Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, I състав в публично заседание на
15 ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
При секретаря Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 308 по описа на 2018 г., за да
се произнесе съобрази:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът Н.Ж.Ж., твърди, че с ответника по иска са
били съседи, от едно село и се познавали отдавна.Тя работела дълги години в
чужбина.Връщайки се 2014г. през месец май с доста голяма сума пари , ответникът
дошъл у тях и я помолил да му услужи със 700 лв. защото в момента бил закъсал и
нямал средства за препитание .Тя се съгласила, поради изброените вече причини а
и освен това хората ги знаела, като заможни, имали и магазин в селото и му
предоставила исканата сума лично и непосредствено на лицето Н.А. пред свидетеля
А.С.от същото село му броила 300 евро и отделно му дала 50 лв.така му
предоставила общата сума в размер на 650 лв. месец май 2014г.Уговорката им била
-тя да му предостави сумата, а той от своя страна да й я връща в едномесечен
срок отдаването, тоест до края на юни 2014г.
Тя изпълнила задължението си, като му дала сумата в брой, а той от
своя страна не изпълнил задължението си да й я върне в уговореният едномесечен
срок.
Пращала
му и покани за доброволно изпълнение ,но нямало никакъв резултат от тях.
От тогава досега си търсила парите многократно. На нейното
запитване Н. започвал да я обижда и ругае. Последният случай бил около месец
преди да подаде настоящата искова молба при което той дори й посегнал, като я
изблъскал, а сестра му я хванала за косата и се опитала да я удари .Търпяла
такова унижение за добрината която му сторих .Търпяла и подигравките им, като
при всяка тяхна среща ответника я уведомявал, че нищо не можела да му направи и
се държал арогантно и грубо.
Понастоящем била безработна с малко дете и тези пари биха й свършили
много добра работа и за нея са били много пари.
Отказа на Н. да изпълни задължението си по сключеният между тях
неформален договор за заем пораждал необходимостта от завеждане на настоящият
иск пред съда.
Моли, съда да ги призове и след, като в съдебно производство
докажа иска си по основание и размер да осъди Н.Н.А. да й върне сумата от 650
лв. /шестстотин и петдесет лева / ведно със законната лихва от 05.2014г. и до
настоящият момент.
Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Основният въпрос по делото е дали е налице предаване на посочената
в договора сума от заемодателя на заемателя. В конкретния случай от събраните
по делото доказателства не се установява, а и между страните е спорно, че
ищецът е предоставил в заем на ответника сумата в размер на 650,00 лв. Тези
обстоятелства, в т.ч. и предаването на сумата, както вече се посочи, не се
установи от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От свидетелските показания на допуснатия до разпит свидетел по
делото Б.Х.К.-майка на ищцата става ясно, че Н.Ж. в нейно отсъствие е дала
парите на ответника, на което същата не е ставала свидетел.
Свидетелката П.К.Т.пък е ставала свидетел единствено на кавги
между страните за сочената в исковата молба сума.
Свидетелят на ответната страна М.С.М.пък заявява в съдебно
заседание, че страните са били гаджета. По отношение на ответника твърди, че
същият имал бизнес и бил финансово обезпечен и не се налагало да взима на заем
пари.
По силата на договор за заем заемодателят предоставя в собственост
на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът
се характеризира като реален, каузален и неформален. Простото съгласие между
страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за
действителността на договора, писмена форма е необходима за доказване на
сключване на договор за заем за над 5000 лв., какъвто не е настоящият.
Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване наличието на
съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения
договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 174 от 23.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК. В същото решение е посочено и
следното: "На въпроса дали обещанието за връщане на сума е равнозначно на
разписка по чл. 77 ЗЗД следва да се отговори отрицателно.
Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на
задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния характер на
договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като
доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя
да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на
сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице,
не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД."
Предаването на парите при сключването на договора за заем не беше
установено в хода на производството. За процесната сума не е съставена
разписка, нито предаването на парите е документирано под някаква форма.
Съдът не може да приеме за състоятелна тезата на ищеца, че
фактическото предаване на сумата е доказано чрез начинът на формулиране на
съдържанието на процесния договор. Такава интерпретация, поставена на основата
на тълкуване на договорите, би довела до отричане на реалния характер на
договора за заем.
Безспорно е в настоящото производство, че тежестта да докаже
съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по
него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на
обещаната сума. В случая - не е доказан вторият факт от фактическия състав на
договора за заем.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за фустановяване
на дължимост на сумата от 650,00 лв. като дадена от Н.Ж.Ж. на Н.Н.А. по силата
на заемно правоотношение за неоснователен. Предявеният главен иск за сумата от 650,00
лева е недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид
обстоятелството, че главният иск е неоснователен, такъв се явява и акцесорният
иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава за периода
от месец май 2014 година до настоящия момент. Предявените искови претенции
следва изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на делото, на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски по делото в размер на 300.00 лева на основание
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на вземането на Н.Ж.Ж., ЕГН: **********,
против Н.Н.А., ЕГН:********** за сумата 650,00 лв. – главница, както и
сумата представляваща лихва в размер на 600,00 лева, за периода от 01.07.2014г.
до 06.03.2018г.
ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., ЕГН: ********** да заплати, чрез Н.Н.А., ЕГН:**********
на адв. К.В.В.от АК-Варна сумата в размер на 300.00 лева представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по настоящото
производство, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата,
вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.