Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр.Плевен, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм. дело №1361
по описа за 2019 г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП вр. с чл.166 ал.3 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „Д.
111“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Садовец, общ.Долни Дъбник,
обл.Плевен, представлявано от управителя П.Й., чрез адв.П.П. от САК, против Акт
за установяване на публично държавно вземане с изх.№01-2600/4060#8/14.11.2019г.
на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ-София, с който е установено публично
държавно вземане, подлежащо на възстановяване, представляващо изплатена
субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., направление „Въвеждане на
сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за кампании 2013, 2014, 2015 и
2016г. във връзка с подадените от дружеството общи заявления за плащане на площ
за 2013 с УИН 15/020413/67545, 2014 с УИН 15/310514/76631, 2015 с УИН
15/240615/82266 и 2016 с УИН 15/130616/87216, в размер на 101868,05лева.
В жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ е издаден при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон, както и при наличие на пороци
във формата. Сочи се, че дружеството е регистриран с уникален регистрационен
номер УНР179975 в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013, с направление „Въвеждане на сеитбообращение за
опазване на почвите и водите“ през кампания 2013, като е изпълнявал
добросъвестно поетите ангажименти към кампанията. Счита се, че от АУПДВ не става
ясно поради какво нарушение, респ. несъответствие, дружеството следва да
възстанови неправилно определената сума в размер на 20% от общо получените
субсидии за периода 2013-2016г. Сочи се, че са цитирани чл.24 ал.1 и ал.2, като
разпоредбите на двете алинеи са отделни основания, съгласно Наредба
№11/06.04.2009г. Твърди се, че в писмо изх.№01-2600/4060 от 12.03.2019г. не са
изложени фактически обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице
основания за издаване на АУПДВ, а само са посочени какви суми са изплатени на
дружеството по мярката и след техния сбор е определена каква е дължимата сума за
възстановяване, изчислена като процент от общо получената сума. Счита се, че
АУПДВ е издаден при липса на компетентност. Сочи се, че не е ясно дали
Заместник изпълнителния директор на фонда има правомощията да издава такива
актове, респ. дали са му делегирани такива по надлежния ред. Счита се още, че
неправилно ответникът е определил като санкционна норма разпоредбата на чл.18
ал.4 б.“в“, а следва да бъде чл.18 ал.4 б.“г“ от Наредба №11/06.04.2009г., тъй
като от подаването на заявлението за подпомагане до влизане в сила на акта за
прекратяване на агроекологичния ангажимент са изминали повече от пет години. В
тази връзка се сочи, че според чл.18 от наредбата, правно значение за
определяне на подлежащата за възстановяване сума имат годината на първоначално
одобрение по мярката и годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, като последният се прекратява с отделен и влязъл в сила
индивидуален административен акт. Твърди се, че в АУПДВ не е посочено кога
актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е влязъл в сила, за да може
да се обоснове защо е приложил разпоредбата на чл.18 ал.4 б.“в“ вместо
хипотезата на б.“г“. Сочи се още, че агроекологичният ангажимент е поет през
2013г. и дори да се възприеме дата на издаване на акта за прекратяването му, а
не тази на влизането му в сила, е видно, че прекратяването на агроекологичния
ангажимент през 2018г. се явява в края на шестата година, поради което е приложима разпоредбата на чл.18 ал.4 б.“г“,
която определя размера за възстановяване на сума в размер на 10% от получената
до момента финансова помощ, а не хипотезата на б.“в“, съгласно която този размер е 20% от същата основа. В тази
връзка се посочва, че в уведомително писмо за извършена оторизация от
06.08.2019г. е отразено, че 2016г. е четвърта година от последно поетия
агроекологичен ангажимент по това направление. Сочи се също, че не е ясно дали
към 12.03.2019г., на която дата е съставено уведомление към дружеството за
започнала процедура по издаване на АУПДВ, е бил налице влязъл в сила акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент, на базата на който да започне производство по
издаване на оспорения акт. Счита се също, че АУПДВ страда от липса на мотиви,
което е съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ.
Твърди се, че фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.18 ал.3 т.3 от Наредба
№11/06.04.2009г. не са обективирани и не могат да бъдат изведени нито от акта
за прекратяване на агроекологичен ангажимент, нито от уведомителното писмо от
12.03.2019г., нито от оспорения АУПДВ. Счита се още, че актът не е съобразен и
с целта на закона, тъй като противоречи на основни принципи на правото. В
заключение се моли за отмяна на АУПДВ и се претендират разноски.
От ответника не е подаден писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.П. с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба
на заявените в нея основания. Счита, че дори да се приеме, че АУПДВ е законосъобразен
по съществото си, то не е била правилно приложена разпоредбата по отношение на
процентите, с които е наложена съответната санкция. Претендира присъждане на
разноски. Представя писмени бележки с доводи аналогични на тези в жалбата, моли
за отмяна на АУПДВ и претендира
разноски, съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт П., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че са налице двете
предпоставки за издаване на АУПДВ, а именно изплатени суми на дружеството под
формата на финансово подпомагане и влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент. Счита, че правилно е приложена Наредба №11. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар. Представя писмени бележки с подробни доводи за
неоснователност на жалбата, като претендира разноски.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че „Д. 111“ ООД е регистриран с УРН 179975 в ИСАК и
по подадено заявление с УИН 15/020413/67545 от 14.03.2013г. дружеството е
одобрено за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г.
с направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на почвите и водите“ за
кампания 2013г., като представляващият дружеството е декларирал, че е запознат
със задължението да изпълнява дейностите по направлението върху едни и същи
земеделски площи в продължение на пет последователни години от първата година
на поемане на агроекологичния ангажимент. Това заявление за подпомагане през първата
година е и заявление за плащане. За своите задължения по това направление
дружеството е уведомено и с Уведомително писмо изх.№01-2600/9042 от
02.10.2013г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013г., включително и за това, че одобрената площ за извършване на
агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка
година поне 90% от площта по съответното направление се покрива георграфски с
площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Като приложение към това
уведомително писмо е таблица на одобрените и неодобрените за участие площи по
направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на почвите и водите“ от
мярка 214 „АЕП“.
От доказателствата се установява, че за кампании 2014,
2015, 2016 и 2017г. кандидатът е подавал заявление за плащане по мярка 214 от
ПРСР 2007-2013г. с направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на
почвите и водите“, а именно 2014г. с УИН 15/310514/76631, 2015г. с УИН
15/240615/82266, 2016г. с УИН 15/130616/87216 и 2017г. с УИН 15/280617/94152,
като през последната 2017г. при административни проверки от контролните органи
е констатирано, че процентът на припокриване на площта от пресичане на
заявените през текущата година парцели, спрямо одобрените (референтните)
парцели за участие по направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на
почвите и водите“ е 89,82%, т.е. по-малко от изискващите се 90% съобразно чл.24
ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009г.
Във връзка с горното, от страна на Държавен фонд
„Земеделие“ са предприети действия по прекратяване на агроекологичния
ангажимент по направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на почвите и
водите“, за което дружеството е уведомено по реда на чл.26 ал.2 от АПК с писмо
изх.№01-2600/668 от 30.01.2018г., като с Уведомително писмо изх.№01-2600/4060
от 06.08.2018г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“
от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017г. е отказана финансова помощ за 2017г. и е
прекратен агроекологичния ангажимент по направление „Въвеждане на
сеитбооращение за опазване на почвите и водите“.
От приобщеното към настоящето дело адм.дело
№651/2019г. на Административен съд Плевен, както и от другите доказателства,
които са част от административната преписка се установява, че Уведомително писмо
изх.№01-2600/4060 от 06.08.2018г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. е връчено на дружеството на 31.10.2018г.
и като неоспорено в законовия срок, е влязло в законна сила от 15.11.2018г. В
подкрепа на изложеното е и факта, че с определение №1270/01.07.2019г. по
адм.дело №651/2019г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу
Уведомително писмо изх.№01-2600/4060 от 06.08.2018г. за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., поради
просрочие и производството по делото е прекратено, което определение е влязло в
сила на 16.07.2019г.
Не се спори между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че дружеството е получило финансово
подпомагане по мярка 214 „АЕП“ общо за 2013, 2014, 2015 и 2016г. сума в размер
на 509340,26лева.
С писмо изх.№01-2600/4060 от 12.03.2019г., на
основание чл.26 ал.1 от АПК дружеството е уведомено, че се открива производство
по издаване на АУПДВ, като е посочено, че откриването е на основание влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013г. с изх.№01-2600/4060 от 06.08.2018г. В писмото са посочено разпоредбите
на чл.24 ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009г. и техните изисквания, както
и какви суми са били изплатени на дружеството по направление „Въвеждане на
сеитбооращение за опазване на почвите и водите“ съответно за 2013, 2014, 2015 и
2016г., и общ сбор. Посочено е още, че в съответствие с чл.18 ал.4 б.“в“ от Наредба
№11 следва да бъде възстановена сума в размер на 101868,05лева, представляваща
20% от общата сума, изплатена на дружеството. Дадено е право в 7-мо дневен срок
за доброволно възстановяване на сумата, алтернативно при несъгласие с
констатациите, да се представят възражения и допълнителни доказателства.
Писмото е получено от дружеството на 29.03.2019г.
На 10.04.2019г. е подадено възражение вх.№01-2600/4060
срещу констатациите в писмо изх.№01-2600/4060 от 12.03.2019г., като се сочи, че
Уведомително писмо изх.№01-2600/4060 от 06.08.2018г. за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. не е влязъл в
законна сила и не е произвел целените с него правни последици. По същество се
твърди, че през кампания 2017г. не е налице нарушение на чл.24 ал.2 от Наредба
№11, тъй като процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените
парцели спрямо одобрените парцели за участие по съответното направление е 90%.
Моли се да бъде връчено Уведомително писмо изх.№01-2600/4060 от 06.08.2018г. за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013г.
С писмо изх.№01-2600/17.04.2019г. дружеството е
уведомено, че актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент е връчен на
31.10.2019г. и е влязъл в сила на 14.11.2018г. Уведомени са още, че
депозираното възражение е неоснователно.
На 14.11.2019г. от Заместник изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане с изх.№01-2600/4060#8/14.11.2019г.,
с който на основание чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“в“ вр. с чл.24 ал.1 и ал.2 от
Наредба №11 от 06.04.2009г., чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и чл.165 и чл.166 от ДОПК
и чл.20а ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители е установено публично държавно вземане, подлежащо на
възстановяване, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013г., направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите“ за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016г. във връзка с подадените от
дружеството общи заявления за плащане на площ за 2013 с УИН 15/020413/67545,
2014 с УИН 15/310514/76631, 2015 с УИН 15/240615/82266 и 2016 с УИН
15/130616/87216, в размер на 101868,05лева. В АУПДВ е посочено, че същият е
издаден на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 с изх.№01-2600/4060 от
06.08.2018г. и определение (погрешно изписано решение) №1270/01.07.2019г. по
адм.дело №651/2019г. на Административен съд Плевен. Посочено е, че по
заявленията на дружеството за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016г. са изплатени
суми по мярка 214 „АЕП“, направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване
на почвите и водите“ в размер на 133686,24лева за 2013г., 152078,47лева за
2014г., 150665,33лева за 2015г. и 72910,22лева за 2016г., или общо сума в
размер на 509340,26лева. Посочено е също, че в съответствие с чл.18 ал.4 б.“в“
от Наредба №11 от 06.04.2009г. дружеството следва да възстанови 20% от общата
сума, или 101868,05лева. Отразени са и писмото по чл.26 ал.1 от АПК и
възражението на дружеството, като е посочено, че същото е неоснователно.
Именно този АУПДВ е предмет на настоящето съдебно
производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх.№01-2600/4060#8/14.11.2019г. е връчен лично на
представляващия дружеството на 28.11.2019г. (л.7 от адм.дело №18/2020г.), а
жалбата срещу него е подадена чрез куриер на 09.12.2019г. (л.19 от адм.дело
№1361/2019г.), поради което и като подадена в законоустановения 14-дневен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.27 ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския
съюз. Съгласно чл.27 ал.5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, които
възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на ДОПК. В чл.166 ал.2 от ДОПК е предвидено, че ако в
съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно
чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия текст може да делегира със заповеди
част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане. Видно от приложената на л.64 от адм.дело №18/2020г. Заповед
№03-РД/715*2 от 13.12.2018г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която се
допълва Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г. (л.60-61), на заместник изпълнителен
директор П.Д.С. са делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред които и
да издава актове и подписва писма за откриване на производство по издаване на
актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 2014 „АЕП“,
както и актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 214
„АЕП“. По адм.дело №18/2020г. на л.66-68 е приложена и Заповед №03-РД/2891 от
23.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на заместник
изпълнителен директор П.Д.С. са делегирани изрично посочените в нея правомощия,
сред които и да издава и подписва писма за откриване на производство по
издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 214
„АЕП“, както и актове за установяване на публични държавни вземания по мярка
214 „АЕП“. Т.е. оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен за това орган, а възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Актът за установяване на
публично държавно вземане е издаден в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, включително и мотиви с посочване на фактическото и правно основание
за издаването му. Изрично е посочено наличието на влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент на дружеството по мярка 214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013г., поради неспазване на изискванията на чл.24 ал.2 от Наредба
№11 от 06.04.2009г., както и сумите, които са изплатени по тази мярка и
направление за кампаниите съответно 2013, 2014, 2015 и 2016г. и в общ размер.
Посочено е и основанието, на което следва сумата, представляваща публично
държавно вземане да бъде възстановена, а именно чл.18 ал.4 б.“В от Наредба №11.
Ето защо не е нарушено правото на защита на дружеството, а възраженията в
жалбата са неоснователни.
АУПДВ е издаден и при
спазване на административно производствените правила. От приложените по делото доказателства се
установява, че дружеството е уведомено за откриване на производството по
издаване на акта по реда на чл.26 от АПК. В уведомителното писмо са посочени влезлият
в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 241“АЕП“,
сумите, които дружеството е получило като финансово подпомагане за кампании
2013, 2014, 2015 и 2016г., и основанието, на което се дължи възстановяване на
20% от получената сума.С писмото е
дадена възможност за доброволно възстановяване на сумата, респ. при оспорване
на констатациите да се представят възражения.
По
съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:
Условията и
реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. са регламентирани в
Наредба №11 от 06.04.2009г.
Съгласно чл.7
ал.1 и ал.2 от наредбата, срокът на поемане на агроекологичния ангажимент е пет
години и започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за
подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за
плащане, като през всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за
подпомагане подават заявление за плащане. Съгласно чл.24 ал.1 от наредбата,
агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1,
т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за
едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане
на агроекологичното задължение. А според ал.2 на чл.24, одобрената площ за
извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент. Съгласно чл.18 ал.3 т.3 от наредбата, Държавен
фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията
на чл. 24, ал. 2; а според ал.4 подпомаганите
лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните
лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината,
в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на
третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на
петата година - 20 %; г) след петата година – 10 %.
От горното
се налага извода, че релевантните за проверка законосъобразността на АУПДВ
факти се свеждат до извършено плащане в полза на дружеството на основание
оторизирано подпомагане по мярка 214 „АЕП“, направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите“, и прекратяване на агроеколочния ангажимент с влязъл в сила
административен акт.
По делото е безспорно установено и доказано, че по
подадено заявление с УИН 15/020413/67545 от 14.03.2013г. дружеството е одобрено
за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. с
направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на почвите и водите“ за
кампания 2013г. и е получило като финансово подпомагане за кампании 2013, 2014,
2015 и 2016г. обща сума в размер на 509340,26лева. Безспорно е установено и
доказано по делото, че с Уведомително писмо изх.№01-2600/4060 от 06.08.2018г.
на дружеството е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент по направление „Въвеждане на сеитбооращение за опазване на почвите и
водите“, като това писмо е влязло в законна сила считано от 15.11.2018г. Т.е.
налице са предпоставките определящи, че дружеството следва да възстанови
получената до момента финансова помощ.
Според изискването на чл.18 ал.4 от наредбата и
съобразно момента на прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила
административен акт, който момент е до края на петата година на поемане на
агроекологичния ангажимент, считано от началото на годината на подаване на
заявлението за подпомагане (2013г.), съдът счита, че административният орган
правилно е приложил материалния закон, като при определяне размерът на сумата,
подлежаща на възстановяване е приложил хипотезата на чл.18 ал.4 б.“в“ от
наредбата, която е съответстваща на доказателствата по делото. За яснота следва
да се посочи, че според съда от значение в случая са
не датата на одобрението за плащане, нито датата на изявлението за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, а от значение са годината, за която е одобрено първоначалното
подпомагане и тази, за която е отказано и прекратено изцяло подпомагането по
тази мярка, а именно в настоящия случай 2013г. е годината на първоначалното
одобрение по мярката и 2017г. е годината, за която е отказано подпомагане и е
прекратен поетия ангажимент.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че оспореният АУПДВ е законосъобразен,
постановен при правилно приложение на материалния закон, което обоснована
отхвърляне на подадената от дружеството жалба.
При този
изход на делото оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ДФЗ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лева, определени съгласно чл.24 на Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. 111“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с.Садовец, общ.Долни Дъбник, обл.Плевен, представлявано от
управителя П.Й., против Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх.№01-2600/4060#8/14.11.2019г. на
Зам.изпълнителния директор на ДФЗ-София, с който спрямо дружеството е
установено публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г.,
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за
кампании 2013, 2014, 2015 и 2016г. във връзка с подадените от дружеството общи
заявления за плащане на площ за 2013 с УИН 15/020413/67545, 2014 с УИН
15/310514/76631, 2015 с УИН 15/240615/82266 и 2016 с УИН 15/130616/87216, в
размер на 101868,05лева.
ОСЪЖДА „Д. 111“ ООД с.Садовец, общ.Долни Дъбник,
обл.Плевен, ЕИК:******, представлявано от П.Й. да заплати в полза на Държавен
фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция –гр.София, направените по делото
разноски в размер на 200 лева (двеста
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/