Решение по дело №2203/2014 на Районен съд - Кюстендил

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 17.07.2015г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На двадесет и втори юни                                         две хиляди и петнадесета                                                           година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

 

Секретар:З.Р.

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2203 по описа на съда за 2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***  против П.С.С., с адрес ***.Предявенен е за разглеждане иск по чл.127, ал.2 вр.чл.59 ЗЗД за сумата от 8 169.49 лв., след направено увеличение в размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК.

Твърди се исковата молба, че страните по делото са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с влязло в сила на 04.02.2010г. решение  по гр.д.№668/2009г. на КРС.На 28.02.2006г.-през време на брака, двамата съпрузи сключили с „Банка ДСК” ЕАД, ФЦ-Кюстендил договор за текущо потребление за сумата от 15 000 лв. и за срок от 96 месеца.На 06.03.2006г., ищецът, със знанието и съгласието на съпруга си, сключила със същата банка и акцесорен договор към основния за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка за сумата от 2 000 лв. и срок от 12 месеца.Средствата и по двата кредита били усвоени изцяло за нуждите на семейството.Дължимите погасителни вноски за погасяване на кредитите били удържани изцяло от личната банкова сметка ***, по която й било превеждано трудовото възнаграждение.

От м.февруари 2009г., страните били във фактическа раздяла.Считано от м.март 2009г., отначало при условията на фактическа раздяла, а по-късно и при влязло в сила съдебно решение за развод, задълженията по договорите за кредит били погасявани изключително от ищеца-с нейни лични средства.На 28.06.2012г. погасила предсрочно пълния размер на задължението, като за това ползвала рефинансиране чрез друг кредит на нейно име.

През периода след фактическата раздяла между съпрузите-м.март 2009г. и до 28.06.2012г., ищецът погасила изцяло с лични средства цялото общо задължение-както остатъка по задължението по кредита за текущо потребление в размер на 12 950 лв., така и цялото задължение по договора за овърдрафт в размер на 2000 лв. или общо в размер на 14 950 лв.В този смисъл се претендира осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 7 475 лв., представляваща половината от изплатеното от страна на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорен предявения иск.Твърди, че сумите по двата кредита са използвани за лични нужди на ищеца.Твърди, че парите за погасяване на кредитите са предоставени от него.Обективирано е и възражения за изтекла погасителна давност.

Към исковата молба са представени и приети като доказателства по делото:договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2006г., договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 02.03.2006г., извлечение по сметка №***/26.07.2012г. на „Банка ДСК” ЕАД, удостоверение №***/26.07.2012г. на „Банка ДСК” ЕАД, решение от 15.01.2010г. по гр.д.№***/2009г. на КРС.В качеството на свидетели са разпитани Р. Б. и А. А. Като доказателство по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Т..

От посочените писменни доказателства се установява, че на 28.02.2006г. М.К.И. и П.С.С., през време на граждански брак, са сключили с „Банка ДСК” ЕАД договор за кредит за текущо потребление за сумата от 15 000 лв. и срок от 96 месеца.На 06.03.2006г. в гр.Кюстендил, между „Банка ДСК” ЕАД и М.К. Сивкова  е сключен договор за кредит овърдрафт в размер на 2 000 лв. и за срок от 12 месеца.Налице е пълно погасяване на дължимата сума по кредит за текущо потребление в размер на 20 586.93 лв. на 28.06.2012г., а по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка-3 762.23 лв. на 05.07.2012г.Общо погасената сума е в размер на 24 349.16 лв.

За периода от м.03.2009г. до пълното погасяване на зъдлженията били изплатени следните суми-13 326.79 лв.-по кредит за текущо потребление и 3 012.19 по кредит овърдрафт-общо в размер на 16 338.98 лв.За периода от м.04.02.2010г. до пълното погасяване на задълженията била изплатена сума в размер на 13 836.97 лв.Всички суми са погасени от лична разплащателна сметка на името на М.К. Сивкова.

С решение на Районен съд гр.Кюстендил от 15.01.2010г. по гр.д.№***/2009г.  е прекратен сключения между страните граждански брак.В това решение е посочено, че страните са във фоктическа раздяла от м.февруари 2009г.

Горната фактическа обстановка се установява от всички цитирани по-горе писменни доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза.Безспорно е, че към момента на сключване на договора за кредит страните са били в граждански брак, поради което двамата отговарят солидарно за неговото връщане.Отделно от това в този договор и двамата са посочени и са участвали в качеството на кредитополучатели.Солидарно е задължението им и по договора за кредит овърдрафт, незовисимо, че е изтеглен само от ищеца.След прекратяване на брака им, с цитираното по-горе съдебно решение, задължението за изплащане на кредита остава солидарно върху двамата бивши съпрузи.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:    

Според разпоредбата на член 25, ал. 2 от СК-отм., възпроизведена в член 32, ал.2 от СК от 2009 г., за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Касае се до солидарност на съпрузите, за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството.

 

 

 

 

Когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг), удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Именно затова член 127, ал.2 от ЗЗД е във връзка с член 25 от СК от 1985 г.-отм., съответно член 32, ал.2 от СК, но основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване - член 59-61 от ЗЗД, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството. Касае се до законова презумпция, която подлежи на оборване страната, която твърди задоволяване нужди, различни от семейните.

 

 

 

 

За да бъде уважен регресния иск по член 127, ал.2 от ЗЗД, на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.

 

 

 

 

По делото не се спори и съдът приема за безспорно обстоятелство, че фактическата раздяла между страните е настъпила на м.февруари 2009г.

 

 

 

 

От събраните доказателства, съдът приема за установено, че средствата по процесните кредити са били използвани по време на брака между страните за задоволяване на нужди на семейството. По делото няма данни, както и не са ангажирани доказателства, от които да се обоснове извода, че получените суми да са изразходвани само в полза на ищцата и то така, че да не са свързани с живота на семейството. Страните като съпрузи са живеели заедно и до фактическата раздяла, настъпила на февруари 2009г., двамата са покривали общите разходи, свързани с бита на семейството, включително и към момента на сключване на процесните договори за кредит до фактическата раздяла.

 

 

 

 

От заключението на вещото лице се установи, че платените от ищцата вноски за периода от фактическата раздяла – м.март 2009г г. до изплащането на задълженията е в размер на 16338.98 лв. Платеното, следва да се понесе по равно от двамата солидарни длъжници съгласно член 127, ал.1 СК, тъй като за този период съпрузите са били във фактическа раздяла, което изключва съвместния принос и общността на средствата за погасяване на заема. Предвид на това, ответникът дължи 1/2 от изплатената от ищеца сума, а именно сумата от 8 169.49 лв.

При горните изводи, предявеният иск е изцяло основателен, след направеното от страна на ищеца увеличение в размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК.

При горните изводи за основателност на предявения иск, ответникът дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи и сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 1119 лв.-внесена държавна такса, изплатено адвокатско възнаграждение и изплатено възнаграждение за вещото лице Т..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда П.С.С., с адрес *** да заплати на М.К.И., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 8 169.49 лв., представляваща половината от изплатена от ищеца част от солидарно задължение по договор за банков кредит за текущо потребление от 28.06.2006г. и договор за кредит овърдрафт от 06.03.2006г., сключени с „Банка ДСК” ЕАД, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 29.12.2014г. до окончателното изплащане.

Осъжда П.С.С. да заплати на М.К.И. деловодни разноски в размер 1119 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.

 

 

                                                                             Районен съдия: