МОТИВИ
по НОХД
№ 526/2017г. по описа на РС-гр.Харманли
гр.Харманли, 26.03.2018г.
Подсъдимият У.А.А. (UALID ABDO AHMAD), с ЛНЧ: **********/ ЕГН:**********, роден на ***г.
в гр.Джисер А р, Сирийска Арабска Република, сириец, сирийски гражданин, начално
образование, разведен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес:*** и адрес за
призоваване: гр.Харманли, обл.Хасково, бул."България" № , вх. ет , ап е обвинен от РП-Харманли за това, че на 13.12.2016 г. в гр.Харманли, обл.Хасково, пред служители на
РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково - П.А.Х. (мл.експерт) и К.К.К. (мл.експерт)
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, а именно:
свидетелство за управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE
/D2/)" №7 , издадено на 03.04.2015г. в Сирийска Арабска Република от КАТ – Д на У. А , роден през 1977г. в гр.ал-Дж , Сирийска Арабска
република, и валидно до 03.03.2023г., на който е придаден вид, че е истински,
като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316,
вр. чл. 308 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и за това, че в периода
от 13.12.2016г. до 06.02.2017г. включително
в гр.Харманли, обл.Хасково при условията на продължавано престъпление: -
на 13.12.2016г., около 16:00 часа в гр.Харманли, обл.Хасково, по ул."Гео М."***
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда 6”, с рег.№ СТ 1376 ВС без
съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление
№16-0271-000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли, влязло в законна сила
на 28.11.2016г.; - на 29.01.2017г., около 17:25 часа в гр.Харманли,
обл.Хасково, по ул."Велико Търново" до дом № в посока ул."Сергей Румянцев"
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота", модел
„Авенсис”, с per. № X 3241 КК без съответно свидетелство за управление в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно
постановление №16-0271- 000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли, влязло
в законна сила на 28.11.2016г.; - на 06.02.2017г. в гр.Харманли, обл.Хасково,
по бул."България" в посока центъра на града, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира”, с per. № X4956KB, без съответно свидетелство за управление в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление №16 - 0271 -000471/03.10.2016г. на Началника на РУ -
Харманли, влязло в законна сила на 28.11.2016г. - престъпление по чл.343в, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Харманли в съдебно заседание
поддържа обвинението, като намира същото за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Предлага да се
наложат наказания „лишаване от свобода” за двете престъпление около минимума,
определен в закона, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и съдействието
за разкриване на обективната истина на ДП, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл.66 от НК и да не бъде налагана глоба. Счита, че са налице и
основанията за прилагане на чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание за
двете престъпления, а именно най-тежкото определено.
Подсъдимият У.А.А. не се явява в съдебно заседание,
като производството спрямо същия бе осъществено в негово отсъствие при
условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
Защитникът на подсъдимия-адвокат Р. изтъква, че на подзащитния му следва да бъдат наложени наказания в минимален размер, както
и да се определи едно общо най-тежко наказание.
След като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.12.2016г. в гр.Харманли, на ул. "Гео М." подсъдимият У.А.А. управлявал лек автомобил марка
„Мазда 6”, с рег.№ СТ1376ВС, като автомобилът се движел от противопожарна служба към
ул."Я. Сакъзов". Св.К.К.К. *** и св.П.А.Х. *** при изпълнение на служебните си
задължения спрели за полицейска проверка управлявания от подсъдимия А. ***. След като поискали съответните документи за проверка, водачът на автомобила подс.А. представил Свидетелство за управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE /D2/)" № , което впоследствие предал с протокол за
доброволно предаване от 13.12.2016г. След направена справка в системата на МВР се установило, че подс.У.А.А. ( ) е без съответно
свидетелство за управление на МПС, като управлявал автомобила в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние с
издадено Наказателно постановление №16 - 0271 - 000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли,
влязло в законна сила на 28.11.2016г.
На 29.01.2017г. в гр.Харманли, на ул."Велико
Търново"
подсъдимият У.А.А. управлявал лек автомобил марка „Тойота", модел
„Авенсис" с рег.№ X 32
41 КК, като автомобилът се движел в посока
ул."Сергей Румянцев". Св.З.Т.М. - мл. автоконтрольор при РУ Харманли и св. Я. Г в
Я. *** при изпълнение на служебните си
задължения спрели за полицейска проверка управлявания от подс.А. лек автомобил. При поискване
на документите за управление на МПС подс.А. не представил такива на полицейските служители и след
направена проверка от тяхна страна в база данни КАТ - АНД установили, че подс.У.А. А не притежава СУМПС и има влязло в сила
Наказателно постановление №16-0271 - 000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли,
влязло в законна сила на 28.11.2016г. Съставен му бил Акт за установяване на административно нарушение серия Г
с бланков № 675451 за нарушение по чл.150 от ЗДВП.
На 06.02.2017г. в гр.Харманли, по бул."България",
подс. У.А.А. управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с рег.№ X4956KB, когато до кафене „Модеро” бил спрян за извършване на полицейска проверка от св.З.Т.М. - мл.
автоконтрольор при РУ Харманли и св. Я. Г Я. ***. Отново при поискване на документите
за управление на МПС подс.А. не представил такива на полицейските служители и след
направена проверка от тяхна страна в база данни КАТ - АНД установили, че подс.У.А. Ахмед не притежава СУМПС
и има влязло в сила Наказателно постановление №16 - 0271 - 000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли,
влязло в законна сила на 28.11.2016г. За горепосоченото нарушение на подсъдимия бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение серия Г с бланков № 675454 за нарушение по чл.150 от ЗДВП.
Видно от приетата справка за
нарушител/водач,
подс. У.А.А. (UALID ABDO AHMAD) има издадено Наказателно постановление
№16-0271-000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли, влязло в законна сила на
28.11.2016г., като същият не притежава свидетелство за управление на МПС.
Съгл. заключенията на техническите експертизи процесното Свидетелство за
управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE /D2/)" № е
неистински документ, тъй като бланката на документа не съотвества на
спесимена по вид и качество на материала, използвана техника, вложени защити и
реквизити и т.н.
От писмо с вх.номер 271000-3357/15.06.2017г.
на Посолството на Сирийска Арабска Република се установява, че отразяването на удължен
срок на валидност в свидетелството за
управление на МПС №785265 на името на
У.А. е
неистинско, фалшиво.
Видно
от писмо с №УИ9123/15.12.2016г. на ДАБ, подс.А.
е влязъл в РБългария на 03.07.2016г., а с Решение №11044/04.11.2016г. на ДАБ му е предоставен хуманитарен
статут на подс.А.А..
Съгласно приложената справка за съдимост подс.У.А. не е осъждан.
Видно от приложената характериситична справка, подс.А. няма криминалистически регистрации и няма регистрирани
противообществени прояви, но същият не се ползва с добро име сред живеещите в
населеното място и има контакти с криминално проявени лица.
Съгласно декларацията му за
семейно и материално положение и имотно състояние не получава никакви доходи и не притежава МПС-та и
недвижими имоти.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намери за установена и доказана по
несъмнен начин съобразно всички събрани по делото доказателства, а именно: протокол за доброволно предаване от 13.12.2016г., Свидетелство
за управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE /D2/)" № , ведно с
превод към него, Наказателно
постановление №16-0271-000471/03.10.2016г. на Началника
на РУ Харманли, влязло в законна сила на 28.11.2016г., писмо с №УИ9123/15.12.2016г. на ДАБ, Решение №11044/04.11.2016г.
на ДАБ, справка за нарушител/водач, писмо с вх.номер 271000-3357/15.06.2017г. на
Посолството на Сирийска Арабска Република, заключения по технически експертизи.
Горепосочените доказателства се подкрепят и от събраните по делото гласни
такива чрез разпита на свидетелите З.М., Я.Я., К.К. и П.Х., които съдът
кредитира с доверие и извлича изводи от тях, тъй като същите са
непротиворечиви, логични, убедителни и неопровергани от други доказателства в
обратна насока, които да разколебават доказателствената им стойност.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намери, че подсъдимият У.А. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.316, вр. чл. 308
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
на 13.12.2016 г. в гр.Харманли, обл.Хасково, пред
служители на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково - П.А.Х. (мл.експерт) и К.К.К.
(мл.експерт) съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, а
именно: свидетелство за управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE /D2/)"
№ , издадено на 03.04.2015г. в Сирийска Арабска Република от КАТ - Дамаск на У.
А , роден през 1977г. в гр.ал-Джанудия, Сирийска Арабска република, и валидно
до 03.03.2023г., на който е придаден вид, че е истински, като от него за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Престъпният състав по чл.316 от НК е субсидиарен спрямо
предходните нему състави на престъпление, като в случая престъплението е
формално и се счита за осъществено при установяване на извършване на
изпълнителното деяние в предвидената в
чл. 316 от НК форма – ползване на
документ, който е опорочен от гледна точка
автентичност и истинност на изявленията в него. Доколкото престъплението е формално, реализирането на
наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на
определени общественоопасни последици, т.е. не е нужен конкретен
престъпен резултат. В случая със състава на престъпление по чл. 316 НК се
криминализира ползването на самия опорочен документ, а самото ползване се
състои в представяне на документа за удостоверяване на материализираните в него
факти от лице, което не е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне
или не може да носи отговорност за съставянето на инкриминирания документ.
Безспорно установено от обективна страна е, наличието
на неистински официален документ, а
именно свидетелство за управление на моторно превозно средство управление
на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE
/D2/)"
№785265, издадено на 03.04.2015г. в Сирийска Арабска Република от КАТ - Дамаск
на У. Абду бин Ахмед. В случая, представеният като
легитимация за наличие на правоспособност документ се явява подправен, засегната е неговата автентичност, като на
материализираното в него изявление е придаден вид, че изхожда от лицето, което
е посочено в него, а не на подправилия го деец и по този начин е прикрито,
преиначено авторството. В случая свидетелството
за управление на МПС не е било
издадено от съответните длъжностни лица от органите,
овластени за тяхното издаване по закон, поради което и съгласно дефиницията на
чл. 93, т. 6 от НК, е неистински такъв. Това се доказа и от
заключенията по назначените на ДП технически експертизи, които съдът прие като
обективно изготвени и от компетенти вещи лица.
Използваният
от подсъдимия документ по дефиниция е
официален такъв, съгласно чл.93, т.5 от НК, тъй като се издава от съответните,
регламентирани в закона органи, по съответен ред и
форма, в кръга на службата им и следователно попадащ в хипотезата на чл.308, ал.1 от НК. Нещо повече, документът,
освен официален, е и удостоверителен,
тъй като чрез него се засвидетелства наличието на придобита правоспособност за
управление на МПС, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова,
респ. се явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал.
2 от НК.
Доказано
е наличието и на следващата
предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл.316 от НК, а именно
осъществяване на самото изпълнително деяние с ползването от негова страна на процесната дата – 13.12.2016г., в град Харманли на процесното свидтелство за управление на МПС, с представянето му пред
служители на
РУ-Харманли
при ОД на МВР – Хасково в лицето на П.А.Х. (мл.експерт) и К.К.К. (мл.експерт), които са възприели същия.
Това се потвърди от
показанията на разпитаните свидетелите П.А.Х. и К.К.К., които съдът кредитира с доверие
като непротиворечиви, неопровергани от други доказателства в обратна насока и
действително отразяващи обективната истина по делото.
Същевременно по отношение
на субекта на престъпление не се твърди, още по – малко доказва съпричастност
при самото съставяне на документа, което се явява от значение за квалификацията
на деянието, в случая правилно и релевантно на установените факти, дадена от
държавното обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
След
като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се
установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 316, вр.
чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът приема за доказан и въпроса за авторството
на деянието, доколкото се доказа факта, че именно подс.А. е представил на полицейските служители
неистинското свидетелство за управление на МПС.
От субективна страна подсъдимият
е извършил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
А. е съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС, съзнавал е също, че
притежавания от него документ е неистински и е
издаден не по законоустановения ред, но въпреки това го е представил пред
служителите на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, с цел
да удостовери пред тях правоспособност, с която не разполага, като е
предвиждал общественоопасните последици
на своето деяние и пряко ги е целял.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия А., след като деянието бе доказано
от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото
в разпоредбата на чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента
на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. В тази насока като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, недоброто
му материално положение - не реализира никакви доходи, не притежава никакво имущество, има и непълнолетно дете съгл.
ДСМПИС, както и съдействието на органите на ДП за разкриването на обективната
истина. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът
отчете единствено не дотам добрите му характеристични данни. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление, съдът намира, че в случая предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода”
следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК - за срок от 5 месеца при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Съдът определи наказанието „лишаване от совобода” ориентирано
в близост до неговия минимален допустим от закона размер съгл. чл.39, ал.1 от НК, отчитайки преобладаването предимно на смекчаващи отговорността
обстоятелства и най вече с оглед на това, че в този размер наказанието се явява
подходящо за личността на дееца, тежестта на деянието и степента му на
обществена опасност.
Изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода съдът прие да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години с оглед наличието на формалните предпоставки за
приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК - наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието
и поправянето му не е наложително да
изтърпи наказанието
ефективно.
От обективна и субективна страна, обвиняемият Ибрям Илиев е осъществил и състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно в периода от 13.12.2016г. до 06.02.2017г. включително
в гр.Харманли, обл.Хасково при условията на продължавано престъпление: -
на 13.12.2016г., около 16:00 часа в гр.Харманли, обл.Хасково, по ул."Гео М."***
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда 6”, с рег.№ СТ 1376 ВС без
съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление
№16-0271-000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли, влязло в законна сила
на 28.11.2016г.; - на 29.01.2017г., около 17:25 часа в гр.Харманли,
обл.Хасково, по ул."Велико Търново" до дом № в посока ул."Сергей Румянцев"
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота", модел
„Авенсис”, с per.
№ X
3241 КК без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно
постановление №16-0271- 000471/03.10.2016г. на Началника на РУ Харманли, влязло
в законна сила на 28.11.2016г.; - на 06.02.2017г. в гр.Харманли, обл.Хасково,
по бул."България" в посока центъра на града, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира”, с per. № X4956KB, без съответно свидетелство за управление в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление №16 - 0271 -000471/03.10.2016г. на Началника на РУ -
Харманли, влязло в законна сила на 28.11.2016г.
Безспорно по делото се доказа обективната
страна и на това престъпление, доколкото на първо място по несъмнен и
категоричен начин се установи, че подс.А. на посочените дати 13.12.2016г., 29.01.2017г. и на 06.02.2017г. в гр.Харманли е управлявал
гореописаните МПС-та (съответно лек автомобил марка „Мазда 6”, с рег.№ СТ 1376 ВС,
лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис”, с per. № X 3241 КК и лек
автомобил марка „Опел", модел „Зафира”, с per. № X4956KB). За този
факт свидетелстват събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
свидетелите З.М., Я.Я., К.К., които съдът кредитира
с доверие като непротиворечиви, логични и съответстващи на действителното
фактическо положение и от които се потвърждава, че на въпросните дати подс.А.
именно по време на управление на горепосочените превозни средства е бил спрян
за проверка от св.Я., св.К. и св.М.-полицейски служители, при която не е
представил свидетелство за управление на МПС.
Безспорно
по делото е и че подс.А. не притежава свидетелство за управление на МПС, т.е.
същият по време на управление на горепосочените леки автомобили е бил
неправоспособен водач, което се доказа от приложената по делото справка за
нарушител/водач, а и доколкото по делото се установи фактът, че представеното свидетелство за управление на
моторно превозно средство управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE /D2/)"
№785265, издадено на 03.04.2015г. в Сирийска Арабска Република от КАТ - Дамаск
на У. , е
неистински документ съгл. заключенията по приетите технически експертизи.
За управляваните от него леки автомобили се
изисква да притежава свидетелство за управление на МПС, категория В съгл.
чл.150а, ал.1, т.6 от ЗДвП, каквото той няма. Неприложима е и разпоредбата на
чл.162, ал.2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), съгласно която чужденци, дългосрочно пребиваващи
в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на
територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една
година от датата на издаване на документ за пребиваване или съответно от влизането им в
страната при предходната редакция на нормата (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.), доколкото няма данни по делото
подс.А. да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Напротив,
установи се, че представеното от него свидетелство за управление на МПС е
неистинско съгл. заключенията по техническите експертизи и този факт се
потвърди и от писмо с вх.номер 271000-3357/15.06.2017г. на Посолството на
Сирийска Арабска Република, съгласно което представеното свидетелство е с фалшиво,
неистински удължен срок на валидност, т.е. същото е невалидно и съответно
непредоставящо качеството му на правоспособен водач.
Тук е мястото да се отбележи още и че субект на престъплението по ал.2 на чл.343в
от НК може да бъде само неправоспособен водач на МПС, както е в настоящия
случай, предвид липсата на правоспособност за управление на МПС от страна на
подсъдимия А., поради липсата на валидно свидетелство за управление на МПС.
За да се осъществи престъпният
състав на чл.343в, ал.2 от НК е нужно още този неправоспособен водач да
управлява МПС, след като е бил наказан за същото такова деяние (за управление на
МПС без свидетелство за управление на МПС) по административен ред, като при
това изпълнителното деяние на чл.343в, ал.2 от НК следва да е осъществено в
едногодишен срок от наказването му по административен ред. И това условие също
е налице, доколкото, видно от приложеното в ДП Наказателно постановление №16
- 0271 -000471/03.10.2016г. на Началника на РУ - Харманли, влязло в законна
сила на 28.11.2016г., подс.А. с цитираното НП е наказан по административен ред за същото
деяние, а именно за това, че е управлявал пътно превозно средство без СУМПС, с
което е нарушил чл.150 от ЗДвП. Спазен е и предвиденият в чл.343в, ал.2 от НК
1-годишен срок, тъй като НП е влязло в сила на на
28.11.2016г., а
настоящото престъпно деяние е осъществено в периода от
13.12.2016г. до 06.02.2017г., т.е. преди да е изтекъл този
срок.
При тези
данни за несъмнено доказано следва да се приеме, че подс.А. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подс.А. е
извършил тези три деяния виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НК. Съзнавал е общественоопасния им характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване,
което се потвърди от целия събран доказателствен материал. Следва да се
отбележи, че в трайната
практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК
разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при
формалните (на просто извършване) престъпления, каквото е и
настоящото. При безрезултатните престъпления умисълът може да
бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши. В този смисъл е и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС. В случая подс.А. съзнателно е управлявал МПС без да
притежава съответно свидетелство за правоуправление, което определя и прекия
умисъл за извършване на престъплението. Това се потвърждава и от самия факт, че извършва
процесните деяния след като е наказан вече няколко пъти по административен ред
за такова нарушение с влезли в сила Наказателни постановления, за което
свидетелства справката за нарушител/водач.
Доколкото в случая тези три
престъпни деяния са включени в състава на едно престъпление, а именно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 13.12.2016г. до 06.02.2017г. включително, то
следва да се посочи, че действително сме изправени пред хипотезата на чл.26 от НК, тъй като се доказа по делото, че от
обективна и субективна страна подс.А.
е извършил виновно тези три
престъпни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление - това по
чл.343в, ал.2
от НК, извършени са през непродължителни периоди от време (съответно
на 13.12.2016г., 29.01.2017г. и на 06.02.2017г., т.е. в
рамките на по-малко от три месеца), при една и съща
обстановка (при управление на МПС)
и при еднородност на вината (умисъл),
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите. Предвид тези съображения следва
да се приеме, че така извършеното представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 от НК.
Мотивиран от горното съдът намери за доказано и обвинението по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието за това престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. чл.26 от НК съдът взе предвид предвиденото
в разпоредбата на чл. 343б, ал.2 от Наказателния кодекс, съобразявайки степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, както и подбудите за извършване на
престъплението и
отчитайки, че съгл. чл.26, ал.2 от НК при продължаваното престъпление деецът се
наказва за едно престъпление, но съобразно включените в него деяния, взети в
тяхната съвкупност. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, недоброто му материално
положение - не реализира никакви доходи, не
притежава никакво имущество, има и непълнолетно дете съгл. ДСМПИС, както и съдействието му на органите
на ДП за разкриването на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено не дотам
добрите му характеристични данни съгл. характеристичната му справка. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление, съдът намира, че в случая предвидените в закона наказания „лишаване от свобода” и „глоба” следва да бъдат
индивидуализирани при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за
срок от 1 година и
глоба от 500 лв. Съдът определи
кумулативните наказания в техния минимален размер, отчитайки преобладаването
предимно на смекчаващи отговорността обстоятелства и най вече с оглед на това,
че в този размер наказанията се явяват подходящи за личността на дееца,
тежестта на деянието и степента му на обществена опасност.
Изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода съдът прие да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години с оглед наличието на формалните предпоставки за
приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК - наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието
и поправянето му не е наложително да
изтърпи наказанието
ефективно.
Така определените размери на наказанията са справедливи и обосновани, като са от естество да изпълнят предвидените от законодателя в
чл.36 от НК цели, да окажат
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияят предупредително върху останалите
членове на обществото.
Що се касае до разпоредбата на
чл.343г НК същата е неприложима, доколкото касае само случаите на чл.343в, ал.1
от НК, но не и тези по ал.2 на същата разпоредба, а и доколкото подс.А. е
неправоспособен водач, то очевидно същият не притежава право, което да му бъде
отнето.
На
основание чл.23, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият А. е извършил престъпленията
по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. в
условията на реална съвкупност, съдът, след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, наложи на подсъдимия най –тежко от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал.1 от НК отложи за срок от 3 (три) години.
На
основание чл.23, ал.3 от НК съдът не присъедини към така наложеното най – тежко
наказание и наказанието „глоба” в размер на 500,00 лв. предвид данните по
делото за липсата на каквито и да било доходи и като цяло за недоброто
материално положение на подсъдимия.
Също
така съдът, на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, постанови отнемане в полза
на държавата на вещественото доказателство – свидетелство за управление на МПС "PRIVATE DRIVING LICENZE TYPE /D2/)"
№785265, издадено на 03.04.2015г. в Сирийска Арабска Република на У. Абду бин
Ахмед, което следва да се предаде на ОД на МВР-Хасково за
унищожаване.
С оглед крайния извод за виновността на
лицето, привлечено към отговорност, за описаните в обвинителния акт деяния и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.А. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата в размер на 242,49 лв. разноски за вещи лица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: