№ 3824
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100509861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Д. В.
Л. срещу решение № 19005 от 20.11.2023 г., постановено по гр. дело № 45041/2022 г. по
описа на СРС, 49 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. Л., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 2 332,86 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-
1“, бл. ****, с аб. № 98861, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното плащане; 310,30
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г., както и 53,79 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 46715/2021 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021
г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в частта, с която
първоинстанционният съд приема, че процесният имот не е придобит при условията на
1
съпружеска имуществена общност, а представлява лично имущество на въззивника. Твърди
се, че към момента на замяната – 29.12.1997 г. същият е бил в брак със С.П.Л., позовавайки
се на удостоверение за сключен граждански брак № 011025/15.10.1989 г., което представя. С
тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част,
като се ангажира и отговорността на солидарно задълженото лице – С.П.Л. (съпруга).
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита, че първоинстанционният съд е
съобразил константната съдебна практика, формирайки крайните си правни изводи. Предвид
изложеното моли въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение да се потвърди. Претендира и разноски.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно по следните съображения.
Най-общо заявените с въззивната жалба оспорвания срещу правилността на
първоинстанционното решение не са свързани с това налице ли е основание за ангажиране
на отговорността на ответника Д. Л., а дали това е така и по отношение на неговата съпруга
С. Л.а, за която се твърди, че следва да отговаря заедно с него при условията на солидарност,
доколкото към момента на придобиване на собствеността върху процесния имот, находящ се
в гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. ****, с аб. № 98861 – 29.12.1997 г., двамата са били в
брак помежду си. В случая, настоящият съдебен състав приема, че в конкретната хипотеза
така наведените възражения са неотносими, тъй като С. Л.а, за която се твърди да е в брак с
въззивника, не е посочена като ответник по делото, поради което нито
първоинстанционният, нито въззивният съд дължи изследване на въпроса налице ли е
основание да отговаря тя по предявените искове и ако да – при условията на солидарност
или разделност. Търсената съдебна защита се предопределя от изложените с исковата молба
фактически твърдения и заявения с нея петитум, като в настоящата хипотеза ищецът е
насочил исковата си претенция единствено срещу ответника Д. Л., твърдейки, че в
качеството си на собственик на процесното жилище, именно той следва да отговаря за
процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
2
касаещи същия. В случая, въз основа на представения договор за замяна, обективиран в
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 57, том LLLXLVII, нот. дело № 8638 от
29.12.1997 г. се установява, че той е придобил собствеността върху процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. ****, с аб. № 98861, без да са
ангажирани своевременно доказателства, че към момента на осъществяване на
придобивната сделка той е бил в брак с посоченото лице. Ето защо, при липсата на данни по
делото за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху него, следва да се приеме, че ответникът Л. е бил негов собственик
включително и в рамките на исковия период. Ето защо, с оглед действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, обуславяща качеството потребител на топлинна енергия
от притежанието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, именно
за ответника Л. е възникнало и задължението за заплащане на процесните вземания за цена
на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи исковия период.
Действително, в случай, че се приеме, че към момента на осъществяване на придобивната
сделка от 29.12.1997 г., той е бил в брак със С. Л.а, респ., че имотът, предмет на същата, е
придобит от него при условията на съпружеска имуществена общност, както се поддържа от
него, при липсата на данни по делото за последващо прекратяване на брачната връзка
помежду им, те биха били солидарно отговорни за задълженията във връзка с ползването му
– арг. чл. 32 СК. В същото време обаче, доколкото С. Л.а не е посочена като насрещна страна
по исковата претенция, няма основание за солидарното й осъждане наред с ответника Л.,
както се претендира от него в хода на процеса. Нещо повече, в хипотезата на солидарно
задължени лица, няма пречка кредиторът да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците, в който случай всеки един от тях отговаря за целият дълг – арг.
чл. 122, ал. 1 ЗЗД. В случая, очевидно е, че „Топлофикация София“ ЕАД претендира
ангажиране на отговорността единствено на ответника Д. Л., като дори да се възприеме
защитната му теза, че е солидарно задължен за процесните вземания заедно със съпругата
си, той отново ще отговаря за целия размер на дълга, до каквито крайни изводи е достигнал
и първоинстанционният съд.
На следващо място, във въззивната жалба не са наведени конкретни доводи във връзка
извода на първоинстанционния съд за доставяне на твърдяното количество топлинна
енергия до процесния имот, равняващо се на посочената стойност, както и в частта относно
режима на забавата, поради което настоящият съдебен състав не следва да излага собствени
мотиви по този въпрос.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19005 от 20.11.2023 г., постановено по гр. дело №
45041/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, с която е признато за установено по
предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. Л., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 2
332,86 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„Младост-1“, бл. ****, с аб. № 98861, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното плащане; 310,30
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г., както и 53,79 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 46715/2021 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021
г.
ОСЪЖДА Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. **** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4