Д.. Становището му по въззивната жалба
касае единствено приспаднатия процент овехтяване. Сочи,че съгласно утвърдената съдебна практика обезщетението за
нанесени вреди може да обхваща само реалната стойност на увредената вещ с
приспаднато овехтяване,тъй като на обезщетяване подлежат само преките вреди,а
не цената на новата вещ съгласно възстановителната й стойност. На
обезвреда подлежат само действителни, ефективни имуществени вреди,изразяващи се
в намаляване на актива на кредитора,след приспадане на овехтяването за
периода,в който е била ползвана повредената вещ. Дължимо е обезщетение за веща
в състоянието,в което се е намирала към момента на увреждането. Позовава се на
съдебна практика-- Реш.№370/01.12.2015.г.,пост.по гр.д.№2310/2015г.на ВКС,ГК,ІV
ГО и др. В този смисъл счита решението за принципно правилно и законосъобразно
по отношение размера на дължимо обезщетение.Моли в случай,че не бъде уважена
подадената от него въззивна жалба и не се отмени решението,то да не се уважава
въззивната жалба на ищците и се потвърди първоинстанционното решение.
Въззивна жалба е постъпила и от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК *********,
представлявано от юрисконсулт С.Д.. Обжалва решението в частта, с която е
осъдено да заплати на двамата ищци по 3141лв. като обезщетение по чл.49 от ЗЗД
за претърпени имуществени вреди от пожар, възникнал на 14.06.2014г., ведно със
законната лихва от тази дата и разноски. Счита,че са налице нарушения на
материалноправни и процесуалноправни норми, които дават основание за отмяна на
оспорвания съдебен акт в обжалваемата част.
Развива,че е предявен иск за присъждане на
обезщетение за твърдени от ищците имуществени вреди вследствие пожар в имота
им, причина за който според тях са допуснати нарушения на техническите
изисквания от служители на ответника. Искът е с правно основание чл.49 ЗЗД -
отговорност на ответното дружество за виновни неправомерни действия на лица,
натоварени от него да поддържат в изправност електроразпределителната мрежа. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е такава за чуждо противоправно поведение, с което е причинена
вреда на пострадалия. Има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от
вината на възложилия работата и настъпва след като натовареното лице- при или
по повод изпълнение на възложената работа, причини виновно вреда на
пострадалия. За ангажирането на тази отговорност е необходимо да са налице
следните кумулативни предпоставки: 1/ Да са настъпили вреди за ищеца; 2/
Вредите да са причинени от лице при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника; 3/ Натовареното лице да има вина за причинените вреди,
да е осъществило деликт.; 4/ Да е налице причинно-следствена връзка между
действията на натовареното лице и вредата.
Единственият факт, по който не спорят страните е
настъпилата вреда. Счита,че останалите предпоставки от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД не са доказани от ищците в хода на съдебното
дирене, не са доказани твърдените виновни неправомерни действия на натоварени
от ответника лица да са в причинна връзка с вредата. Съгласно трайно
установената съдебна практика, отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД не
следва да бъде ангажирана, ако в процеса се установи, че ищецът не е претърпял
вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е
възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното
лице, или че не са извършени по повод или при изпълнение на работата.
/Постановление № 7 от 29.XII.1958 г.. Пленум на ВС/.
Твърди,че в случая вредите не са причинени вследствие
виновно поведение на натоварени от ответника лица. Като е приел за доказани
факти, за които не са събрани неопровержими доказателства, районният съд е
направил неправилни изводи за вината, обема на настъпилата вреда и причинната
връзка. Сочи,че съдебно-електротехническата експертиза, изготвена от инж.Б., не
е доказала по безспорен начин какъв е механизмът на възникналия пожар, а само вероятната
причина. Вещото лице установява, че към процесното събитие на 14.06.2014 г.
имотът на ищците е бил захранен с ел.енергия от мрежа на ниско напрежение (НН)
на улицата от електромерно табло, монтирано на железобетонен стълб. В къщата на
ищците има второ електромерно табло, което в експертизата и в хода на съдебното
дирене е обозначено като „старо", защото към датата на процесното събитие
не е било действащо. Действащо е било електромерното табло, монтирано на
упоменатия по-горе стълб. Новото електромерно табло е инсталирано на
08.10.2013г. и тогава е изключено старото табло в къщата. Това е установено на
стр.3 от експертизата. Пак там, инж.Б. дава заключение, че към датата на
процесния инцидент границата на собственост между електрическите съоръжения на
ищците и на ответника е изходящите клеми на средството за търговско измерване
/електромер/, което е монтирано в новото електромерно табло на стълба. От това
следва извод, че след като „ЧЕЗ РБ” е собственик на съоръженията от
електроразпределителната мрежа до електромерното табло, ако пожарът
действително е възникнал в старото електромерно табло, то дружеството не следва
да носи имуществена отговорност. По делото не е установено в участъка от
електроразпределителната мрежа преди старото електрическото табло да има
изгорели кабели, което навежда на извод, че пожарът е възникнал в участъка след
старото електромерно табло, след границата на собственост. В тази насока са и
констатациите на вещото лице инж.Б., направени в съдебното заседание на 17.09.2018г.
Позовава се на чл.28 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи,където е посочено, че границата на
собственост между разпределителното дружество и клиентите е средството за
техническо измерване (СТИ) -т.нар. електромер. В случая СТИ за обекта се намира
в новото електомерно табло, а повредата е станала след него, т.е. в частта НН,
която е собственост на клиента. При съпоставяне на относимите правни норми към
твърденията на ищците, несъмнено изводът е, че пожарът е възникнал в
съоръженията на ищците, а не в неговите съоръжения.
Според съдебно-техническата експертиза длъжностни
лица на ответното дружество са направили неправилна преценка и са инсталирали
неправилно оразмерена защитна апаратура и тъй като тя не е изключила
електрозахранването, пожарът е възникнал във вътрешната инсталация в дома на
ищците. Неправилно оразмерената защита е възприета от съда като неправомерно
поведение на длъжностните лица. Счита извода за неправилен. Дали действително
натоварените лица са монтирали неправилно оразмерен предпазител, е
обстоятелство, което не се потвърждава от други доказателства по делото, а е
субективна преценка на вещото лице. Но хипотетично, дори и защитата да е
неправилно подбрана логически е изключена възможността да възникне пожар в
къщата по тази причина. Това е така, защото на първо място, още в досъдебното
производство, както и със свидетелски показания и със съдебно-техническата експертиза
е установено, че предпазителите (бушоните) в старото електромерно табло в
къщата са били свалени към деня на инцидента. Следователно няма как да има
напрежение към къщата и да възникне пожар. Позовава се на показанията на
служителя П.И., чиито служебни задължения са свързани с експлоатация и
поддръжка на мрежата, който е пояснил: „Трасето от старото табло до новото
табло, при изнасянето на електромера извън имота на потребителя, се изпълнява
от наши служители. Връзката между старото табло и новото трасе го оставяме
така, както е, но не проверяваме дали има проблеми. По принцип поглеждаме
старото табло и ако има някакви проблеми даваме указания на самия потребител,
но ние не правим нищо". Това е така, именно защото задълженията на ответното
разпределително дружество е да поддържа съоръженията до границата на
собственост.
На второ място счита,че не е възможно къщата да е под
напрежение и поради изключилите предпазители в действащото електромерно табло
на стълба на улицата. Установено е, че единият предпазител в ел. таблото на
улицата видимо е бил блокиран в положение „включено" от прозрачния щит, но
в действителност той е изключил, което се установява от видеоклип, предоставен
от производителя на предпазителя. В клипа е демонстрирано как предпазителят
изключва, дори когато палецът му е блокиран. Вещото лице също потвърждава, че е
проследила клипа. Съдът обаче не е обсъдил тези възражения, а необсъждането на
доводите на страните и неизвършване на преценка на събрани доказателства
представлява процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на решението.
/Решение №7/08.02.2012 по дело №510/2011 на ВКС, ГК, II г.о. и мн.др./
Развива,че вещото лице не може да даде категоричен
извод дали електрическата инсталация, изградена в къщата, е отговаряла на техническите
изисквания към датата на инцидента. Не е изключена възможността пожарът да е
започнал от неизправна вътрешна инсталация. Ищецът не оборва това възражение на
ответника.
Счита,че са налице и множество други логични причини
за възникване на пожара. В съдебно заседание на 17.09.2018г., инж.Б. пояснява,
че вероятна причина за възникване на пожара в процесния имот е наличие на ток
на утечка или претоварване. Вещото лице пояснява значението на тази
терминология. „Ток на претоварване” е надноминален /допустим ток, възникващ във
веригата без наличие на провеждане - т.е.възникващ по причини, които не зависят
от действия на ответното дружество. Макар и хипотетична, налице е и възможност
пожарът да се дължи на неправомерно присъединяване от недобросъвестни лица и
потребяване на ел. енергия с мощност
по-голяма от предоставената от „ЧЕЗ РБ” за този имот. В съдебното
заседание на 17.09.2018г., вещото лице сочи и други вероятни причини за
възникване на пожар в сграда - нарушена изолация на електрическата инсталация
поради прегризване от мишки, от старост, механични повреди и др. Друга
хипотетична възможност е пожарът да е започнал в резултат на запалване на лесно
запалими вещи, намиращи се в къщата. В крайна сметка, експертизата дава само
вероятни, но не и категорични причини за възникване на пожара.
В обобщение на изложеното се налага извод, че в
процесния случай има множество от най-различно естество причини за възникване
на пожара, като нито една от тези причини не е категорично установена чрез
събраните по делото доказателства -експертизи и свидетелски показания.
Решаващият съд е осъдил ответното дружество да заплати обезщетение за вреди,
чийто причинител не е доказано да е то. Твърди,че е нарушен е основният принцип
на гражданския процес по чл. 10 от ГПК за установяване на обективната истина,
което дава основание за отмяна на обжалваното решение.
По изложените съображения моли да се отмени решението
в обжалваната част и се постанови съдебен акт, с който се отхвърлят исковите
претенции, като неоснователни и недоказани. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
моли да се присъдят в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД
направените по делото разноски, както и на основание чл.78,ал. 8 от ГПК да се
присъди и възнаграждение за правна защита, осъществена от юрисконсулт.
Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от Г.И.И. и
Е.Д.М.. Считат въззивната жалба за
допустима,но неоснователна. Излага,че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано в частта, в която
са уважени претенциите им и затова в тази част следва да се потвърди.
Не се съгласяват с доводите от въззивната жалба на
ответника. Развиват,че правилно първоинстанционният съд е приел,че ответното
дружество не е провело пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата,
които твърди, че обосновават действителната фактическа обстановка. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства,
въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
отнесъл към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Твърденията им са за претърпени вреди, в следствие на
възникналия на 14.06.2014г. пожар. По
делото е установено, че ищците са съсобственици на унищожената сграда, а
ответникът - на ел.съоръжението, в което след действия на негови служители по
повод „изнасяне на меренето" (прокарване на проводници, монтиране на ел.
табло и средство за търговско измерване), е възникнал пожар поради техническа
неизправност на електрическата инсталация и невъзможността автоматичният
прекъсвач да сработи (да падне) и да прекъсне напрежението на веригата. Считат,че
тези твърдения се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Излагат,че от приложеното по делото ДП № 312/2014г.
по описа на РУ МВР-Ловеч и по-конкретно от снимковия материал и заключенията на
съдебната елекротехническа и пожаротехническа експертизи, се установява, че
„възможна причина за възникване на пожара е прегряването на ел. инсталацията, в
следствие на претоварване на зоната зад ел.таблото на къщата, поради техническа
неизправност на електрическата инсталация в този участък и невъзможността
автоматичният прекъсвач да падне и да прекъсне напрежението на веригата.".
Това становище е застъпено и в заключението на вещото лице по назначената
съдебно-електротехническа експертиза в настоящия процес, което също потвърждава
че „защита в електромерното табло не е сработила, вследствие на късо съединение
или претоварване"; „следвало е да се монтира апарат за защита, но в конкретния
случай такъв апарат за защита не е монтиран, поради което този участък към
момента на възникване на пожара е бил технически неизправен":
„автоматичният предпазител в ел. таблото на улицата не отговаря на изискванията
за избор на защита, тъй като не е спазена Наредба М 3 от 09.06.2004г. за
устройство на електрическите уредби и електропроводните линии на МЕЕР"; „в
случая вследствие на несъответствие/по с действащите нормативни документи на
подбора на автоматичния предпазител е налице причинно-следствена връзка с
възникналия пожар". „ако са били спазени нормативните изисквания на
Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии на МЕЕР" не би се стигнало до пожар"',
„именно неправилния подбор на защитна апаратура е в причинно-следствена връзка
с възникналия и разпространил се пожар".
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
и най-вече от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-електротехническа експертиза (вкл. и в досъдебното производство), се
установява, че на 18.10.2013г. служители на „ЧЕЗ Разпределение България"АД
са изнесли меренето на консумираната ел. енергия в имота на ищците на
електромерно табло на железобетонен стълб от мрежа ниско напрежение на улицата.
Монтирали са два броя алуминиеви проводници със сечение -16 кв.мм., като са
направили и връзка с два броя медни проводници със сечение 6 кв. мм. Именно
разликата в сечението на проводниците е задължавало служителите на
електроразпределителното дружество да подберат такава защитна апаратура, която
да сработи в случай на късо съединение, претоварване, утечка на ток или други
обективни причини. Очевидно в случая автоматичният предпазител монтиран именно
с цел защита, не е отговарял на изискванията за избор на защита, съгласно изискванията
на Наредба № 3 от 2004г. за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии, поради което и вместо да се предотврати възникването
на пожар, всъщност е спомогнало за неговото разрастване. Поради горното и
вещото лице извежда извод, че именно неправилният подбор на защитна апаратура е
в причинно-следствена връзка с възникналия и разпространил се пожар.
В този смисъл вещото лице в заключението си посочва,
че автоматичният предпазител (прекъсвач) монтиран в ел. таблото на улицата е с
номинален ток 63А, а съгласно нормативните
изисквания на Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройство на
електрическите уредби и електропроводните линии на МЕЕР, същият е следвало да
бъде с номинален ток не по-голям от 40А, т.е. последният не отговаря на
изискването за избор на защита. Нарушен е чл.828 и чл.826,ал.1 от Наредбата,
поради което и приема, че този участък към момента на възникване на пожара е
бил технически неизправен.
Обстоятелството, че в случая автоматичният
предпазител монтиран именно с цел защита „не е сработил" се потвърждава и
от показанията на разпитаните свидетели- Св.И./служител на „ЧЕЗ Разпределение
България"АД), св.Н., св. Д..
Следва да се съобрази също и факта, че захранващите
кабели, автоматичните предпазители, ел.таблата, средствата за търговско
измерване и т.н. са собственост на „ЧЕЗ Разпределение България"АД. Това
обстоятелство не подлежи на доказване, тъй като съгласно чл.30,ал.З от Наредба
№ 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи :
„Електрическите уредби и електропроводи с ниско напрежение, които се намират
извън имотите на потребителите, се изграждат за сметка на разпределителното
предприятие и са негова собственост." Или- потребителите на ел.енергия
изграждат сами вътрешната инсталация (в сградата), тъй като съгласно чл.28,ал.1
от Наредбата : „Когато електрическата енергия се доставя на потребителя от
съоръжения на енергийното предприятие на ниво ниско напрежение, границата на
собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или
изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или
прекъсвачи.''.
Собствеността на ел.съоръженията е уредена и в Закона
за енергетиката. Съгласно чл.86,ал.1 от ЗЕ: „Преносът на електрическата енергия
се осъществява от преносно предприятие - собственик на преносната мрежа,
получило лицеизия за пренос на електрическа енергия", съобразно чл.88,ал.1
от ЗЕ- „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия -
собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за
извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия, а
на основание чл.120,ал.1 от ЗЕ: „Електрическата енергия, използвана от
потребителите, се измерва със средства
за търговско измерване -
собственост на преносното или на
съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на
имота на потребителя ". Също съгласно чл.2 от Общите условия на договорите
за ползване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение
България” АД - "ЧЕЗ Разпределение България" АД извършва
експлоатацията и поддръжката на електроразпределителните мрежи и осигурява
преноса през разпределителните мрежи на електрическата енергия, която крайният
снабдител "ЧЕЗ Електро България"АД продава на потребителите,
присъединени към тези мрежи",на основание чл.6,ал.1-
„Електроразпределителното предприятие е длъжно да осигури преноса на електрическата
енергия през разпределителната мрежа до границата на собственост на
електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа, където
потребителят получава електрическата енергия по договора за продажба. Съобразно
чл.19: „Средствата за търговско измерване се поставят на място, определено от
електроразпределителното предприятие- до или на границата на имота на
потребителя, включително на фасадата на сградите на потребителите. "
С оглед горното и предвид твърдението на процесуалния
представител на ответното дружество и на свидетелите, че „ЧЕЗ Разпределение
България”АД е собственик на ел.съоръжението, т.е. на захранващите кабели, както
и че същите са монтирани от техни служители, считат, че по делото безспорно е
доказано, че претърпяната от тях вреда е от вещ, собственост на ответника и то
по повод изпълнение на възложена работа.
Съгласно чл.89 от ЗЕ „За територията, обхваната от
разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:
1.разпределение на електрическата енергия, постъпваща в разпределителната
мрежа; 2. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия; 3. управление на разпределителната мрежа; 4. поддържане
па разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие
с техническите изисквания; 5. разширяване, реконструкция и модернизация на
разпределителната мрежа и спомагателните мрежи; 6. други услуги". Съгласно
чл.12,т.2 от Общите условия: „Електроразпределителното предприятие се задължава
до границата на собственост на електрическите съоръжения да осигурява на
потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и
безопасност.". Следователно за ответника произтича от закона - чл.89,т.4
от ЗЕ, задължение да осигурява поддържане на разпределителната мрежа, обектите
и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания.
Отговорността на собственика на вещта и на лицето,
под чийто надзор тя се намира, е установена от разпоредбата на чл.50 от ЗЗД,
като солидарна. Съобразно това на ищеца- като кредитор към солидарните длъжници
и на правото му по чл.122 ал. 1 от ЗЗД, да избере, към кого от тях да насочи
претенцията си, възражението на ответника по предявения иск, че не е собственик
на вещта, е непротивопоставимо, щом от данните по делото следва, че има
качеството на надзорник, съгласно нормата на чл. 89. т. 4 от ЗЕ.
Считат за безспорно установено по делото наличието на
причинно-следствена връзка между противоправните действия на собственика на
вещта и причинената щета. Очевидно ответникът не е изпълнил нормативно
определените изисквания за безопасност на собствените си съоръжения-част от
разпределителната мрежа, поради което е настъпил и вредоносен резултат за
ищците. Съгласно клаузата на чл.42,т.6 от Общите условия-
„Електроразпределителното предприятие носи имуществена отговорност за вреди,
нанесени на потребителите, по вина на електроразпределителното предприятие.
Считат за очевидно,че ответникът не е изпълнил
нормативно определените изисквания за безопасност на собственото си ел.
съоръжение в техническо състояние, гарантиращо безопастността, в частност
пожаробезопасността. Негово задължение е да осъществява достатъчен технически
надзор, с оглед гарантиране на безопасност. Съобразно това задължението на
собственика на вещта или на лицето, под чийто надзор се намира вещта (в случая
захранващият кабел, като част от мрежата ниско напрежение) е да обезщетят
настъпилите от нея вреди, се дължи на обстоятелството, че тези лица извличат
ползи от вещта. Важи правилото комуто ползите, нему и тежестите. Считат,че
безспорно е установено, че са претърпели имуществени вреди при възникналия
пожар. Доказано е също, че причина за възникналия пожар най-вероятно е късо
съединение или претоварване на ел.инсталация, собственост на ответника.
Доказано е по несъмнен начин, че ответникът не е спазвал нормативните
предписания за безопасност при експлоатацията на електропреносната мрежа.
Налага се извод,че може да му се вмени вина за
причинените от вещта вреди. Налице е и
причинно-следствена връзка между негово виновно поведение (без значение
на проявната форма на вината - умисъл или небрежност), настъпило вредоносно
събитие и причинените на ищеца имуществени вреди. Нарушаването на
противопожарни изисквания е недопустимо и при установяване на това по безспорен
и несъмнен начин, са налице основания за ангажиране на отговорността, предвидена
в ЗЗД.
Сочат,че от събраните по делото доказателства е
установено, че неправилният подбор на защитна апаратура има връзка с
разпространилия се пожар. Възникнал е в следствие на действията на служителите
на ответното дружество, които не са подбрали съответната защитна апаратура.
Установено е по безспорен и категоричен начин, че за разпространението на същия
са способствали противоправни действия от страна на служители на ответника,
които не е спазили нормативните предписания за безопасност при експлоатацията
на електропреносната мрежа, тъй като не са подбрали съответната защитна
апаратура.
Считат,че всичко изложено, следва да се приема като
възникване на отговорност по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Именно когато при
използването на една вещ е допуснато нарушение на определени правила и норми
или на обичайни правила за безопасност, считат,че е налице основание за
отговорност по чл. 49 от ЗЗД. В случая за да бъде ангажирана отговорността за
вреда причинена от вещ е необходимо вещта да се вмества в самото деликтно
действие като негов необходим елемент, при който без нея нито би настъпил
деликтът, нито би имало увреждане от самата вещ, ако не е в общия причинен
процес на самото увреждане. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е на юридическите
лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Има
гаранционно-обезпечителен характер - възложителят не отговаря заради своя вина,
а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. В
случай, че се твърди такова поведение, следва да се установят следните
обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното
дружество, като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил
съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и
противоправното поведение.
Във връзка с горното следва да се съобрази, че дори
неправилно подбраната защитна апаратура да не е пряка причина за възникване на
пожара, то тя е способствала за неговото разрастване, поради неправилния избор,
тъй като в противен случай и с оглед предназначението си, последната е щяла да
ограничи периметъра на разпространението му и да предотврати голяма част от
нанесените щети.
Твърдят,че безспорно е установено, че с действията си
служителите на ответника са причинили щети на ищците,което обосновава търсене
на отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД. В този смисъл е и константната практика
на ВКС, която приема че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни
действия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите
са причинени при или по повод изпълнение на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето,
на което е възложено извършването на определена работа. Затова считат,че тъй
като се касае за вреди, произлезли от съоръжение, собственост и стопанисвано от
ответника, правилно е ангажирана отговорността на ответното дружество за
претърпените от тях имуществени вреди.
По несъмнен начин е доказано и че ответникът не е
спазвал нормативните предписания за безопасност при експлоатацията на
електропреносната мрежа. Изводът е че при наличие на причинно-следствена връзка
между негово виновно поведение (без значение на проявната форма на вината -
умисъл или небрежност) и настъпило вредоносно събитие, вследствие на което са
причинените на ищците имуществени вреди, то следва да му се вмени вина за тези
причинени от вещта вреди. Нарушаването на противопожарните изисквания е
недопустимо и само при установяване на това по безспорен и несъмнен начин, са
налице основания за ангажиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
Затова приемат, че РС-Ловеч е постановил правилно,
законосъобразно и обосновано решение, като е уважил предявените от тях искове
за имуществени вреди по чл.49 от ЗЗД, против "ЧЕЗ Разпределение
България'"АД. Уважаването им е обусловено от доказването - в тежест на
ищеца, на обстоятелствата посочени в нормата на чл. 49 от ЗЗД, а именно да е
налице вреда, което да е пряка и непосредствена последица от посочената вещ или
тяхното състояние, за която вещ да са налице доказателства, че са собственост
на ответника или са под негов надзор. За ангажиране на отговорността на
ответното електроразпределително дружество е достатъчно да се установи
противоправно поведение от страна на негови длъжностни лица, каквото е налице. Не
е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно
е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава
поведението на всеки служител. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на съответното
длъжностно лице се предполага до доказване на противното. Тази презумпция не е
оборена.
Другият елемент на непозволеното увреждане е вредата.
Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Считат,че от събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че в резултат на действията на служителите на
ответника в имота на ищците е възникнал пожар. В резултат на пожара са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожена сграда, обхваната от
пожара. С други думи действията на служителите на ответното дружество са
противоправни -нарушаващи принципа да не се вреди другиму. Именно това е
мотивирало съда да приеме, че са налице всички предвидени в закона елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на
отговорността на ответника и задължение да обезщети причинените преки и непосредствени
вреди на ищците.
Развиват,че не са събрани доказателства за вина от
тяхна страна, респ. за съпричинявяне. Не е установено нарушение на
чл.14,ал.1,т.5 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните
обекти /обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г./. В процеса не е установено по някакъв
начин - с действие или бездействие,те да са станали причина или да са
допринесли за възникването и разпространението на пожара и съответно за
настъпване на вредоносният резултат. Приносът на увредения следва да се
изразява в наличието на поведение - действие или бездействие, проявата на което
да е в разрез с нормите от установения правов ред. В случая такъв не е
установен.
По делото не е установено пожарът да е възникнал и
вследствие на форсмажорни обстоятелства или непреодолима сила (непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, по см. на чл. 306, ал. 2 от ТЗ), която да изключи причинната връзка на вещта с пожара и отговорността на
собственика й за щетите от него.
По изложените съображения смятат, че претенциите им
следва да се уважат,а въззивната жалба на ответното дружество се остави без
уважение. Молят да им се присъдят и направените пред въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание въззивниците Г.И.
и Е.М. се представляват от пълномощника им адв.Д.С.,която поддържа въззивната
жалба и отговор.Моли да се остави без уважение възражението за прекомерност на
възнаграждението й. Въззивникът „ЧЕЗ Разпределение България”АД изпраща писмено
становище с искане да се уважи подадената въззивна жалба и отговор. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на другите
въззивници. Третото лице ЗАД”Алианц България” не изразява становище по спора.
От приложените по гр.д. 250/2018г.по
описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният
състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивните
жалби са подадени в срок и от легитимирани лица. Отговарят на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което съдът ги прие за редовни.Своевременно
са подадени и отговорите на въззивните жалби.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение.При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори между страните, че ищците Г.И.И. и Е.Д.М. са наследници на Д.И.Д.-б.ж.на
с.Йоглав,Лов.област,поч.на 14.01.1985г.,съответно внучка и дъщеря.
По
делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност с
№32,т.І,д.№67/1972г.,от 17.02.2972г.,на Ловешкия районен съдия,с който
наследодателят им е признат за собственик на следния недвижим имот- 1.Дворно
място в с.Йоглав, заедно с намиращите се в него къща и плевня, цялото от около
1,4дка.,представляващ парцел X–19,
в квартал 38 по регулационни план на селото, при посочени граници. Актуалният
статут на имота и идентичността му се потвърждават от представените удостоверения
за идентичност на имот с №УТ-11-35/07.03.2013г. и изх.№23-12/21.02.2013г.двете
на Община Ловеч. Видно от представената скица от СГКК от 27.02.2013г.,
поземленият имот е с идентификатор 34093.126.200 по КККР на с.Йоглав. В имота е изградена жилищна сграда
с идентификатор 34093.126.200.1, която представлява търпим строеж по смисъла на
§ 16,ал.1 от РЗ на ЗУТ, вр.чл.127,ал.1 от ПРЗ към ЗИДЗУТ,което е удостоверено с
нарочно Удостоверение за търпимост на строежи с изх.№ УТ-13-52/14.03.2013г. на Община
Ловеч.
Не се спори също, че към момента на пожара имотът не се е ползвал от
собствениците. Бил и електрифициран,но не е имало консумация на ток. В ДП №
312/2014г.на РУП-Ловеч е приложена справка за консумирана електроенергия за периода от 25.04.201г.до 18.08.2014г,където
са отчетени нулеви показания. Установява се,че със Заявление от 20.08.2013г. Г.И.
е заявила промяна на титуляра на партидата за имот в с.Йоглав, ул.„Стара
планина”№14, като е декларирала,че приема Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ България”АД и Общите условия за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”АД.
Страните не оспорват възникването на пожар в процесния имот,на
14.06.2014г., около 7 часа сутринта. От пожара засегната една от жилищните
сгради в имота-с ид. №34093.126.200.1 със ЗП от 44 кв.м. Установява се,че на 16.06.2014г.
Г.И.И. е уведомила „ЧЕЗ Разпределение България”АД. В отговор дружеството е изпратило писмо от 02.07.2014г.,в
което заявява,че във връзка с пожара е
образувано досъдебно производство и след приключването му ще изразят становище.
По делото са разпитани свидетели-очевидци на пожара. От тях св.Р.Н.-съсед
на имота,обяснява,че усетил миризма на изгоряло и отишъл да провери от къде
идва. Приближил къщата на ищците и видял две пожарни, като всичко вече било
изгасено. Свидетелят има преки впечатления как „..един от пожарникарите
отваряше ел.таблото и каза ,че предпазителят не е изключил и са гасили пожара
под напрежение.Пожарникарят остави таблото отворено и се виждаше,защото аз бях
на 1.5-2м.След като пожарникаря се махна и го остави отворено…Виждаха се двата
палеца за изключване.Самият процеп, който трябваше да падне, дефакто беше на
половината,някъде по средата.Но самият щит на капака имаше отвор и от там се
подаваха два предпазителя. Единият предпазител се движеше свободно,а другият не
можеше да се придвижи свободно през отвора.Той като тръгне да пада,трябва да се
издърпа леко капака,за да падне…Самият пожарникар го натисна..натисна палеца на
прекъсвача надолу…По това време нямаше служители на ЧЕЗ…дойдоха после..”.
В същата насока са и показанията на св.П.Д.- „..Направи ми
впечатление,че двама от пожарникарите слязоха от стълбата и отидоха към
външното табло. Казаха,че са гасили под напрежение и не е изключил
предпазителят. Пожарникарят поиска отвертка от комшийката,отвори таблото и
изключи предпазителя. По това време свидетелят на ЧЕЗ не беше там,дойде
после..”. Свидетелят обяснява,че е имала намерение да обитават къщата и затова Е.
и Г. са им били дали ключ- „Започнахме да чистим двора..Около месец преди пожара
сме я посещавали къщата.В къщата има електричество,но бушоните бяха развити и
стояха там на едно прозорче,но не сме ги завивали.Знам,че има
електричество,защото енергото са ходили да сменят таблото…Две седмици преди
пожара започнахме да чистим двора. Мъжът ми зави единият бушон за кухнята и
после го разви. Не сме ползвали електричество, само пробвахме дали има ток..”. Свидетелката
обяснява,че вечерта преди пожара, комшийка им казала,че има миризма на изгоряло
от къщата-„..Отидохме да видим.един комшия беше запалил купчина боклук и
миришеше от това.Към 18-19ч. миришеше на отпадъци…В имота нямаше лесно запалими
отпадъци в двора.Изчистихме всичко..”.
Разпитан е и представител на ответника,който е посетил обекта в деня на
пожара-св.П.И., който обяснява,че –„..Спомням си,че къщата беше с изнесено
табло..Палчето (автоматичният прекъсвач) беше разместено и беше опряло във
вратичката.По принцип палчето си стоеше на включено и беше се подпряло на
вратичката,в която се намираше електромера…Изключихме този предпазител,който
беше засякъл и го свалихме отвън на стълба..Мисля,че не е протичало
електричество,защото пожарникарите са гасили през това време и не е имало ток. После
влязохме вътре в къщата и видяхме,че бушончетата на къщата бяха правени.Бушоните
бяха в старото табло на къщата и не бяха оригинални патрончета,а
правени…Бушоните бяха здрави,огледах ги…”. Свидетелят смята,че „..Дори и да е подпряно палчето на
прекъсвача и с ръка да го държиш,при късо съединение то би следвало металната
пластина изключва. При изключен прекъсвач напрежение в къщата не би трябвало да
има.Видимо прекъсвача не беше изключил..”. Свидетелят обяснява и начина,по
който изпълняват изнасянето на ел.таблото от имота на улицата-на стълб от мрежата на ниско напрежение- „..Трасето от
старото табло до новото табло,при изнасянето на електромера извън имота на
потребителя,се изпълнява от наши служители.Връзката между старото и новото
трасе го оставяме така,както е,но не проверяваме има ли проблеми.По принцип
поглеждаме и старото табло и ако има проблеми даваме указания на самия
потребител,но ние не правим нищо..Ние получаваме проект,изготвен от
електроинженери,четем каквото е дадено и слагаме предпазителите.Не слагаме
предпазителите по своя преценка. Мисля,че проводниците,които излизаха от къщата
към таблото бяха две жила по 6 кв.мм..Мисля,че сечението на проводниците,които
излизаха от таблото до къщата и влизаха в къщата,бяха с различно
сечение,доколкото си спомням..”.
Показанията на свидетелите са непосредствени, ясни, конкретни и
съответстват на останалите събрани доказателства,затова съдът ги приема за
обективни и гради изводите си на тях.
По делото е допусната електро-техническа
експертиза на инж.Б.. Вещото лице е установила,че на 30.09.2005г. захранването
в имота е било прекъснато,а на 20.08.2013г. възстановено. На 08.10.2013г.
представители на „ЧЕЗ Разпределение България”АД са изнесли меренето на
потребената ел.енергия в електромерно табло на ж.б.стълб на улицата от мрежа на
ниско напрежение(НН). Монтиран е нов електромер в ел.таблото на стълба. От ел.
таблото на улицата до проход в стената на къщата въздушно са изтеглени два броя
едножилни гъвкави изолирани алуминиеви проводници със сечение от 16 кв. мм. От
прохода в стената на къщата до таблото на къщата в бергамонова тръба са изтеглени
два броя едножилни медни проводници със сечение от 6 кв. мм. В старото ел.
табло е имало електромер с три витлови 25А предпазители. В новото ел. табло е
монтиран автоматичен прекъсвач с номинален ток от 63 А. Вещото лице приема, че
участъкът между ел.таблото на къщата и това на улицата не е бил технически
изправен. Обяснява,че в участъка сечението на проводниците се променя от 16 км.
мм. на 6 кв. м., което налага в мястото на връзката между проводниците да се
монтира защита, което не е направено. Заключава също,че техническите
характеристики на монтирания в уличното табло автоматичен предпазител не
отговарят на изискванията за защита,тъй като не са подбрани според допустимия
ток. Обяснява,че при меден проводник със сечение от 6 кв. мм. и пласмасова
изолация, поставена в тръба, е 46 А, т. е., токът на сработване на предпазителя
не трябва да надвишава 40 А. Експертът приема,че неправилно подбраният
предпазител е в причинна връзка с настъпване на пожара. Ако защитата е била съобразена
с допустимия ток, то до пожар не би се стигнало. Неизключването на автоматичния
предпазител при гасенето на пожара е показателно за това, че той не е сработил
при свръх токове и пренатоварване. При монтираната предпазител от 63А, при
протичане на ток по-голям от максимално допустимия на проводниците-н-р 60А,
изолацията ще се разруши, но прекъсвачът няма да изключи.
Експертът не е установила данни за неправомерно ползване на
електрическа енергия от обекта /протоколи от проверки с констатации за
неправомерно присъединяване/. Анализирайки данните по делото стига до извод,че
пожарът е възникване зад ел.таблото на стената на къщата в следствие на претоварване
или ток на утечка и запалване на леснозапалими материали. Категорична е,че не е
тръгнал от вътрешната инсталация на къщата,тъй като предпазителите са били
изключени.
Като причини за възникване на пожара сочи посочва претоварване или ток
на учечка зад ел.таблото на стената и запалване на лесно запалими материали.
При представяне на заключението пояснява,че ако е имало ток на утечка от
таблото до изнесеното навън табло или късо
съединение, „ЧЕЗ” е трябвало да съобрази това още при преместването Ако
е имало ток на утечка и предпазителят е бил оразмерен със сечението на
проводниците и минималният ток,който
преминава през тях,следва предпазителят да изключи.
Вещото лице отрича възможността пожарът да е тръгнал от вътрешната
инсталация, тъй като предпазителите в старото табло са изключени.
Допусната е и съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Г. След проверка
на приложените доказателства и оглед на место на имота,експертът определя,че в
следствие на пожара са погинали-дървената покривна конструкция, всички цигли,
дървен гредоред на таванската подпокривна конструкция и каратаван, тухлен
надзид, тухлена зидария на етажа, мазилка, подова настилка – дюшеме, дървен
гредоред на на междуетажна подпокривна конструкция и каратаван, всички дограми
и врати, ел. инсталация на жилищна сграда с идентификатор 34093.126.200.1, намираща
се в с.Йоглав. Средствата, необходими за възстановяване на вредите, включващи
труд,материали, транспорт и др., са 26 910,00 лв. Стойността на
засегнатите части, след приспадане на овехтяването, вещото лице определя на 28%
от посочената сума. При представяне на заключението пояснява,че сградата е строена през 60-те годи на миналия
век- 1960-1965г. Овехтяването за такъв тип сгради /масивна с дървена
конструкция на покрива/ е 1,5 % на година или 72 %.
Съдът приема заключенията на съдебните експертизи като обективни и
компетентни и се позовава на тях при решаване на делото.
Не се спори,че за разследването на палежа е било образувано Досъдебно
производство №312/2014г. по описа на РУП-Ловеч,по което са събирани доказателства,назначени са
идентични експертизи.Образувано е за разследване на извършено престъпление по
чл.330,ал.1 от НК срещу неизвестен извършител. Като краен резултат с
Постановление от 16.12.2014г.на Районна прокуратура-Ловеч досъдебното
производство е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление от
общ характер.
Установява се,че ищците са предявили идентична претенция към ответното
дружество,като частичен иск от обща претенция в размер на 24 900лв.,за
обезщетение на претърпени имуществени вреди. С Решение № 260/31.07.2017г. пост.по
гр.д.№683/2015г. на РС-Ловеч е приел претенцията за основателна,но поради
наличие на съпричиняване е уважил до размера на 312.50лв. за всеки от
собствениците. С Решение № 232/07.12.2017г. по в.гр.д.№546/2017г. ОС-Ловеч е
отменил първоинстанционното решение и е уважил претенциите в предявения им
размер,отричайки наличие на съпричиняване. На ищците са присъдени по
625лв.,ведно със законната лихва от 16.06.2014г. до окончателното изплащане.
Макар да се каса е за идентична претенция съставът намира,че правилно
първонистанционният съд е разгледал спора самостоятелно, при непосредствено
събрани и анализирани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка въззивният състав приема следното:
Съдът е сезиран със
субективно съединени искове с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД-,претенция за заплащане от ответника на обезщетение
за причинени на ищците имуществени вреди,като последица от възложена от него
работа.
Известно е,че
фактическият състав на отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД
включва наличие на противоправно поведение, осъществено при или по повод
изпълнението на възложена от ответника работа, наличие на вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и вредата. Касае се за гаранционно-обезпечителна,
”безвиновна” отговорност за чужди виновни противоправни действия. Не е нужно да
се установи и посочи конкретното длъжностно лице,което е извършило вредоносното
действие/бездействие.
Съставът, като съобрази събраните доказателства,напълно
споделя извода на РС-Ловеч за обоснованост на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника. Легитимацията му се основава на твърдението им е,че
пожарът е възникнал в резултат на некачествено изпълнение на преместване на
електромера (средството за техническо измерване-СТИ) от сградата в имота на
стълб на улицата в ново електрическо табло,затова ангажират разпределителното
предприятие,като изпълнител на тази дейност. При съобразяване на нормата на
чл.30,ал.3 от Наредба №6/09.06.2004г.за присъединяване на потребители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, твърдението на ищците е доказано. Цитираната разпоредба предвижда,че „..електрическите
уредби и електропроводи с ниско напрежение,които се намират извън имотите на
потребителите,се изграждат за сметка на разпределителното предприятие и са негова
собственост.”. Както се посочи по-горе-ответникът не оспорва факта на извършена
промяна на местоположението на СТИ от сградата в имота извън него-на уличен
стълб в ново ел.табло,както и съпътстващите дейности по свързване и
обезопасяване на апаратурите в новата система.
Доказано е и противоправното действие,довело до
настъпване на вредите за ищците. Макар и експертът по СТЕ да не може с
абсолютна категоричност да посочи коя е причината за възникването на пожара, с
достатъчна убедителност е установил и поддържа,че в резултат от извършената от
служители на ответното дружество промяна в местоположението на СТИ, участъкът
свързващ сградата и съществуващата мрежа и новото място,на което е поставен
електромерът,е бил технически неизправен. При изпълнението на тази дейност
служителите на ответника не са съобразили,че съществувалите в сградата
проводници са били с различна електропроводимост от тези,които са поставили.
Докато проводниците в сградата-от входа във фасадата до ел.таблото са били
медни и със сечение 6 кв.мм,то поставените нови и осъществяващи връзката с
таблото на улицата,са били алуминиеви и със сечение 16 кв.мм. Съгласно чл.828 от Наредба 3/09.06.2004г. за
устройство на електрическите уредби и електропроводни линии, в местата на
мрежата,където сечението на проводниците намалява, следва да се монтира апарат за защита. В случая такъв
апарат не е монтиран.
На следващо място се установява,че е допусната грешка
и при изпълнението на защитната апаратура в новото ел.табло. Във външното табло
е бил поставен автоматичен предпазител от 63А,който не е бил съобразен с
допустимото токово натоварване на проводниците в сградата. Експертът подробно
описва,че допустимият продължителен ток при два броя медни проводника със
сечение 6 кв.мм. и пластмасова изолация, положени в тръба, е 46А. Това
означава,че токът на сработване на автоматичния предпазител не трябва да е
по-голям от 40А. В случая от служителите на ответника е монтирано средство за
защита за 63А и то реално няма да сработи в нужния момент, т.е.не би могло да
изпълни функцията си да защити проводниците от претоварване и късо съединение. Налице
е и неправилен подбор на защитната апаратура в новото табло, несъответстващ на
допустимото токово натоварване на съществуващите проводници. Освен това се
установи,че видимо този предпазител е
бил блокиран в положение на включен в новото ел.табло-т.е.дори и да е
съответствал по описания по-горе показател, той реално не е могъл да изпълни
функцията си да прекъсне електрическата верига.
Експертът също е категорична,че пожарът е възникнал
зад ел.таблото на стената на къщата в следствие на претоварване или ток на
утечка и запалване на натрупани лесно
запалими материали.Налага се извода ,че
ако е бил поставен предпазител в сградата,преди старото табло,той е щял да
обезопаси имота от възникване на пожар.
При тези категорични констатации на експерта съставът
приема,че е доказано по убедителен начин,че при изпълнението на възложената им
работа за изнасяне на СТИ от границите
на имота и поставянето му в новото ел.табло- на улицата, служителите на
ответното дружество са допуснали сериозни нарушения на техническите правила и
норми. В резултат на неправилната им преценка за адекватните средства за защита,
се е стигнало до протичане по трасето на ток над номинално допустимия,което е
довело до повишаване на температурата на
проводниците и последващо възпламеняване. Причината, довела до възникване на
пожара е липсата на монтирана адекватна защита на проводниците след изпълнение
на действията по изваждане на СТИ от границите на имота,изпълнено от служители
на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника,че СТЕ дава
само вероятни,не и категорични причини
за възникване на пожара. Както вече се посочи експертът е категорична за
условията довели до възникване на пожара,а именно липса на адекватна защита на
имота. Във варианти е единствено отговорът за непосредствената причина-дали
това е късо съединение или ток на утечка,но е категорична,че до протичането на
ток над номинално допустимият се е стигнало поради техническа неизправност на
терена от сградата до новото ел.табло.В този смисъл са и заключенията на всички
останали експерти,работили в досъдебното производство-и двете изготвени там
експертизи сочат за неправилно подбрана защита и изпълнение на дейността на
служителите на ответника.
Доказани са и претърпените от ищците вреди.
Ангажираната съдебно-техническа експертиза определя,че средствата за
възстановяване на сградата са в размер
на 26 900лв. При съобразяване,че на обезщетяване подлежат преките и
непосредствени вреди,то правилно РС-Ловеч е отчел състоянието на сградата преди
възникването на пожара и е приложил определения от експерта процент на
овехтяване-72%. Неоснователно е възражението на ищците,че следва да се съобразява
т.н.възстановителна стойност, разглеждана като средствата,нужни за
възстановяване на имота към днешна дата и цени.На първо място обезщетението се
определя към момента на осъществяване на увреждането-т.е.на пожара и второ присъждане
на такава стойност на практика би довело до неоснователно обогатяване на пострадалите,тъй
като ще им предостави обезщетение за вреди,които реално не са претърпели. Със
същите аргументи правилно съдът е приспаднал и вече присъдените по уважените с
влязло в сила решение частични искове по водения предходен процес.
По изложените съображения съставът намира,че
обжалваното решение на РС-Ловеч е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Съдът е направил
обстоен анализ на всички събрани доказателства, обсъдил е възраженията на
страните, изложил е подробни мотиви и е стигнал до законосъобразни изводи по
предявените претенции.
При този изход на спора с оглед потвърждаване на първоинстанционното
решение,така,както е постановено, въззивните жалби срещу него са неоснователни
и недоказани,поради което и страните нямат право на разноски по реда на
чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416/17.10.2018г., постановено по
гр.д.№250/2018г. на РС-Ловеч,като правилно и законосъобразно.
С оглед цената на исковете решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок
от уведомяването на страните,при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.