Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна Григорова,
като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова въззивно гражданско дело № 6019 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Й.И.С.
срещу Решение № 50724/25.02.2020 г., постановено по гр. дело № 39009/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91-ви състав, с която се
обжалва решението в частта, с която е признато за установено, че на 08.06.2019 год. около 8:00 – 8:30 ч. в дома в град София,
кв. „Горубляне“, ул. „******Й.И.С. е извършила домашно насилие спрямо В.И.Г. и
е издадена заповед на основание чл.15, ал.2 от 33ДН, като ответницата е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е
неправилно, като са изложени подробни съображения за това.
Въззивницата моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло молбата за защита на молителя. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В.И.Г.
оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство,
имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е
образувано по молба на В.И.Г. срещу Й.И.С.– за защита от домашно насилие,
извършено на 08.06.2019г. сутринта към
8:00 – 8:30 часа и на 08.06.2019г.,
вечерта към 18:00 – 18:30 часа, подробно описано в молбата от 08.07.2019 г.
Ответницата е оспорила твърденията,
че е извършила процесното насилие.
С Решение № 50724/25.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 39009/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 91-ви състав, е признато за установено, че на
08.06.2019г. около 08:00 – 08:30 часа в дома в гр. София, кв. „Горубляне“, ул.
„******, Й.И.С., е извършила домашно насилие спрямо В.И.Г., като е издадена
заповед, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с която е задължена, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Й.И.С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо В.И.Г.; предупредена е същата, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на съдебното решение, ще бъде задържана и
предадена на прокуратурата, като неизпълнението представлява престъпление по
чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс; постановено е издаване на молителя на
заповед за защита.
Със същото решение е оставена без
уважение молбата на В.И.Г. в частта ѝ, с която се иска издаването на
Заповед за защита за извършено домашно насилие на 08.06.2019г. около 18:00 –
18:30 часа в дома в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******, като
неоснователна; оставена е без уважение молбата на В.И.Г. в качеството му на
баща и законен представител на детето К.В.Г., с която се иска издаването на
Заповед за защита срещу Й.И.С. с твърдения за извършено домашно насилие на
08.06.2019г. около 08:00 – 08:30 часа и около 18:00 -18:30 часа в дома в гр.
София, кв. „Горубляне“, ул. „******, като недоказана; осъдена е, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, Й.И.С. да заплати на В.И.Г. сумата 250,00 /двеста и
петдесет/ лева разноски по съразмерност; осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В.И.Г. да заплати на Й.И.С. сумата 240,00 / двеста и четиридесет/ лева
разноски по съразмерност; осъдена е, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, Й.И.С. да
заплати в полза на държавата по сметка на СРС глоба в размер на 200 /двеста/
лева и по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Доводите в
жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност
на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд напълно споделя
подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за
достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не
вярва. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Б.
/очевидец/, от които се установява, че на 08.06.2019г. около 08:00 – 08:30
часа, въззивницата излязла на двора и започнала да дърпа и кълне
молителя, да го обижда с нецензурни думи, казала, че ще му спре водата и
след около 5 минути се обадила съпругата
на молителя, като казала, че водата на етажа е спряла, кореспондират с
изложеното в представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Следва
да се посочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство,
чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както
и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина,
по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе.
Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна)
декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се простира
само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния насилнически
акт и неговото авторство. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо
ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно
предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има
други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци, както е в настоящия
случай) и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за
събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани
и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени
във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена.
В случая,
относно акта на домашно насилие, извършен от ответницата на 08.06.2019г.
около 08:00 – 08:30 часа, правилно са кредитирани свидетелските показания на
св. Б., които не само че не противоречат на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но изцяло подкрепят изложеното в нея.
Въззивният съд споделя изцяло
мотивите на първостепенния съд и препраща към тях. Въззивницата е извършила
действия /вербална агресия/, които представляват психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за реализиране
на отговорността ѝ по този закон.
Първоинстанционното решение е
правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответницата,
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Постановеното решение е
съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства, а наложената
защитна мярка е съобразена с естеството на насилническия акт.
Предвид горното, обжалваното
решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в
сила.
Въззивният съд осъжда въззивницата
да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,50
лв.
С оглед изхода на делото,
претенцията на въззивницата за присъждане на разноски е неоснователна и съдът я
оставя без уважение, но същата се осъжда да заплати на въззиваемия сторените
разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50724/25.02.2020 г., постановено по гр. дело № 39009/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91-ви състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Й.И.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 12, 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.И.С., ЕГН **********, за присъждане на разноски в производството по въззивно
гражданско дело № 6019/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение – Брачни състави, I-ви
въззивен брачен състав, като неоснователно.
ОСЪЖДА Й.И.С.,
ЕГН **********, да заплати на В.И.Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гражданско дело №
6019/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни
състави, I-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.