№ 3425
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20211100511898 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. Г. С. срещу решението по гр.д. №
3166/2021 г. на СРС, 117 състав, в частта, в която искът за увеличение на
месечната издръжка на въззиваемата страна Г. О. С. е уважен за разликата над
162.50 лева до 240 лева, и в частта, в която искът за увеличение на месечната
издръжка на въззиваемата страна Н. О. С. е уважен за разликата над 162.50
лева до 230 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът
моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените искове за увеличение на месечните
издръжки – за разликата над 162.50 лева до 240 лева на детето Г. и за
разликата над 162.50 лева до 230 лева на детето Н.. В откритото съдебно
заседание на 10.11.2022 г. моли исковете за увеличение на месечните
издръжки на децата да се отхвърлят за разликите над 177.50 лева до 240 лева,
респ. до 230 лева. Претендира разноски.
1
Въззиваемите страни Г. О. С., действащ лично и със съгласието на
неговата майка М. Н. А., и Н. О. С., действащ чрез неговата майка и законен
представител М. Н. А., оспорват въззивната жалба и молят решението в
обжалваните части да се потвърди. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
С решението по гр.д. № 3166/2021 г. СРС, 117 състав, е увеличил
присъдената в полза на малолетното тогава дете Г. О. С. (род. на 01.10.2008 г.)
месечна издръжка от 150 лева на 240 лева, и е увеличил присъдената в полза
на малолетното дете Н. О. С. (род. на 01.12.2010 г.) месечна издръжка от 150
лева на 230 лева, двете считано от датата на предявяване на исковете
(20.01.2021 г.). С решението първоинстанционният съд е разпределил
отговорността за разноските, което решение в частта относно държавната
такса върху увеличението на издръжките е изменил с определение от
29.07.2021 г.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
По делото не е представен препис от решението от 16.07.2013 г. по гр.д.
№ 7591/2012 г. на Софийския районен съд, III ГО, 81 състав, с отбелязана
дата на влизането му в сила в частите, в които на децата Г. О. С. и Н. О. С. са
присъдени месечни издръжки по 150 лева, но страните не спорят, че
решението в тези части е влязло в сила. Понастоящем детето Г. е на 14
години, а детето Н. – на 12 години, и от присъждането на месечните им
издръжки от по 150 лева до момента е настъпило съществено изменение на
2
обстоятелствата, обуславящо размерите на издръжките. През изминалия
период от около девет години ищците са пораснали, с което дефинитивно са
се увеличили и потребностите им от средства за съществуване, а
допълнително са възникнали техни нужди от средства за образование и
социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжките в досегашните им размери. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерите на издръжките са били формирани.
Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. От друга страна, въззивникът е
в трудоспособна възраст (55-годишен е), адвокат е, няма алиментни
задължения към други деца и няма данни да страда от заболявания,
намаляващи неговата работоспособност. Тези именно обстоятелства
определят, съгласно т. 11 от ППВС № 5/70 г., материалните възможности на
бащата да заплаща присъдените с обжалваното решение месечни издръжки, а
не други в по-ниски размери. Трябва да се отбележи и че дори след
изплащане на увеличените издръжки на синовете си въззивникът да среща
материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си
деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за
удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за
задоволяване на увеличените потребности на децата му Г. и Н..
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
му части, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
Страните нямат право на разноски. Въззивникът – заради изхода на
делото, а въззиваемите страни – защото не са сторили такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 3166/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 117 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на О. Г. С., Г. О. С. и Н. О. С. за
присъждане на разноски по настоящото дело.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4