Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
23.08.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Й. АНД
№ 1193 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.М.Й.,
депозирана против наказателно постановление № 19-1085-001105/24.04.2019г.,
издадено от Началник Група към
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя са наложени
следните наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10
лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения,
че наказателното постановление не е съобразено с разпоредбите на закона и се
моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.
Районна прокуратура - Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди
ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по
делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-001105/10.04.2019г.
(бланков № 243577) против жалбоподателя, за това, че на 10.04.2019г., около 15,20
часа, в град Русе, на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Земеделска“,
управлява товарен автомобил Ивеко Дейли 35 Ц 11, с рег. № Р 18 80 АН,
собственост на С.С.К., ЕГН: **********, при което е извършил следните
нарушения: 1. Управлява МПС по
пътищата отворени за обществено ползване, което е с изменена конструкция, която
промяна не е извършена при условия и по ред, определен с наредба на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като МПС е
регистрирано като товарен автомобил, а самоволно е пригоден в специален за
превоз на автомобили - автовоз, което актосъставителят е приел, че осъществява
състав на нарушение, с правна квалификация по чл. 146, ал. 1 ЗДвП и 2. Не носи СРМПС, което е субсумирано като
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо
описание на нарушението по т. 1, че водачът управлява МПС, собственост на С.С.К.,
чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение, което е
субсумирано като нарушение по чл. 146, ал. 1 ЗДвП, а именно че водачът без да
спазва установения ред, комплектова с основни агрегати от различни модели или
изменя конструкцията на моторното превозно средство, за което нарушение, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. По отношение на
нарушението на т. 2 от НП е налице идентитет между описанието на същото в АУАН
и НП, както досежно фактическото описание на нарушението, така и по отношение
на правната квалификация на същото, за което нарушение, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
По т. 1 от Наказателното постановление, наказателното постановление е
издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН.
Нормата на чл.146, ал. 1 ЗДвП е бланкетна и препраща
към посочената в същата Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или
друга държава-страна по споразумението
за европейското икономическо пространство, издадена от министъра на транспорта,информационните
технологии и съобщенията, която е в сила от 01.03.2013 г.
Съгласно чл. 3 от цитираната наредба,. изменение в конструкцията на ППС е:
1. всяка процедура по промяна в техническите данни на
ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или
технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време
на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата;
2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически
възли и оборудване.
В
оспореното наказателно постановление, за разлика от АУАН, дори не е посочено, в
както се изразява промяната на конструкцията и не е конкретизиран нормативният
акт, където е регламентиран реда и начин за изменение в конструкцията на
регистрираните превозни средства, който ред и начин е приет за нарушен. Това е
довело до липса в наказателното постановление на всички обективни елементи от
обективна страна на състава на това нарушение, което е довело и до нарушаване
правото на защита на наказаното лице от една страна, а от друга лишава
въззивната инстанция от възможността да извърши дължимата проверка във връзка с
правилното приложение на материалния закон.
На
следващо място приложената санкционна разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което без да
спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или
изменя конструкцията на моторно превозно средство, поради и което субект на
административнонаказателна отговорност по този текст може да бъде лицето,
извършило изменение в конструкцията на автомобила без да спази
законоустановения ред или собственикът на същото. Видно от обстоятелствената
част на АУАН и НП, собственикът на моторното превозно средство е не
жалбоподателят, а различно лице – С.С.К., а жалбоподателят само и единствено е
управлявал автомобила. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат фактически твърдения
че именно жалбоподателят е лицето, извършило изменението в конструкцията на
процесното МПС. Отделно от това, отговорността на жалбоподателя, според
текстовото изписване на нарушението, е ангажирана не затова, че е извършил
промените по МПС, а затова, че „управлява МПС, чиято конструкция е изменена без
съответното за това разрешение“. Както нормата на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, така и
санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП не предвиждат
ангажирането на административнонаказателна отговорност за управление на МПС,
чиято конструкция е изменена, а за самото изменение на конструкцията, в
хипотезите на чл. 3 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., което от своя страна
води до текстово описание на нарушението, което не сочи на съставомерно деяние,
за което да бъде ангажирана отговорността на нарушителя със санкцията по чл.
178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, защото управлението на МПС, което е с изменена
конструкция не е наказуемо според дадената от административнонаказващия орган правна
квалификация на деянието.
С оглед
на изложеното в тази си част наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По т.
2 от НП, както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. В тази си част, същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, досежно това нарушение, са отразени датата и
мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така
и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани
фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционните разпоредби, въз основа на които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От
събраните по делото доказателства, не се опроверга доказателствената сила на
АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По делото не са и
ангажирани такива твърдения от страна на жалбоподателя, които да опровергават
същата, поради и което съдът намира, за безспорно установено и доказано, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на това
нарушение, като не е изпълнил вмененото му, съгласно цитираната правна норма
задължение да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява.
Правилно
е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, като санкцията предвидена в същата е в абсолютен размер, а именно 10 лева,
какъвто именно размер на глобата е наложен на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите
на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението е формално на просто
извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1085-001105/24.04.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Русе В ЧАСТТА МУ по т. 1, с
което на Т.М.Й., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“, в
размер на 2000 (две хиляди) лева, за
нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-001105/24.04.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Русе В ЧАСТТА МУ по
т. 2, с което на Т.М.Й., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 10 (десет) лева, за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: