№ 254
гр. Варна, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900580 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Донев“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Калиакра“ № 4 срещу „Пол Аграр
Кампани“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 52 222,44 лв., представляваща сбор
от претендирани от ищеца вземания по 77 броя фактури, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2022 год. до окончателното ѝ
заплащане.
В исковата молба се излага, че между ищеца и „Пол Аграр Кампани“ АД са налице
дълготрайни търговски отношения в хода на които ищецът продавал на ответника различни
стоки, като за дължимите суми, издавал фактури, които били приемани и подписвани от
ответника. Въпреки опитите на управителя на ищцовото дружество да получи доброволно
плащане на дължимите му по различни фактури суми, такова не било осъществено.
Направено било единствено частично плащане по фактура № **********/10.02.2021 год., по
която от дължими 724,68 лв. били заплатени само 626,11 лв. Между страните не били
постигани и договорки за разсрочване на плащането. По тази причина ищецът претендира
осъждането на ответника да му заплати сумата от 52 222,44 лв. по долупосочените
фактури,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
26.08.2022 г. до окончателното ѝ изплащане:
1. Фактура № 79465/14.07.2022 год., с дължима сума от 360 лв.;
2. Фактура № 79096/27.06.2022 год., с дължима сума от 93,60 лв.;
3. Фактура № 79095/27.06.2022 год., с дължима сума от 25,20 лв.;
4. Фактура № 79032/23.06.2022 год., с дължима сума от 871,72 лв.;
5. Фактура № 78781/10.06.2022 год., с дължима сума от 306 лв.;
6. Фактура № 78601/01.06.2022 год., с дължима сума от 1 376,63 лв.;
7. Фактура № 78698/07.06.2022 год., с дължима сума от 73,80 лв.;
1
8. Фактура № 77947/29.04.2022 год., с дължима сума от 720 лв.;
9. Фактура № 77754/21.04.2022 год., с дължима сума от 30 лв.;
10. Фактура № 77720/20.04.2022 год., с дължима сума от 899,12 лева;
11. Фактура № 77560/12.04.2022 год., с дължима сума от 137,81 лв.;
12. Фактура № 77471/07.04.2022 год., с дължима сума от 123,84 лв.;
13. Фактура № 77454/06.04.2022 год., с дължима сума от 357,46 лв.;
14. Фактура № 77400/05.04.2022 год., с дължима сума от 73,80 лв.;
15. Фактура № 77275/30.03.2022 год., с дължима сума от 88,50 лв.;
16. Фактура № 77199/28.03.2022 год., с дължима сума от 83,28 лв.;
17. Фактура № 77197/28.03.2022 год., с дължима сума от 298,37 лв.
18. Фактура № 77168/25.03.2022 год., с дължима сума от 148,41 лв.;
19. Фактура № 76970/15.03.2022 год., с дължима сума от 108 лв.;
20. Фактура № 76946/14.03.2022 год., с дължима сума от 123,84 лв.;
21. Фактура № 76876/10.03.2022 год., с дължима сума от 1 629,44 лв.;
22. Фактура № 76583/23.02.2022 год., с дължима сума от 148,92 лв.;
23. Фактура № 57679/10.06.2019 год., с дължима сума от 77,52 лв.;
24. Фактура № 76583/23.02.2022 год., с дължима сума от 148,92 лв.;
25. Фактура № 76519/18.02.2022 год., с дължима сума от 38,40 лв.;
26. Фактура № 76498/17.02.2022 год., с дължима сума от 327,34 лв.;
27. Фактура № 76405/14.02.2022 год., с дължима сума от 392,30 лв.;
28. Фактура № 76343/09.02.2022 год., с дължима сума от 1 116,61 лв.;
29. Фактура № 76236/03.02.2022 год., с дължима сума от 363,12 лв.;
30. Фактура № 76092/26.01.2022 год. с дължима сума от 1873,59 лв.;
31. Фактура № 76038/24.01.2022 год. с дължима сума от 257,47 лв.;
32. Фактура № 75964/20.01.2022 год. с дължима сума от 865,27 лв.;
33. Фактура № 75526/23.12.2021 год. с дължима сума от 985,08 лв.;
34. Фактура № 75238/08.12.2021 год. с дължима сума от 398,90 лв.;
35. Фактура № 74953/24.11.2021 год. с дължима сума от 836,02 лв.;
36. Фактура № 74888/19.11.2021 год. с дължима сума от 230,40 лв.;
37. Фактура № 74734/12.11.2021год. с дължима сума от 318,45 лв.;
38. Фактура № 74580/03.11.2021 год. с дължима сума от 260,40 лв.;
39. Фактура № 74574/02.11.2021 год. с дължима сума от 1028,17 лв.;
40. Фактура № 74459/28.10.2021 год. с дължима сума от 994,35 лв.;
41. Фактура № 74349/21.10.2021 год. с дължима сума от 1170,47 лв.;
42. Фактура № 74264/15.10.2021 год. с дължима сума от 534,46 лв.;
43. Фактура № 74245/14.10.2021 год. с дължима сума от 1196,85 лв.;
44. Фактура № 73640/13.09.2021 год. с дължима сума от 345,60 лв.;
45. Фактура № 73598/09.09.2021 год. с дължима сума от 1778,49лв.;
46. Фактура № 73467/02.09.2021 год. с дължима сума от 1021,27лв.;
47. Фактура № 73268/24.08.2021 год. с дължима сума от 1414,92 лв.;
48. Фактура № 73189/19.08.2021 год., с дължима сума от 227,17 лв.;
2
49. Фактура № 73157/18.08.2021 год., с дължима сума от 908,88 лв.;
50. Фактура № 73067/12.08.2021 год., с дължима сума от 1357,31 лв.;
51. Фактура № 72814/30.07.2021 год., с дължима сума от 230,40 лв.;
52. Фактура № 72776/29.07.2021 год., с дължима сума от 79,20 лв.;
53. Фактура № 72774/29.07.2021 год., с дължима сума от 1435,76 лв.;
54. Фактура № 72657/22.07.2021 год., с дължима сума от 318,45 лв.;
55. Фактура № 72643/22.07.2021 год., с дължима сума от 1137,36 лв.;
56. Фактура № 72518/15.07.2021 год. с дължима сума от 1257,17 лв.;
57. Фактура № 72415/09.07.2021 год., с дължима сума от 351,12 лв.;
58. Фактура № 72384/08.07.2021 год., с дължима сума от 90 лв.;
59. Фактура № 72359/07.07.2021 год., с дължима сума от 366,38 лв.;
60. Фактура № 72272/02.07.2021 год., с дължима сума от 318,45 лв.;
61. Фактура № 71995/21.06.2021 год., с дължима сума от 247,92 лв.;
62. Фактура № 71649/02.06.2021 год., с дължима сума от 1292,29 лв.;
63. Фактура № 71314/19.05.2021 год., с дължима сума от 1807,14 лв.;
64. Фактура № 71289/18.05.2021 год., с дължима сума от 1763,85 лв.;
65. Фактура № 70923/29.04.2021 год., с дължима сума от 2718,84 лв.;
66. Фактура № 70791/26.04.2021 год., с дължима сума от 101,18 лв.;
67. Фактура № 70604/15.04.2021 год., с дължима сума от 1238,78 лв.;
68. Фактура № 70393/06.04.2021 год., с дължима сума от 773,60 лв.;
69. Фактура № 70335/02.04.2021 год. с дължима сума от 461,65 лв.;
70. Фактура № 70254/31.03.2021 год., с дължима сума от 1446,52 лв.;
71. Фактура № 70102/25.03.2021 год., с дължима сума от 249,08 лв.;
72. Фактура № 69950/18.03.2021 год., с дължима сума от 512,39 лв.;
73. Фактура № 69828/11.03.2021 год., с дължима сума от 2597,68 лв.;
74. Фактура № 69662/02.03.2021 год., с дължима сума от 451,19 лв.;
75. Фактура № 69527/24.02.2021 год., с дължима сума от 1153,24 лв.;
76. Фактура № 69368/17.02.2021 год., с дължима сума от 1405,21 лв.;
77. Фактура № 69249/10.02.2021 год., с дължима сума от 98.57 лв.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК „Пол Аграр Кампани“ АД депозира отговор на
исковата молба, в който бланкетно оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
В открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли както за неговото уважаване, така и за присъждането на съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът, в предоставения му от съда срок за писмени бележки, поддържа
искането си за отхвърляне на иска в цялост като недоказан по основание и размер.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че същите се намират в трайни търговски отношения,
въз основа на които ищецът продава на ответника различни артикули, като за продажбите
ищцовото дружество издава различни по стойност фактури.
Съгласно твърденията в исковата молба, предмет на настоящото производство са
3
вземанията по 76 броя фактури (дублирана фактура № 76583/23.02.2022 год.) Приложени
като доказателства по делото обаче са само 74 броя такива, неподписани от нито една от
страните.
Според заключението по проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като точно и обективно дадено, фактура № 57679/10.06.2019 год. не
се отнася за продажби към ответника, a фактури № 76038/24.01.2022 год.; 76343/09.02.2022
год.; 76876/10.03.2022 год.; 77199/28.03.2022 год.; 77947/29.04.2022 год.; 79465/14.07.2022
год. не са осчетоводени при „Пол Аграр Кампани“ АД. Всички останали фактури обаче са.
Съдът констатира, че в исковата молба, фактура № 76583/23.02.2022 год. за сумата от
148,92 лв. е дублирана, но това обстоятелство е съобразено от вещото лице и в изчисленията
му сумата е отчетена само веднъж. В калкулациите му не е включена и сумата по фактура №
57679/10.06.2019 год., като отнасяща се за вземания от друг клиент на ищеца.
В счетоводството на „Донев“ ЕООД, вещото лице констатира, че като дължима от
ответника е отбелязана сумата от 48 268,07 лв., получаваща се след приспадане на
плащанията на ответника в размер на 2525,43 лв. и сторниране от ищцовото дружество чрез
кредитни известия № 72434/12.07.2021 год. и № 72435/12.07.2021 год. на сумите по фактури
съответно № 71314/19.05.2021 год. и 71995/21.06.2021 год. възлизащи общо на 2055,06 лв.,
от цялостния размер на осчетоводеното задължение от 52 848,56 лв.
От друга страна, експертът излага, че в счетоводството на „Пол Аграр Кампани“ АД,
от задължението по всички процесни фактури общо дължими са 32 100,67 лв. До тази
стойност, вещото лице достига след изключване от общата сума по фактурите - 52 848,56
лв., на стойностите по първичните документи, които не са осчетоводени от „Пол Аграр
Кампани“ АД – общо 4166,80 лв., на извършените от ответника към ищеца плащания на
обща стойност 14 526,03 лв. и на сторнираните чрез горепосочените кредитни известия
2055,06 лв.
По делото от ответното дружество са представени извлечения от системата на epay.bg
и „УниКредит Булбанк“ АД, за извършени в полза на ищеца плащания, като в дадените в
открито съдебно заседания обяснения вещото лице отбелязва, че е запознато с тези
документи и че е съобразил данните от тях при изготвянето на заключението си.
Експертът отбелязва и че ищецът му е представил споразумение, сключено с
ответника на 10.03.2023 год., въз основа на което е направено плащане от 2000 лв, като
съобразно договореното, сумата от 1976,93 лв. е послужила за погасяване на задължението
по фактура № 84081/10.03.2023 год., оставаща извън предмета на настоящото производство,
а остатъка от 23,07 лв. е следвало да бъде отнесен към задълженията по реда на тяхното
възникване.
В заключението се посочва, че относно процесните продажби, счетоводните
записвания и при двете дружества са извършени съобразно счетоводното законодателство.
Плащанията по фактурите пък са извършвани по Б. път, като в основанието на транзакциите
е записвано „плащане по фактури“, без посочване на конкретен счетоводен документ,
вземанията по който се заплащат. При ищеца, постъпвалите плащания са отнасяни към
задълженията по последно издадените фактури, като остатъците са били разпределяни към
по-ранно възникналите такива в хронологичен ред, започвайки от най-старото вземане. От
своя страна пък, ответникът отнасял погашенията си към задълженията в техния
хронологичен ред, започвайки от най-старото такова.
На база проверените документи в счетоводството на ищеца, вещото лице заключва,
че всички процесни фактури са включени в дневниците му за продажби по ЗДДС, като към
НАП е платен дължимият данък по подадените справки-декларации по ЗДДС, за месеците
през които фактурите са включени в регистрите, подадените към приходния орган. За „Пол
Аграр Кампани“ АД пък експертът отбелязва, че всички фактури, които са осчетоводени в
4
счетоводството му са включени в дневниците му за покупка и за тях е ползван данъчен
кредит.
По делото представени от ищеца са и молби, отправяни до ответника, за
потвърждаване на размера на задълженията му към „Донев“ ЕООД за 2020 год. и 2021 год.
Същите обаче съдът намира за неотносими към спора, доколкото с настоящото
производство се цели установяване размера на задълженията към датата на постановяване
на решението, а не към даден предходен момент.
Въз основа на тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни
изводи:
Основателността на предявения иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на дължима
продажна цена по фактури, възлага в тежест на ищеца доказването на наличието на валидни
облигационни правоотношения, по силата на които са били извършвани продажбите в полза
на ответника, доставката на стоките, размерът и изискуемостта на претендираните суми.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответното дружество пък е
възложено доказването на правопогасяващите, правоунищожаващите, правоизключващите и
дилаторните му възражения, включително и онези за удовлетворяването на процесните
вземания чрез тяхното заплащане или погасяване по друг начин.
Както беше посочено по-горе между страните не се спори, че се намират в трайни
търговски отношения, в рамките на които ищецът продава на ответника различни стоки,
като издава фактури за дължимата по всяка сделка цена.
Доколкото договорът за търговска продажба се квалифицира като консенсуален и
неформален такъв, то в константната практика на ВКС се приема, че фактурите могат да
бъдат кредитирани като доказателства, установяващи сключването на договори за търговска
продажба на стоки в случаите, когато съдържат всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето им, като вписването
им в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на
стойността им в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит от
ответника, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбените
правоотношения, по повод на които фактурите са били съставени /Решение № 46/27.03.2009
год. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 71/22.06.2009 год. по т. д. № 11/2009
год. на ВКС; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 год. на ВКС/.
По отношение на изискуемостта на задълженията, съдът съобразява, че от събраните
доказателства не се установява между страните да е уговорен срок за тяхното изпълнение.
По тази причина приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Тъй като не може да
се установи датата на получаване на фактурите или друга покана за плащане от ответника,
то релевантен е денят, следващ получаване на стоките. Макар той също да не може да бъде
определен, индиция за получаването им и съответно настъпилата към датата на
постановяване на решението изискуемост на вземанията, е осчетоводяването на фактурите
и използването на данъчен кредит за тях.
Изхождайки от гореизложеното и с оглед на приетото за установено от фактическа
страна, доказано се явява наличието на изискуеми задължения по облигационни продажбени
правоотношения между страните, за които свидетелстват процесните фактури, с изключение
на фактура № 57679/10.06.2019 год. отнасяща се за продажба на лице, различно от
ответника, и фактури № 76038/24.01.2022 год.; 76343/09.02.2022 год.; 76876/10.03.2022 год.;
77199/28.03.2022 год.; 77947/29.04.2022 год.; 79465/14.07.2022 год. неосчетоводени в „Пол
Аграр Кампани“ АД. За последната група фактури не може да се установи нито сключване
на продажбени договори, нито доставката и получаването на стоките от ответника поради
липса на представени доказателства в тази насока, налагащи извод противен на този,
5
следващ от неосчетоводяването им, невключването им в дневника за покупките и справките
декларации по ЗДДС и неизползването на данъчен кредит за тях от ответника, констатирано
в ССчЕ. По тази причина искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по отношение
на вземанията по фактури № 57679/10.06.2019 год.; 76038/24.01.2022 год.; 76343/09.02.2022
год.; 76876/10.03.2022 год.; 77199/28.03.2022 год.; 77947/29.04.2022 год.; 79465/14.07.2022
год.
Неоснователен се явява и искът по отношение на сумите по фактури №
71314/19.05.2021 год. и 71995/21.06.2021 год., тъй като същите са признати за недължими от
самия ищец чрез сторнирането им с кредитни известия съответно № 72434/12.07.2021 год. и
№ 72435/12.07.2021 год.
В заключението по ССчЕ се установява, че за вземанията по процесните фактури,
които ответникът е осчетоводил, същият е заплатил на ищеца общо сумата от 14 526,03 лв.
Според вещото лице обаче в счетоводството на ищеца за погасяване на задълженията са
отразени само плащания в размер на 2525,43 лв. (след изключване на сумите сторнирани
чрез кредитни известия). Тях „Донев“ ЕООД е разпределял за погасяване на задълженията
по последно издадените от него фактури, а остатъците – към по-ранно възникналите такива
в хронологичен ред. Въпреки извода на експерта за плащания от 14 526,03 лв., „Донев“
ЕООД не посочи доказателства, оборващи заключението в тази му част, макар тежестта за
доказване на размера на иска да е негова.
Остатъкът от 23,07 лв. от платеното по споразумението от 10.03.2023 год. следва да
бъде изваден от общо посочената като платена сума от 14 526,03 лв., доколкото е конкретно
посочено, че стойността от 23,07 лв. следва да послужи за погасяване на задълженията по
реда на тяхното възникване, а останалите плащания са правени без посочване на конкретно
вземане. Най-ранното остатъчно задължение се явява това по фактура № 69249/10.02.2021
год. в размер на 98,57 лв. Така, дължимият остатък по този счетоводен документ възлиза на
75,50 лв. В този смисъл, неоснователно се явява оспорването на ответника на ССчЕ
базирано на начина на разпределение на постъпилите по споразумението суми и
непредставянето на документа в оригинал. Във връзка с последното, съдът следва да
отбележи, че вещите лица, не са задължени да представят към заключенията си документите
и данните, които са използвали при изготвянето им. Като средство за защита, на
оспорващата страна е предоставена възможността да поиска назначаването на допълнителна
или повторна експертиза.
Доколкото при плащанията, извършвани по Б. път, „Пол Аграр Кампани“ АД не е
посочвало кои свои задължения заплаща, начинът на погасяване прилаган от ищеца не е
обвързващ за съда, като вместо него, настоящият състав намира, че приложим е редът чл. 76,
ал. 1 ЗЗД. Според него, в хипотеза, подобна на настоящата, погасявани следва да бъдат
първо най-обременителните задължения на длъжника. С оглед данните по делото, това се
явяват вземанията по:
1. фактура 70923/29.04.2021 год. - 2718,84 лв.;
2. фактура 69828/11.03.2021 год. - 2597,68 лв.;
3. фактура 76092/26.01.2022 год. - 1873,59 лв.;
4. фактура 73598/09.09.2021 год. - 1778,49 лв.;
5. фактура 71289/18.05.2021 год. - 1763,85 лв.;
6. фактура 70254/31.03.2021 год. - 1446,52 лв.;
7. фактура 72774/29.07.2021 год. - 1435,76 лв.;
8. фактура 73268/24.08.2021 год. - 1414,92 лв., като след разпределяне на плащанията на
ответника по фактури 1-7 вкл., остават още 888,23 лв., с които се погасява част от
вземането по фактура 8. След приспадането на тази стойност, дължимият от
ответника остатък по фактура 8 е 526,69 лв.
Това налага отхвърлянето на иска изцяло за фактури 1-7 и частично за вземането по фактура
6
8.
При този изход на спора разноски биха били дължими в полза и на двете спорещи
страни. По делото обаче доказателства за сторени такива са представени само от ищеца.
Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, претендираното от
„Донев“ ЕООД адвокатско възнаграждение, по възражение на ответника, следва да бъде
намалено до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум от 2096,67 лв. съобразен с редакцията на акта към
датата на сключване на договора за правна помощ. Общият размер на дължимите в полза на
ищеца разноски възлиза на 2942,33 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 да заплати на
„Донев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Калиакра“ № 4 сумата от 32 100,67 лв., представляваща незаплатена цена за продадени от
ищеца на ответника стоки, за които са издадени фактури № 79096/27.06.2022 год.;
79095/27.06.2022 год.; 79032/23.06.2022 год.; 78781/10.06.2022 год.; 78601/01.06.2022 год.;
78698/07.06.2022 год.; 77754/21.04.2022 год.; 77720/20.04.2022 год.; 77560/12.04.2022 год.;
77471/07.04.2022 год.; 77454/06.04.2022 год.; № 77400/05.04.2022 год.; 77275/30.03.2022 год.;
77197/28.03.2022 год.; 77168/25.03.2022 год.; 76970/15.03.2022 год.; 76946/14.03.2022 год.;
76583/23.02.2022 год.; 76519/18.02.2022 год.; 76498/17.02.2022 год.; 76405/14.02.2022 год.;
76236/03.02.2022 год.; 76092/26.01.2022 год.; 75964/20.01.2022 год.; 75526/23.12.2021 год.;
75238/08.12.2021 год.; 74953/24.11.2021 год.; 74888/19.11.2021 год.; 74734/12.11.2021год.;
74580/03.11.2021 год.; 74574/02.11.2021 год.; 74459/28.10.2021 год.; 74349/21.10.2021 год.;
74264/15.10.2021 год.; 74245/14.10.2021 год.; 73640/13.09.2021 год.; 73598/09.09.2021 год.;
73467/02.09.2021 год.; 73189/19.08.2021 год.; 73157/18.08.2021 год.; 73067/12.08.2021 год.;
72814/30.07.2021 год.; 72776/29.07.2021 год.; 72774/29.07.2021 год.; 72657/22.07.2021 год.;
72643/22.07.2021 год.; 72518/15.07.2021 год.; 72415/09.07.2021 год.; 72384/08.07.2021 год.;
72359/07.07.2021 год.; 72272/02.07.2021 год.; 71649/02.06.2021 год.; 71289/18.05.2021 год.;
70923/29.04.2021 год.; 70791/26.04.2021 год.; 70604/15.04.2021 год.; 70393/06.04.2021 год.;
70335/02.04.2021 год.; 70254/31.03.2021 год.; 70102/25.03.2021 год.; 69950/18.03.2021 год.;
69828/11.03.2021 год.; 69662/02.03.2021 год.; 69527/24.02.2021 год.; 69368/17.02.2021 год.;
73268/24.08.2021 год. – за сумата от 526,69 лв. и 69249/10.02.2021 год. – за сумата от 75,50
лв. ведно със законната лихва върху главницата от 32 100,67 лв., считано от момента на
предявяване на исковата молба – 26.08.2022 год. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 32 100,67 лв. до
претендираните 52 222,44 лв. за вземанията по фактури № 57679/10.06.2019 год.;
79465/14.07.2022 год.; 77947/29.04.2022 год.; 77199/28.03.2022 год.; 76876/10.03.2022 год.;
76343/09.02.2022 год.; 76038/24.01.2022 год.; 71995/21.06.2021 год.; 71314/19.05.2021 год.;
70923/29.04.2021 год.; 69828/11.03.2021 год.; 76092/26.01.2022 год.; 73598/09.09.2021 год.;
71289/18.05.2021 год.; 70254/31.03.2021 год.; 72774/29.07.2021 год.; както и за горницата
над 526,69 лв. до претендираните 1414,92 лв. по фактура 73268/24.08.2021 год. и за
горницата над 75,50 лв. до претендираните 98,57 лв. по фактура 69249/10.02.2021 год.
ОСЪЖДА „Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 да заплати на
„Донев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Калиакра“ № 4 сумата от 2942,33 лв., представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски.
7
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8