№37
гр. Благоевград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Д.а
като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №
20211200900205 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от А. М. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С, ул. Р, действащ чрез адвокат Н. Н. против ЗАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М.Д.“ №, представлявано от
изпълнителните директори Б.Г. и Ж.С.
В исковата молба се навеждат аргументи за това, че на 26.01.2021 г., на ПП 1 Е79, км.
364+800, около 18:10 часа, при облачно време, снеговалеж и мокър асфалтов път, Г. Б.
управлявал л. а. "С.К. с рег. №$ Последният навлязъл в лентата за насрещно движение,
ударил се в л. а. "О", продължил движението си в насрещната лента, ударил се странично в
мотоциклет „Хонда ЦРВ“ с peг. №Е 4858 МН, след което се ударил челно в л. а. „Мерцедес
Ц200“ с peг. №Е 6278 КА, управляван от А. М. С.. При така настъпилото ПТП били
причинени телесни увреждания на А. М. С., като водач в л. а. „Мерцедес Ц200“ с peг. №Е
6278 КА. Във връзка с настъпилото събитие е било образувано ДП №7852/2021 г. по описа
на 02 РУП-Благоевград, което все още не било приключило. Твърди се, че А. С. е бил
откаран по спешност в „МБАЛ Пулс“ АД - гр. Благоевград, като му била поставена следната
диагноза: Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно- мозъчни травми.
Фрактура корпус вертебре Тх 8 ет Тх 9. Констатирана е била фрактура на телата на Th 11 и е
бил насочен за лечение в ООТ. Навежда се още в исковата молба, че е била установена
палпаторна болезненост в гръдната част на гръбнака. С ирадиация напред. Липсвало
неврологична симптоматика, като са дадени препоръки за ХДР и ЛФК, както и да носи
Корсет. По своя медико-биологичен характер тези травми обуславяли разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както и трайно затруднение на движенията на снагата
и тялото и представлявали средни телесни повреди.
1
Твърди се, че А. С. е бил в болничен от 26.01.2021 г. до 24.07.2021 г. Предписаният от
здравните органи режим е бил „домашно амбулаторен“, което означавало, че ползвателят на
болничния трябва да си е вкъщи и може да излиза от вкъщи единствено да отиде в
амбулаторията за изследвания, консултации или контролни прегледи.
Вследствие на случилото се на 26.01.2021 г., целият живот на А. С. се е преобърнал,
белязвайки го завинаги във физически и емоционален аспект. Твърди се, че претърпял
телесни увреждания и със сигурност няма да може да се възстанови в състоянието си преди
ПТП, като в същото време търпял продължителни болки и страдания и ще изпитва
негативните последици от събитието през целия си живот.
Навежда се в исковата молба, че водачът на л. а. "С.К. с рег. №$- Г. Б., попада в кръга лица,
чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица №BG/30/120003238907, със срок на валидност от 18.12.2020 г. до 17.12.2021 г.,
издадена от ЗАД. Твърди се, че е била предявена по доброволен ред претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение, като е била образувана щета в ответното дружество с
№0801- 000970/2021-02, по която не е било определено и изплатено обезщетение.
Прави се искане от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания получени като непосредствена
последица от настъпилото събитие на 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 26.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ответникът по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е изразил становище за нередовност на исковата
молба, доколкото не са предоставени данни за банкова сметка. Изцяло се оспорват исковите
претенции, като неоснователни и недоказани, като в условията на евентуалност се иска
намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се твърдението, че
в резултат на настъпване на застрахователното събитие, ищецът е претърпял описаните в
исковата молба телесни травми, като се противопоставя на всички твърдения за вида,
медико-биологичния характер и степента на уврежданията. Оспорва се механизмът на
пътнотранспортното произшествие, както и изобщо да е настъпило такова на дата 26.01.2021
г., съгласно описаните в исковата молба механизъм и участници. Твърди се, че водач на
застраховано ответното дружество МПС не е участвал в застрахователно събитие,
вследствие от което да са били причинени вреди на А. М. С.. Навеждат се възражения за
наличието на причинно-следствена връзка между посочените телесни увреждания. В случай,
че се установи, че ищецът е претърпял някакви телесни травми или душевни страдания, то
същите са били получени от друго събитие, реализирало се на друго място, по друго време и
с други участници, различни от посочените в исковата молба. Оспорва се изцяло
истинността на отразените обстоятелства и констатациите, обективирани в съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №20211046-64, в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП“. Оспорва вината на водача на лек автомобил, марка „Ситроен“, модел
„Ксантия“, с рег. №$Г. И. Б. за настъпването на ПТП от дата 26.01.2021 г., тъй като същата
не е установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК и може само да се
2
презюмира. Поддържа се още, че техническите причини за възникване на събитието се
изразяват в неправилно предприетите маневри и извършените нарушения на ЗДвП на
водачите на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. №E l128 ВХ, и/или на МПС
- „Хонда ЦРВ, с peг. №Е 4858МН. Категорично се твърди, че Г. И. Б., в качеството си на
водач на застрахованото ответното дружество МПС не е нарушил императивните норми на
Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинила процесното застрахователно събитие, така, както се твърдяло неоснователно и
напълно необосновано в исковата молба. От последното следвало, че липсва основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Поддържа
се, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП представлявало единствено
противоправното пътно поведение на пети водач, участвал в конкретния пътен инцидент,
чиято самоличност не е удостоверена по неизвестни причини, поради липсата на
отбелязването му като участник в пътния инцидент в съставения по случая Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1046-64. В условията на евентуалност, на
отделно основание привежда възражение за съпричиняване на факта на настъпване на
процесното ПТП, както и на вредоносните последици от него от ищеца, който като водач на
лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц200“, с peг.№Е 6278КА, въпреки че е разполагал
с техническата възможност да предотврати челния удар с лек автомобил, марка „Ситроен“,
модел „Ксантия“, с peг. №Е 3474АР, не е осъществил своевременно реакция, чрез която да
избегне събитието, като по този начин в голяма степен е допринесъл за пораждането на
вредите. При възникване на опасността на пътя за А. С., в качеството му на водач на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, същият е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара, тъй като дължината на опасната зона за него е по-голяма в сравнение с
разстоянието между него и застрахованото в застрахователното дружество МПС към
момента на навлизане на последното в лентата за насрещно движение. В условията на
евентуалност се релевира, че ако бъде установено, че А. С. е получил телесни увреждания от
процесното ПТП, вследствие от които е претърпял неимуществени вреди, прави възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца, поради неизползването на обезопасителен колан, в
качеството му на водач на МПС. Оспорват се твърденията, че в резултат от процесното ПТП
ищецът е търпял болки, физически страдания и негативни емоционални преживявания, въз
основа на които да е понесъл неимуществени вреди. В условията на евентуалност, ако бъде
установено, че А. С. е претърпял сочените от негова страна телесни увреждания, оспорва,
като необосновани и неотговарящи на действителността твърденията, че той все още не се е
възстановил от тях, а травмите щели да оказват въздействие до края на живота му. В
условията на евентуалност, в случай, че се признае за основателен така предявения от А. С.
иск за обезщетение за неимуществени вреди, то се прави искане да се намали размерът на
претендираното обезщетение, поради съпричиняване на вредите от пострадалото лице.
Счита се, че ищецът не е положил необходимата грижа за възстановителния си процес, а
напротив - неглижирал го е грубо. В условията на евентуалност, счита се, че претендираното
от А. С. обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено по
своя размер и не съответства на критерия „справедливост“. Моли се настоящият съдебен
3
състав да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани в тяхната
цялост, а в случай, че ги намери за основателни, то се моли да не бъдат уважавани същите в
пълния им претендиран размер, като се съобрази размерът на обезщетението с приведените
от ответника възражения за съпричиняване и за прекомерност. Моли се да бъде присъдено в
полза на ответното дружество направените по делото съдебни разноски, включително и за
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП.
Видно от приобщеното по делото ДП № 7852ЗМЧ-38/2021 г. по описа на 02 РУ –
Благоевград и НП № 725/2021 г. по описа на РП- Благоевград е, че същото е прекратено с
Постановление от 04.04.2021 г.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнението на която е възложено
на вещото лице д-р К. А.. В заключението си експертът посочва, че в следствие на
претърпяното ПТП на 26.01.2021 г. ищецът А. С. е получил контузия на гръдния кош,
изразяваща се в натъртване на меките тъкани, спонтанна остра болка непосредствено след
удара, болки при натиск, опипване в областта на гръдния кош и гръбначния стълб. При
извършените прегледи и обективни образни изследвания са били установени болестни
изменения на гръбначния стълб - умерено снишаване на телата на осми и девети гръдни
прешлени, пролапс /пропадане, проникване/ между прешленните дискове към гъбовидната
/спонгиозна/ структура на прешлените и пр., което отговаря на заболяването на Ш
Експертът посочва, че контузията на гръдния кош е причинила на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е било тридневно консервативно,
медиК.тозно лечение и последващо продължително домашно-амбулаторно лечение за
няколко месеца, за което са издавани болнични листове. Д-р А. сочи в експертното си
заключение, че няма данни А. С. да е претърпял ексцес на основното трамватично
заболяване – контузия на гръдния кош, получено при претърпяното ПТП. Сочи, че
болестните изменения на прешлена в гръдния отдел на гръбначния стълб предхождат
претърпяното ПТП и не са в причинно-следствена връзка, което личи от измененията,
установяващи се при обективните обзорни изследвания – компютърна томография,
проведени в лечебното заведение.
Експертното становище на вещото лице д-р К. А. е, че травматичното увреждане – контузия
на гръдния кош, получено при претърпяното ПТП преминава напълно за около 3-4 седмици
без последствие за здравословното състояние за в бъдеще. Посочва, че в областта на гръдния
кош има дълбоки меки тъкани, които при натъртване, контузия е възможно да се получат
дълбоки масивни кръвонасядания и хематоми, за чието възстановяване е необходимо по-
продължително време, а именно 3-4 седмици. Сочи, че при контузия на меки тъкани не е
необходимо провеждане на рехабилитация и физиотерапия. При счупване на прешлени,
4
както и заболявания на гръбначния стълб е необходимо провеждането им, като
своевременно и по-ранно провеждане води и до по-добро и по-пълно възстановяване на
движенията.
Експертът посочва, че ищецът не се е явил за личен преглед, както и че по делото липсва
медицинска документация за обективното общо и локално здравословно състояние на същия
към настоящия момент.
Експертът дава заключение, че в момента на удара между двата леки автомобила ищецът А.
С. е бил с правилно поставен предпазен колан, като основание за този извод дава липсата на
видими травматични увреждания, както и липсата на по-тежки увреждания по костно-
ставния апарат.
В съдебно заседание вещото лице д-р К. А. посочва, че отразеното в Епикризата „Умерено
снишени тела на Тh 8 Th9“ най-вероятно не е посттравматично, тъй като става въпрос за
дегенеративно заболяване, а не за травматично увреждане. Сочи, че дегенеративно
заболяване означава заболяване, което води до промяна в структурата и конструкцията, а в
случая и в самата костна структура на прешлените на гръбначния стълб, като засяга долната
част на гръдния отдел – осми, девети, десети и единадесети гръдни прешлени, което се
изразява в пролапс /пропадане/ на ядрата, в централната част на прешлените, която е
съставена от костна структура, която е спонгиозна, с гъбест вид. Посочва, че няма засягане
на външната част на прешлените, която е плътна и при нея винаги при счупване има видими
промени, при нея няма такива промени, които да говорят за счупване и първоначално явно
във връзка с анамнезата, че е претърпяно пътно транспортно произшествие силни болки в
областта на гръбначния стълб, гръдния отдел е възприето, че се касае за счупване, като не е
категорично уточнено, на кои прешлени дали осми и девети или единадесети. Изказва се и
съмнение още в хода на болничното лечение, че не се касае за счуване, а за болестен процес,
като в допълнение и потвърждение на това е, че този процес е с по-голяма давност и не се
касае за прясно счупване. Според експерта е възможно ищецът през целия си живот, преди
ПТП да не е знаел, че е имал за целия този процес. Възможно е да не е знаел и това да е
повода и времето, когато ищецът е разбрал за това заболяване, след инцидента, но не се
повлиява и не се отключва от инцидента, като ищецът и преди това е имал симптоми –
болка в гърба, най- често, а възможно е да протече и без болки, до момента, в който се
засегнат коренчета на нерви от притискане. Напълно е възможно, до преди ПТП- то той да
не е имал никакви индикации, че съществува такова заболяване и в следствие на това ПТП
вече да го има и да знае за него. Д-р А. посочва, че има данни в Епикризата, че на ищеца му
е предписано да носи корсет по време на болничното лечение и след това. Заключението на
експерта е, че в следствие на това пътно транспортното произшествие състоянието на
пострадалия се влошава при това дегенеративно заболяване и с поставен предпазен колан
получава травма на меките тъкани и изпитвал със сигурност болка след този удар
независимо, че е бил с поставен предпазен колан. Посочва, че по отношение на
дегенеративно заболяване не може да се каже в каква динамика се е развило, тъй като няма
данните от преди пътно транспортното произшествие, както и за сега, за да може да се
5
сравни дали има някакво развитие в структурата на прешлените. Твърди, че този удар не
може да доведе до по-бързо развитие на това заболяване, тъй като то не се дължи на травма,
но и при правилно лечение в последствие в бъдеще не може да се излекува. Посочва, че
максималният срок за издаване на болнични листя е 6 месеца /180 дни/, тъй като е възможно,
заради променената структура на гръбначния стълб за разлика от здрав, такъв човек да
изпитва болки по-продължително време, независимо, че няма счупване на тези прешлени. В
заключението експертът заявява, че ПТП не отключва, а е поводът да бъде открито това
заболяване.
Механизмът на процесното ПТП е изяснен от вещото лице инж. В. Н. в приетата авто-
техническа експертиза. Експерта сочи, че на 26.01.2021 г. в тъмната част от денонощието,
при слаб снеговалеж и мокра асфалтова настилка, водачът Г. Б. е управлявал л.а. СИТРОЕН
КСАНТИЯ с рег. № Е 3437 АР по главен път Е-79 в посоката от град Симитли за град
Благоевград. В същото това време в посоката от град Благоевград към град Симитли са се
движили един след друг л.а. ОПЕЛ АСТРА с рег. № Е 1128 ВХ, управляван от водача Р. Щ.,
л.а. ХОНДА CR-V с рег. № Е 4858 МН управляван от водача Н. Трионджиев и л.а.
МЕРЦЕДЕС с рег. № Е 6278 КА управляван от водача А. С..
Около 1810 часа л.а. СИТРОЕН се е движил със скорост от 98,4 км/ч и се е намирал в района
на километър 364+800, водачът Б. по неизяснена субективна причина, взима решение да
извърши непълна маневра за престрояване „от лента в лента“ с навлизане на автомобила с
габаритите му през насрещната лента. След задействане на кормилната уредба на около
76,60 метра от мястото на първи удар управляемите гуми на л.а. СИТРОЕН са се отклонили
наляво, а автомобила се е насочил към насрещната лента. В същото време л.а. ОПЕЛ се е
движил със скорост от около 60,6 км/ч в момента, в който водачът Щ. е възприел промяната
в траекторията на л.а. СИТРОЕН. Водачът Щ. инстинктивно задейства кормилната уредба
на автомобила и го отклонява надясно, а най - вероятно технически, за да не допусне удар и
водачът Б. отклонява управляемите колела в посока надясно. Въпреки предприетите
маневри от двамата водачи поради намалената дистанция, л.а. СИТРОЕН с преден ляв
габарит удря челно в предната броня под ляв фар отклоненият надясно л.а. ОПЕЛ.
В момента на първия удар водачът Трионджиев управлявайки л.а. ХОНДА със скорост
около 61,00 км/ч своевременно възприема движението и насочващият се след удара към
него л.а. СИТРОЕН и своевременно предприема действия за ефективно спиране съчетано с
отклоняване на автомобила в посока надясно. След като автомобила се е отклонил надясно
и скоростта му е достигнала около 33,5 км/ч, л.а. ХОНДА е бил ударен в обхвата на задната
лява врата и заден калник от предния ляв габарит на л.а.СИТРОЕН достигнал скорост около
60,6 км/ч.
От мястото на втори удар вследствие от остатъчната кинетична енергия л.а. СИТРОЕН се е
насочил към коридора за движение на л.а. МЕРЦЕДЕС. Вследствие от пълното пътно
съпротивление скоростта на л.а. МЕРЦЕДЕС е достигнала до около 45,5 км/ч, при която с
предната дясна част на бронята е бил ударен от л.а. МЕРЦЕДЕС, движещ се със скорост
около 61,4 км/ч. При този челен удар на л.а. МЕРЦЕДЕС в предния десен габарит на л.а.
6
СИТРОЕН се отварят въздушните възглавници пред водача С. и пътника до него.
Експертът посочва, че при управление със скорост от 61,4 км/ч и дължина на пълният
спирачен път от 71,70 метра по - голямо от разстоянието до удара от 27,30 метра за водача
на л.а. МЕРЦЕДЕС с рег. №2 Е 6278Х КА, за конкретните пътни условия и начин за
настъпване на ударите не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
удара със спиране чрез своевременното задействане на спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение. Водачът не е разполагал с време да задейства и кормилната уредба.
Вещото лице Н. посочва, че лек автомобил МЕРЦЕДЕС, С 200 Компресор, седан, с 5 (пет)
броя седалки, гориво (бензин), произведен 1997 година с рег. № Е 6278Х КА заводски е
конструиран и оборудван с лентови предпазни колани с инерционни спирачки за всяка от
седалките.
Сочи, че при реализиране на удар, инерционните спирачки на коланите блокират
развиването на лентата и тялото на пътника или водача остават фиксирани към седалката.
При челния удар между л.а. СИТРОЕН и л.а. МЕРЦЕДЕС, в тялото на А. М. С. се е
породила значителна инерционна сила, вектора на която е бил насочен в посоката напред
към волана и предната част на автомобила, респективно към зоната на контакт между
автомобилите.
В експертното си заключение вещото лице Н. посочва, че вследствие от удара тялото на А.
М. е осъществило контакт с лицето и главата в предната въздушна възглавница, ръцете с
дланите във волана, дясна ръка странично със стъклото и вътрешната повърхност на
предната лява врата, краката с долната облицовка на арматурното табло и други
повърхности от л.а. МЕРЦЕДЕС С 200 с рег. № Е 6278 КА.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитан е свидетеля Р. К. Щ., който е бил първата кола, когато е станало въпросното пътно
транспортно произшествие. Спомня си, че се е прибирал от гр. Благоевград за гр. Симитли
и след Кончето е имало колона, било е вятър и сняг, било лошо времето и колите са карали
на фарове. Датата не може да си спомни, но е било месец януари, към 26- и януари, 2021
година. Свидетелят не може да посочи точен час, но посочва, че когато се е прибирал отдолу
е имало колона и една кола е идвала срещу него. Той колкото е можал е избягал до
мантинелата, но е усетил удар, не е посмял да натисне спирачката, заради лошото време и
по-надолу е спрял, а зад него не знае вече какво е станало. Не знае, каква марка е бил
автомобилът, тъй като е било тъмно. Свидетелят Щ. е карал „Опел Астра“, като заявява, че
не знае, колко пътни превозни средства са участвали в този пътен инцидент. Той е спрял по-
надолу, за да не се завърти колата. Направили са проверка за алкохол на участниците в ПТП
след което са ги изпратили в Пулс да дадат кръвни проби. Свидетелят сочи, че когато е
станало ПТП е управлявал със скорост от 50 км или 60 км, максимум, тъй като в този
участък ограничението е до 60 км. Колкото можал се е изнесъл в дясно, но веднага не е
натиснал спирачки, за да не се завърти колата. Сочи, че автомобилът, с който е станал
пътния инцидент е карал срещу него и за това той е избягал в дясно. Посочва, че
разстоянието в метри между неговия автомобил и този, който е идвал отсреща е било около
7
10 или 15 метра, като светели фаровете на другия автомобил, защото е било тъмно. Посочва,
че него го е ударил в предния калник, фара, гумата, вратата предната и задната засегнал и
самото купе е усукано, като колата не може да се поправи. Посочва, че като е станал ударът,
с автомобила, който е идвал отсреща неговият автомобил не се е завъртял от удара, тъй като
той е хванал волана. Посочва, че когато за първи път е видял автомобила, който е идвал
срещу него, пред свидетеля Щ. не е имало никакви автомобили. Той бил първата кола и
след него се е движил джип. Преди да стане тази катастрофа не го е изпреварвало пътно
превозно средство. Свидетелят Щ. твърди, че времето било дъжд, сняг и вятър, като
прехвърчал сняг. След като е станала тази катастрофа, свидетелят се е обадил на полицията
и си е бил в колата, когато е дошла полицията и е извършила проверки за алкохол.
Полицаите са написали актове на участниците в ПТП, същите са дали показания, след което
са ги изпратили в Пулс за кръвна проба.
По делото е разпитан и другият участник в процесното ПТП Г. И. Б., който посочва, че те са
строители и пътували от гр. Кресна посока гр. Благоевград. При влизането в гр.
Благоевград, при Кончето /статуетката/ една кола го е заслепила и той е натиснал спирачка.
Посочва, че това е станало на 26.01., имало сняг, който е бил около 5 сантиметра и колата се
е завъртяла, а той се е ударил във волана, в резултат на което има счупени 7 ребра, счупен
нос и кръвоизлив в главата. Дошла е Бърза помощ и му е направен скенер, като са му
казали, че е за болница в гр. София. Откарали са го в болница „Света Анна“, в гр. София,
където е платил 6 500 лева лечение. Свидетелят Б. посочва, че след като го е заслепила
колата, той е натиснал спирачките и се е ударил, след което вече нищо не помни.
Свидетелят е управлявал автомобил „Ситроен“, но след инцидента го откарал на вторични
суровини. Посочва, че на мястото на ПТП има ограничение 60 км/час и има знак с 60
км/час. Не може да си спомни, преди да го заслепи колата дали е имало автомобили в
лентата на насрещно движение. Когато за първи път е дошъл на себе си е излязъл от колата
и за пет минути му е нямало нищо, а след това вече започнал да чувства болки. Той сам е
излязъл от колата. Бил е в шок от положението, заслепен, болки започнали, кръв от носа,
счупен нос. Посочва, че в момента, в който е светнала тази светлина в очите му, го е
заслепила и той е натиснал спирачки, това е което помни. Докато чакал да дойдат лекарите
от Спешна помощ не е говорил с други хора, само с полицаите от КАТ, като те му поискали
документи за проверка, взели са им проба за алкохол, които и на двамата водачи са били
отрицателни. Посочва, че след катастрофата по неговия автомобил щетите били по
радиатора, броните, предната броня я е нямало. Твърди, че е имало сняг, около 5 сантиметра
и при натискането на спирачки колата малко се завъртяла наляво, тоест към насрещното
платно за движение. Когато натиснал спирачния педал, не е завил волана и се удря в него.
От самия удар има счупен нос, седем ребра и кръвоизлив в главата. Последният спомен,
който има свидетелят Б. е, че е в неговата лента за движение, натиска спирачния педал и
после се удря във волана. Посочва, че произшествието е станало преди мостчето за новите
гробища, свидетелят още не бил влязъл в двупосочното. Посочва, че е натиснал спирачка и
се е ударил във волана, като неговият автомобил не е имал въздушна възглавница.
8
По делото са разпитани в качеството на свидетели съпругата и бащата на ищеца.
Свидетелката Смиляна С.а посочва, че е видяла съпруга си на следващия ден след
катастрофата в болницата, тъй като той се е обадил на баща си. Сочи че в болничното
заведение не са им дали да вляза, а само са го погледнали, защото А. не е могъл да става.
Посочва, че след три дни са го изписали и е бил на домашно лечение за 6 месеца, у дома.
Сочи, че това лечение е продължило около три месеца, напълно с нейна помощ, защото той
не е могъл да се навежда, да се облича, да се къпе. Той е носел от самото начало и един
колан, корсет от първия ден, от който е бил в болницата и този корсет го е носил до април
месец, тоест около три месеца. Свидетелката е помагала на ищеца за къпане, за обличане,
имал е големи синини по тялото, отпред от колана, ребрата му били натъртени, имал е
дълбока рана на коляното и всичко това е преминало с нейна помощ. Свидетелката сочи, че
този инцидент му се отразил и към настоящия момент след тази травма вече не може да
вдига тежко, защото той до ден днешен като постои по-дълго седнал или нещо иска да
повдигне все още си има болки, където му е бил счупен прешлена. Свидетелката и ищеца са
заедно от около десет години и тя не знае той да е имал някакви предишни заболявания, бил
е здрав, прав мъж. Посочва, че ищецът работи като таксиметров шофьор, като шест месеца
си е бил у дома, даже и не излизал навънка, тъй като той не е могъл. Посочва, че А. С. е
работил като шофьор и към момента на ПТП, към таксиметровата фирма. Посочва, че след
инцидента съпругът й не може да вдига тежко.
Бащата на ищеца - свидетеля Марин С. посочва, че първи е отишъл в болницата и е видял
сина си, който е имал счупен прешлен, натъртени ребра. Посочва, че след като са го
изписали три месеца е бил на легло и много трудно се е движел, като все още е така.
Свидетелят посочва, че живеят заедно, в една къща с ищеца е семейството му. Посочва, че
му е било трудно за движението, за ставането, тъй като не е могъл да се къпе сам и
съпругата му е помагала, като за абсолютно всяко нещо му е трябвало помощ. Свидетелят С.
посочва, че ищецът е изпитвал болки на кръста, като е имал натъртено и всичко му било
червено на ребрата. Сочи, че синът му е носел колан, шина, която той му е купил, взимал е
постоянно лекарства. Свидетелят посочва, че синът му не е имал предишни заболявания,
преди процесното ПТП, въобще не е имал заболявания, а в момента не може да работи
тежка работа, като не може да вдига 15 кг. чувал, а преди това си е работел физическа
работа. Сочи, че преди катастрофата ищецът е работил на автомивка и му е помагал в
краварника в Сицилия, Италия, където ищецът му е помагал, а като таксиметров шофьор е
работил когато се е прибирал в България.
По делото са представени и писмени доказателства, от които е видно, че на 28.05.2021 г. с
молба с вх. № 2193 г., пред ЗАД като застраховател по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач била предявена
претенция по доброволен ред за изплащане на обезщетение за търпените от А. С.
имуществени и неимуществени вреди. Образувана е ликвидационна преписка по щета №
0801-000970/2021-02, по която не е определено и изплатено обезщетение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след съвкупна
9
преценка на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност.
Съдът кредитира изцяло изслушаните по делото експертни заключения, като изготвени от
компетентни и добросъвестни вещи лица, в чийто знания няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество:
Правната квалификация, касаеща предявения иск е по чл. 493, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 432, ал.
1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Ответникът в настоящото производство признава наличието на сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява
доказан по своето основание.
По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3
КЗ.
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От събраните писмени доказателства по делото, а именно Епикриза от
отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ ПУЛС / лист 36 от делото/ се
установява, че поставената диагноза на ищеца А. М. С. е Фрактура корпус вертебре ТХ 8 ет
ТХ 9, както и консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми,
като по отношение на твърдяното консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-
мозъчни травми, според съда не се събраха достатъчно доказателства за наличието й. По
отношение на Фрактура корпус вертебре ТХ 8 ет ТХ 9 вещото лице д-р А. заявява, че най-
вероятно не е посттравматично, тъй като става въпрос за дегенеративно заболяване, а не за
травматично увреждане. Според експерта е възможно ищецът да не е знаел и това да е
10
повода и времето, когато ищецът е разбрал за това заболяване, след инцидента, но същото
не се повлиява и не се отключва от инцидента, като ищецът и преди това е имал симптоми –
болка в гърба, най- често, а възможно е да протече и без болки, до момента, в който се
засегнат коренчета на нерви от притискане. Напълно е възможно според д-р А., до преди
ПТП- то той да не е имал никакви индикации, че съществува такова заболяване и в
следствие на това ПТП вече да го има и да знае за него. Вещото лице д-р К. А. е
категоричен, че ПТП не отключва, а е поводът да бъде открито това заболяване.
Съдът изцяло кредитира експертното заключение на вещото лице и намира, че не е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените травматични
увреждания на ищеца.
Съдът приема експертното становище на д-р А., че заради променената структура на
гръбначния стълб за разлика от здрав, такъв човек да изпитва болки по-продължително
време, независимо, че няма счупване на тези прешлени, както е видно и от издадения
болничен лист на ищеца за 6 месеца /180 дни/.
От друга страна съдът съобразява и чисто житейският факт, че едно такова неблагоприятно
събитие, каквото е претърпяното ПТП, неминуемо причинява стрес и емоционални травми
за участниците в същото, които са с интензитет и продължителност строго индивидуално за
всяко лице. Ищецът в продължителен период от време / 3 месеца/ е търпял болки и
страдания, а видно от показанията на съпругата му 6 месеца не е осъществявал и трудова
дейност.
Горното се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите съпругата и бащата на ищеца - Смиляна Емилова С.а и Марин се установява, че
А. С. продължително време е изпитвал болки и страдания, както и че лечението му е
продължило около три месеца, напълно с нейна помощ, тъй като той не е могъл да се
навежда, да се облича, да се къпе, без нейна помощ. Което обстоятелство се потвърждава и
от показанията на свидетеля Марин С., който е баща на ищеца и живеят в една къща.
Свидетелката С.а и свидетелят С. посочват, че ищецът е бил здрав преди процесното ПТП,
че след него не може да вдига тежко. Посочват, че ищецът е работил като таксиметров
шофьор преди ПТП като шест месеца след това не е работил, а по данни на съпругата му и
въобще не е излизал от дома си, тъй като не е могъл.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния
вид, характер и времетраене, както и младата възраст на ищеца, и като взе предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да
присъди на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15 000
лева, като отхвърли иска над този размер.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя,
лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат
съгласно правилото на чл.497, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ застрахователят
дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
11
определил и изплатил в срок (както е в случая, защото съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ
застрахователят няма право да откаже да се произнесе по основателността на претенцията
след като му е представен протокол за ПТП), считано от по – ранната дата: изтичане на 15
работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106, ал.3 КЗ или от изтичането на 3
месечен срок по чл. 496, ал.1 КЗ. С оглед установеното по делото, съдът намира, че следва
на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да присъди законната лихва от 28.08.2021 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
следствие ПТП от 26.01.2020 г., ведно със законната лихва от 28.08.2021 г., като следва да
бъде отхвърлен иска над този размер.
Що се касае до направеното от ответника възражение за съпричиняване с правно основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, тъй като се установи, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан и не е налице съпричиняване на процесното ПТП от негова страна.
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски
от ответната страна съразмерно на уважената част на иска, но същият не ангажира
доказателства за сторени разноски, поради което и съдът не му присъжда такива.
На основание чл.38 ЗАдв. следва да се осъди ответникът да заплати на процесуалният
представител на ищеца – адв.Н. Н., сумата в размер на 1218, 75 лв., за осъщественото
процесуално представителство по делото, съобразно уважената част от иска.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същите според
доказателствата по делото и с оглед отхвърлената част възлизат в размер на 1200 лв. за
заплатени депозити за експертизи и разпит на свидетел. В полза на ответника не следва да
се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като той не се е
представлявал от юрисконсулт, а от адвокат, в полза на когото обаче липсват доказателства
да е платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за разглеждане на делото съобразно
уважената част от иска, възлизаща по арг. от чл.1 ТДТССГПК в размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "Д", със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Г.М.Д. №,
представлявано от изпълнителните директори Б.Г. и Ж.С.ДА ЗАПЛАТИ на А. М. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. Р сумата в размер на 15 000 /тринадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от
26.01.2020 г., ведно със законната лихва от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане на
12
сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска над този размер до предявения от 40 000
лв. (четиридесет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. "Д" ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. Г.М.Д. №, представлявано от изпълнителните директори Б.Г. и Ж.С. да заплати на
адв.Н. Н., сумата от 1218, 75 лв. (хиляда двеста и осемнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото при условията на
чл.38 ЗАдв. процесуално представителство на ищцата по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., ул. Р, да заплати на "Д" ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Г.М.Д. №,
представлявано от изпълнителните директори Б.Г. и Ж.С. сумата в размер на 1200 лв.
(хиляда и двеста лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК "Д" ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. Г.М.Д. №, представлявано от изпълнителните директори Б.Г. и Ж.С. да заплати по
сметка на ОС-Благоевград сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) държавна такса
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13