РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 5700/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр.
чл. 45 ЗЗД от Р.А.Г. ЕГН ********** против Б.Н.Б.за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 214 700 щатски долара /с
левова равностойност по фиксинга на БНБ за 19.06.2014 г. в размер на
308 309 лева/ и 132 000 евро /с левова равностойност по фиксинга на БНБ за
19.06.2014 г. в размер на 251 907 лева/ - причинени от незаконосъобразни
действия на квестори на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), в резултат на
неизпълнение и противозаконна отмяна /анулиране/ на два банкови превода - за
214 700.00 USD и за 132 000.00 EUR наредени от сметки на ищеца в „КТБ“ АД до
сметки на ищеца в БАКБ, ведно със законната лихва върху горните суми считано от
27.06.2014 г. до окончателното им изплащане, както и за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и психически болки и
страдания, причинени от непозволено увреждане в размер на 10 000 лева,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното
й изплащане.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 10.02.2010 г. е сключил безсрочен Рамков договор за
платежни услуги за потребители /физически лица/ с „К.Т.Б.“ АД /“КТБ“ АД/ като
изпълнител, в качеството й на лицензирана от БНБ платежна институция – Банка. Излага,
че в съответствие с договора за платежни услуги има открити в КТБ АД две разплащателни
сметки - една в USD и една в EUR, както и други банкови сметки, сумите по които
не са предмет на настоящия иск.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 19.06.2014 г. преди поставянето на КТБ АД под
специален надзор е подал и КТБ АД е приела за изпълнение две негови платежни нареждания
за плащане, както следва: 1. Платежно нареждане за валутен превод с реф. №
32/11/00107924, бордеро 468644 за сумата от 214 700 щатски долара от негова
сметка при КТБ АД по негова сметка в БАКБ /доларов превод/; и 2. Платежно
нареждане за валутен превод с реф. № 32/11/00107928, бордеро 467023 за 132 000 евро
от негова сметка по негова сметка в БАКБ.
Ищецът излага,
че е наредил плащанията да се извършат като сумите се трансферират по негови сметки
в „Българо американска кредитна банка“ АД /БАКБ/, а КТБ АД е приела платежните
му нареждания като редовни и с налични суми по неговите сметки за изпълнение, което
е било отбелязано върху тях с печат, подпис и дата на приемане, включително час
3.19. Посочва, че през следващите дни е проверявал за получаване на парите в
БАКБ, но преведените суми така и не са пристигнали, включително до завеждане на
исковата молба, поради което е поискал от КТБ АД извлечения от сметките, по
които е направил платежните нареждания от 19.06.2014 г. Сочи, че от предоставените
му извлечения за периода 19.06.2014 г. - 08.10.2014 г. е видно, че Банката е
приела платежните нареждания за изпълнение и по двата превода на 19.06.2014 г.
и е удържала таксите за превод, но и двата превода са били „анулирани” от
назначените от БНБ квестори.
В тази врзъка
се посочва, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. по Протокол № 11 от заседание от
20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1 и ал.
2, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал.
2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, КТБ е поставена под специален надзор
за срок от три месеца и са назначени квестори. С решението е спряно е
изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е нейната дейност й е
забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз и т. н.
Ищецът твърди,
че за превода в евро е било записано на извлечението „анулиран издаден валутен
превод, съгласно Заповед К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД. В
тази връзка сочи, че не е ясно как е извършено осчетоводяване на анулирането на
20.06.2014 г., предвид обстоятелството, че заповедта за анулиране е от
25.06.2014 г., поради което същата би следвало да е издадена от първоначално
назначените квестори на 20.06.2014 г., а именно Славияна
Стоилова Данаилова-В. и Христина Иванова Стамова.
За превода в
долари е било записано „анулиран издаден валутен превод, съгласно докладна
записка В-3248/04.07.2014г. и резолюция на квесторите за канцелиране на
излъчените валутни преводи”. Като дата на осчетоводяване на анулиращата
операция е била посочена дата 01.07.2014 г., т.е. отново дата преди докладната
записка от 04.07.2014 г..
Ищецът излага,
че от двата записа по извлеченията и от предадените му две Суифт съобщения е
видно, че направените платежни нареждания са били не само приети от
представляващите КТБ АД за изпълнение на 19.09.2014 г., но и са въведени в
платежните системи и са изпратени електронни съобщения от Банката на платеца
към операторите на платежните системи, в които Банката има сетълмент сметки.
Това е станало преди датата на специалния надзор, наложен от БНБ на КТБ АД на
20.06.2014г., а след тази дата незаконосъобразно са отменени от квесторите, на
неизвестна дата и начин, с неизвестни електронни Суифт съобщения в платежните
системи, преди завършване на платежните транзакции със заверка на сметките му в
БАКБ.
По отношение
на превода в евро, сочи, че платежното му нареждане е въведено в платежната
система Target 2, без да е посочена дата на въвеждане, но счита, че следва да
се предположи, че това е датата на приемане на платежното нареждане от КТБ или
19.06.2014 г. Твърди, че на 23.06.2014 г. сметката на КТБ е дебитирана, но не
се съобщава при коя банка е тази сметка, като счита, че тя би следвало да е в
БНБ, като оператор на платежната система Target 2. Ищецът счита, че анулирането
на операцията едва на 25.06.2014 г. налага извод, че БНБ като агент по сетълмента
по Target 2 не е заверила с парите сетълмент сметката на БАКБ.
Във връзка с
изложеното, ищецът твърди, че се налага изводът, че след посочените дати
квесторите или са изпратили електронни съобщения в платежната система до
CITIBANK, която е кореспондентска банка за доларовия превод и са поискали
отмяна на превода и връщане на парите или че БНБ незаконосъобразно не е
заверила с парите сетълмент сметките на БАКБ със сумата по превода. Сочи се, че
за евровия превод, съобщение на квесторите за отмяна на трансферната операция
трябва да е изпратено до БНБ, тъй като там няма кореспонденти или посредници, а
сметката на КТБ е в агента по сетълмента за платежна система Target 2, а именно
БНБ. По този начин евровият превод е отменен от самия агент по сетълмента БНБ,
чрез назначените от него квестори или други служители на БНБ с правомощия в
платежната система Target 2.
Ищецът излага,
че с посоченото решение БНБ е лишила от достъп до парите по сметките и всякакви
други права по договорите им всички вложители и всички останали клиенти на
банката и е направила недостъпни паричните им средства в банката. Твърди, че впоследствие
със съдебно решение КТБ АД е обявена в несъстоятелност и всички негови парични
средства, вкл. и тези по процесните платежни нареждания вместо да му бъдат на
разположение по неговите лични сметки в БАКБ от 27.06.2014г. са се трансформирали
във вземане от масата на несъстоятелността, като до предявяване на настоящата искова
молба няма осребряване на нито един лев на вземането му от масата на несъстоятелността.
Във връзка с
изложеното ищецът твърди, че е претърпял вреди от противоправните действия на
квесторите на КТБ АД /в несъстоятелност/, назначени от БНБ, изразяващи се в незаконосъобразна
отмяна /анулиране/ от страна на квесторите на подадени от ищеца платежни
нареждания на валутни преводи в евро и долари, поради което е процесуално
легитимиран да предяви настоящия иск за компенсация на претърпените вреди.
Поддържа, че процесуалната
легитимация на ответника се изразява в това, че преки извършители на деликта по
чл. 45 ЗЗД са квесторите и или други лица, на които е възложено от БНБ
изпълнение на функциите на БНБ като участник в платежните системи, в качеството
й на централна банка или агент по сетълмента, т.е. от противоправни действия на
служители на БНБ, включително такива,
обслужващи платежната система ТАРГЕТ 2, изразяващи се в прекратяване на
трансферната операция, на които БНБ е възложила работа и отговаря гаранционно
за вредите, причинени от тях според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45
от ЗЗД.
Поради изложеното,
ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените
искове и претендира разноски по делото.
Ответникът Б.Н.Б.е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност оспорва
същите като неоснователни. На първо
място излага, че искът е недопустим поради това, че назначените от УС на БНБ
квестори не са служители на БНБ, нито между БНБ и квесторите възникват мандатни
правоотношения, по арг. от чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 115, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 105, ал. 1 ЗКИ.
В тази връзка
сочи, че съгласно чл. 105, ал. 1 и 2 ЗКИ квесторът е физическо лице с
правомощия, предвидени в чл. 106 -111 ЗКИ, които по своята същност
представляват управление и контрол на банката, като квесторът се отчита за
дейността си само пред БНБ, но сочи, че този факт сам по себе си не води до
възникване на служебно или мандатно правоотношение между квестора и БНБ, тъй като
от посочените разпоредби се налага извод, че квесторът е самостоятелна фигура,
различна от органа, който го назначава (УС на БНБ) и от банката, чието
управление и надзор му е възложено (в случая - КТБ). Квесторът упражнява
предвидените в закон функции и правомощия и получава възнаграждение за сметка
на банката, а не получава възнаграждение по служебно правоотношение с БНБ. В
тази връзка се излага, че квесторът не е нито служител, нито орган на БНБ,
защото не е част от структурата на Централната банка, нито изпълнява възложена
от БНБ работа, като изпълнява функции, предвидени в закона, поради което квесторът
отговаря за вреди, причинени на трети лица в резултат на действията му, на
самостоятелно основание, предвидено в чл. 112, ал. 1, изр. 2 от ЗКИ.
В тази връзка
счита, че наличито на самостоятелно основание за ангажиране на гражданската
отговорност на квесторите на КТБ АД изключва ангажирането на гаранционната
деликтна отговорност на БНБ за действия на квесторите на основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като последната се явява общ състав спрямо специалния състав на чл.
112, ал. 1 от ЗКИ. Предвид изложеното се твърди, че искове са предявени срещу
ненадлежен ответник, тъй като БНБ не отговаря за вреди, причинени от квесторите
по чл. 105 ЗКИ.
На следващо
място се излага, че предявените искове са неоснователни и поради наличието на специален ред за
ангажиране на отговорността на БНБ във връзка с осъществяваните от нея надзорни
функции, предвиден в чл. 79, ал. 8 от ЗКИ. Съгласно цитираната разпоредба БНБ,
нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при
упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Счита,
че нормата на чл. 79, ал. 8 от ЗКИ предписва специален ред за обезщетяване на
причинените вреди при упражняване на надзорни функции на БНБ, който не
съответства на общия принцип, установен в чл. 49 във връзка е чл. 45 от ЗЗД за
отговорност на чужди протироправни действия. Отделно от това, сочи, че отговорността
на БНБ може да бъде ангажирана само за умишлени действия на нейни органи и
оправомощени от органите лица по повод осъществяваните от тях надзорни функции,
а квесторите не са нито орган на БНБ, нито са оправомощени от органи на БНБ
лица, поради което БНБ не може да отговаря за техни действия, което означава,
че не е налице пасивна процесуална легитимация за БНБ като ответник по иска с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
На следващо
място се излага, че исковете са неоснователни и поради липса на осъществен
фактически състав по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, респ. поради това, че не е
не е налице нито един от елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД. В
тази връзка се излага, че БНБ няма качеството възложител в отношенията с
квесторите на КТБ АД, квесторите представляват самостоятелен орган, който
функционално подпомага БНБ при осъществяването на специалния надзор, но
Централната банка не определя правомощията им, нито възлага изпълнението на
конкретни действия, а последиците от техните действия настъпват директно за
контролираната от тях банка, а не за БНБ. Отделно от това, анулирането на
процесиите валутни преводи не е в противоречие на приложимата правна уредба и
решенията на БНБ, липсва виновно поведение на квесторите, за ищеца не са
настъпили реално претърпени от него вреди и не е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на квесторите и твърдяните от ищеца
вреди. Оспорва и предявения акцесорен иск за лихва по чл. 86 ЗЗД поради
неоснователност на главния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото,
а посоченото обстоятелството се установява и от представените доказателства, че между „К.Т.Б.“
АД /КТБ АД/ и Р.А.Г. е бил сключен безсрочен Рамков договор за платежни услуги
за потребители /физически лица/ от 10.02.2010 г., с който страните са уредили
бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от потребителя,
както и задълженията и условията за водене от банката на платежни сметки,
открити по искане на потребителя и при спазване на специалните и/или
допълнителни условия за водене на съответния вид сметки. Съгласно уговореното в
чл. 5 от договора, потребителят има право да дава нареждания или предварителни
съгласия за извършване на плащания със средствата по съответната платежна
сметка, сам или чрез законен представител, в случай на обявяването му в
недееспособност.
От
представеното по делото Платежно нареждане от 19.06.2014 г. се установява, че от
ищеца по делото Р.А.Г. е входирано във финансов
център на „К.Т.Б.“ АД платежно нареждане на сумата от 214 700 щатски долара,
като преводът е с реф. № 32/11/00107924 по нареждане и от сметка на Р.А.Г. при „К.Т.Б.“
АД за превод по негова сметка в „Българо - американска кредитна банка“ АД с основание
„Трансфер“.
По делото е
представено СУИФТ съобщение към СУИФТ системата МТ 103 /Единичен клиентски
кредитен превод/ с вальор на превода 23.06.2014 г., без посочване на дата и
час. SWIFT съобщението е излъчено под референция CSBSE107924C7BB13, в сесия
********** към банка кореспондент Сити Банк, Ню Йорк за сумата от 214 700,00
щатски долара.
От
представеното извлечение от 19.09.2014 г., 11,25 ч. е видно, че от сметката на Р.А.Г.
в щатски долари при „КТБ“ АД е нареден валутен превод с реф. № 32/11/00107924
за сумата от 214 000 щатски долара с вальор 23.06.2014 г. с основание „трансфер“.
Видно от извлечението преводът е осчетоводен с банково бордеро 468644 с дата на
осчетоводяване 19.06.2014 г. и с вальор на осчетоводяване 19.06.2014 г. Наредената
сума на превода е взета от сметката на клиента с вальор 19.06.2014 г..
От
представеното извлечение от 08.10.2014 г., 13,28 ч. е видно, че от USD сметката
на Р.А.Г. в КТБ АД, банково бордеро 468644 е сторнирано от банката с банково
бордеро 910774 с дата на осчетоводяване 01.07.2014 г. Видно от извлечението, в
текста на сторниращата операция на валутния превод за 214 700 щатски долара е
посочена друга референция на валутния превод за 214 700 щатски долара, а
именно: валутен превод реф.№ 32/11/00107620. Сторниращата операция е с
основание „Съгласно докладна записка В - 3248/01.07.2014 г. и резолюция на
квесторите за канцелиране на излъчените преводи през CITIBANK,
N.Y. с вальор
23.06.2014 г.“ Видно от извлечението са сторнирани и таксите по превода.
По делото е
представено и Платежно нареждане от 19.06.2014 г., видно от което от ищеца по
делото Р.А.Г. е входирано в офис на „К.Т.Б.“ АД
платежно нареждане на сумата от 132 000 евро. Преводът е с реф. №
32/11/00107928 по нареждане и от сметка на Р.А.Г. при „КТБ“ АД за превод по
негова сметка в „Българо - американска кредитна банка“ АД с основание „Трансфер“.
Видно от
представеното СУИФТ съобщение от Банката е създадено СУИФТ съобщение МТ 103
/Единичен клиентски кредитен превод/ с вальор 23.06.2014 г. без посочени дата и
час. SWIFT съобщението е с референция CSBSE107928373A06 и номер на сесия: №
**********. Преводът за сумата от 132 000,00 евро е с банка на получателя „Българо
- американска кредитна банка“ и с бенефициент Р.А.Г..
Съгласно
налично по делото извлечение от 19.09.2014 г. от сметка на Р.А.Г. в евро при
КТБ АД е нареден превод в вро за сумата от 132 000 евро с реф. № 32/11/00107928
с вальор 20.06.2014 г. Преводът за 132 000 евро е осчетоводен с банково бордеро
467023 от дата 19.06.2014 г. с дата на осчетоводяване 19.06.2014 г. и с вальор
на осчетоводяване 19.06.2014 г., когато със сумата е задължена сметката на
клиента. В текста на банковото бордеро е посочен вальор на трансфера 20.06.2014
г..
Съгласно
извлечение от дата 08.10.2014 г., 13,28 ч. от еврова сметка при „КТБ АД“ на Р.А.Г.
с дата на осчетоводяване 20.06.2014 г., банковото бордеро 467023 е сторнирано с
бордеро 165142. В извлечението, в текста на сторниращата операция е посочен
вальор на операцията за 132 000 евро - 20.06.2014 г.. Сторниращата операция е с
основание „Съгласно заповед К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД.
Няма спор по
делото, а това се установява и от представеното Извлечение от Протокол № 11 от
заседанието на УС на БНБ, проведено на 20.06.2014 г. от 12.30 ч., че е взето
Решение № 73 от УС на БНБ, с което на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и
3, чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2,3,6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от
ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ КТБ е поставена под специален надзор за срок от три
месеца. С решението за квестори са назначени – Х.И.С.и С.С.Д.–
В.. Спряно е за срок от 3 месеца изпълнението на всички задължения на банката,
ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички
дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на
Управителния и на Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите,
притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас.
Видно от решението, същото подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 151,
ал. 2 ЗКИ.
С Решение № 74
от 22.06.2014 г. на УС на БНБ е прието изменение и допълнение на Решение № 73
от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, във връзка с констатирани технически грешки и
пропуски.
От представено
Прессъобщение от 20.06.2014 г., публикувано в Пресцентъра на интернет
страницата на БНБ е видно, че в 11,40 ч. в БНБ е получено писмено уведомление
от ръководството на КТБ, в което информират за изчерпване на ликвидността и
преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На
това основание и с решение на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален
надзор, като от този момент правата на акционерите са отнети и са назначени
квестори. Ръководството на Централната банка е в пряка комуникация с основните
държавни интитуции.
Видно от
представеното извлечение от ТР, посоченото Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС
на БНБ е публикувано в ТР на 23.06.2014г. в 17.39 часа.
По делото е
представена Заповед № К-14/3-1215 от 24.06.2014 г. на квесторите на „КТБ“ АД – Х.И.С.и
С.С.Д.– В., видно от която, в качеството им на
квестори на „КТБ“ АД, във връзка с Решение на УС на БНБ /връчено им като квестори
в 15:55 ч. на 20.06.2014 г./, с което „КТБ“
АД е поставена под специален надзор за срок от 3 месеца и на основание т. 3 от
Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ са разпоредили: 1. Да се ограничи
възможността да се излъчват преводи от основната счетоводна система към SWIFT.
2. Да се изпрати уведомление до всички кореспонденти, чийто текст е утвърден и
разписан от квесторите и е неразделна част от заповедта, с информация за режима
на специален надзор, като се посочи решението на БНБ и свързаните с това
обстоятелства.
Представена е
Заповед № К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на „КТБ“ АД – Х.С.и С.С.Д.– В., с която е наредено по отношение на валутните
преводи: 1./ Да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на
клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, като
сумите на преводите и събраните такси и комисиони по превода се възстановят по
клиентски сметки като се анулират фактурите за съответните такси; 2./ Валутните
преводи на опашка „Вальор“* , но с неизлъчени суифт съобщения да бъдат анулирани
с ръчни счетоводни операции и да бъдат преместени в опашка
Анулиране/Канцелиране като се анулират фактурите за съответните такси; 3./ Да
бъде предоставен списък с горните преводи от Управление „Глобални операции“; 4./
Преводите през Бисера 7 на опашка „Вальор“ да бъдат анулирани и др.
Видно от
представената Заповед № З-1222 от 26.06.2014 г., 16,18 ч. на С. Г. Л. и Е.З.К.,
в качеството им на квестори на „КТБ“ АД на основание т. 3 от Решение № 73 от
20.06.2014 г. на УС на БНБ са разпоредили да се ограничи възможността да се
излъчват преводи от основната счетоводна система към SWIFT и да се изпрати
уведомление до всички кореспонденти.
Видно от
Заповед № З-1227 от 27.06.2014 г. на Е.З.К. и С. Г. Л., в качеството им на
квестори на „КТБ“ АД са наредили да се изготвят и предадат на квесторите
извлечения от кореспондентските сметки на „КТБ“ АД в страната и в чужбина към
20.06.2014 г. и към 27.06.2014 г., както и извлечения от разплащателните сметки
на „КТБ“ АД в БНБ към 20.06.2014 г. и към 27.06.2014 г.
По делото е
представено Писмо вх. № 12004 от 18.11.2014 г., изпратено от ищеца Р.А.Г. до
„КТБ“ АД, видно от което същият е уведомил Банката, че на 19.06.2014 г. преди
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на БНБ за поставяне под специален надзор на „КТБ“
АД, Банката е приела негови платажни нареждания за плащане, а именно - валутен
превод с реф. № 32/11/00107924, бордеро 468644 за 214 700 USD и валутен превод
с реф. № 32/11/00107928 бордеро 467023 за 132 000 EUR във връзка с което е
изразил желание от страна на „КТБ“ АД да бъдат изпълнени нейните задължения.
По делото е
представено и Напомнително писмо до Квесторите на „КТБ“ АД, изпратено от ищеца Р.А.Г.
с копие до БНБ вх. № БНБ-134319/28.11.2014 г. и копие до „КТБ“ АД, с вх. №
12381/28.11.2014 г., видно от което същият отново е уведомил, че в качеството
си на депозант в КТБ на 19.06.2014 г. е наредил плащане от неговите сметки на
два валутни превода за сумите от 132 000 евро и 214 700 щатски долара,
които впоследствие са били сторнирани, а наредените суми са били върнати
обратно в КТБ, поради което същият отново настоява да се спази закона и да бъде
дадено разрешение за изпълнение на наредените преводи от 19.06.2014 г.
От
представеното по делото Писмо изх. № 9092/09.12.2014 г., изпратено от Е.К.и С. Л.
– квестори в „КТБ“ АД се установява, че в Отговор на Писмо с вх. № 12004 от
18.11.2014 г., изпратено от Р.А. до КТБ АД го уведомяват, че на 19.06.2014г. в
КТБ АД са приети две платежни нареждания съотв. за сумите от 214 700
щатски дорала и 115 000 евро, като в същия ден – 19.06.2014 г. преводите
са били регистрирани в системата на КТБ и сметката на клиента е била дебитирана
с вальор 19.06.2014 г. със сумите на преводите, както и с таксите и
комисионните. В писмото е посочено от тях, че преводите са минали различните
етапи на обработка през програмния продукт на Банката и са били насочени към
системата SWIFT. Формираните в резултат на изпълнение на платежните нареждания SWIFT
съобщения МТ 103 са били, както следва: 1./ За 214 700 щатски долара към
кореспондентска сметка на КТБ АД при CITIBANK N.A., New York с вальор на
платежната операция (дата на дебитиране на кореспондентската сметка на КТБ АД)
- 23.06.2014. Суифт съобщението е излъчено от КТБ АД и съотв. получено в
CITIBANK N.A., New York за изпълнение на платежната операция на 19.06.2014г.,
17:15 ч; и 2./ За 115 000 евро през платежна система Таргет 2 с вальор на
платежната операция (дата на дебитиране на кореспондентската сметка на КТБ АД/)
- 23.06.2014. Суифт съобщението не е излъчено до поставяне на Банката под
специален надзор от БНБ на 20.06.2014 г. Поради поставяне на Банката под специален
надзор от БНБ на 20.06.2014 г., в резултат на Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014
г. е ограничена дейността на банката, като е забранено да се извършват всички
дейности, съгласно лиценза й за банкова дейност, като Решението на УС на БНБ
подлежи на незабавно изпълнение. В писмото е посочено, че в съответствие с това
решение са спрени всички вътрешни системи на банката и е преустановено
участието на Банката в платежните системи. Относно исканата информация за
правилата и процедурите на платежните системи за системата Таргет 2, през която
е насочен превода в евро е посочено, че информацията е публична и достъпна на
сайта на БНБ. Преводът в щатски долари е излъчен през кореспондентската сметка
на КТБ АД в CITIBANK N.A., New York, в съответсвйе с условията по Договора за
кореспондентска сметка между КТБ АД и CITIBANK N.A., New York.
В писмото е
посочено, че с Решение № 138 на УС на БНБ от 06.11.2014 г. на КТБ АД е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност, а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗБН от
датата на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ не могат да се извършват разпоредителни сделки и
действия с имуществото на банката. От същата дата не могат да се извършват
действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на
вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина на изпълнение. Предвид изложеното е посочено, че КТБ АД не
може да извърши исканите платежни операции.
Няма спор по
делото, а посоченото обстоятелство се установява и от представеното Извлечение
от Протокол № 27 от заседание на УС на БНБ, проведено на 06.11.2014 г., че с
Решение № 138 Управителният съвет на БНБ е взел решение за отнемане лиценза за
извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, както и на основание чл. 9, ал. 1 от
ЗБН да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по
несйстоятелност на „КТБ“ АД. Ввзето е решение на основание чл. 106, ал. 3 от
ЗКИ до назначаването на синдик, квесторите на „КТБ“ АД – С. Г. Л. и Е.З.К.а да
продължат да упражняват правомощията си.
С Решение №
664 от 22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 с-в е
обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата на
неплатежоспособността – 06.11.2014 г. и е открито производство по
несъстоятелност за „КТБ“ АД. С решението „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност и
е прекратена дейността на предприятието на „КТБ“ АД, както и правомощията на
органите на „КТБ“ АД. Постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на
„КТБ“ АД, лишена е „КТБ“ АД от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване
на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
По делото е
представен Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „КТБ“ АД от
17.08.2015 г., видно от който на ред 5706, стр. 94 от списъка под № 46490 е
включено вземането на Р.А.Г. към „КТБ“ АД в размер на 690 773,69 лв.
Приложена е и
Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД
с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН, обявена на 25.04.2017 г. в ТР, видно от
която на Р.А.Г. е разпределена сума от 78 087,80 лева /ред 5440 на стр.
96/.
По делото е
представено Писмо изх. № 03526 от 13.012017 г. на БНБ, в качеството й на
оператор на TARGET 2, видно от което във връзка с образуваното гр.д.
№ 14412/2016 г. на СГС, ГО, І-1 с-в уведомяват, че след извършена проверка по
сметката за сетълмент на „КТБ“ АД в Трансевропейската автоматизирана система за
брутен сетълмент на експресни преводи в реално време в евро TARGET 2 е установено, че на 19, 20 и 23 юни 2014 г.
клиентско плащане в размер на 132 000 евро от „КТБ“ АД към „Българо –
американска кредитна банка“ АД с наредител Р.А.Г. не
е постъпвало за обработка в системата ТАРГЕТ 2. В писмото е посочено, че след
поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на
УС на БНБ, в системата ТАРГЕТ 2 не е извършван сетълмент на изходящи плащания
на клиенти на „КТБ“ АД.
По делото са
представени и Правила за работа на системния компонент TARGET
2 – BNB, утвърдени със Заповед на БНБ № РД22 –
2828/19.12.2012 г., както и Инструкция за валутни разплащания на „КТБ“ АД.
Приложени са и
SWIFT съобщения от 20.06.2014 г., 23.06.2014 г. и
06.10.2014 г., излъчени до всички кореспонденти на КТБ АД, относно поставянето
на КТБ АД под специален надзор за срок от 3 месеца, съответно удължаването на
срока на специалния надзор до 20.11.2014 г.
От ответната
страна по делото е представено копие от електронно писмо от 11.04.2019 г. от
Банк дьо Франс (лицензиран оператор на системата), видно от което при направено
проучване в модула „Правен архив“ за процесните две плащания се потвърждава, че
двете суми не съществуват за периода 20 – 23 юни 2014 г. и 19 – 23.06.2014 г. Относно
второто искане със сума на плащането 132 000 евро при разширен обхват на
търсенето са открите 4 плащания през този период със същите параметри, с
изключение на сумата.
Представена е
и Докладна записка В-3248 от 04.07.2014 г. до квесторите на КТБ АД – С. Л. и Е.К.относно
канцелиране на 56 броя валутни превода, наредени за
изпълнение по кореспондентска сметка на КТБ АД при CITIBANK N.A. New York на дати 19.06.2014 г. и 20.06.2014 г. с вальор
23.06.2014 г. Видно от съдържанието на същата в докладната записка е посочено,
че всички преводи на клиенти са с вальор 23.06.2014 г., т.е. след поставянето
на КТБ под специален надзор, като се обръща внимание, че след поставянето на
Банката под специален надзор, при идентични случаи с преводи на клиенти,
наредените, но неуспешно извършени преводи чрез платежните системи Бисера и
Таргет 2 са били автоматично отхвърлени и съответно средствата са били
автоматично върнати по сметки на клиенти. Видно от докладната записка от страна
на квесторите е потвърдено анулирането на всички преводи и връщането им по
сметки на клиентите, а по отношение на останалите преводи е наредено да се
осчетоводят съгласно правилата.
По делото е
прието заключение от съдебно – техническа и икономическа експертиза, изготвена
от ващите лица П.Л. и А.К., чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява,
че на 19.06.2014 г., в 15,19 ч. в КТБ АД е входирано платежно нареждане за
сумата от 214 700 щатски долара, като преводът е с реф. № 32/11/00107924 по нареждане
и от сметка на ищеца Р.А.Г. при КТБ АД за превод по негова сметка в БАКБ АД с
основание „Трансфер“. Издадено е СУИФТ съобщение към СУИФТ системата МТ 103 /Единичен
клиентски кредитен превод/ с вальор на превода 23.06.2014 г., но без посочени
дата и час. SWIFT съобщението е излъчено под референция CSBSE107924C7BB13, в
сесия № ********** към банка кореспондент Сити Банк, Ню Йорк за сумата от 214 700
щатски долара. Съгласно данните, налични в СУИФТ съобщението, преводът е следвало
да се извърши през Райфайзенбанк, Виена /кореспондентската банка на БАКБ, която
е банката-получател на превода/ и с бенефициент Р.А.Г.. Видно от експертизата,
съгласно наличното по делото извлечение от 19.09.2014 г., от 11,25 ч. от сметката
на Р.А.Г. в щатски долари при КТБ АД, преводът е осчетоводен с банково бордеро
468644, с дата на осчетоводяване 19.06.2014 г. и с вальор на осчетоводяване
19.06.2014 г., когато със сумата е задължена сметката на клиента.
Банково
бордеро 468644 от 19.06.2014 г. е с час на осчетоводяване 15 часа, 16 минути и
23 секунди. Наредената сума на процесния превод е взета от сметката на клиента
с вальор 19.06.2014 г.. Съгласно извлечение от 08.10.2014 г., 13, 28 ч. от USD сметката при КТБ АД на Р.А.Г.
банково бордеро 468644 е сторнирано от банката с банково бордеро 910774 с дата
на осчетоводяване 01.07.2014 г. В експертизата е отбелязано, че в посоченото извлечение
от сметката, в текста на сторниращата операция, както и в банково бордеро
910774 е посочена друга референция на валутния превод за 214 700 щатски долара,
а именно: валутен превод реф. № 32/11/00107620. Банково бордеро 910774 от
01.07.2014 г. е с час на осчетоводяване 17 ч., 06 мин.. Сторниращата операция е
с основание „Съгласно докладна записка В - 3248/01.07.2014 г. и резолюция на
квесторите за канцелиране на излъчените преводи през Сити Банк, Ню Йорк с вальор
23.06.2014 г.“ Сторнирани са също така и таксите по превода. Сумата на превода
и събраните такси са върнати с вальор 19.06.2014 г. по сметката в щатски долари
на Р.Г. при КТБ АД.
Видно от
заключението на експертизата на 19.06.2014 г., в 15,19 ч. в КТБ АД е входирано и
платежно нареждане за сумата от 132 000 евро. Преводът е с реф. №
32/11/00107928 по нареждане и от сметка на Р.А.Г. при КТБ АД за превод по
негова сметка в БАКБ АД с основание „Трансфер“. Създадено е от банката СУИФТ
съобщение МТ 103 /Единичен клиентски кредитен превод/ с вальор 23.06.2014 г., но
без посочени дата и час. SWIFT съобщението е с референция CSBSE107928373A06.
Създаденото съобщение не е излъчено към СУИФТ системата за превод, поради това,
че липсва номер на сесия. Наличния номер на сесия в СУИФТ съобщението е №
**********. Преводът за сумата от 132 000 евро е с банка на получателя БАКБ и с
бенефициент Р.Г..
Видно от
експертизата, съгласно наличнота извлечение от 19.09.2014 г., 11, 24 ч. от
сметка на Р.А.Г. в евро при КТБ АД преводът за 132 000 евро е осчетоводен с банково
бордеро 467023 от дата 19.06.2014 г., с дата на осчетоводяване 19.06.2014 г. и
с вальор на осчетоводяване 19.06.2014 г., когато със сумата е задължена
сметката на клиента. В текста на банковото бордеро е посочен вальор на
трансфера 20.06.2014 г.. Банково бордеро 467023 от 19.06.2014 г. е с час на
осчетоводяване 15,18 часа. Наредената сума на процесния превод е взета от
сметката на клиента с вальор 19.06.2014 г..
Съгласно
извлечение от 08.10.2014 г., 13,28 ч. от EUR сметка при КТБ АД на Р.А.Г. с дата
на осчетоводяване 20.06.2014 г. банковото бордеро 467023 е сторнирано с банково
бордеро 165142, като в посоченото извлечение от сметката в текста на
сторниращата операция е посочен вальор на операцията за 132 000 евро - 20.06.2014
г.. Банково бордеро 165142 е от 20.06.2014 година и е с час на осчетоводяване
09 часа 48 минути и 08 секунди. Сторниращата операция е с основание „Съгласно
заповед К - 21/3 - 1220 / 25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД. Сторнирани са
и таксите по превода. Сумата на наредения превод и събраните такси са върнати с
вальор 19.06.2014 г. по сметката в евро на Р.А.Г. при КТБ АД.
Видно от
заключението на експертизата, при извършена проверка в информационната система
на БНБ - TARGET2 за периода 19.06. - 24.06.2014г. относно получено и излъчено
СУИФТ нареждане за сумата от 132 000 евро не е открита в информационната система TARGET 2 на БНБ
СУИФТ съобщение МТ 103, МТ 103+ или МТ202 получено по нареждане от КТБ до БНБ
за сума в размер на 132 000 евро, което да отговаря на посочените в платежно
нареждане с реф. № 32/11/00107928 от 19.06.2014 г. реквизити през посочения период.
В заключението е посочено, че експертизата не е открила в информационната
система TARGET 2 на БНБ отхвърлено плащане, което да отговаря на посочените в платежно
нареждане с реф.№ 32/11/00107928 от 19.06.2014 г. реквизити през посочения
по-горе период наредено от КТБ АД до БНБ за сума в размер на 132 000 евро. На
изпратено запитване до КТБ АД за представяне на всички последвали платежни
съобщения и трансферни операции по изпълнение или отказ от изпълнение на платежните
нареждания по процесните преводи включително всички СУИФТ съобщения, до изготвянето
на заключението не е получена от КТБ АД информация.
Относно
причината за незавършване на операциите по трансфера, в експертизата е посочено
от експертите, че вътрешнобанковите нормативни документи на всяка една банкова
институция за извършване на разплащания в чуждестранна валута са вътрешните
правила, касаещи разплащанията по клиентски сметки в чуждестранна валута, в
които ясно и точно са отразени начина на извършване, последователността на
действията и необходимите документи, за да бъде реализиран входящ или изходящ
клиентски или междубанков превод. Съгласно експертизата в инструкцията за
валутни разплащания на КТБ, действащи към датата на платежното нареждане
процедурата при нареден валутен превод от клиент на банката са посочени
сроковете за обработка на постъпилите платежни документи като съгласно чл. 9,
ал. 1, сроковете за обработка на входящите документи са съобразени с
международните правила и обичаи, разписани в съответните издания на МТК
(Международната търговска камара), Париж, ЗПУПС, както и със стандартната
международна банкова практика. Сроковете за обработка са: документите по
авизиране и извършване на презгранични преводи се обработват в деня на
постъпването им в подразделенията на Банката, ако са постъпили до 16:00 часа, а
след този час срокът започва от началото на следващия работен ден; Банката
изпълнява преводи в евро в рамките на Европейското икономическо пространство,
получени в рамките на работния ден до 16:30 часа, с вальор следващ работен ден
от датата на приемане на платежното нареждане, като този срок може да се
удължава с 1 работен ден за платежни нареждания, инициирани на хартиен носител;
при изрично искане от страна на клиента, платежни нареждания в евро и щатски
долари, окомплектовани с всички необходими документи се изпълняват с вальор
същия работен ден, но при възможност от страна на Банката и то само в случай,
че са постъпили в ЦУ или подразделенията на Банката до 14:30 ч.
Съгласно експертизата,
в Инструкцията за валутни разплащания на КТБ, действащи към датата на
платежното нареждане, процедурата при нареден валутен превод от клиент на
банката е посочен и начина за обработка на постъпилите платежни документи. Съгласно
чл. 21 платежното нареждане за превод към чужбина или в чуждестранна валута в
страната се приема от служител на гишетата на банката, който проверява пред
клиента нареждането за изчерпателното му попълване с всички реквизити. Съгласно
чл. 22, ал. 1 оторизираният служител проверява дали нареждането е
окомплектовано с всички необходими, след спазването на което въвежда данните от
нареждането в модул “Валутни разплащания” на ПП СиСофт. След успешен запис в
Системата се изпълняват автоматично следните действия - присвоява се уникална
референция на превода; извършва се проверка за разполагаемост по сметката на
наредителя и дата на изпълнение на превода; системата изчислява и събира
автоматично дължимите такси и комисиони за всеки превод, след което втори
служител във ФЦ/ЦУ проверява въведените данни й потвърждава счетоводната
операция в системата. Съгласно чл. 23, ал. 1 последващо служител от Дирекция
“Валутна наличност” потвърждава или променя определените от Системата вальор,
платежна система или кореспондентска сметка на преводите и ги насочва към
опашка „Верификация“, след което служител от Дирекция “Търговско финансиране и
международни разплащания“ обработва преводите като проверява съответствието на
данните от сканираното нареждане на ФЦ/ЦУ с генерираното в Системата преводно
нареждане и обработва генерираното в Системата преводно нареждане при преводи в
съответствие със суифт стандартите и изискванията на ТАРГЕТ 2. След обработка
на превода от служител на Дирекция “Търговско финансиране и международни
разплащания”, преводът автоматично се насочва при преводите през ТАРГЕТ2,
кореспондентска сметка и към системата на SWIFT. Съгласно чл. 24, ал. 1 оторизираният
служител по чл. 3 във ФЦ/ЦУ създава досие на превода.
Отмяна на
извършен превод съгласно СУИФТ класификацията се извършва с изпращане от страна
на банката на наредителя СУИФТ съобщение МТ 192 (Request for Cancellation или
Искане за отмяна) по класификацията на СУИФТ. Това е шифририрано искане да се
счита превода посочен в съобщението за отменен. Съобщението за канцелиране на
превода може да е отправено към банката на получателя, но може и да се излъчи и
към банката-кореспондент, извършила превода по сметката на банката на
получателя. Банката – кореспондент от своя страна уведомява със СУИФТ съобщение
МТ 199 свободен формат съобщение/банката на получателя, след като е получила от
банката на наредителя МТ 192 (Request for Cancellation или Искане за отмяна).
Видно от
заключението на експертизата, след излъчването на процесния превод в щатски
долари на 19.06.2014 г. от КТБ АД като банка – наредител, КТБ АД е в правата си
да изпрати СУИФТ съобщение МТ 192 (Request for Cancellation или Искане за
отмяна) по класификацията на СУИФТ за отмяна на горепосочения превод до деня на
вальора, като съгласно заключението от експертизата вальор на превода в щатски
долари е деня 23.06.2014 г.. В експертизата е посочено, че от експертите е
поискана информация от КТБ АД, но до момента на изготвянето й не е получен такава,
касаеща отмяна на наредения процесен превод в щатски долари, поради което
експертизата не може категорично да се произнесе дали КТБ АД като банка -
наредител е изпратила МТ 192 (Request for Cancellation или Искане за отмяна) по
класификацията на СУИФТ към банката - кореспондент Сити банк, Ню Йорк.
Относно
възможността преводът в щатски долари да бъде отменен от Банката, експертите
посочват изрично, че съществуват две
възможности: 1./ Ако преводът е постъпил с вальор 23.06.2014 г. по сметката на
бенефициента, сумата по превода може да бъде върната обратно на наредителя само
и единствено с изричното съгласие на бенефициента на превода, т.е. едностранна
отмяна не е възможна; 2./ Ако преводът не е постъпил с вальор 23.06.2014 г. по
сметката на бенефициента, сумата по превода може да бъде върната обратно на
наредителя от Сити банк, Ню Йорк, но само преди кредитирането на сметката на
бенефициента при БАКБ АД.
От
заключението на експертизата се установява, че относно преводът в евро няма
излъчен SWIFT нареждащ превода за 132 200 евро поради липса на Session номер в
създаденото SWIFT съобщение. Съобразно направеното уточнение този номер, ако е
различен от ********** означава, че съобщението за превода е излъчено в SWIFT.
Видно от
заключението след сторниране от страна на банката на сумите по наредените от Р.А.Г.
два процесни превода, същите са върнати с вальор 19.06.2014
г. по сметките в щатски долари и в евро в КТБ на ищеца Р.А.Г..
Съгласно
експертното заключение, относно прекратяване на операциите на КТБ АД в
системата за междубанкови разплащания TARGET2 е констатирано, че в извлеченията
от 20.06.2014 г. и 23.06.2014 г., посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ 1 има излъчени наредени
от клиенти на банката преводи с формат на SWIFT съобщението МТ103 /Единичен
клиентски превод/, които са отхвърлени и не са с извършен сетълмент в ТАРГЕТ2
за посочените по-горе процесни дати, като на тези дати има в TARGET2 и получени
преводи по клиентски сметки на клиенти на КТБ АД с формат на SWIFT съобщението
МТ103 /Единичен клиентски превод/. На 24.06.2014 г. в TARGET2 има само получени
преводи МТ103 по клиентски сметки на клиенти на КТБ АД.
Видно от
направеното уточнение от експертите на изпратено запитване до КТБ АД относно
операциите на КТБ АД в системата за междубанкови разплащания SWIFT, до
изготвянетото на заключението не е получен отговор от КТБ АД и поради липсата
на информация, експертите не могат да дадат заключение кога е преустановено
участието на КТБ АД в системата SWIFT.
Съгласно
експертното заключение, процесните платежни нареждания са осчетоводени в
счетоводно - информационната система на банката СиСофт както следва: Относно
превода в USD - съгласно допълнително получено от експертизата банково бордеро от
дата 19.09.2014 г. и час 15,16 ч. от сметка в щатски долари при КТБ АД на Р.А.Г.
е осчетоводено платежно нареждане за 214 700 щатски долара с банково бордеро
468644 с дата на осчетоводяване 19.06.2014 г. и с вальор 19.06.2014г., когато
със сумата е задължена сметката на клиента. В посоченото банково бордеро, в
текста, касаещ превода е посочен вальор 23.06.2014 г., като наредената сума на
процесния превод е взета от сметката на клиента с вальор 19.06.2014 г..
Съгласно
допълнително получено от експертизата банково бордеро 165142 от дата 01.07.2014
г., 17,06 ч., банковото бордеро 468644 е сторнирано с дата на осчетоводяване
01.07.2014 г. с банково бордеро 910774, като в текста на сторниращата операция
е посочен вальор на операцията за 214 700 щатски долара - 23.06.2014 г. и е
посочена друга референция на валутния превод за 214 700 щатски долара: валутен превод
реф. № 32/11/00107620. Сторниращата операция е с основание „Съгласно докладна
записка В-3248 /01.07.2014 г. и резолюция на квесторите за канцелиране на
излъчените преводи през Сити Банк, Ню Йорк с вальор 23.06.2014 г.. Сторнирани
са и таксите по превода. Сумата на превода и събраните такси са върнати с
вальор 19.06.2014 г. по сметката в щатски долари на Р.Г. при КТБ АД.
Относно
превода в EUR - съгласно допълнително получено банково бордеро от дата
19.09.2014 г., 15,18 ч. от сметка в евро при КТБ АД на Р.А.Г. е осчетоводено
платежно нареждане за 132 000 евро, с банково бордеро 467023 от дата 19.06.2014
г. с дата на осчетоводяване 19.06.2014 г. и с посочен вальор в банковото
бордеро 19.06.2014 г., когато със сумата е задължена сметката на клиента. В
банковото бордеро, в текста, касаещ превода е посочен вальор 20.06.2014 г.
Наредената сума на процесния превод е взета от сметката на клиента с вальор
19.06.2014 г..
Съгласно
допълнително получено от експертизата банково бордеро 165142, носещо дата 20.06.2014
г. и час 9,48 ч. банковото бордеро 467023 е сторнирано с дата на осчетоводяване
20.06.2014 г. с банково бордеро 165142, като в текста на сторниращата операция
е посочен вальор на операцията за 132 000 евро - 20.06.2014 г.. Сторниращата
операция е с основание „Съгласно заповед К - 21/3 - 1220/ 25.06.2014 г. на
квесторите на КТБ АД. Сторнирани са и таксите по превода. Сумата на платежното
нареждане от 132 000 евро и събраните такси са върнати с вальор 19.06.2014г. по
сметката в евро на Р.Г. при КТБ АД.
По делото са
събрание и гласни доказателства, чрез разпит на свидетля
Б.Д.К.- живееща на семейни начала с
ищеца по делото. От показанията на същата се установява, че на 19-ти сутринта
ищецът е взел решение да преведе парите си в друга банка и го е направил, след
което се е прибрал вкъщи много спокоен, защото се е притеснявал, тъй като в медийното
пространство е имало информация, че има някакъв риск в КТБ. След няколко дни,
обаче парите не са пристиганали, но от Банката го уверили, че всичко е наред и
че нареждането е осъществено, но трябва още малко време. На следвящия ден –
20-ти, Банката е била затворена и са им казали, че са дошли квестори след
затварянето на банката, които са решили тези негови нареждания да не бъдат
осъществени и да ги върнат обратно във изходящата сметка, след което са
получили някакви документи от банката, с които са уведомили ищеца, че парите са
върнати обратно в сметката, от която ги е наредил.
Свидетелката
посочва, че през всички тези дни ищецът е бил изключително притеснен и много
нервен, а това се е отразило и на децата им в къщи, било е много стресово.
Станал е избухлив, а след като са разбрали, че парите са върнати, а банката е
под запор и не функционира е станало още по-лошо всичко. Посочва, че ищецът е
бил много нервен, за което тя го е помолила и той е отищъл да се консултира със
специалист - с психолог. Постоянно е бил склонен към скандали, бил е хем унил и
нещастен, хем излъган от цялото това нещо и това състояние е продължило около
година. Имал е проблеми с кръвното, със сърцето, с много неща, за което е ходил
в „Сити Клиник“ да му правят много сериозни сърдечни изследвания. Имал е
аритмия, кръвното му също не е било добре. Като цяло не е бил добре
здравословно и това му се отразило цялостно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените
искове в настоящото производство е чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи,
от който са: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, вина и причинна връзка, а съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички
случаи вината се предполага до доказване на противното. Според чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението й. Искът по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД
визира отговорността, при която работодателят или възложителят на някакъв
работа отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от лицето,
на което е възложена работата при или по повод на тази работа, т.е. тази
отговорност е безвиновна. Елемент на фактическия състав на отговорността по чл.
49 ЗЗД е увреждането да е причинено от лице, на което по някакъв начин е
възложено изпълнението на някаква работа и увреждането да е настъпило при или
по повод на тази работа. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД визира
обезпечителна-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно
действие, следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични действия.
В настоящия
казус, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане –извършването на противоправни и
виновни действия от страна на назначените от БНБ квестори, изразяващи се в анулирането
на процесните две платежни нареждания на ищеца в противоречие с приложимата
правна уредба и решенията на БНБ, че за ищеца са настъпили имуществени и
неимуществени вреди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
действията на квесторите и твърдяните от ищеца вреди. В тежест на ищеца е да
установи също така и наличието на възлагателно отношение между прекия
причинител на вредата /квесторите/ и лицето, което е възложило работата – БНБ,
респ. че е налице основание БНБ да отговаря за противоправни действия на
квесторите като възложител на работата.
Няма спор по
делото, че на 10.02.2010 г. между „К.Т.Б.“ АД и ищеца Р.А.Г. е бил сключен безсрочен
Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/, с който
страните са уредили бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни
операции, разрешени от потребителя, за което съгласно чл. 2 от договора Банката
е открила сметка на ищеца. Съгласно предвиденото в чл. 5 от договора,
потребителят е имал право да дава нареждания или предварителни съгласия за
извършване на плащания със средствата по съответната платежна сметка, сам или
чрез законен представител.
На следващо
място по делото се установи, че на 19.06.2014 г. ищецът Р.А.Г. е входирал в „КТБ“ АД платежно нареждане на сумата от 214 700
щатски долара от неговата сметка при „КТБ“ АД по негова сметка в „Българо -
американска кредитна банка“ АД /БАКБ АД/ с основание „Трансфер“ като преводът е
обработен с реф. № 32/11/00107924. Във връзка с входираното платежно нареждане
е било подготвено СУИФТ съобщение към СУИФТ системата МТ 103 /Единичен
клиентски кредитен превод/, с вальор на превода 23.06.2014 г., без посочване на
дата и час. SWIFT съобщението е излъчено под референция CSBSE107924C7BB13, в
сесия ********** към банка кореспондент Сити Банк, Ню Йорк за сумата от 214 700
щатски долара.
Посоченото
обстоятелството се потвърждава и от приложеното Извлечение от 19.09.2014 г., от
11,25 ч., от което се установи, че от сметката на ищеца Р.А.Г. в щатски долари
при „КТБ“ АД е нареден валутен превод с реф. № 32/11/00107924 за сумата от
214 000 щатски долара с вальор 23.06.2014 г. с основание „трансфер“. Преводът
е осчетоводен с банково бордеро 468644 с дата на осчетоводяване 19.06.2014 г. и
с вальор на осчетоводяване 19.06.2014 г.
На следващо
място се установи, че на 19.06.2014 г. ищецът Р.А.Г. е входирал
в „КТБ“ АД иплатежно нареждане на сумата от 132 000 евро от негова сметка в КТБ
АД по негова сметка в „Българо - американска кредитна банка“ АД с основание
„Трансфер“ като преводът е обработен с реф. № 32/11/00107928. От представените
доказателства се установи, че във връзка с това платежно нареждане от Банката е
било създадено СУИФТ съобщение МТ 103 /Единичен клиентски кредитен превод/ с
вальор 23.06.2014 г. без посочени дата и час. SWIFT съобщението е с референция
CSBSE107928373A06 и номер на сесия: № **********. Преводът за сумата от 132 000
евро е с банка на получател „БАКБ“ АД и с бенефициент Р.А.Г.. Посоченото
обстоятелството се потвърждава и от приложеното извлечение от 19.09.2014 г.,
видно от което от сметката на ищеца Р.А.Г. в евро при КТБ АД е нареден превод в
вро за сумата от 132 000 евро с реф. № 32/11/00107928 с вальор 20.06.2014 г.
Преводът с евро е бил осчетоводен с банково бордеро 467023 с дата на
осчетоводяване 19.06.2014 г. и с вальор на осчетоводяване 19.06.2014г. В текста
на банковото бордеро е посочен вальор на трансфера 20.06.2014 г..
От приложеното
копие от Прессъобщение от 20.06.2014 г., публикувано в Пресцентъра на интернет
страницата на БНБ се установи, че в 11,40 ч. в БНБ е получено писмено
уведомление от ръководството на КТБ, в което са информирали за изчерпване на
ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове
банкови операции.
Няма спор, че на
това основание е било взето Решение № 73 от 20.06.2014г. от Управителния съвет
на БНБ, с което видно от Извлечение от Протокол № 11 от заседанието на
20.06.2014 г. от 12.30 ч. на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3, чл.
116, ал. 1 и ал. 2, т. 2,3,6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и
чл. 16, т. 16 от ЗБНБ „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от 3
месеца и за квестори са назначени Х.И.С.и С.С.Д.– В..
С това решение е спряно за срок от 3 месеца изпълнението на всички задължения
на Банката, ограничена е дейността й, като й е забранено да извършва всички
дейности, съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на УС
и на НС и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено
повече от 10 на сто от акциите с право на глас като взетото решение подлежи на
незабавно изпълнение на основание чл. 151, ал. 2 ЗКИ. С Решение № 74 от
22.06.2014 г. на УС на БНБ е прието и изменение и допълнение на Решение № 73 от
20.06.2014 г. на УС на БНБ, във връзка с констатирани технически грешки и
пропуски. От представеното извлечение от ТР е видно, че Решение № 73 от
20.06.2014 г. на УС на БНБ е публикувано в ТР на 23.06.2014г. в 17.39 часа.
На следващо
място е безспорно установено по делото, че процесните две преводни нареждания
на ищеца Р.А.Г. от 19.06.2014 г. са били анулирани и парите са били върнати обратно
по неговите сметки в КТБ.
В тази връзка от
представеното извлечение от 08.10.2014 г., 13,28 ч. от USD сметката при КТБ АД
на Р.А.Г. се установи, че банково бордеро 468644 е било сторнирано от Банката с
банково бордеро 910774 с дата на осчетоводяване 01.07.2014 г. В посоченото
извлечение, от сметката в текста на сторниращата операция на валутния превод за
214 700 щатски долара като основание на сторниращата операция е било посочено
„Съгласно докладна записка В - 3248/01.07.2014 г. и резолюция на квесторите за
канселиране на излъчените преводи през CITIBANK,
N.Y. с вальор
23.06.2014г.“. Сторнирани са били и таксите по превода.
От приложеното
извлечение от 08.10.2014 г., 13,28 ч. се установи, че от EUR сметка при КТБ АД
на ищеца Р.А.Г. с дата на осчетоводяване 20.06.2014 г., банковото бордеро
467023 е било сторнирано с банково бордеро 165142. В посоченото извлечение от
сметката, в текста на сторниращата операция е посочен вальор на операцията за
132 000 евро - 20.06.2014 г., а сторниращата операция е с основание „Съгласно
заповед К - 21/3 - 1220/25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД.
С Решение №
664/22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/2014г. по описа на СГС, ТО, VІ-4
с-в е обявена неплатежоспособността на
КТБ.
В процесния
случай от ищеца се претендира ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на БНБ на извършени противоправни действия от страна на квесторите
на КТБ, изразяващи се в анулиране на две платежни нареждания като твърденията
на ищеца в исковата молба са за настъпили вреди от незаконосъобразно действие
на тези квестори.
По отношение на
възраженията на ответната страна, че не е налице предпоставка за отговорността
на БНБ по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, поради това, че БНБ не е възложител на
работата на квесторите, респ. поради липса на мандатни правоотношения между БНБ
и квесторите, за което същата не следва да отговаря за тяхната дейност, съдът
намира следното:
Статута,
целите и правомощията на БНБ са регламентирани в Закона за БНБ. Съгласно чл. 1,
ал. 1 БНБ е централна банка на Р. България. Тя е юридическо лице, което се
отчита за своята дейност пред Народното събрание. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗБНБ
основната цел на БНБ е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване
стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в
съответствие с изискванията на този закон. В чл. 2, ал. 6 е предвидено, че БНБ
регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с
оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на
вложителите, а съгласно ал. 7 БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността
на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на
издателите на електронни пари в страната.
Съгласно чл.
1, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, БНБ е компетентен орган в Република България за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013
г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни
2013 г.).
В чл. 79, ал.
1 ЗКИ е предвидено, че БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и когато
е приложимо, за да установи спазването на изискванията на този закон и на
Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за
осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на
които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на
адекватен на рисковете собствен капитал. Съгласно ал. 9 на посочената
разпоредба БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят
отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са
действали умишлено.
В чл. 115, ал.
1 ЗКИ е предвидено, че БНБ може да постави банка под специален надзор при
следните условия: т. 1/. Банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и
дължими, и БНБ е започнала процедура за произнасяне по чл. 20, ал. 1, т. 2 от
Закона за гарантиране на влоговете в банките, и 2./ Банката не отговаря на
условията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на
кредитните институции и инвестиционни посредници.
Съгласно чл.
116, ал. 1 в случаите по чл. 115, ал. 1 БНБ поставя банката под специален
надзор, като: 1. назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това
и определя техните правомощия; 2. определя срока и условията на специалния
надзор.
Съгласно чл.
119, ал. 3 от ЗКИ, в случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 е разрешено: 1.
изпълнението на задължения, възникнали от нареждания за превод, въведени в
платежна система с окончателност на сетълмента преди поставянето на банката под
специален надзор; 2. изпълнението на нареждания за плащания, произтичащи от
упражняването на права или изпълнението на задължения по споразумения за
финансови обезпечения, ако нарежданията са дадени преди или на датата на
поставяне на банката под специален надзор или ако насрещната страна по
обезпечението докаже, че не е знаела за поставянето на банката под специален надзор;
3. извършването на нетиращи операции чрез платежна система; 4. изпълнението на
парични задължения, свързани с издръжката на банката или възникнали след датата
на специалния надзор в резултат на правни сделки и действия, извършени от
квесторите и необходими за оздравяването на банката. Съгласно ал. 5 е
предвидено, че в случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 Банката не носи имуществена
отговорност за неизпълнението на задълженията, чието изпълнение е спряно със
специалния надзор. През времето на специалния надзор не текат лихви за забава и
неустойки относно паричните задължения на банката, чието изпълнение е спряно, а
договорните лихви върху такива задължения се начисляват, но се заплащат след
вдигане на специалния надзор.
Във връзка с
приетото от законодателя в цитираната правна уредба, съотнесено към процесния
случай, съдът намира, че БНБ следва да отговаря, респ. да носи гаранционно -обезпечителна
отговорност, в качеството й на възложител на работата на квесторите на по чл.
49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД.
Това е така,
тъй като на първо място следва да се има предвид, че правата и законните
интереси на ищеца, в качеството му на вложител в „КТБ“ АД са породени и
регулирани не от административен акт, а от наличието между него и Банката на
договор за банков влог по смисъла на чл. 420, ал. 1 от ТЗ, който е търговска
сделка между два частноправни субекта, които в установените от закона рамки са
свободни, да договарят правата и задълженията си, с което да защитят интересите
си. Чрез Законът за гарантиране на влоговете в банките е уредена защита на
вложителя при неизпълнение на договора за банков влог поради отнемане на
лиценза за извършване на банкова дейност. Независимо от държавната регулация и
от държавната гаранция за изпълнението на банковите сделки от страна на банката
в рамките на гарантираните влогове, отношенията между „КТБ“ АД и влогодателя са
търговски, частноправни отношения. Държавата не е страна в тези отношения и
издаваните от оправомощения неин орган актове по спазване от банката на държавната
регулация не променя едностранно и властнически правоотношението по търговската
сделка.
В тази връзка съдът
намира, че безспорно дейността на назначените от УС на БНБ квестори не е
административна. Квесторите не са държавни служители и не осъществяват държавна
служба. Те не са служители на БНБ, тяхното възнаграждение, подобно на
възнаграждението на органите на управление на банката е за сметка на банката
(чл. 113 ЗКИ). Осъществяваната от тях дейност е определена в закона (чл.
107-111 ЗКИ). При изпълнение на своята дейност квесторите притежават всички
правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на
директорите на банката, упражняват правомощията на общото събрание на
акционерите при условията на чл. 109 и 110 ЗКИ. Тези функции на квесторите
представляват дейност на управителни органи на банката („КТБ“ АД) като
търговско дружество. Независимо от това, обаче съгласно чл. 106, ал. 1 ЗКИ квесторите се назначават и освобождават
именно от БНБ, в случаите, когато се
налага БНБ да постави банка под
специален надзор при изрично предвидените основания за това по чл. 115, ал. 1
ЗКИ, като съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ЗКИ именно БНБ назначава
квестори, ако такива не са били назначени преди това и определя техните правомощия. Нещо повече, следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗКИ БНБ може да издава
задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им, като квесторите се отчитат за дейността си само
пред БНБ и при поискване ѝ представят незабавно отчет за дейността си, съгласно ал.
5.
Поради
изложеното, съдът намира, че назависимо от обстоятелството, че назначените
квестори не са нито длъжностни лица в БНБ, нито орган на БНБ, то следва да се
приеме, че е налице възлагане от страна на БНБ по см. на ЗЗД на тяхната работа,
респ. да се приеме, че между БНБ и назначените от нея квестори е налице
възлагателно правоотношение, поради което БНБ следва да носи гаранционно –
обезпечителна отговорност за тяхната дейност.
По отношение
на наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД, съдът намира следното:
От събраните
доказателства по делото се установи, че платежното нареждане с реф. №
32/11/00107928 за сумата от 132 000 евро е прието за изпълнение от КТБ на
19.06.2014 г., за което е било създадено от банката SWIFT съобщение МТ 103
(Единичен клиентски кредитен превод) с вальор 23.06.2014 г. SWIFT съобщението е
с референция CSBSE107928373A06.
По делото се
установи също така, че създаденото съобщение не е излъчено към СУИФТ системата
за превод, поради липсата на номер на сесия. Наличния номер на сесията в суифт
съобщението е № ********** и съответно нареждане за превод в размер на 132 000
евро не е постъпвало в платежната система TARGET 2.
Посоченото
обстоятелство се установява и от представеното по делото копие от електронно
писмо – отговор от 11.04.2019 г. от Банк дьо Франс (лицензиран оператор на
системата) от 19.07.2019 г., от което е видно, че в периода 19.06.-23.06.2014
г. в TARGET2 не е постъпвало плащане за тази сума. Изложеното се потвърждава и
от прието като доказателство по делото Писмо изх. № БНБ-03526 от 13.01.2017 г.
от БНБ, видно от което клиентско плащане в размер на 132 000 евро от „КТБ“ АД
към посочения бизнес идентификационен код (BIC) ***нковата
сметка на получателя не е постъпвало за обработка в системата ТАРГЕТ 2. Тези
изводи се подкрепят и от заключението на приетата по делото експертиза, съгласно
което SWIFT съобщение за процесния превод не е излъчено към СУИФТ системата за
превод.
На следващо
място, видно от заключението на експертизата, вещите лица не са открили в
информационната система TARGET 2 на БНБ СУИФТ съобщение МТ 103 или МТ202
получено по нареждане от КТБ до БНБ за сума в размер на 132 000 евро, което да
отговаря на посоченото в платежно нареждане с реф. № 32/11/00107928 от
19.06.2014 г..
Наред с това в
заключението е посочено, че експертизата не е открила в информационната система
TARGET 2 на БНБ отхвърлено плащане, което да отговаря на посочените в платежно
нареждане е реф. № 32/11/00107928 от 19.06.2014 г. през посочения период, наредено
от КТБ до БНБ за сума в размер на 132 000 евро.
В тази връзка съдът
намира, че от събраните доказтелства по делото, преценени в техната съвкупност следва
извод, че платежното нареждане от 19.06.2014 г. за сумата от 132 000 евро
е прието за изпълнение от КТБ, но не е насочено от нея чрез SWIFT като
нареждане за превод към ТАРГЕТ 2 преди поставянето на банката под специален
надзор. Въпреки, че е било създадено съобщение, същото няма номер на сесия, от
което следва, че платежното нареждане на ищеца е било прието за изпълнение от
КТБ АД и е обработено вътрешно в системите на банката, но не е излъчено като
нареждане за превод чрез SWIFT съобщение към платежната система ТАРГЕТ 2. За
ненасочването на клиентското плащане към ТАРГЕТ 2, съдът намира, че не следва
да отговаря БНБ, тъй като доставчик на платежни услуги по сключения с ищеца Рамков
договор за платежни услуги за потребители е КТБ АД, поради което е недопустимо
трети лица да отговарят за неизпълнение на задълженията на КТБ АД като страна
по този договор.
От
заключението на експертизата по делото се установи, че вальорът на платежната
операция (трансфера) е определен на 20.06.2014 г. Независимо от това, обаче следва
да се има предвид, че за да се изпълни една платежна операция се изисква на
първо място нареденият превод да е постъпил за сетълмент в платежната система
ТАРГЕТ 2. При липса на постъпило нареждане за превод в платежната система,
сетълмент не може да се осъществи, защото такова плащане не съществува в
платежната система.
Съдът намира,
че доколкото по делото се доказа, че SWIFT съобщение за превода не е формирано
и не е излъчено към ТАРГЕТ 2, то няма как да се осъществи заверяването на
платежната сметка на банката, в която ищецът е наредил прехвърлянето на
средствата в размер на 132 000 евро.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по отношение на процесния превод от 19.06.2014 г.
на сумата от 132 000 евро не е налице нарушение на разпоредбата на чл.
119, ал. 3, т. 1 от ЗКИ.
Това е така,
тъй като съдът намира за установено по делото от събраните доказателства, че
SWIFT съобщение за плащане в размер на 132 000 евро не е формирано и съответно
в ТАРГЕТ 2 не е постъпвало SWIFT съобщение за сетълмент на плащане за тази
сума. От изложеното следва да се приеме, че КТБ АД не е насочила чрез SWIFT
съобщение нареждане на превод, съответно това нареждане за превод не е въведено
в система за окончателност на сетълмента по смисъла на чл. 119, ал. 3, т.1 от
ЗКИ, поради което не може да се обоснове извод, че в противоречие с
изискванията на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ЗКИ платежното нареждане не е
изпълнено. Нещо повече, предвид фактите, които се установиха по делото, следва
да се приеме, че в процесния случай чл. 119, ал. 3, т. 1 от ЗКИ е неприложим, тъй
като платежното нареждане е прието от КТБ АД, но не е насочено от нея чрез
SWIFT като нареждане за превод към ТАРГЕТ 2 преди поставянето на банката под
специален надзор.
От изложеното
следва, че преводът е нареден на 19.06.2014 г., преди поставянето на банката
под специален надзор, но вальорът за изпълнение на платежната операция е дата
след поставянето й под специален надзор, когато съгласно Решение № 73 от
20.06.2014 г. е забранено изпълнението на задължения на КТБ към трети лица. Следователно
съдът намира, че преводът е бил анулиран, в съответствие с изискванията за
това, поради което по отношение на анулирането му от страна на квесторите му не
е налице осъществено противоправно поведение от тяхна страна, за което да
отговаря БНБ като възложител на работата.
На следващо
място по отношение на процесния валутен превод в щатски долари за сумата от 214
700 щатски долара се установи безспорно, че същият не е следвало да се изпълни
през платежна система, а през кореспондентска сметка на КТБ АД в кореспондентска
банка CitiBank, New York,
като изпълнението на платежната операция зависи от уговореното между КТБ и
кореспондентската банка, в която КТБ е открила сметка в щатски долари.
Следователно изпълнението на този превод не е свързано с извършването на
сетълмент в платежна система.
От данните от приложеното
по делото извлечение относно валутен превод с реф. № 32/11/00107924 се
установи, че преводът е с вальор 23.06.2014 г. В случая процесният преводът в
щатски долари е подготвен да бъде извършен чрез кореспондентската сметка на КТБ
в CitiBank, New York,
което означава, че вальорът на плащането е функция на кореспондентските
отношения между КТБ и Citibank, а не е свързано с извършването на сетълмент в
платежна система. Наред с това преводът не е имал статус на „Експресен превод“,
което е видно и от липсата на отбелязването му като такъв в платежното
нареждане от 19.06.2014 г., което е приложено по делото, включително в
оригинал. Преводът е нареден на 19.06.2014 г. като стандартен валутен превод с
вальор 23.06.2014 г., т.е. без приоритет.
От
заключението на експертиза по делото се установи също така, че е издадено СУИФТ
съобщение към СУИФТ системата МТ 103 /Единичен клиентски кредитен превод/ с
вальор 23.06.2014 г., /с посочената по-горе референция, но без посочен час/,
което е излъчено под референция CSBSE107924C7BB13 в сесия № ********** към
банка кореспондент Сити Банк, Ню Йорк за сумата от 214 700 щатски долара.
Съгласно посоченото СУИФТ съобщение, преводът е следвало да се извърши през
Райфайзенбанк, Виена /кореспондентската банка на банката получател на превода БАКБ
и с бенефициент Р.А. Е.. Съгласно експертното заключение преводът е сторниран с
дата на осчетоводяване 01.07.2014 г., като съобразно дадените от вещите лица
уточнения в съдебно заседание от 06.06.2014 г. платежната операция е следвало
да бъде изпълнена автоматично от Сити Банк на деня на вальора (23.06.2014 г.),
освен ако не е постъпило друго нареждане. В заключението на експертизата,
експертите са посочили, че не може да се установи категорично каква е причината
за неизпълнението, освен че операцията е сторнирана на 01.07.2014 г. като в
конкретния случай валутният превод не е имало как да бъде извършен преди
23.06.2019 - датата на вальора. Наред с това съобразно направеното уточнение от
вещото лице Л., в съдебно заседание на 06.06.2019 г. се установява, че при
операции в щатски долари през КТБ АД, БНБ няма участие като посочената платежна
система (ТАРГЕТ 2) се използва само за преводи в евро.
От приетите като
доказателства по делото излъчени SWIFT съобщения от 20.06.2014 г. и 26.06.2014
г. към кореспондентската банка CitiBank,
New York
се установи, че на 20.06.2014 г. CitiBank,
New York
е
била уведомена за ограниченията в дейността на КТБ АД, а от приложената
докладна записка от 04.07.2014 г. се установява, че след получаването на
уведомлението за ограничаване на дейността на КТБ АД, CitiBank, New
York е блокирала общо 56 валутни превода,
които не са били изпълнени на датите на вальорите.
Във връзка с
изложеното съдът намира, че преводът е нареден на 19.06.2014 г. като стандартен
валутен превод преди поставянето на КТБ под специален надзор, но вальорът за
изпълнение на платежната операция (23.06.2014 г.) е след дата след поставянето
на банката под специален надзор, когато съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г.
е забранено изпълнението на задължения на КТБ към трети лица. Само за пълнота
на мотивите следва да се посочи, че валутният превод в щатски долари не се
изпълнява през платежна система и за него важи уговореното в кореспондентските
отношения между КТБ АД и CitiBank,
New York,
поради което няма основание за ангажиране на отговорността на БНБ и само на
това основание.
Във връзка с
изложените правни изводи, съдът намира, че действията на квесторите на КТБ,
назначени от БНБ във връзка с поставянето на КТБ АД под специален надзор,
изразяващи се в анулиране на нарадените от ищеца валутни преводи не
представляват противоравни действия, а са в съответствие с приетото Решение №
73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и наложените с него мерки.
В тази връзка,
предвид липсата на противоречие между извършеното от квесторите анулиране на
процесните два валутни преводи от 19.06.2014 г. в евро и в щатски долари с
конкретни законови разпоредби, създаващи задължения за лицата, упражняващи
функциите на квестор по чл. 105 от ЗКИ, да извършват определени действия по
повод наредени банкови преводи и предвид целта на ограничаването на дейността
на банка по чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗКИ, съдът намира не е налице извършено
противоправно действие от страна на квесторите, при или по повод на възложената
им работа, за което да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната
отговорност на БНБ на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД.
Във връзка с
изложените изводи за липсата на елемент от състава на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД, а именно – противоправност на извършеното деяние от страна на
назначените квестори съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно
основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумите от 214 700 щатски долара и 132 000 евро -
причинени от незаконосъобразни действия на квестори на „КТБ“ АД, в резултат
противозаконна отмяна /анулиране/на два банкови превода - за 214 700.00 USD и
за 132 000.00 EUR, наредени от сметки на ищеца в „КТБ“ АД до сметки на ищеца в
БАКБ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения за липса на извършени противоправни действия от страна на
квесторите на КТБ АД, назначени от БНБ, водещо до липсата на елемент от състава
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, съдът намира, че е неоснователен и
предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв.,
поради което същият следва да се отхвърли.
Поради изложените
съображения за неоснователност на предявения главен иск по чл. 49 ЗЗД във вр.
чл. 45 ЗЗД, неоснователна се явява и предявената акцесорна претенция по л. 86
ЗЗД за присъждане на законна лихв, поради което също следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи на ответника направените разноски по
делото съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК в размер на сумата от
8448 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД от Р.А.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Т., със съдебен адрес:***
против Б.Н.Б., с адрес: гр. София, пл. *******, представлява от адв. Д.С., със
съдебен адрес:*** за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди в размер на 214 700 щатски долара /с левова равностойност по
фиксинга на БНБ за 19.06.2014 г. в размер на 308 309 лева/ и 132 000 евро
/с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 19.06.2014 г. в размер на
251 907 лева/ - причинени от незаконосъобразни действия на квестори на „К.Т.Б.“
АД (в несъстоятелност), в резултат на неизпълнение и противозаконна отмяна
/анулиране/ на два банкови превода - за 214 700.00 USD и за 132 000.00 EUR
наредени от сметки на ищеца в „КТБ“ АД до сметки на ищеца в БАКБ, ведно със
законната лихва върху тези суми от 27.06.2014 г. до окончателното им изплащане,
както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане в
размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.А.Г. ЕГН **********
да заплати на Б.Н.Б.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8448 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
председател: