Решение по дело №203/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260073
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Георги Гочев
Дело: 20205600900203
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д    Х  А  С  К  О  В  О

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

       31.V.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Окръжен съд-Хасково на десети май две хиляди двадесет и първа година, открито заседание в състав:

                                                             Председател  :  Георги Гочев

при секретар-протоколиста Димитрийка Христова като разгледа докладваното от председателя търговско дело №203/2020 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

И.К.Н., ЕГН:**********,***,съдебен адрес-*** офис7,адв.М.Т. е предявил против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,гр.София,,1301,район „Възраждане“ ул.“Света София“ №7 ет.5 искове за изплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди - тежка черепно мозъчна травма - тежка контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и набиране на колекция от кръв под твърдата обвивка на мозъка както и постгравматично стресово разстройство и сума в размер на 558 лв. имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП станало на 16.06.2019г., ведно със законната лихва , върху тази сума от 15.02.2020г. до окончателното и изплащане, както и всички направени по делото разноски.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.I от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

          За да обоснове исканията си ищецът твърди,че застрахователното дружество сключило задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите" по застрахователна полица № ВС/23/119000329404 с начална дата на покритие 29.01.2019г. и крайна дата на покритие -28.01.2020г за л.а. БМВ 520 с ДК№ * ******.

На 16.06.2019г. около 20:25 ч. в гр.Свиленград на ул." Д-р Стр.Дочков" пред дом №14 е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. БМВ с рег № * **** ** управляван от Л.Н. Н. ,ЕГН ********** от гр.Свиленград и ищеца И.К.Н., ЕГН ********** ***.

Произшествието се развило,се твърди в исковата молба, като около 20:20 часа ищеца Н. се прибирал с велосипеда си от с.Момково, общ. Свиленград където работел на лозята. Същият се движил по ул. „Д-р Страшимир Дочков" в посока автогара на гр. Свиленград, като управлявал велосипеда си в дясното платно за движение в посока към частен дом № 14. Зад него в същата лента за движение се движил лек автомобил, марка „Опел Астра,, с рег. № * **** **.Преди да достигне до кръстовището на ул. „Д-р Страшимир Дочков" с ул."Родопи" велосипедиста Н. подал сигнал с ръка и предприел завиване на ляво към ул."Родопи".Водача на движещият се зад него автомобил, възприел този сигнал и почти спрял , като изчакал велосипедиста Н. да пресече осевата линия. В този момент, след като вече велосипедиста се бил изнесъл в лявата насрещна лента, непосредствено движещият се зад за л.а Опел Астра, л.а. БМВ с рег.№ ******, управляван от деликвента Л. Н., вместо също да намали скоростта си съобразявайки я с характера и интензивностга на движението и с пътната маркировка, в конкретния случай - непрекъсната осева линия 2 /единична непрекъсната линия/ забраняваща пресичането й, предприел маневра изпреварване.Така водача Н. навлязъл неправомерно в лявата пътна лента на пътното платно, при което достигнал до движещия се и пресичащ пътното платно и вече в лявата лента за движение велосипедист- ищеца Н. и реализирал удар с него. При падането на земята Н. получил разкъсно-контузна рана на главата с комоцио и кръвоизлив в мозъка.

По случая било заведено досъдебно производство в хода на което по безспорен начин,е установено ,че изключителна вина за настъпилото произшествие има водачът Л.Н. Н. .С Решение № 154 от 30.09.2020г. постановено по АНД № 490 / 2020г по описа на РС-Свиленград /влязло в законна сила/, водача Н. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.1,б."б",пр.2-ро,вр.чл.342,ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание.

Ищецът извежда,че на основание чл.З00 от ГПК ,това решение има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданският съд ,който разглежда гражданските последици от деянието , относно това дали е извършено деянието ,неговата противоправновност и виновността на дееца.

От приложените медицински документи се установявало,че ищеца И.К.Н. веднага след ПТП е откаран в болницата в гр.Свиленград, където му е оказана първа помощ, след което е транспортиран до болницата в гр.Хасково.На 17.06.2019г. в 00.З0 ч. е приет в нервно-хирургично отделение на МБАЛ-Хасково, където е извършена спешна операция на получената при инцидента тежка черепно-мозъчна травма. Пролежал е осем дни като е изписан на 25.07.2019г. с диагноза - тежка черепно-мозъчна травма- тежка контузия на мозъка, хронична колекция на кръв от твърдата мозъчна обвивка в тилната област.

На 07.08.2019г. по повод продължаващи оплаквания от силно главозамайване, главоболие и нестабилна походка ищецът постъпил в Отделение по физиотерапия и рехабилитация на "МБАЛ-Свиленград" ЕООД, където провел лечение до 14.08.2019г. Ищецът бил около 2 месеца в инвалидна количка и не можел в този период да се придвижва самостоятелно и да се обслужва, като за него са полагали грижи близките му.Процеса на възстановяване продължавал и към настоящия момент.

Въпреки напредналата си възраст от 77 години, Н. преди инцидента се е намирал в добро здравословно състояние и е водил активен начин на живот.Ходел е постоянно с колелото на лозето, което сам е обработвал.Нямал е никакви сериозни оплаквания и не е бил в тежест на близките си. След инцидента начина му на живот коренно се е променил.Престанал да ходи на лозето и да кара велосипед.Постоянно е зависим от помощта на близките си в ежедневния си бит.Има чести пристъпи на главозамайване, главоболие, както и нестабилна походка.Въпреки , че от инцидента е изминала повече от една година, ищецът проявява явни признаци на постгравматично стресово разстройство. Станал раздразнителен, оплаквал от силна тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност. Това състояние се засилвало и от неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване от травмата, така и от невъзможността да води предишният си начин на живот.

Всички тези негативни последици представляват причинени неимуществени вреди, за репарирането на които ищеца претендира обезщетение в размер на 30 000лв.

Ищецът твъвди,че е претърпял и имуществени вреди изразяващи се в заплащане на суми по лечението, както следва: по фактура №**********/22.07.2019г. на МБАЛ-Хасково за сумата 500лв. за закупуване на винт невро самонарезен-5бр., и по фактура №**********/25.07.2019г на МВАЛ-Хасково за 58лв.-потребителска такса или общо имуществени вреди в размер на 558 лв.

Преди предявяване на настоящия иск, ищеца на основание чл.380, ал.1 от КЗ е предявил претенция пред ЗАД" ОЗК-Застраховане" АД , където е заведена щета № 0411-185-0002-2019г.В законоустановеният тримесечен срок по чл.496,ал.1 от КЗ , който е изтекъл на 14.02.2020г., застрахователят не се е произнесъл по претенцията.

Ето защо у ищеца бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ. Освен това у ищеца е налице и правен интерес и за претендиране на законна лихва за забава и по смисъла на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ , като такава лихва се претендира от 15.02.2020г.2018г. до окончателно изплащане на сумата.

 

Обстоятелства,от които произтичат възраженията на ответника по представените отговор на искова молба и допълнителен отговор по делото.

Застрахователното дружество оспорва твърдението в исковата молба,   че   в   резултат   на   пътно   -   транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания.

Исковете в пълния им предявен размер били неоснователни, необосновани и неподкрепени с доказателства, като са и прекомерно завишени по размер.

Предявеният иск на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл 83, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс бил неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Дружеството оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП търпи имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 30 558 лева.

Ищецът не доказвал да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането бил прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.

Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.). Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

Дружеството оспорва изведената  от ищеца   изключителната   вина  на  водача  Л.   Н. Н.   за   причиняване   на   вредоносния   резултат,   по   аргумента   на разпоредбата  на  чл.  300  от  ГПК.  По  воденото   наказателно производство не  било изследвано обстоятелството дали пострадалият е допринесъл за
достигане до вредоносния резултат. Дружеството твърди  наличието на вина на другия участник в ПТП, довела до процесният пътен инцидент. Вредоносният резултат от процесното събитие не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС. В конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина имал и пострадалият И.К.Н., поради обстоятелството, че в нарушение на правилата на ЗДвП не е управлява велосипеда си възможно най-близо до дясната граница на своята пътна лента. На следващо място, ищецът не е упрвлявал велосипед с нужните източници на бяла светлина отпред и червена светлина отзад, не са били налице и задължителните светлотразители върху велосипеда, не е била налице действаща спирачна система и звънец.

Поради изложеното пострадалият е бил трудно забележим за останалите участници в движениет. Нямало доказателства ищецът да е сигнализирал с ръка относно намерението си да завие наляво, поради което Н. не съобразил поведението си с останалите участници в вижението и с пътната обстановка.

Ответникът твърди и че пострадаляият превозвал предмети, които пречели  на управлението на велосипеда и създавали опасност за него. Ищецът изложил на ненужен риск, като предприел въпросната опасна маневра. Според застрахователят ако Н. бе съобразил поведението си с вменените му задължения от ЗДвП процесното събитие въобще не би настъпило. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот като е нарушил правилата за движение в автомобил, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.

Ответната страна сочи,че от епикриза ИЗ № 10363/2019г. било видно,че на ищеца е предложено оперативно лечение на претърпените травми, но не са представени доказателства за осъществено такова. Също така, в епикриза ИЗ №10363/2019г. и епикриза ИЗ № 5789/2019г е препоръчано на ищеца да приема определени медикаменти, да се насочи към рехабилитация, да проведе санаторно лечение,  да  спазва  ХДР,  както  и   ежедневна  двигателна  активност.  Липсвали представени доказателства за което и да е от посочените указания, поради което такива не са осъществени. Това според ответникът несъмнено е довело до по-силни болки и страдания, което обаче не би могло да ангажира отговорността му.Посттравматичното стресово разстройство не било доказано,поради което не било и преживяно от ищеца.

Застрахователят извежда и че предвид периода на възстановяване на ищеца, социално-икономическото положение на страната и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, предявения размер бил неоснователно завишен. Обезщетението за претърпени неумиществени вреди не трябвало да води до неоснователното обогатяване на пострадалия, а да отговаря на претърпениете от него вреди. В този смисъл настъпилото процесно събитие не бивало да се превръща в повод за материалното замогване на ищеца, а последният да бъде обезщетен в границите на претърпените от него вреди.

Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание претенцията за лихви за забава от момента на ПТП за неоснователен, тъй като ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна..

 

Факти от съдебно дирене

 

          С решение №154/30.IХ.2020 г.,влязло в сила на 16.Х.2020 г., постановено по АНД №490/2020 г. Районен съд-Свиленград признава Л.Н. Н.,ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с, живущ ***, женен, със средно образование, ръководител движение в гара Свиленград, неосъждан,за виновен в това че на 16.06.2019г. в гр.Свиленград, обл.Хасково при управление на моторно превозно средство -лек автомобил, марка ВМВ 520 И, с рег № * **** **  нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата - чл.20, ал. 2, предл. 5 и изр.2 от ЗДвП "Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие .Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.6, т.1 , предл.6 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната маркировка" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.К.Н. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на кръвоизливи в черепната кухина - престъпление по чл.343, ал.1, 6."б", пр. 2, вр. чд. 342, ал.1 от НК

          Съобразно епикриза неврохирургия на МБАЛ ХасковоАД И.Н. е постъпил в болничното заведение на 17.VI.2019 г. в 00.30 часа и е изписан на 25.VII.2019 г. с окончателна диагноза „Контузио церебри гравис.Хематома субдурале хроника рег окципиталис билатералис. Краниотомия окципиталис утреускве.Евакиуацио хематомис“,като му е извършена оперативна намеса,изписан с подобрение, с предписани лекарства и насочване към рехабилитационно отделение.

          Налична по делото е и епикриза от МБАЛ Свиленград ЕООД, отделение по физиотерапия и рехабилитация,където И.Н. е постъпил на 07.VIII.2019 г. и е изписан на 14.VIII.2019 г.

          И.Н. чрез адв.М.Т. е заявил претенция пред ответното застрахователно дружество за завеждане на щета за неимуществени и имуществени вреди и изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,получена от адресата на 14.ХI.2019 г. относно претърпените от него вреди вследствие на настъпилото ПТП.

          Видно от фактура от 22.VII.2019 г. И.Н. *** АД сумата от 500 лв. с ДДС за винт невро самонарезен,а съобразно фактура от 25.VII.2019 г. е заплатил на същото дружество и 58 лв. потребителска такса.

          Справка за застраховка „Гражданска отговорност“ сочи,че автомобил с ДК№* ** ** ** има активна такава за периода 29.I.2019 г. до 28.I.2020 г.

          Приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице С.К.П. извежда,че управлявания велосипед от И.Н. бил с неопределена марка,дамски,комплектован с детайли от различни велосипеди,а автомобила воден от Л.Н. Н. бил марка „БМВ“ модел 520 И.Вещото лице извежда,че велосипедистът преди ПТП тръгнал от западния край на платното за движение на ул.“Страшимир Дочков“,предприел маневра „пресичане на платното за движение“ пред приближаващия се по западната лента лек автомобил „Опел Астра“ рег.№* ** ** **,пресякъл западната лента пред него и е продължил пресичането на източната лента за движение косо,под малък ъгъл спрямо надлъжната ос на платното за движение. Лекият автомобил БМВ рег.№ *** ** ** воден от Л. Н. се е движел по западната лента на ул.“Страшимир Дочков“ след лека автомбил „Опел Астра“ рег.№* ** ** **. Вмомент на намаляване на скоростта на опела,водачън на БМВ предприел изпълнение на маневра „изпреварване“,преминал в източната лента за движение/за насрещно движение/,като в този процес възникнал удар с пресичащият платното за движение велосипедист И.Н. и последващо движение на този автомобил със застъргване на бордюра по източното платно с предно ляво колело,връщане в западната лента на движение и спиране на МПС.

          Вещото лице извежда,че лекият автомобил „Опел Астра“ се движел в западната лента по улицата пред лекия автомобил „БМВ“,като в участъка на дом №16,водачът на същия Ташев възприел велосипедиста,тръгващ от западния край на платното за движение пред него,намалил скоростта сои на движение,пропуснал велосипедиста да пресече западната лента на движение,като след преминаването му е продължил напред.Вещото лице посочва,че следата от застъргване по ръба на бетонния бордюр на тротоара в лявата част на пътя била показателна за предприета корекция на траекторията на движение на лек автомобил „БМВ“,вероятно към момента на появата на велосидеписта в полезрението на водача,можела да се приеме като спасителна реакция от страна на водача Л. Н..

          Скоростта на движение на велосипедиста И.Н. била  непосредствено преди ПТП  и в момента на удара 12 км/час,а на автомобила „БМВ“ преди и по време на удара-50 км/час.

          Велосипеда е бил оборудван със светлоотразители на двата педала,на предното колело-два закрепени на спиците и на заден калник два броя,без да има източник на светлина.

          Към експертизата е представена и подробна скица на ПТП.

          Пред съда вещото лице заяви,че водачът на автомобила „БМВ“ е започнал маневра,която не била защитна,по изпреварване на лек автомобил „Опел Астра“ с навлизане в лявата лента,като след това,в определен момент възприема велосипедиста и удължава движението си наляво. Л.Н. не е имал техническата възможност да избегне произшествието.Същият се е движел след „Опел Астра“ ,който бил комби и отнемал от видимостта в сравнение с обикновен автомобил.        

          Съдебно – медицинската експертиза на вещото лице Х.Е. извежда,че при процесното ПТП И.Н. е получил контузия на главата-охлузвания по лицето и разкъсно контузна рана в тилната област,травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и набиране на колекция кръв под твърдата обвивка на мозъка.Тези травми кореспондират с установеното ПТП,като си станали причина за разстройство на здравето,временно опасно за живота по чл.129 от НК-поради кръвоизливите в черепната кухина,а охлузванията и контузната рана-съставлява увреждане извън чл.128 и чл.129 от НК със срок на възстановяване за последните 20 дни.Вещото лице посочва,че към момента на експертизата състоянието на Н. е стабилно и оздравителния процес е приключил.Същият е продължил около година и половина,като състоянието на ищеца е било най-тежко непосредствено след травмата и прогресивно се е подобрявало.В процеса на възстановяване ищецът е трябвало да ползва чужда помощ за битовото си обслужване,имал е нарушения на тазово резервоарните функции.В хода на възстановяването И.Н. е спазвал предписанията на лекарите и е провеждал курс по рехабилитация.В момента не ползвал инвалидна количка,вероятно такава е ползвана в процеса на възстановяване. 

          Свидетелят И.Д.Н. установи,че разбрал за инцидента с дядо си И. Н. на местоработата си от полицията.Баща му и леля му отишли в интензивния сектор на болницата в гр.Хасково при дядо му след ПТП,където бил откаран с линейка.Там дядо му прекарал повече от седмица.Наложила се операция поради наличие на голям оток в главата.След като го изписали дядо му бил като труп,бил в инвалидна количка,не помнел нищо,не познавал никого,не можел да говори.Налагало се някой да го обслужва непрекъснато,бил на памперси,събарял предмети неволно,падал от масата.След около два месеца се стабилизирал,на отново се нуждаел някой да се грижи за него,имал главозамайвания.Два,три месеца бил на инвалидна количка,след което започнал да ходи с помощни средства-проходилки,патерици.Чак сега започнал да се обслужва самСвидетелят посочи,че дядо му преди инцидента бил здрав,карал колело и кола,всеки ден ходел на лозето си,сам го обработвал,всички си правел сам.Ходел на лозето с колелото,а когато трябвало да носи разни предмети,ходел с колата.Бил активен,имал приятели,с които се виждал.След ПТП всичко това се преустановило,Дядо му стоял в къщата и двора,не излизал,често не си спомнял хора и събития.Според свидетеля ако останел сам не можел да оцелее.

          Свидетелят Л.Н. А. посочи,че той бил водача на автомобила „БМВ“ който управлявал по въпросната улица с 50 км/час.Пред него,на около 10 метра, се движел опела,който изведнъж рязко намалил,при което свидетелят завил наляво,за да не се блъсне в него отзад.Пресякъл непрекъснатата линия между двете платна и в този момент пред него излязъл пострадалия от дясно като се движел наляво към тротоара на улицата..А. посочи,че най-вероятно И.Н. е бил пред другия автомобил,защото той въобще не го бил забелязал.Всичко това се случила надвечер,при ясно,светло и сухо време.

 

Правни съображения

 

                    Предявените осъдителни искове по 432 от Кодекса за затраховането и по чл.86 от ЗЗД вр. с чл.497 от КЗ са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил към времето на деликта,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ответното дружество е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалите  лица,предвид правото им да се упражни пряк иск за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от КЗ.   

          Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или по КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на МПС, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В хода на производството безспорни обстоятелства са валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, собствеността и ползването на процесния лек автомобил ВМВ 520 И, с рег № * **** **,настъпването на пътно произшествие между него,управляван от водача Л. Н. и пострадалия ищец И.Н. ***,като велосипедист;настъпилите телесни увреди у И.Н. вследствие на удара от страна на лекия автомобил,проведените лечения на същия.

Същевременно водачът на лекия автомобил Л. Н.  с подробно обсъденото по-горе решение №154/30.IХ.2020 г.,влязло в сила на 16.Х.2020 г., постановено по АНД №490/2020 г. на Районен съд-Свиленград, е осъден за причиненото ПТП като е признат за виновен,че е причинил същото по непредпазливост. 

Налице е следователно хипотезата на чл.300 от ГПК.Този акт на наказателния съд обвързва настоящия съд с  разпоредените последици,правна квалификация и установени обстоятелства относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца Л. Н..Ето защо няма съмнение относно извършването на деянието, което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а в гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на активната застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил.Това деяние е извършено противоправно от Н., който е изцяло виновен за настъпването му,съобразно механизма и причините изведени в представената съдебно-техническа експретиза,също подробно обсъдена по-горе.Изведеното в нея съвпада изцяло с акта на наказателния съд.

В тази насока са и представените като част от наказателното производство протоколи за огледи на местопрозшествие,за оглед на веществени доказателства,които подробно установяват следите и обстановката по процесното ПТП.

          От събраните по делото доказателства действително се извежда,че на 16.VI.2019 г. около 20.20 часа пострадалия И.Н. се движел управлявайки велосипеда си  по ул.“Страшимир Дочков“ в гр.Свиленград в посока автогарата на града в дясното платно за движение в района на дом 14,като зад него в същата лента се движел лек автомобил „Опел Астра“ рег.№*******,тип комби.Преди достигане на кръстовището на тази улица с ул.“Родопи“,И.Н. ***,като водачът на опела възприел тази маневра и намалил рязко движението си почти до покой,за да може ищецът да пресече пътното платно,след което продължил движението си напред.

          Непосредствено след този автомобил се движел с 50 км/час водения от Л. Н. лек автомобил „БМВ 520“, с рег № * **** **,който след действията по намаляване на скоростта на преждедвижещия се опел предвид осигуряване път на велосипедиста,предприел маневра по изпреварване на същия от ляво,въпреки наличната непрекъсната осева линия,обозначаваща забраната на такава маневра.Този водач навлязъл в лявото,насрещно платно за движение,където вече бил и велосипедиста И.Н.,при което възникнало стълкновение между тях поради пресичане на траекториите им на движение.Предприетите действия от Л. Н. се налага извода,че не са защитна маневра,а само такава по изпреварване на лек автомобил „Опел Астра“ с навлизане в лявата лента.Едва след това-при пресичане на непрекъсната осева линия и навлизане в лявото платно на движение Н. е възприел велосипедиста,като е удължил движението си наляво,като е оставил следи от задиране по страничния бордюр на тротоара,без обаче да има спирачни такива. Л.Н. не е имал техническата възможност да избегне произшествието.Същият се е движел след „Опел Астра“ ,който бил комби и отнемал от видимостта в по-голяма степен  в сравнение с обикновен автомобил.В следствие на именно на тази маневра на Н. е предизвикан удара между водения от него автомобил и велосипедиста И.Н.,настъпил в предната дясна врата и огледало на лекия автомобил.Този сблъсък е предизвикал падането на същия и удрянето на главата му в настилката,където обективна са установени и следи от кръв.

В тази насока изрично е заключението на вещото лице по делото по съдебно-техницческата експертиза,така и извършения оглед и съставените протоколи за него от органите на МВР.Водачът Н. е имал възможността при конкретната пътна обстановка-нормална видимост,сух асфалт,прав участък и при спазване на правилата на движение,да предотврати настъпилия инцидент.Същият е действал в нарушение на императива на чл.20 ал.I  и ал.II от ЗДвП,като не е контролирал непрекъснато водения автомобил,не е съобразил скростта на движението си с конкретната пътна обстановка,за да може при необходимост да намали ил да спре.В случая Н. е знаел,че се движи в рамките на оживена улица в гр.Свиленград,с множество възможности за възникване на внезапни ситуации като поява на пешеходци,велосипедисти,автомобили,вкл. и внезапно спиране на МПС пред него.Същият е бил длъжен да съобрази целия начин на водене на автомобила си с тези потенциални възможности на усложнение на пътната обстановка от към участници в движението.Следвало е при спазване на тези правила     Н. незабавно да може да спре,при спирането на движещия се пред него автомобил опел,независимо по каква причина.Вместо това обаче същият е предприел маневра по изпреварването му при налична непрекъсната осева линия,с което е нарушил и чл.6 т.1 от ЗДвП.Тази пътна маркировка забранява пресичането на линията,каквото Н. е осъществил при изпреварването на лекия автомобил „Опел Астра“.От друга страна това изпреварване е предприето от страна на Н. без същият да знае причината за намаляването скоростта на опела,като е бил длъжен и могъл да предвиди,че това може да е друг участник в пътното движение.,движещ се пред него и който може да се движи наляво.

Единствената адекватна на ситуацията и съобразена с правилата на движение реакция е била Н. незабавно да преустанови движението си ,като остане в рамките на дясното платно и спре зад „Опел Астра“.Следва да се посочи и че навлизането на Н. в платното за насрещно движение е само поради предприето изпреварване,а не съставлява спасителна реакция,за да избегне удар в предния автомобил.Едва в хода на тази маневра,която не е била необходима,и преди непосредствения и неизбежен удар с велосипедиста И.Н.,Н. предприема допълнително удължаване траекторията са на движение наляво,за което сочи и следата по бордюра на тротоара на улицата и следата по предното ляво колело на воденото от него кола.Това действие обаче е ненавременно,поради което и е последвало стълкновение с велосипедиста. В тази насока и съобразно изложеното и предвид ясното,сухо и светло време при настъпване на инцидента, трябва да се посочи,че е без  значение оборудването на велосипеда и дали И.Н. подал сигнал за промяна на посоката си на движение.Това би имало значение ако И.Н. се е движел непосредствено преди Н.,но между тях е имало друг автомобил.

          Ето защо се налага извода,че действително процесното ПТП и настъпилите вредоносни резултати са пряка последица и са генерирани единствено от поведението на Л. Н..В каузалната верига,довела до телесните увреди на И.Н. няма други фактори извън действията на този водач. При изпълнение от същия на изискванията на закона,обсъдени по-горе,не би се стигнало  категорично да настъпване на процесното ПТП и до последиците от същото.

В следствие само на този инцидент ищецът И.Н. е получил обсъдените по-горе увреди контузия на главата-охлузвания по лицето и разкъсно контузна рана в тилната област,травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и набиране на колекция кръв под твърдата обвивка на мозъка.Следва да се посочи,че медицинска документация по делото,обсъдената съдебно-медицинска експертиза и отговорите на вещото лице Х.Е. в съдебно заседание съвсем ясно,точно и конкретно извеждат степента,характера и последиците от получените травми, извършената операция на пострадалия,начина на лечение и рехабилитация,времето за това,периода на отшумяването им,както и че самото лечение е проведено правилно и И.Н. е спазвал всички предписания на лекарите.

В следствие на така настъпилото ПТП ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди.Същите съставляват значителна по степен и интензитет интервенция в живота му,като го модулират изцяло в негативен план.Пред инцидента на 16.VI.2019 г. И.Н. е бил физически и умствено активен,сам е поддържал извънградския си имот,сам се е обслужвал,общувал е с приятели и познати,водел е активен и социално ангажиран начин на живот,управлявал е велосипед и автомобил.Настъпилото произшествие му отнема всичко това.Същият претърпява значителна негативна промяна,която и до настоящия момент не е преодолял.В следствие на удара и травмите в по главата,установени по делото и обсъдени по-горе,той е обект на спешни медицински действия,лечение в гр.Хасково,обект е на оперативна намеса,в последствие на рехабилитация.В продължение на месеци той е на легло,неподвижен с памперси, не може да се обслужва сам,за него се грижат други хора, ,не може да остава сам.В последствие е бил на инвалидна количка продължително време,след това се придвижвал с помощни средства.Не помнел нищо,не познавал никого,падал от масата,събарял предмети поради липса на координиция.Едва напоследък е налице стабилизация на състоянието му,но същата е частична..Въпреки това обаче поради състоянието си и преживения стрес не излиза навън,стои основно в къщата,не общува с приятели и познати,често не помни събития и хора,сам не може да се грижи за себе си.Следва да се отчете и тежестта на настъпилите дискоординационни синдроми,като според вещото лице,ищецът е бил научен наново да ходи сам,да се храни сам и т.н.Налице е едно продължително,значително като интензивност отрицателно състояние на ищеца И.Н.,което му причинява значителни болки,страдания,неудобства,без възможност за пълно възстановяване и връщане към обичайния си начин на живот реди инцидента..

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 30 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице  и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от нелеката степен на получените телесни увреди,значителните негативни последици за здравето на Н.,породени от тях,продължителното му оздравяване и липсата на пълно възстановяване.

Основателно е и претенцията за изплащане на имуществените вреди,тъй-като пред съда се установи,че И.Н. е направил разходи за лечението си в размер на 558 лева.

Върху  сумите от 30 558 лева като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди ще следва да се присъди и поисканата от него лихва в режима на чл.497 ал.I т.2 от КЗ вр. с чл.496 ал.I от КЗ от 16.II.2020 г.. до окончателното изплащане на обезщетението     .

Ще следва на адвокат М.Т. предвид чл.78 от ГПК и изхода от производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 1 446.75  лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД трябва за заплати на държавата такса в размер на 1 222.32 лева върху уважения размер на предявените претенции.

          Предвид пълното уважаване на предявените претенции,на ответното дружество разноски не се следват.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

        ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,гр.София,,1301,район „Възраждане“ ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на И.К.Н., ЕГН:**********,***,съдебен адрес-*** офис 7,адв.М.Т. сумата от 30 000 тридесет хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди - тежка черепно мозъчна травма - тежка контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и набиране на колекция от кръв под твърдата обвивка на мозъка както и посттравматично стресово разстройство  и 558-петстотин петдесет и осем лева представляващи разходи за лечение в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на 16.VI.2019 г. в гр.Свиленград предизвикано от Л.Н. Н., ЕГН:**********,*** като водач на лек автомобил „БМВ“ 420 И с рег.№* ** ** **,обект на застраховка при ответника,за което има влязло в сила решение №154/30.IХ.2020 г. по АДН №490/2020 г. на Районен съд-Свиленград,ведно със законната лихва върху присъдените суми от 16.II.2020 г. до окончателното им изплащане.

        ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,гр.София,,1301,район „Възраждане“ ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на Държавата по сметка на съда държавна такса в размер на 1 222.32 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,гр.София,,1301,район „Възраждане“ ул.“Света София“ №7 ет.5 да заплати на адв.М.Т.,*** офис 7 сумата от 1 446.75  лева възнаграждение за процесуално представителство по делото на ищеца.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Съдия :