РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 31.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 332 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на А.И.М.,
с ЕГН ********** *** и Б. Ш.Н. с ЕГН ********** *** срещу А.Н. С., с ЕГН********** и Ш.С.Ш. с ЕГН
********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.Провадия, ул. ***,
представляващ дворно място с площ от 246 кв.м., съставляващо УПИ XII-62 в кв.13 по плана на града, ведно
с изградената в това дворно място жилищна сграда с площ от 45 кв.м., при
граници: улица, и поземлени имоти I-161, II-65 и XI-63 и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посочения имот на
ищците.
В исковата молба се твърди, че ищците придобили
собствеността върху процесния имот в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №36, том IV, рег.№3026, дело №448 от 2001г. на
нотариус Илко Кънев, рег.№ 225 на нотариалната камара, по силата на който ищеца
А.М. закупили жилищната сграда, а дворното място закупил от Община Провадия с
договор за покупко-продажба от 12.11.2009г. по реда на чл.35, ал.1, т.2 от
Закона за общинската собственост. Ищците твърдят, че през зимата на 2010г. по
молба на ответниците им предоставили процесния имот за временно безвъзмездно ползване до
пролетта на 2011г. Ответниците продължили да обитават
имота и след изтичане на уговорения срок, като въпреки многократните опити за доброволно
уреждане на спора, те владеели имота без правно основание и към момента на
предявяване на настоящия иск. В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците,
чрез пълномощника им адв. Д.К., с който оспорват
исковата молба като неоснователна. Ответниците
заявяват, че ищците не са собственици на процесния
имот и никога не са били във владение на същия. Твърдят, че са владели имота
явно и несъмнено в периода от 2001г. до 2015г., поради което придобили
собствеността върху същия по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Предявен е насрещен иск, обективиран
в отоговра на исковата молба. В него ответниците претендират придобиване на процесния
имот чрез давностно владение в периода 2001г.- 2017г.
Твърдят, че А. и С. са владели имота до смъртта на последния, а след това е
владяла имота със сина й – претендира придобива на имота чрез давностно владение владение и
присъединяване на владението на С.Ш. от сина му ответника Ш.Ш.
.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците
по насрещния иск. Излагат твърдение, че насрещния иск не съдържал реквизитите по ГПК. Същият съдържал становище
за недопустимост и оспорване основателността на предявената от ищците претенция
по чл. 108 от ЗС. Излагат, че в отговора е направено оспорване на изложеното в
исковата молба под формата на възражение в насрещен иск, то не съдържало онези
твърдения и обстоятелства, които да определят необходимите рамки на
правораздавателната дейност и индивидуализират предмета на делото чрез неговото
основание /Определение №328 от 17.06.2009г по гр.д. №1665/2008г 4ГО на ВКС/. В
случая не били спазени изискванията на чл. 127 от ГПК за редовност на
предявения иск, тъй като молбата не съдържала трите имена, ЕГН и адрес на
страните, не посочвала цената на иска и фактите от които правото произтичало.
Излагат, че иска не бил вписан. Излагат, че петитумът
на насрещния иск следвало да съдържа 1) начално установяване на владението -
субект, обект и начин; 2) действия, чрез които то се осъществява - съдържание и
адресат; 3) изтичане на законово определения период от време - кратка и дълга
давност, спиране и прекъсване на давността, присъединяване на владение, каквито
твърдения отсъствали. Липсата на описана конкретна фактическа обстановка
затруднявало правото на защита на насрещната страна и разрешаването на
гражданско-прания спор от съда, тъй като не ставало ясно как ответниците по делото са придобили процесния
имот по давност - на самостоятелно основание, в СИО за всеки от тях или чрез
присъединяване владението на наследодателя. Към 2001г, когато ответниците твърдят да са започнали да владеят имота, А.С.
била обвързана от граждански брак със С.Ш., с когото живели съвместно до
неговата смърт през 2005г. След тази дата за наследниците му възниквало
възможността да упражнят придобитото по наследство право да владеят вещта като
фактическо състояние или да го присъединят към това, което осъществяват.
Непосочването на тези факти правило насрещният иск нередовен, поради което
следвало да бъде оставен без разглеждане. Оспорват претенцията за придобит по
давност имот, който е предмет на спора. Не оспорват, че ответниците
след прехвърлянето на имота с договор за покупко-продажба са продължили да го
ползват, като основанието за това била постигнатата между страните по сделката
договорка за неговата поддръжка и охрана, която продължила до 2010г. След
натоварването с допълнителни разходи за имота от кражба на електричество и
вода, които следвало да заплатят, помолили ответниците
да го освободят. От този момент нататък били прекратени договорните им
отношения и същите ползвали недвижимостта без правно основание. Макар и да не
живеели в имота, не били преставали да проявяват собственическото си отношение
към него – били го декларирали своевременно, били заплащали ежегодно и без
закъснение дължимите се данъци, били правили поддържащи и освежаващи имота
ремонти, били осигурили неговата охрана и поддръжка, били притежавали ключ от
него и го посещавали по тяхна преценка без да искат нечие позволение за това,
били прекъснали електрозахранването и водоснабдяването му, след като били
установили, че ответниците не заплащали разходите по
консумираните от тях вода и електрическа енергия, чрез предприемане на активни
действия пред съответните учреждения. По тяхно искане
от 03.02.2009г било инициирано производството по закупуване на процесното дворно място съобразно привилигирования
състав на закона за общинската собственост, предоставящ възможност собственикът
на законно построена сграда да закупи от общината без търг или конкурс
поземления имот, върху който е изградена. Посочените действия явно
свидетелствали, че ищците реализирали правото си на собственост в пълен обем от
момента на придобиването му до завеждане на иска без изключения. Наличието на
договорно съглашение между страните за послужване, категорично изключвало
владение с намерение за своене, доколкото за срока на
действие на облигационното правоотношение ответниците
били държатели на вещта, предмет на договора. Самото наличие на споразумение
водило до извод, че продавачите по договора са имали съзнание и отношение към
вещта, че при настъпването на предпоставките, описани по-горе, те дължали
нейното връщане, като от друга страна, собственикът на вещта бил със знанието,
че вещта ще му бъде върната. Когато държането на един недвижим имот било поето
със задължението да се върне на насрещната страна по облигационното
правоотношение, началото на давностния срок на придобивната давност щял да започне да тече тогава, когато
държателят започне да осъществява владение върху вещта. Субективният елемент на
владението предполагал и довеждане до знанието на действителния собственик, че
вещта се владее като своя /Решение № 118 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1535/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков,
Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Бранислава Павлова./ Без да се установи, че се
упражнява фактическа власт с намерение за своене на
вещта, ползването й не можело да се определи като владение. Владението не било
обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнявало
съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на собственика да
си служи с вещта. Доколкото ищецът притежавал титул за собственост, не било
необходимо да ползва имота. За да загуби правото си на собственост било
необходимо лицето, което се било установило в имота да упражнява фактическа
власт спокойно и да демонстрирал, че владеел за себе си и щял да отблъсне всяко
действие на собственика да прекъсне владението. Предвид липсата на предприети
подобни действия от страна на ответниците по делото
за срок по-дълъг от десет години, считано от датата на установяване на
владението, считали предявеният иск за неоснователен, поради което следвало да
бъде отхвърлен. Молят за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалните си представители
молят за уважаване на иска и отхвърляне на насрещния иск, ответниците
чрез процесуалният им представител молят за отхвърляне на главния иск и за
уважаване на насрещния.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №36, т.IV, д.№448/2001г. по описа на нотариус
Илко Кънев с район на действие – съдебния район на РС – Провадия , ответницата А.Н. С. и нейният съпруг С.Ш. С.
са прехвърлили на ищеца А.И.М. правото на собственост върху жилищна сграда и
стопанска постройка находящи се в общинско дворно
място, с площ от 246.00 кв.м. ,
съставляващо УПИ XII-62 от кв. 13 по плана на гр.Провадия.
От акт № 1278 за общинска частна собственост от
10.08.2009 г., скица № 213 от 30.03.2009 г., Протокол № 30 от заседание на ОбС Провадия проведено на 30.09.2009 г., Заповед №
2002/28.10.2009 г., Договор за продажба по реда на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС от
12.11.2009 година се установява, че ищецът е закупил от Община Провадия дворното
място върху което са изградени жилищната сграда и стопанската постройка,
съставляващо УПИ XII-62 от кв. 13.
От копие на нот.акт
№ 93, том ХІІІ, дело № 2529/2009 г. се установява, че ищците са собственици
върху процесния имот.
От копие на
скица № 134/05.03.2015 г., Скица №
134/18.11.2016 г. изд. от Община Провадия,копие на удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/17.03.2015 г. се
установява, че границите на дворното място са следните: улица, и поземлени
имоти I-161, II-65 и XI-63. Данъчната оценка към 2015г. на процесната жилищна сграда е 1748,60 лева, на земята е 1692,50
лева.
От Удостоверение за семейно положение, деца, съпруга и
деца с изх. № ГР12-65/1/02.06.2016 г. изд. от Община Провадия; Удостоверение за
семейно положение, деца, съпруга и деца с изх. № ГР12-146/1/22.08.2016 г.;
Удостоверение за семейно положение, деца, съпруга и деца с изх. №
ГР12-145/1/22.08.2016 г.; Удостоверение за наследници с изх. №
ГР17-47/1/07.02.2017 г. се установява, че ищецът М. има съпруга Б.Н. и дете Т. М..
Ответницата С. е вдовица и има три деца, едно от които е Ш.Ш..
Ответникът Ш. има дъщеря. С.С. е починал на
29.11.2006г. и е оставил за свои наследници: съпруга А.С. и деца Ф. Х., А. Ш. и
Ш.Ш..
От Приходни
квитанции с №№ 747/02.03.2011 г.;
1435/02.03.2012 г.; **********/10.09.2013 г.; **********/31.07.2014 г.
на община Провадия Декларация с вх.№ к. 204, декларация с вх. № 820/11.12.2009
година, искане от А.И.М. от 03.02.2009 г., , Копие от фактура №
**********/12.11.2009 г. ведно с касов бон от 12.11.2009 г., Приходни квитанции
– 2 бр. от 12.11.2009 г. се установява, че ищецът М. е декларирал процесните имоти като свои, сградата през 2003г., а
дворното място през 2009г. и е заплащал данъчните задължения за процесния имот през периода 2011-2014г..
От фискални
бонове за заплащане на ел.енергия се установява, че са заплащани суми за
изразходвана електроенергия в процесния имот за
периода 09.12.2008г. – 15.01.2009г.,17.05.2009г. – 12.06.209г., 13.08.2009г. –
11.09.2009г.,12.09.2009г. – 06.10.2009г. за възстановяване на
електрозахранването в имота на 26.10.2009г..
От показанията
на св.Ч. и св.К. които съдът кредитира като еднопосочни и непроиворечащи
с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ответницата и
съпругът й са продали на ищецът М. жилищния имот. След сключването на сделката М.
е позволил на ответницата и съпругът й да останат да живеят в жилищния имот за
няколко месеца, докато си намерят жилище, в което да живеят. Ищецът М. имал
ключ от имота той отивал няколко пъти в него и подканвал няколко пъти съпругът
на ответницата да напуснат имота, но той го е молел да останат още малко. Преди
около 6-7 години след като ищецът М. заплатил голяма сума за изразходвана
електроенергия в жилищния имот по негово искане електрозахранването в имота, а
след това и водоснабдяването били прекъснати. След прекъсването на
електрозахранването ищецът няколко пъти ходил в имота и давал срок от 1 седмица
на ответниците да го напуснат, но те не го сторили. М.
искал да прави ремонт на покрива на гаража, поради което сина му оставил в
двора няколко рула изолация и бака грунд, но те изчезнали. Св.К. почиствал
дворното място по молба на М., който му отключвал вратата. Св.К. почиствал
дворното място веднъж годишно като започнал преди около 7-8 години и последно ходил преди 3-4 години. Ответниците никога не са гонили ищецът М. или изпратените
от него хора от имота, никога не са заявявали, че това е техния имот.
Видно от
показанията на св.М. и св.К., които съда кредитира като еднопосочни се установява,
че ответницата и съпругът й закупили къщата през 1980-1981г., като до момента
на приключване на устните състезания, а съпругът на ответницата до смъртта си
живеели в къщата. Ответниците правили ремонт на
къщата, като боядисвали и сменяли керемидите на покрива й. Ищецът М. не
позволявал да се включи електрозахранването в имота. Съпругът на ответницата
продал имота на М.. Св. М. и св.К. не знаят М. да е гонил от имота ответниците. Св.К. не е виждала някой да почиства имота. М.
искал 20 000 лева, за да продаде на отвениците
имота, след като св.М. го попитала какво става с къщата им. Съдът не кредитира
показанията на св.М., че М. нямал ключ от имота, тъй като това противоречи на
останалите събрани по делото гласни доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени
са следните искове:
Главен
осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване че щците са собственици на горепосочения недвижим имот в
резултат на покупко-продажби и за осъждане на ответниците
да предадат владението върху гореописания имот.
Насрещен
установителен иск по чл.79 вр.
с чл.82 ЗС, че ответниците са придобили собствеността
върху процесният имот въз основа на изтекла в тяхна
полза придобивна давност през периода от 2001г. до
2017г., през който период присъединяват владението на С.С.
от 2001г. до 2006г..
Относно иска по
чл.108 ЗС
Основателното
провеждане на предявения ревандикационен иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответниците върху спорния имот и
липса на правно основание за това.
От
събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№36, т.IV,
д.№448/2001г. по описа на нотариус Илко Кънев и Договор за продажба по реда на
чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС от 12.11.2009 година, Копие на нот.акт
№ 93, том ХІІІ, дело № 2529/2009 г., Удостоверение за семейно положение, деца, съпруга и
деца с изх. № ГР12-65/1/02.06.2016 г. изд. от Община Провадия се установи, че
ищецът М. е придобил чрез покупко-продажби по време на брака си с Н. процесните имоти и същите е станали на основание чл.21,
ал.1 от СК и чл.19, ал.1 от СК (отм.) тяхна съпружеска имуществена общност
собственост.
От събраните
по делото гласни доказателства безспорно се доказа, че ответниците
са тези, които владеят имота, като са продължили да живеят в него и след
продажбата му на ищеца М.. За основателността на ревандикационния
иск е необходимо фактическата власт върху веща да се упражнява без основание. От
събраните по делото гласни доказателства ищците успяха да докажат, че са
позволили на ответниците и на съпругът на ищцата да
останат в имота докато си намерят друго жилище т.е. страните са били обвързани
от устен договор за заем за послужване. През периода от 2001г. до около 2010г. М.
е позволявал на ответниците да останат да живеят в
имота въпреки, че ги е подканял да си тръгнат т.е. съдът намира, че по между им
все още е продължил да действа договора за заем за послужване. Но от около
2010г. М. изрично е поискал ответниците да напуснат
имота му, т.е. е прекратил договора за заем за послужване и оттогава ответниците упражняват фактическата власт върху веща без
основание.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения главен иск е основателен.
Относно
предявения иск по чл.79 вр. с чл.82 ЗС
съдът го намира за неоснователн поради следните
съображения:
За основателността на установителния иск за придобиване на имот по давност е
необходимо ищците по него да докажат, че упражняват фактическа власт върху
определена вещ с представата, че тази
вещ е тяхна. Владението следва да явно, спокойно, непрекъснато,
демонстрирано на останалите и да е продължило за период не по-малко от 10
години. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че след като ответниците по главния иск са продали имота на ищците те са
продължили да живеят в него, но не като владелци, а като негови държатели, като
през периода 2001г. – 2010г. те са останали в имота поради договорка между тях
и ищците за временното му ползване. След 2010г. ответниците
са продължили да живеят в имота без основание отново като негови държатели. Ответниците по главния иск не успяха да докажат, че от
момента на продажбата на имота си са променили намерението си спрямо веща, че
са я смятали за своя и са демонстрирали това свое намерение пред ищците като са
му го противопоставили. Доказа се обратното, ищците са имали ключ от имота и
постоянен достъп до него, М. е влизал в имота и е изпращал и хора да влизат от
негово име като е нямало противопоставяне от страна на ответниците.
Ответниците са възприемали ищците като собственици
имота, тъй като след спирането на електроенергията явно са водени разговори с М.
за възстановяването й, но той е отказал. Самото водене на разговор с М. за
закупуване от ответниците обратно на къщата им
говори, че те са нямали никакво намерение за своене
на вещта и през цялото време от продажбата й са считали, че тя е на ищците.
Обстоятелството, че ответниците са живеели в имота и
са правели ремонти в него не обосновава основателността на насрещния иск поради
липса на представата, че тази вещ е
тяхна. Поради това съда намира, че предявения насрещен иск е неоснователен.
Ищците
са поискали присъждане на разноски и такива им се дължат предвид уважаване на иска в цялост.
Сторените от ищците разноски са в Те са
в размер на 160 лева, от които 138.00 лева – държавна такса, 12 лева за
заверени преписи и 10.00 лева за издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Н. С.,
с ЕГН **********, и Ш.С.Ш.,
с ЕГН **********,***, че А.И.М., с
ЕГН **********,*** и Б. Ш.Н. с ЕГН **********
с адрес ***, са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО находящо се в
гр.Провадия,обл.Варна, на ул. ***, цялото с площ от 246.00 (двеста четиридесет и
шест) кв.м., при граници и съседи: улица, и поземлени
имоти I-61, II-65 и XI-63, съставляващо УПИ XII-62 (римско дванадесет , тире,
арабско шестдесет и две) в кв.13
(тринадесет) по плана на града, ВЕДНО с построената в това дворно място жилищна сграда с площ от
45.00 (четиридесет и пет) кв.м., като ОСЪЖДА А.Н. С.,
с ЕГН**********, и Ш.С.Ш.,
с ЕГН ********** да предадат на А.И.М.,
с ЕГН ********** и Б. Ш.Н. с ЕГН ********** владението върху гореописания имот, на основание чл.108 ЗС.
ОТВХЪРЛЯ
предявения от А.Н. С., с ЕГН**********, и Ш.С.Ш., с ЕГН **********,***, срещу А.И.М., с ЕГН **********,*** и Б. Ш.Н. с ЕГН ********** с адрес ***,
за приемане на установено, че А.Н. С., с ЕГН**********, и Ш.С.Ш., с ЕГН ********** са собственици
на: ДВОРНО МЯСТО находящо
се в гр.Провадия,обл.Варна, на ул. ***, цялото с площ от 246.00 (двеста четиридесет и
шест) кв.м., при граници и съседи: улица, и поземлени
имоти I-61, II-65 и XI-63, съставляващо УПИ XII-62 (римско дванадесет , тире,
арабско шестдесет и две) в кв.13
(тринадесет) , по плана на града, ВЕДНО с построената в това дворно място жилищна сграда с площ от
45.00 (четиридесет и пет) кв.м., в резултат на изтекла в тяхна полза през
периода 2001г. – 2017г. придобивна давност, на основание чл.79 вр. с чл.82 ЗС.
ОСЪЖДА А.Н. С., с ЕГН**********, и Ш.С.Ш., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.М., с ЕГН **********,*** и Б.
Ш.Н. с ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 160 - деловодни разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………