Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11 .07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на осми декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15705 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №
168255 от 17.07.2019 г. СРС, 168 с-в, по гр.д.№ 72840/2018 г. е признал за
установено, че К.И.И. и В.И.К. дължат на „Т.С.” ЕАД всеки от тях сума в размер
на по 415,61 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода м.05.2015 г.-м.02.2016 г. в имот с абонатен № 058462, находящ се в
гр.София, жк „********вх***** ап** сума в размер на по 74,23 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2016 г. до 18.06.2018 г.; сума в размер на по 9,00
лв.-цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г.
до м.02.2016 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-02.07.2018 г. до окончателното плащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение от 12.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 43423/18 г. на
СРС, 168 с-в, като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.09.2016 г.-18.06.2018 г. за сумата от 5,03 лв., като неоснователен.Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-„Т.С.“ ЕАД-„Б.“
ООД.
Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби
от ответниците- К.И.И. и В.И.К. в частта, с която са уважени исковете срещу тях
с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно и незаконосъобразно.Твърдят,
че още с отговора на исковата молба и в съдебно заседание са представили копие
от нотариален акт за учредяване на право на ползване и прехвърляне на недвижим
имот № 44, н.д.№ 232/2006 г., от който е видно, че са закупили имот с учредено
пожизнено вещно право на ползване в полза на трето лице-Иван Костадинов И.,
който е ползвал имота до смъртта си на 06.02.2016 г. и е имал качеството на
потребител на топлинна енергия в имота през процесния период, и че те са се
отказали от наследството му.Поради изложените съображения липсва облигационно
правоотношение между ищеца и въззивниците.Молят съда да отмени решението и да
отхвърли исковете срещу тях.
Ответникът по
въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД моли съда да отхвърли жалбите, без да излага
конкретни доводи.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 02.07.2018 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.И.И. и В.И.К.
за сумата 831,23 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г.-м.02.2016 г.; 148,47 лв.-обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 15.09.2016 г. до 18.06.2018 г.; 18,00 лв.-главница,
представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.02.2016
г. и 5,03 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2016
г.-18.06.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението при условията на разделна отговорност-по ½ за всеки ответник
от посочените суми.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед по ч.гр.д.№ 43423/2018 г. на СРС, 168 с-в и на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответниците
са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на & 1, т.2а на
ДР на ЗЕ за следния топлоснабден имот- апартамент № 20 в гр.София, жк „*********,
абонатен № 058462.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците
не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32, ал. от ОУ от 2008 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно
ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г.
/чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че от 12.03.2014 г.
ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми в присъствието на нотариус, за което са съставени констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължимите суми за топлинна енергия чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, като достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“
ЕАД.Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия с „Б.Б.” ООД.Твърди, че за предоставяната услуга за
дялово разпределение клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия
към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334 от 2007 г.
за топлоснабдяването.На основание чл.36 от ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** купувачите заплащат сума за услугата дялово
разпределение на ищцовото дружество.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците че му дължат при условията на
разделна отговорност по ½ от сумата 831,23 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.02.2016 г.;
148,47 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва от 15.09.2016 г.
до 18.06.2018 г.; 18,00 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.05.2015 г.-м.02.2016 г. и 5,03 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г.-18.06.2018 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-04.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със заявление вх.№ 3053001/02.07.2018 г. ищецът- „Топлофикация-София”
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.И.И. и В.И.К.
за процесните суми при условията на
разделна отговорност-по 1/2.На 12.07.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението
суми.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността
за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 15.10.2018 г.Исковата
молба е подадена на 15.11.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 31.08.2002 г. ОС на етажните собственици на бл.*********,
жк „******“, гр.София е взело решение да се сключи договор за индинидуално
разпределение на топлинната енергия по апартаменти с „Б.Б.“ ООД.
На 04.09.2002 г. е подписан договор № 1787 между ЕС с
адрес: гр.София, жк „******“, бл.********* и „Б.Б.“ ООД за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“.
Видно от нотариален акт № 126 от 01.03.2016 г. по н.д.№ 71/2016
г. В.И.К. и К.И.И. са продали на А.Д.А.апартамент № 20, находящ се в гр.София,
жк „*********.С протокол от 01.03.2016 г. В.К. и К.И. са предали на А.А.данни
от топломерите на процесния апартамент, като са разделили изравнителната сметка
за периода м.05.2015 г.-29.02.2016 г. от 01.03.2016 г. до края на отоплителния
сезон.
Представени са декларации и съдебни удостоверения за
отказ от наследството на Иван Костадинов И. от В.И.К. и К.И.И., починал на
06.02.2016 г., вписани в специалната книга на СРС под № 195/22.02.2016 г. и №
196/22.02.2016 г.
Представени са и констативни протоколи на основание
чл.593 ГПК за периода 2014 г.-2016 г. с произволно избрани на случаен принцип
абонатни номера на интернет страницата на ищцовото дружество с данни за фактури
за изразходена топлинна енергия за съответния месец, сред които не фигурира
процесният абонатен номер.
С протокол от 01.03.2016 г. В.И.К. и К.И.И. са предали на
А.Д.А.данните на топломерите на апартамент, находящ се в жк „********вх.Б,
ет.3, ап.20.
От заключението на техническата експертиза на в.л. А.Ж.е
установено, че процесният имот е бил топлоснабден през исковия период.В
жилището е имало три броя отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
броя топлинни разпределители и три броя термостатни вентили, както и един брой
щранг-лира в банята /на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия се определя по
изчислителен път/ и един водомер за отчитане на БГВ.От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за сметка на ищеца.За
периода м.05.2015 г.-м.02.2016 г. топлинната енергия за отопление на имот е
определяна по реален отчет на показанията на три броя ИРРО, както и от 1 брой
щранг-лира съгласно действащата нормативна уредба.Разходът за БГВ е определен
на основата на реален отчет на един брой технически изправен и сертифициран
водомер за топла вода.За процесния период начислената сума за топлинна енергия
възлиза на 680,07 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки сумата за
реално потребление възлиза на 831,26 лв.В сумата не са включени лихви и стари
задължения.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Ю.Н.е установено, че няма данни за извършени плащания на суми за
топлинна енергия за процесния период.Сумата за дялово разпределение възлиза на 18,00
лв.Размерът на мораторната лихва върху дължимите суми от датата на изпадане на
ответника в забава до 27.08.2018 г. е 148,47 лв. върху главницата за топлинна
енергия и 5,03 лв. върху главницата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
В частта, с която
исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът счита, че е
налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение.
Първоинстанционният
съд е приел, че към 01.03.2016 г. ответниците са били собственици на процесния
имот и са в облигационно правоотношение с ответника за продажба на топлинна
енергия независимо от вписаните откази от наследство, тъй като не се установява
имотът да е част от наследството на И.К.И..В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че ответниците са се разпоредили със съсобствения си имот след
вписване на отказите от наследство.По отношение размера на дължимата сума за
топлинна енергия съдът е кредитирал техническата експертиза и е уважил исковете
за главница за топлинна енергия за отопление и за дялово разпределение, като е
уважил и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за отопление с мотиви, че по делото са представени
доказателства за публикуване на интернет страницата на продавача на общите
фактури.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение на наличието на качество на ответниците на потребители на топлинна
енергия за процесния период, както и по отношение на размера на присъдените
суми за главници за топлинна енергия за отопление и за дялово разпределение и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно
чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а
от ДР на ЗЕ „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От съвкупната преценка на представените по делото писмени
доказателства-нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот от
ответниците след исковия период, както и приемо-предавателен протокол от
01.03.2016 г. за предаване на данни от топломерите от ответниците на новия
собственик на имота може да се направи извод, че същите са били собственици на
имота.Във въззивните жалби също се съдържат признания на ответниците, че са
закупили имота през 2006 г.Недоказани са твърденията им за наличие на учредено
вещно право на ползване върху имота в полза на Иван Костадинов И.
/представеният с въззивните жалби нотариален акт не е приет като доказателство
поради настъпила преклузия/, не е установено имотът да е бил част от
наследството на посочения наследодател на въззивниците, поради което
представените откази от наследство не променят извода, че ответниците са имали
качеството на потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.Липсват
данни ответниците да са възразили срещу Общите условия в предвидения в закона
срок.От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-и на дължимите суми за дялово
разпределение.Поради изложеното неоснователни са възраженията на въззивниците,
че не са били в облигационно правоотношение с ищеца.
Други конкретни оплаквания не са направени с въззивните
жалби на ответниците, вкл. и по отношение на присъдената мораторна лихва, а
съгласно чл.269, ал.1, изр. второ ГПК настоящата инстанция е обвързана от
изложеното в тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивниците
не следва да се присъждат.
Разноски не се дължат и на въззиваемата страна, която не
е подала отговор на въззивната жалба, нито е изпратила процесуален представител
в съдебно заседание, а е подала само бланкетна молба, с която е оспорила
въззивната жалба и е поискала присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168255 от 17.07.2019 г. на СРС, 168 с-в, по гр.д.№
72840/2018 г. в
обжалваната част.
Решението
е постановено при участието на „Б.” ООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.