Решение по дело №2972/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, вр. чл. 172 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Образувано по жалба на И.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: ***3, депозирана чрез адвокат Б., против принудителна административна мярка /ПАМ/ "Преместване на ППС /пътно превозно средство/, без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", наложена на 22.11.2023г. от младши инспектор И. Д.М.в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив - преместване на лек автомобил, марка БМВ, с рег. №***.

Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната принудителна административна мярка.

Претендира се отмяната на наложената принудителна административна мярка и разноските по делото на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата – младши инспектор И. Д.М.сектор „Общинска полиция“ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив не изразява становище по жалбата, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима и е подадена от имаща право и интерес от обжалването страна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е приложена спрямо жалбоподателя принудителна админстративна мярка, а именно преместване на пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението - чл.171, т.5, б."б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В случая няма спор, че по отношение на въпросното МПС е предприета процедура по преместването му. Тази процедура е законово регламентирана в ЗДвП - чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б."б", а също така е уредена в рамките на Община Пловдив с решения на органа на местното самоуправление - Общинският съвет и с подзаконовите нормативни актове: Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране" към Община Пловдив и Наредба на ОбС Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.

Съдът намира, че процесната ПАМ е наложена при наличието на предвидените в закона /чл. чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП/ материалноправни предпоставки за това, че репатрираният автомобил е бил паркиран неправилно на пл. „Гроздов пазар“ пред № 1, в гр. Пловдив, в зоната на действие на забранителен пътен знак В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-18.1.

Тези обстоятелства се установиха от приетите по делото доказателства: Докладна записка от 22.11.2023г. на младши инспектор И. Д.М.в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, в която е посочено правното основание за репатриране на МПС както и пътната обстановка. Приложен е и снимков материал, от който се вижда, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран действително в зоната на действие на пътен знак В-27, срещу посоката на движение. Ясно се виждат рег. номер на автомобила. Представена е и схема на пътните знаци, от която се установява и разположението на знаците на пл. „Гроздов пазар

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, опровергаващи твърденията на полицейския орган.

Съгласно нормата на чл.171, т.5, б. „б“ ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага, когато превозното средство е: паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането и по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие.

Следа да се посочи, че законът не определя изрично административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

От приетите по делото: Заповед № 23ОА-3148 от 08.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив, с която е отменена Заповед № 23ОА-851 от 10.04.2023г.,се установяват определените служителите от сектор „ОП“-Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС. В тази заповед изрично е посочен старши полицай И. М., постановил процесната ПАМ. Приети са още Заповед № 8121з-1255/27.10.2016г. на Министъра на МВР, Специфична длъжностна характеристика за длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“-Пловдив, Заповед за назначаване на длъжност държавен служител в МВР с изх. № З-549/26.01.2011г., от която се установи, че И. М. е назначен на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охрана на обществения ред-Община Пловдив към отдел „Охранителна полиция“. Встъпил е в длъжност на 01.02.2011г. видно от Акт за встъпване в длъжност. От Ежедневна ведомост /л. 25 по делото/ се установи, че на процесната дата е бил дежурен по разстановка. От изброените писмени документи се установи, че процесната принудителна административна мярка е разпоредена от компетентен орган, попадащ в кръга на субектите по чл.168, ал.1 от ЗДвП, а именно от служител на Общинска полиция-Пловдив, който е действал в кръга на своите правомощия.

С оглед на гореизложеното Съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, а проведеното оспорване е недоказано.

Не са заявени своевременно искания за разноски от ответника, ето защо Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.М. с ЕГН **********, против ПАМ "Преместване на ППС без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", наложена на 22.11.2023г. от младши инспектор И. Д.М.в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: