№ 78
гр. Монтана, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201343 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ВG13042022/5800/Р8-726/05.10.2022г.
на Директор НТУ (НТУ) към Агенция „П.И.“ (АПИ), гр.С., е наложено на И.
Б. Г., с посочен съдебен адрес в гр.В.Т., чрез адв.М. М. от АК – В.Т.,
административно наказание - глоба в размер на 1800 (хиляда осемстотин)
лева на основание чл.179, ал.3а от ЗдвП, за административно нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление И. Б. Г. чрез адв.М. М. от
АК – В.Т., моли да бъде отменено с наведени основно доводи за това, че не е
автор на нарушението. Претендират се и разноски.
ВъззИ.емата страна чрез процесуални представители юрисконсулт И. Й.
и юрисконсулт К.М., пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 13.04.2022г. в 00:17 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП)
Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № ХХХХХ, В. марка и
модел Д. ХХХХХ, с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона, управлявано от жалбоподателя Г..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 28.03.2022г., в 15:48 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС)
с регистрационен № ХХХХХ, попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитирането превозно средство е засечено на
28.03.2022г., в 15:48 часа, по път № І-1, км 113+188, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е установено, че е на път № І-1, км 113+188,
за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари
2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението № DС11564F66907885Е053031F160А3892, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 40051) - част от системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
ВG13042022/5800/Р8-726/13.04.2022г. и е връчен на Г. на 13.04.2022г., което е
удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от св.В. Д. К., на длъжност
инспектор в териториална дирекция в отдел ПТРР, териториална дирекция
,,ТД Митница С.“ в присъствието на св.Д. Б. А..
2
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и е вписал
„Имам работеща машинка”. Не са посочени възражения от типа на
изложените в жалбата, защото на жалбоподателя Г. му било казано, че има
две възможности, едната, да заплати компенсаторна такса, а другата, да му
бъде съставен АУАН. След консултация с офиса на работодателя му, Г. е
избрал да му бъде съставен АУАН.
За процесното пътното превозно средство с рег. № ХХХХХ, с
регистрация България, на посочената дата 28.03.2022г. в 15:48 ч. няма
получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно
плащане в Агенция „П.И.“ за сегмента на рамката (40051), на която е
отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 13.04.2022г. водача Г. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 (сто
деветнадесет) лева. Горното се потвърждава от Квитанция за платени пътни
такси в Република България № АМ-22ВG005731Х45279668-********** от
13.04.2022г.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с рег. № ХХХХХ е с обща технически допустима максимална маса над
12 тона и е засечено на 28.03.2022г., в 15:48 часа, по път № І-1, км 113+188,
като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 28.03.2022 г., в 15:48 часа.
Жалбоподателят И. Б. Г. чрез адв.М. М. от АК - В.Т., излага следните
доводи против обжалваното НП:
Не съм съгласен с НП № ВG13042022/5800/Р8-726/05.10.2022г. на
Директор на НТУ към Агенция „П.И.” - С., поради което го обжалвам
законоустановения срок.
3
Работя на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „М.“ ЕООД.
Собственик на В. с рег. № ХХХХХ (технически погрешно посочено в жалбата
ХХХХХ) е ЕТ ,,М. - Р. Митев“. По договор за наем превозното средство се
ползва от ,,М.“ ЕООД - лицензиран превозвач за осъществяване търговска
дейност - международни превози на товари.
В изпълнение на законовите изисквания за заплащане на пътни такси,
„М.“ ЕООД има договор с дружество, предоставящо услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние.
В. с рег. № ХХХХХ е бил оборудван с бордово устройство по смисъла на
§ 1, т.7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което
бордово устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за
целите на тол таксуването. За процесния период – 15:48 ч. на 28.03.2022г. са
подавани тол данни, вкл. за навлизането и движението по платената пътна
мрежа и са генерирани данни за таксуване с тол такси, които са изцяло
заплатени по начина и в сроковете, уговорени в договора на „М.“ ЕООД с Е..
Отделно от това, в административната процедура не е изпълнено
задължението на наказващия орган да изясни фактическата обстановка и да се
увери, че наказаното лице е действителният извършител на нарушението.
На първо място в констатирания в постановлението ден и час аз не съм
управлявал В. с рег. № ХХХХХ. В ,,М.“ ЕООД има назначени повече от 100
служители - шофьори, които се сменят при осъществяване на
международните превози. По данни от работодателя ми, в периода -
25.03.2022г. - 11.04.2022г. В. с рег. № ХХХХХ е управляван от ХХХХХ Не е
извършена процедура по изясняване на обстоятелствата дали действително аз
съм управлявал превозното средство, или някой от сменниците ми на този
камион.
На второ място в процесното постановление липсва ясно посочване на
качеството на извършителя на нарушението, съответно на отговорното лице.
Тази неяснота изключва възможността да се прецени в какво качество ми се
налага санкция на мен - като водач или като собственик на превозното
средство. Законово задължение за заплащане на тол такси има собственикът
или ползвателя на пътното превозно средство (чл.10б, ал.3 от ЗП). Аз съм
4
само работник, изпълняващ трудови задължения - нямам качество собственик
или ползвател на ППС.
Не на последно място, при издаване на НП не е изследван въпросът, дали
е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН или малозначителност на
деянието.
В рамките на съдебното следствие показания съгласно чл.84 от ЗАНН вр.
с чл.139, ал.8 от НПК дадоха – св.В. Д. К. и св.Д. Б. А., които потвърждават
изложените обстоятелства в АУАН. И двамата свидетели уточняват, че при
съставяне на АУАН жалбоподателя Г. е имал две възможности, за да
продължи движението си – едната, да заплати дължимата компенсаторна
такса, а другата да му бъде съставен АУАН.
По искане на адв.М. показания дава и св.М. Й. Д.А – отчетник
счетоводство в фирма „М.” ЕООД гр.В.Т.. Св.Д.А посочва, че И. Б. Г. ги е
уведомил за случващото се и е поискал информация за този ден –
28.03.2022г., че не е работила машинката и не е заплатена такса, и дали той е
карал или някой от неговите сменници, защото няколко шофьори карат
един и същи камион. Няма възможност един шофьор да запомни точна дата,
на която е управлявал конкретен камиона. При проверката е установено, че В.
с рег. № ХХХХХ на 28.03.2022г. е управляван от друго лице ХХХХХ-
служител на фирма „М.” ЕООД.
През период, когато е съставен акта, ППС ползвани от „М.” ЕООД
работили с бордови устройства, които са получени от трета фирма,
която предоставя услуги за електронно събиране на пътни такси в РБ.
Фирмата не ползва маршрутни карти, а електронно отчита самото
устройство маршрута, по който е минал В.а и съответно каква такса
трябва да се заплати за този маршрут и е възможно самото бордово
устройство да е загубило сигнал, случвало се. Заплащането става с
фактура. Фирмата, която е събрала информацията изпраща фактура на
„М.” ЕООД за всички камиони, примерно за предходния месец да се
заплати дължимата такса. Това не е първия случай машинките да не са
отчели такса. Възможно е да е загубила сигнала. Тя си е включена в камиона,
но получава сигнала през сателит и е възможно да е имало проблем. В този
случай шофьорът се наказва с тази глоба. Към настоящия момент
таксата е свързана чрез джипиес. Минава информацията през джипиеса и
5
джипиеса подава информацията на БГТОЛ през кое място е минал шофьорът
и как се събира таксата. В РБългария това бордово устройство „М.” не го
използва вече, свързани са чрез джипиес и той събира информация от
къде е минал В.а и предава информацията на БГТОЛ. Вграден джипиес,
еднократно се поставя на камиона и отчита къде минава камиона през
РБългария, през Европа. Установено е, че лице различно от И. Б. е
управлявало този ден, тъй като в счетоводството идват пътни листове, преди
започване на курса шофьорите ги попълват с имена, номера на В. и ремарке,
дата на започване на курса, дата на приключване на курса, начален и
краен километраж. Тези пътни листи са проверени, но не чрез тахограф,
проверяват ги чрез джипиеса дали това е километражът на камиона.
Шофьорът си е написал пътен лист, разписал го е. Може да се получи
информация чрез тахографа кой водач е управлявал на тази дата
конкретно ППС. Всеки шофьор има карта на водача и се записва
информацията. Устройството по принцип винаги е включено в камиона в
захранващ кабел. Ако се махне кабела, има батерия, която поддържа
устройството.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч.
представените от Г. чрез адв.М. - трудов договор № 231/04.06.2019г., договор
за наем на МПС от 18.02.2022г., договор с Е., Пътни листи № 00532 и №
00528, трудов договор № 745/05.09.2022г., писмо № 2241/06.03.2023г. по
описа на регистратурата на МРС от управителя на „М.” ЕООД, ведно с
приложения, трудов договор № 673/17.02.2022г., извлечение от тахографска
карта на жалбоподателя – водач Г. на дата 28.03.2022г.
Настоящият съд изиска справка от ОПУ – Монтана, за да установи дали
делото му е подсъдно, и установи, че делото е подсъдно на МРС, тъй като
видно от писмо изх. № 11 – 00 – 98/21.11.2022г. на ОПУ – Монтана, РП І – 1 Е
– 79 при км 113 + 188 се намира на територията на област Монтана, община
Монтана (така е посочено). Най–близкото разположено населено място е
с.Крапчене, извън населените места между гр.Монтана и с.Крапчене.
За да установи дали са спазени част от изискванията на чл.179, ал.3а от
ЗДвП и тези на чл.10б, ал.3 от ЗП, съдът изиска данни за регистрацията на В.
Д. ХХХХХ с рег. № ХХХХХ от Отдел ПП към СДВР. Последният изпрати на
съда изисканата информация с писмо рег. № 433200/123323/02.12.2022г., от
6
която е видно, че У.Л. ЕАД гр.С. е собственик по регистрация на процесното
ппс, ползвател е ЕТ „М. – Р. М.” гр.В.Т., чиято техническа допустима
максимална маса е 19500, а е категория VI E. Съобразявайки данните за
регистрация на процесното ппс, настоящия съд установява, че глобата
правилно е определена по размер имайки предвид разпоредбата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
Като се има предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП според настоящия съд
НЕПРАВИЛНО е бил определен субекта на административнонаказателната
отговорност, тъй като видно от писмо № 2241/06.03.2023г. по описа на
регистратурата на МРС от управителя на „М.” ЕООД гр.В. Т., на 28.03.2022г.
водач на В. Д. ХХХХХ с рег. № ХХХХХ е бил лицето И. И. М., който заедно с
лицето ХХХХХза изпълнявали за фирма „М.” ЕООД В. Т., международен
превоз на товари от Гърция през РБ до Великобритания. В подкрепа на тези
твърдения е и приложения по делото пътен лист за целия превоз Серия К №
00532, издаден на 25.03.2022г. и приключен на 11.04.2022г. и извлечението от
тахографката карта на водача – жалбоподателя Г. на дата 28.03.2022г., от
което е видно, че на последно посочената дата е управлявал ППС с рег. № ВТ
02 97 КР, а не процесното ППС.
Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800 лв.
По повод на посоченото от юрисконсулт М., следва да се отбележи, че
при съставяне на АУАН, на жалбоподателя Г. не му е била предоставена
възможност да възрази, че на 28.03.2022г. в 15:48 часа по път № І-1, км
113+188 НЕ Е УПРАВЛЯВАЛ пътно превозно средство В. марка и модел Д.
ХХХХХ с рег. № ХХХХХ, с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона, защото и двамата свидетели К. и А., посочват, че на практика
към момента на съставяне на АУАН, водача Г. за да продължи движението си
7
е имал две възможности – едната, да заплати дължимата компенсаторна такса,
а другата, да му бъде съставен АУАН. Липсата на възражения в АУАН от
типа на наведените с жалбата, не може и не следва да се тълкува превратно,
защото това как и кога жалбоподателя ще осъществи правото си на защита, е
негово основно право.
За прецизност следва да се отбележи, че съдът не споделя посоченото в
жалбата относно договора с Е. и „М.” ЕООД, представения договор за наем от
18.02.2022г. и тълкуването в този смисъл на чл.10б, ал.3 от ЗП, защото
разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за водач на конкретно ппс от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, който управлява такова ппс по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата съобразно категорията на пътното превозно
средство.
Не на последно място следва да се посочи, че процесното ППС е било
оборудвано с т. нар. бордово устройство, за което на 28.03.2022г. няма данни
представени от АНО да е било неизправно или умишлено изключено, за да не
отчита плащания на дължими тол такси, на практика е установено, че е не е
получено надлежно плащане в АПИ само за сегмента на рамката (40051), на
която е отчетено нарушението.
Поради неправилно определяне субекта на АНО имайки предвид
разпоредбата послужила за санкциониране на жалбоподателя Г. – чл.179,
ал.3а от ЗДвП, обжалваното НП следва да се отмени. Чрез представените по
делото писмени и гласни доказателства, се обори доказателствената сила на
съставения АУАН, относно авторството на нарушението в лицето на Г..
Поради изложеното по–горе, според настоящия съд е безпредметно да се
навеждат доводи дали е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН, при
действието на разпоредбата на чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.).
При този изход на делото искането на юрисконсулт М. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззИ.емата страна, която
8
представлява, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя И. Б. Г.
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН - (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.М. М. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Поисканите разноски от адв.М. от АК - В. Т. са в размер на
650 (шестстотин петдесет) лева, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй
като настоящия съд установява прекомерност. Възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на въззИ.емата страна –
юрисконсулт М., което възражение е основателно. Като размер поисканите
разноски НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд
намира, че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на
жалбоподателя И. Б. Г. на сумата 480 (четиристотин осемдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а в останалата част
до размера от 650 (шестстотин петдесет) лева, искането за разноски, следва да
бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG13042022/5800/Р8-
726/05.10.2022г. на Директор НТУ (НТУ) към Агенция „П.И.“ (АПИ), гр.С., с
което на И. Б. Г., с посочен съдебен адрес в гр.В.Т., чрез адв.М. М. от АК –
В.Т., е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800
(хиляда осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
9
ОСЪЖДА АПИ гр.С., НТУ да заплати на жалбоподателя И. Б. Г. сумата
480 (четиристотин осемдесет) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя И. Б. Г., чрез адв.М.
М. от АК – В.Т., за присъждане на сумата 650 (шестстотин петдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на въззИ.емата страна
НТУ към АПИ гр.С. (Директор).
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10