Решение по дело №17194/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18325
Дата: 11 октомври 2024 г.
Съдия: Даниела Евтимова Павлова Радева
Дело: 20241110117194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18325
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110117194 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния Н. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. И. Т., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу С. Г. Г., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 160,00 лв. на 320,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /27.03.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на влязло в сила протоколно решение № 157699/02.07.2019 г., постановено по гр.д. №
3065/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 83-ти състав, влязло в сила на 02.07.2019
г., да му заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от 01.08.2018 г. Сочат се
увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и израстването му. Сочат се нужди, включително и за
обучение, спорт и други, както и допълнително възникнали такИ.. В съдебно заседание
поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска за размер над 233,25 лв. месечно, поради липса на алиментни нужди на ищеца, които да
обосновават необходимост от издръжка в претендирания размер, както и липса на
възможности на ответника да заплаща издръжка в този размер. В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. /в този смисъл е и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото удостоверение
за раждане /л. 8 от делото/, че ищецът Н. С. Г., ЕГН **********, е малолетен към датата на
подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото, като негови
родители са Г. И. Т., ЕГН **********, и С. Г. Г., ЕГН **********. Следователно ответникът,
като баща на малолетния ищец по делото, е задължен да му дава издръжка.
Съгласно протоколно решение № 157699/02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3065/2019
г. по описа на Софийския районен съд, 83-ти състав, влязло в сила на 02.07.2019 г. /л. 9-11 от
делото/, ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 160,00
лв., считано от 01.08.2018 г. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали
шест години, като към датата на устните състезания същият е на 6 години. Съдът намира, че
израстването на ищеца в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи,
здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Отделно от това, установява се, че ищецът към 15.01.2024 г. посещава детско заведение,
спортни занимания, като се установяват и здравословни неразположения, установени при
ищеца в хода на производството.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
2
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото не се установява
наличие на други алиментни задължения на ответника. Същият в периода от м. 01.2024 г. до
м. 05.2024 г. е получил средномесечно брутно трудово възнаграждение от правоотношение с
„ЕВБО“ ЕООД в размер на 923,87 лв. /л. 52 от делото/. От справка от НАП на л. 96 от
делото, се установява, че в периода от м.01.2024 г. до м.06.2024 г. за ответника е деклариран
средномесечен осигурителен доход в размер на около 950 лв. Ответникът притежава в
собственост идеална част от един апартамент в гр. София /л. 55-59 от делото/. Майката на
ищеца притежава гола собственост върху един апартамент в гр. София /л. 78-79 от делото/
Видно от справка от НАП на л. 98 от делото, майката на ищцата в същия период има
деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 930 лв., като видно от
удостоверение на л. 13 от делото, полученият от нея средномесечен брутен доход в периода
от м.01.2023 г. до м.12.2023 г. възлиза на 659,85 лв.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, здравословното му състояние, установеният по делото размер на доходите на
неговите родители, намира, че искът се явява основателен до 280,00 лв. месечно, до който
същият следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 320,00
лв. месечно, следва да бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на ищеца
се следват такИ. с оглед уважената част от иска, а на ответника – с оглед отхвърлената част.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна разноски,
направата на които се установява в размер на 500,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
375,00 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответната страна разноски,
направата на които се установява в размер на 500,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
125,00 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 172,80 лв. - държавна такса върху увеличения размер на
3
присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. Г. Г., ЕГН **********, определена по силата на протоколно решение №
157699/02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3065/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, 83-ти състав, влязло в сила на 02.07.2019 г., в полза на Н. С. Г., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. Т., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. Г. Г., ЕГН **********, да
заплаща на Н. С. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка Г. И. Т., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 280,00 лв., считано от 27.03.2024 г. /датата на подаване на
исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 280,00 лв. до пълния
предявен такъв от 320,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Н. С.
Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. Т., ЕГН
**********, сума в размер на 375,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Г. И. Т., ЕГН **********, да заплати на С. Г. Г., ЕГН
**********, сума в размер на 125,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 172,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4