Решение по дело №37/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. Силистра, 28.12.2018г.

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                               Председател: Кремена Краева                                                              

с участието на секретаря М.Стефанова като разгледа, докладваното от съдия Краева т.д.№ 37 / 2018г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ -   „БАНКА ДСК" ЕАД - претендира от съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че длъжника В.П.Г., по силата на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.06.2011г, му дължи сумите за които са издадени Заповед за изпълнение №2425/2016г. и изпълнителен лист от 19.09.2016г. по ч.гр.д. №1348/2016г. по описа на РС Силистра, както следва: главница -  105 068.45 лева, договорна лихва за периода 03.08.2015 г. - 16.09.2016 г. в размер на 10 958.00 лева, наказателна лихва за периода 26.08.2015 г. - 16.09.2016 г. в размер на 3 277.50 лева и заемни такси в общ размер: 1 197.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.Претендира разноски за производството.

Обоснова дължимостта на претендираните суми с факта на неизпълнение на задължения на ответницата и солидарно задължените лица по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.06.2011 г., настъпилата в тази връзка предсрочна изискуемост на задълженията.

 

С дадения в срок отговор на исковата молба отв. В.П.Г., изтъква,че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния едномесечн срок, поради което следва да бъде прекратено настоящото дело.  Отделно - липсва валидно договорно основание, въз основа на което да се породи претендирания дълг. Искът се основава на нищожен договор за кредит, поради което претендиралите от ищеца Банка ДСК ЕАД на договорно основание суми за главница по кредита не се дължат. Евентуално - претендираните от банката суми са недължими / респ. дължими в по-малък размер, доколкото са изчислени и се основават на нищожни клаузи от процесния договор за кредит по изложени в отговора съображения. Оспорва твърдяната в ИМ предсрочна изискуемост на вземането в определения от кредитора момент.

 

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира следното:

Предявен са искове са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и  чл.86, ал.1 ЗЗД.

С пределението си по 374, ал.1 ГПК съдът е изразил становище за неоснователност на доводите по пункт първи от писмен отговор ответника за недопустимост на производството по делото, поради това с решението си не следва да взема отношение по тези въпроси повторно.

По делото не се оспорва сключването на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.06.2011 г. между БДСК ЕАД и трима крдитополучатели, включително и В. П. Г.. По силата на договора банката предоставила на ипотечен кредит в размер на 108 600 лева, от които за покупка на недвижим имот 71 000 лв. и 37 600 лв. за текущи нужди, със срок за издължаване – 360 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване, при уговорени лихви и неустойки.  Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху подробно описан недвижим имот. Каузата на договора е изрично посочена и тя е покупка на недвижим имот, както и текущи нужди. По отделно за всяка от каузите е определен и размера на отпуснатата сума – чл. 1 от договора. Приложен е и подписан от ответцицата погосителен план, който съдържа информация за дължимите вноски по кредита по падежи, както и за частта от вноската, представляваща главница и лихви. Предвид това не е налице твърдяната липса на реквизити по договора за кредит, респ. не е налице соченото противоречие със закона. Предвид това доводите за нищожност на процесния договор се отклоняват.

Събраните по делото доказателства установяват наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Според чл. 12 от договора за кредит неразделна част от същия се явяват ОУ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел, а в чл. 20.2 от тези условия са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита - допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Следствие извършената от вещото лице проверка се е установи, че БДСК ЕАД е изпълнила своя ангажимент и е предоставила средствата по кредита – противно на изложеното в пункт трети от отговор на исконата молба. Според експерта, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 25.05.2016г., като към тази дата са просрочени 9 бр. вноски – посочени в табличен вид в заключението по падежи и просрочена сума. До подаване на заявлението по чл.417 ГПК са просрочени 13 вноски. Макар и договорена, предсрочната изискуемост съгласно дадените разрешения в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №4/2013г. на ОСГК има действие от момента на получаване от длъжника на волеизвлението на кредитора. За настъпилата изискуемост кредитополучателят е уведомен с покана – уведомление от банката, чрез нотариална покана връчена на 14.01.2016г.  при условията на чл.46 ГПК, тъй като е получена от майката на ответницата със задължение за предаване   – л. 33 и 34 от заповедното производство. Следователно на 17.09.2016 г. банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК, като е заявила за събиране изискуемо задължение спрямо задълженото по кредита лице. Възражението, че ищецът не е упражнил надлежно правото си на кредитор преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно.

Поради неизпълнението, съгласно договора се е стигнало до начисляване на наказателна лихва – т. 20.1 ОУ. Съгл. р. VІІ – „Отговорност и санкции” т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити – при забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения л.процент увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Ответникът се позовава на въведен законодателен таван за обезщетението за забава, което може да претендира банката, в случай на просрочие – чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП. Възражението е неоснователно, тъй като ипотечните кредити (какъвто е процесния) са изключени от специалната уредба на потребителския кредит (чл. 3 ал.5 т.1 ЗПКотм. и чл. 4, ал.1 ,т.2 ЗПК), а ЗКНИП не се прилага за договори за кредит на недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила(&4), с изкл. на чл.41, като самият закон е обнародван в ДВ от 29.07.2016г., докато процесния кредит е от 2011г.

Неоснователни са възраженията на ответника относно размера на претендираните договорни лихви с позоваване на едностранно извършени от страна на банката  изменения на прилагания по кредита лихвен процент. Макар за банката да е съществувала посочената в отговор на искавата молба възможност едностранно да изменя лихвата по кредита, такова изменение не се констатира да е извършено от страна на банката. Тъй като кредитополучателят е спирал да отговаря на условията на програма ДСК УЮТ, същият е загубил право да ползва преференциален лихвен процент, съответно същият е изменен. Това е сторено съобразно условията на договора като банката коректно е спазила прилагането на упоменатата програма – пояснения на в.л. в с.з.

С оглед събраните доказателства и изложените по-горе доводи относно неоснователността на възраженията на ответницата, съдът намира, че ответницата има парично задължение към ищеца в установените със заключението на вещото лице размери, като се има предвид т.5 от назначената и неоспорена от страните експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на задълженията, произтичащи от сключения между страните договор, съответства на размера на предявените искове, изкл. незначително претенцията за н. лихва – 3277, 02 евро/ като сбор от санкциониращите лихви по т.20.1 и т.20.2 от ОУ/.

Предвид изхода на делото ответницата следва да понесе тежестта на направените по настоящото исково производство разноски като бъде осъдена да заплатят на ищеца такива в размер на 2860лв.

Съобразно т.12 от ТР №4/2013 г. на ВКС ОСГТК се присъждат и разноските по заповедното производство.

Така мотивиран, съдът                             

Р Е Ш И

Признава за установено в отношенията между - БАНКА ДСК ЕАД гр.София, ЕИК 1218306161569 и В. П. Г., че В. П. Г. дължи на банката – БАНКА ДСК ЕАД следните суми:

 главница -  105 068.45 лева, договорна лихва за периода 03.08.2015 г. - 16.09.2016 г. в размер на 10 958.00 лева, наказателна лихва за периода 26.08.2015 г. - 16.09.2016 г. в размер на 3 277.50 лева и заемни такси в общ размер: 1 197.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за  които са издадени Заповед за изпълнение №2425/2016г. и изпълнителен лист от 19.09.2016г. по ч.гр.д. №1348/2016г. по описа на РС Силистра за солидарното и осъждане с посочени в заповедта лица.

ОСЪЖДА В. П.Г., да заплати на БАНКА ДСК ЕАД следните суми: 2860лв. – разноски за исковот производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

 

СЪДИЯ: