№ 2415
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение №от 07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 54400/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 87 състав, е признато за установено, на основание
чл.422 ГПК вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че
П. П. АНГ. дължи на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, сумата от 1 000 лв. – главница по
договор за паричен заем№ 2518841 от 21.03.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД,
В. по който за прехвърлени на ищеца с договор за цесия, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.07.2017 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 111,32 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2016 г. –
28.09.2018 г., както и сумата от 107, 62 лв. – лихва за забава за периода
31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 51340/2017 г. по описа на
СРС, 87 състав. Отхвърлен е искът с правно основание чл.422 ГПК вр. с
чл.99, ал.1 вр. с чл.92 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД – за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 669, 33 лв. – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
както и сумата от 45 лв. – разходи за С. на просрочени В., за които е издадена
горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 55, 91 лв. – разноски в
заповедното производство, както и 497, 26 лв. – разноски в исковото
производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата П. П. АНГ.,
1
чрез адв. С.С., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК да осъществява
процесуално представителство на страната. Излага съображения, че
решението в обжалваната част недопустимо и неправилно. Поддържа, че
ищецът не е надлежно процесуално легитимиран да води делото, тъй като не е
страна по договора за паричен заем, а правата по договора не са били
надлежно прехвърлени, тъй като ответницата не е надлежно уведомена за
това. Представеното пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми
длъжниците е с дата, която предхожда сключването на договора за заем.
Същото не съдържа упълномощаване за уведомяване по бъдещи В.. След като
уведомлението не е получено от ответницата, цесията няма действие спрямо
нея. Счита, че формираната съдебна практика, че уведомяването за
извършената цесия може да се извърши с исковата молба, не може да намери
приложение в разглеждания случай, тъй като ответницата се представлява от
особен представител. Това от своя страна обуславя недопустимост на
постановеното съдебно решение. В условията на евентуалност поддържа, че
решението е неправилно, тъй като по делото не е доказано валидно сключен
договор за заем, както и неоснователни и недоказани по основание и размер
са претендираните от ищеца суми. Поддържа, че уговорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, както и че
претендираните В. са погасени по давност. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца - „А. ЗА С. НА В.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Уведомлението
на длъжника не е елемент от договора за цесия, поради което длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване едновременно с това, че вече е
изпълнил задължението си към предишния кредитор. Такова възражение
обаче не е заявено по делото. Поддържа, че е допустимо уведомлението да се
връчи с исковата молба чрез особения представител на длъжника., в каквато
насока е формираната съдебна практика. Твърди, че Приложение № 1 от
01.10.2016 г. към рамков договор от 16.11.2010 г. съставлява юридическият
факт, който окончателно е определил предметът на договора за цесия. Излага
съображения, че уговорената възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е
в рамките на установения в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК законоустановен
императивен лимит на възнаграждението на кредитора. В случая ГПР е в
предвидения от законодателя максимален праг. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.03.2016 г.
между „И.А.М.“ АД – заемодател и П. П. АНГ. – заемател, е сключен договор
за паричен заем № 2518841. По силата на договора заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя сумата от 1 000 лв. Общият размер на
сумата, която заемателят следва да върне възлиза на 1 111, 32 лв., при
2
договорна лихва от 111, 32 лв. Срокът за връщане на заетата сума е
28.09.2016 г., на 27 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 41, 16
лв., като първата е с падеж 30.03.2016 г. В договора е предвидено, че в случай,
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 30 календарни
дни, дължи на заемодателя заплащането на такси за разходи – изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др., за С. на просрочени В. в размер на 9 лв.
Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 – дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за С.то на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не
може да надхвърлят 45 лв. По силата на чл.4, ал.1 от договора заемателят се е
задължил в 3 – дневен срок от подписване от договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да
няма неплатени осигуровки последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401
„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение а заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Тъй като заемателят не е предоставил на
заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл.4, ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 669, 33 лв., която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 24, 79
лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно оспеделен размер в
договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така
погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в общ размер на
65, 95 лв. На основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода 31.03.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 107, 62 лв., изчислена върху всяка
отделна падежирала и неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към дружеството. На 01.10.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор а продажба и прехвърляне на В. (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджъмнт“ АД, произтичащо от процесния договор за
паричен заем, е прехвърлено на ищеца, включително с изтеклите лихви.
Твърди, че длъжникът е уведомен на основание чл.93, ал.3 ЗЗД за продажбата
на В. с уведомително писмо от страна на първоначалния кредитор, чрез
ищеца, въз основа на изрично пълномощно. Към исковата молба е приложено
уведомление за връчването му на ответницата. В полза на ищеца е
3
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на длъжника съществуването на В., за които е постановена
заповед за изпълнение – 1 000 лв. – главница, 11, 32 лв. – договорна лихва за
периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016 г., 45 лв. – такса разходи за С. на
просрочени В., 669, 33 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение да периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016, 107, 62 лв. – лихва за забава
за периода 31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е
надлежно процесуално легитимиран да предяви иска, предмет на делото, тъй
като правата по договора за заем не са били валидно прехвърлени, както и
длъжникът не е бил надлежно уведомен. Такова уведомяване не може да се
извърши чрез особения представител на длъжника. Оспорва сключването на
договор за заем. Счита, че уговорената неустойка е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави. Уговорената такса в размер на 45 лв.
противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК. Излага съображения, че уговорената
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 27.07.2017 г. „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД е депозирал пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. П.
АНГ. за сумата от 1 000 лв. – главница, 111, 32 лв. – договорна лихва за
периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016, 45 лв. – такса разходи, 669, 33 лв. –
неустойка за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016 г., сумата от 107, 62 лв. –
мораторна лихва за периода 31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които
произтича вземането“, са заявени същите обстоятелства, като посочените в
обстоятелствената част на исковата молба.
С разпореждане от 29.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. №
51340/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение относно, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 88, 67 лв., от които: 38, 67 лв.
– държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на В. си по исков ред.
По силата на договор за паричен заем № 2518841, сключен на
21.03.2016 г., между „И.А.М.“ ООД – заемодател и П. П. АНГ. – заемател,
заемателят предоставя в собственост на заемателя сумата от 1 000 лв., срещу
насрещното му задължение да върне заетата сума за срок от 27 седмици на 27
погасителни вноски, всяка от които от 41, 16 лв. В договора са посочени
датите на плащане, считано от 30.03.2016 г. до 28.09.2016 г. Страните са
уговорили фиксиран лихвен процент от 40 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 47, 93 %. Общият размер на всички плащания е 1 111, 32
4
лв. В чл.3 от договора е посочено, че с подписването на този договор
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заетата
сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получената сума. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че заемателят се е
задължил в 3 – дневен срок, считано от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да няма
неплатени осигуровки последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение а заемателя по договора, която да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Във
втората алинея на чл.4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в уговорения срок, заемателят
дължи неустойка на заемодателя в размер на 669, 33 лв. Неустойката се
заплаща от заемателя заедно с вяска погасителна вноска, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 24, 79 лв.
На 16.11.2010 г. е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на В. (цесия), по силата на който „И.А.М.“ АД – продавач, се е
задължил да прехвърля на „А. за С. на В.“ ООД – купувач, станали ликвидни
и изискуеми в пълен размер В., произтичащи от договори за заем, сключени
от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които В. ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, което ще бъде
неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.
Страните са се съгласили, че Приложение № 1 ще бъде съставяно във вид на
електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните са изразили
воля за прехвърлят нови В. при спазване условията на договора на месечна
база. Следващите В. се индивидуализират от страната в ново Приложение №
1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване, съобразно уговорените правила, то става неразделна част от
договора. За целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 ще
има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо
го съответно. Формата и съдържанието на електронното изявление,
формиращо електронния документ, се съгласува между страните и е посочена
във вида на бланка на Приложение № 1 към рамковия договор.
Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД от „И.А.М.“ – продавач по рамковия договор, с което потвърждава
извършената цесия на всички В., цедирани от дружеството на „А. за С. на В.“
ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на В. (цесия) от 16.11.2010
г.
С пълномощно то 09.09.2015 г. „И.А.М.“ АД е упълномощило „А. за
С. на В.“ АД да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели,
солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица), по всички
5
В. на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е цедирало (прехвърлило), съгласно рамков договор за
продажба и прехвърляне на В. (цесия), сключен на 16.11.2010 г.
По делото е представен препис – извлечение от Приложение № Д-16-
001851/01.10.2016 към Д-10-00010-1, в което са описани В. на цедента
„И.А.М.“ АД към ответника, произтичащи от процесния договор за паричен
заем 2518841 от 21.03.2016 г.
Ищецът е изпратил уведомление до ответника като пълномощник на
кредитора „И.А.М.“ АД, което съгласно представеното известие за доставяне
е върнато поради преместен адрес.
По искане на ответника писмените доказателства с представени в
оригинал и нотариално заверени преписи.
От заключението на вещото лице И.Д. по изслушаната пред СРС
съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на
начислените В. по договор за паричевн заем № 2518841 от 21.03.2016 г.,
сключен между „И.А.М.“ АД и П. П. АНГ. възлизат на: 1 000 лв. – главница;
111, 32 лв. – договорна лихва за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016 г., 45 лв. –
такса за разходи за С. на просрочени В. и 669, 33 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016
г. Лихвата за забава възлиза на 108, 02 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между
„И.А.М.“ АД и ответницата е сключен договор за паричен заем №
2518841/21.03.2016 г., по силата на който заемателят е предоставил на
заемателя сумата от 1 000 лв., срещу насрещното му задължение да върне
заетата сума за срок от 27 седмици, на 27 седмични вноски, всяка от които от
41, 16 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР от 47, 92 %.
Предаването на заетата сума е удостоверено в съдържанието на самия
договор – чл.3, поради което е установено по делото сключването на договор
за заем.
Жалбоподателят релевира доводи, че ищецът не е надлежно
материално-правно легитимиран по иска, предмет на делото.
6
По силата на сключения на рамков договор за продажба и
прехвърляне на В. (цесия) от 16.11.2010 г., както и Приложение № 1 към него
от 01.10.2016 г. „И.А.М.“ АД е прехвърлил на ищеца В., сред които тези,
произтичащи от сключения на 21.03.2016 г. договор за паричен заем.
Жалбоподателят поддържа, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия чрез приложеното към исковата молба уведомление.
Нормата на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предвижда, че предишният
кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, от
който момент цесията има действия спрямо длъжника и третите лица.
Необходимостта от уведомяване на длъжника имено от предишния кредитор
произтича от това, че прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и предишния кредитор и следва да се
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
му кредитор с нов. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото
в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал 3 и ал.4 ЗЗД, в какъвто
смисъл е и задължителната съдебна практика - решение № 137 от 02.06.2015 г.
по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III ГО.
В разглеждания случай е налице такова упълномощително
волеизявление от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжниците от
негово име, обективирано в представеното по делото пълномощно.
Действително пълномощното е съставено на 09.09.2015 г., а
договорът за паричен заем е сключен на 21.03.2016 г. Това обстоятелство
обаче не ограничава действието на упълномощителното волеизявление
спрямо спорното правоотношение. Това е така, защото пълномощното не е
ограничено със срок, като се отнася за всички В., прехвърлени по силата на
горепосочения рамков договор, какъвто е и договорът за паричен заем,
сключен на 21.03.2016 г., като предметът на цесия е уточнен с Приложение №
1 от 01.10.2016 г.
Жалбоподателят поддържа, че материално - правни волеизявления
могат надлежно да се отправят чрез назначен по делото особен представител
на ответника.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г., на ВКС, ТК, І ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката - ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Посочено е също така, че последователно в практиката на ВКС: решение №
148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, ГК, II ГО и др. се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална
7
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.
50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Тези разяснения следва да намерят съответно приложение и в
случаите, когато волеизявлението е за уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока се
явяват неоснователни. Следва да се отбележи също така, че липсва пречка
уведомяването на длъжника да се извърши в хода на съдебния процес.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право. Предвид изложеното и на основание чл.235,
ал.3 ГПК този факт следва да се вземе предвид при постановяване на
съдебното решение – решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответницата е
надлежно уведомена за извършената цесия по силата на рамков договор за
прехвърляне на В. (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД –
цедент и „А. за С. на В.“ ООД – цесионер във връзка с приложение № 1 от
01.10.2016 г.
За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че
уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД води до стабилизиране правата в лицето на
цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може
да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за
цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (определение № 987
от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
Жалбоподателят поддържа, че уговорената възнаградителна лихва е
нищожна, тъй като чрез нея се заобикалят изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК вр.
с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. В посочената норма е регламентирано, че лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
В договора за потребителски кредит е посочен фиксиран размер на
годишната договорна лихва – 40 %, посочен е общият размер на
задължението, определен към крайния срок на издължаването – 1 111, 32 лв.
Ето защо за жалбоподателя е налице яснота относно финансовата тежест,
която поема чрез сключването на оспорения договор за потребителски кредит,
като е обезпечена възможността му да извърши обоснована преценка относно
общ размер на задължението, което произтича от договора за потребителски
кредит. Следва да се отбележи също така, че преценката относно валидността
на уговорената възнаградителна лихва в размер от 40 % годишно е обвързана
с краткия срок на договора, в рамките на който заетата сума следва да бъде
върната. Също така се касае за предоставен необезпечен кредит. Уговореният
лихвен процент, който единствено в случая формира годишния процент на
8
разходите, е в рамките на пределите, установени в чл.19, ал.4 ЗПК – до пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (50 %). Същият е обвързан и от разходите, които финансовата
институция прави, с риска, който носи, както и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. С оглед на това възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Жалбоподателят релевира доводи, че В. на ищеца са погасени по
давност.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата своевременно е релевирава възражение за изтекла
погасителна давност, поради което същото е част от спорния предмет.
Претендираните спрямо ответницата В. произтичат от договор за
паричен заем, сключен на 21.03.2016 г. с краен срок за погасяването му –
28.09.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
е депозирано на 27.07.2017 г. На основание чл.422, ал.1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към посочения момент не
е изтекъл установеният в нормата чл.110 ЗЗД 5 – годишен давностен срок,
приложим по отношение на главницата, както и 3 – годишният давностен
срок, регламентиран в чл.111, б.“в“ ЗЗД, приложим по отношение на
претендираните лихви. Ето защо възражението на жалбоподателката, че В. на
ищеца са покрити от изтекла погасителна давност, се явява неоснователно.
Предвид обстоятелството, че ответницата не е доказала по делото
изпълнение на поетите договорни задължения и доколкото задълженията й
възлизат съответно на 1 000 лв. – главница, 111, 32 лв. – договорна лихва за
периода 30.03.2016 г. – 28.09.2016 г. и 108, 02 лв. – мораторна лихва за
периода 31.03.2016 г. – 27.07.2017 г., съгласно експертното заключение по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, посочените искови претенции
са изцяло основателни. С оглед установения принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес – чл.6, ал.2 ГПК, искът относно лихвата за
забава е уважен в претендирания от ищеца размер от 107, 62 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските по производството:
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Предвид изхода на спора и доколкото ответникът по жалбата е
защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК,
на същия следва да се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство без явяване в открито
съдебно заседание за настоящата съдебна инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20133125 от 07.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 54400/2018 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, В
9
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П. П. АНГ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „****, офис 4 – адв. С.А. С., да заплати на „А. ЗА С. НА В.“ АД,
ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „****, офис сграда ****, офис 4, сумата от
50 (петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10