РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Радомир, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./13.02.2020г. началник група към ОДМВР-П.,
„П.п.“ е наложил на жалбоподателя ИВ. Г. ИЛ., с ЕГН: ********** от гр.П., ул.»Л.»
№.,вх.ет.., ап.. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №. на МВР са му отнети
10 контролни точки.
Наказателното постановление е обжалвано от И., като във въззивната жалба и в
пледоарията си пред съда жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като сочи,
че причина за несвоевременното пререгистриране на МПС-то е била неговата техническа
неизправност и моли съда отмени наказателното постановление в частта му, с която му е
наложено кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с
писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Р. редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
1
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № .26.01.2020 г. е описано от фактическа страна, че на 26.01.2020г. в 16.40
часа в с.Д. Д., общ.Р. , на улица без име с посока на движение път Е-., жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил „П. П. “, с рег.№СА. АР, негова собственост, като при
извършена проверка от контролните органи на „П. п.“ на кръстовището на път 6042
същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 06.01.2020г.
„Младши автоконтроьор“ И.И. в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания
АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по установяване на
нарушението е свидетелят С.С., на длъжност „ст.полицай“ в РУ-Р. .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№./13.02.2020г. като със същото са наложени на жалбоподателя административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба №.-. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелите И. и С., изцяло поддържат фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП. В резултат на проверката на И. е бил съставен и
процесния АУАН № ./26.01.2020г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
2
Настоящият състав на решаващия съд намира , че не при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР П., който е оправомощен със
Заповед № . от 14.05. 2018г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в
административно-наказателната преписка е установена и доказана по безспорен начин.
Показанията на свидетеля И. кореспондират с показанията на св.С.. Двамата свидетели
изцяло поддържат фактическата обстановка описана в АУАН, а освен това съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
От страна на жалбоподателя И. в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани
гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в
АУАН и НП , освен това И. заявява изрично, че не я оспорва.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да регистрира автомобила, какъвто е и настоящият случай. За тези действия
на контролните органи собственикът не се уведомява, като задължението е за последния. В
случая видно от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е не само
водач на МПС , а и собственик на автомобила и е негово задължението да пререгистрира
МПС-то, след придобиването му. Доказателствата сочат, а и същите не се оспорват от
жалбоподателя, че към момента на проверката именно И. е бил собственик на управлявания
от него автомобил .
3
В тази връзка съдът следва да отбележи, че действително, съгласно чл. 18б, ал. 2 от
Наредба №. от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3,
4 или 8, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая обаче,
регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № ./2000 г., при която
хипотеза не съществува задължение собственикът на автомобила да бъде уведомяван преди
прекратяване на регистрацията. Поради това настоящият състав намира, че не е нарушена
процедурата, регламентирана с Наредбата, и по никакъв начин не са нарушени правата на
наказаното лице, което е именно собственикът на автомобила. Ето защо дори и нарушителят
да не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена и
нарушението да е извършено непредпазливо, извършеното се явява нарушение по ЗДвП и е
наказуемо, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН и разпоредбите на специалния закон –
ЗДвП.
Предвид гореизложеното настоящият състав на решаващия съд намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно издадено и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на размера на наложените адм. наказания за извършеното от
жалбоподателя административно нарушение, то същите са кумулативно дадени и
определени в минимума посочен от законодателя в санкционната норма, а именно «глоба»
в размер на 200 лева и лишаване от право нарушителя да управлява МПС за срок от 6
месеца, изключващо възможността за намаляването им от страна на съда и като такива не
се явяват несправедливи. Правилно и на основание чл.6, т.5. от Наредба №. на МВР на И.
за извършеното адм.нарушение са му отнети 10 контролни точки.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице
маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН,
тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата
за движение по пътищата и регистрирането на МПС-та на територията на страната,
установяващи сигурност при контрол на собствеността на ППС-тата и управлението им, а и
конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност
на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Мотивиран от гореизложенотои на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №./13.02.2020г., с което началник
група към ОДМВР-П., „П. п.“ е наложил на ИВ. Г. ИЛ., с ЕГН: ********** от гр.П.,
ул.»Л.»№., вх.., ет.., ап. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
4
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №. на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен
съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5