РЕШЕНИЕ

№ 260648                                        26.04.2021 г.                          гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХІ-ви граждански състав

На девети април                                       две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                         Председател: Моника Яханаджиян

Секретар: Жасмина Славова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Моника Яханаджиян

гражданско дело №3000 по описа за 2020 година,

 

 

Производството е образувано по повод исковата молба на И.Г.М., ЕГН**********, адрес ***, против М.И.М., ЕГН **********, адрес *** и А.Ю.К., ЕГН **********, адрес ***, с която се иска да бъде признато в полза на ищеца правото му на изкупуване на следния недвижим имот: */4050 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, към момента на придобиване: поземлен имот №*по плана на землището на кв.К, гр.Бургас, настоящ адрес ***, площ към момента на придобиването – 4050 кв.м., а към настоящия момент - 3159 кв.м., трайно предназначение на територията към момента на придобиването: посевна площ, а към настоящия момент: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, категория на земята 4, при съседи: *.194, *.761, *.192, *.183, 328ул.”П” №8, закупен от ответника А.Ю.К. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №70, т.І, рег.№1364, д.№57/2011 г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК и район на действие РС-Бургас, сключен на 08.03.2011 г. с ответника М.И.М., за посочената в нотариалния акт действително уговорена между страните цена от * лева.

В исковата молба се твърди, че на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №23, т.I, рег.№495, д.№19 от 31.01.2016 г., ищецът е собственик на 525 кв.м. ид.ч. от поземлен имот №*по плана на землището на кв.К, гр.Бургас, м.“К“, който имот към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор *.193 с площ от 3159 кв.м. Ищецът твърди, че по силата на дарение, ответникът М.И.М., обективирано в н.а. за дарение №4, т.III, рег.№5900, д.№339/04.08.2008 г. на нотариус с рег.№396 на НК и район на действие РС-Бургас, ответникът е бил надарен със 3525/4050 кв.м. ид.ч. от същия поземлен имот с №002103, с част от които -*/4050 кв.м.ид.ч. впоследствие, на 08.03.2011 г. се е разпоредил, като ги е прехвърлил на ответника А.Ю.К. за сумата от * лева. Твърди се, че договорът е обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №70, т.І, рег.№1364, д.№57/2011 г. на нотариус, рег.№290.

Ищецът твърди още, че ответникът М. е следвало да му предложи да изкупи идеалната му част от имота преди да я прехвърли на трето лице - ответника К., като заявява, че такова предложение не му е било отправено.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от пълномощник – адв.В.В., който моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М.И.М., който оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Твърди, че преди процесната сделка, имотът е бил предложен за изкупуване на ищеца, който с нотариално заверена декларация е отказал да изкупи собствените му ид.ч., а срокът за подаване на настоящия иск, който е преклузивен, е изтекъл. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът М. се явява лично и с пълномощник – адв.С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвъляне на иска, претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от правото си да даде отговор на исковата молба се е възползвал и ответника А.Ю.К., който счита иска за неоснователен поради наличието на отправена покана за изкупуване до ищеца, която не е била приета и изтекъл преклузивен срок. Въвежда възражение за изтекла в негова полза кратка 5-годишна давност в периода 08.03.2011 г. – 08.03.2016 г. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът К. не се явява и се представлява от адв.Ш., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Така предявения иск е с правно основание чл.33 от ЗС, като същият е допустим.

Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет като доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №23, т.I, рег.№495, д.№19/31.01.2006 г. на нотариус с рег.№396 на НК и район на действие РС-Бургас, който легитимира ищеца като собственик на 525 кв.м.ид.ч. от ПИ №*по плана на землището на кв.К на гр.Бургас, м.“К“, начин на трайно ползване – посевна площ, целият с площ от 4,050 дка.

Видно от н.а. за дарение на недвижим имот №4, т.III, рег.№5900, д.№339/04.08.2008 г. на нотариус с рег.№396 на НК и район на действие РС–Бургас, приет като доказателство по делото, ответникът М.И.М. придобил по дарение от своя баща другите 3525 кв.м.ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.

Между страните не се спори, че към настоящия момент процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор *.193 по КККР, одобрени със Заповед №РД-1-9/30.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, както и че на 08.03.2011 г., ответникът М. продал на ответника А.К. */4050 кв.м. ид.ч. от собствените си ид.ч. от процесния имот за сумата от * лева. Видно е и това, че при изповядване на сделката пред нотариуса са били представени 2 броя декларации с нотариална заверка на подписите на ищеца, извършени съответно на 04.05.2007 г. и на 23.09.2010 г., приети като доказателства по делото, от съдържанието на които става ясно, че ищецът е отказал, първоначално на Илия Методиев М., а впоследствие и на М.И.М., да закупи предложените му от всеки един от тях 3525/4050 кв.м.ид.ч. от процесния имот.

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 и 2 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Анализът на цитираната норма сочи, че предпоставките за уважаване на иска са наличие на съсобственост, възмездна разпоредителна сделка (продажба) от един от съсобствениците с неговата ид.ч. в полза на трето за собствеността лице, липса на предхождаща разпоредителната сделка покана до останалите собственици да изкупят ид.ч. на разпореждащият се и спазване на преклузивния двумесечен срок. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях обуславя отхвърляне на иска по чл.33, ал.2 от ЗС.

В настоящия казус, първият спорен по делото въпрос е дали двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, за който съдът следи служебно, е спазен и от кой момент същият започва да тече, като в случаите, при които съсобственикът-продавач предварително е поканил другите съсобственици да изкупят дела му и те не са приели това предложение, срокът тече от датата на сключване на договора за продажба с третото лице. Когато обаче покана до другите съсобственици не е била отправяна, срокът тече от узнаването на сделката.

Твърденията на ищеца по настоящето дело са, че не е бил поканен от ответника М. да изкупи дела му, тъй като условията по разпоредителната сделка от 08.03.2011 г. не съответстват на отправеното му през м.септември 2010 г. предложение, както и че е узнал за извършената продажба едва на 18.05.2020 г., когато се е снабдил със скица на имота си.

Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, според която и без пълно съответствие между съществените условия, съдържащи се в предложението и условията, при които е била изповядана сделката с третото лице, както е в настоящия случай, ищецът по иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС следва да се счита за уведомен за намерението на съсобственика да се разпореди със своя дял от вещта, тъй като му е била отправена покана за изкупуване, а аргументите в тази насока са, че въпросът от кой момент тече този срок не може да бъде поставен в зависимост от посочените в предложението и в договора клаузи. Наличието или липсата на съответствие се установяват едва след извършване на разпореждането, поради което и само в случаите, когато съсобственикът изобщо, по никакъв начин не е бил уведомен за извършеното разпореждане, то само тогава той ще може да упражни правото си на изкупуване в двумесечен срок от узнаването на продажбата.

Поради изложеното, съдът приема, че двумесечният срок за предявяване на иска тече от датата на продажбата – 11.03.2011 г. и тъй като исковата молба е подадена на 17.06.2020 г., то искът се явява предявен след изтичане на срока за това. При извод за неспазен двумесечен преклузивен срок, искът по чл.33, ал.2 от ЗС следва да се отхвърли, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за неговата основателност, а не предпоставка за допустимост на същия. В този смисъл са определение №68/18.02.2011 г. по д.№48/2011 г. на ВКС, определение №309/04.07.2011 г. по ч.гр.д.№291/2011 г. на ВКС и др.

Независимо от горното, дори и да се приеме, че несъответствието между съществените условия, съдържащи се в предложението и условията, при които е била изповядана сделката с третото лице, обуславя невалидност на предложението, което се приравнява на липса на предложение, поради което и срокът за предявяване на иска тече от узнаването на сделката, а не от датата на продажбата, в какъвто смисъл са и доводите на ищцовата страна, то ищецът отново не доказа по несъмнен начин твърдението си, че е узнал за същата едва през м.май 2020 г., когато се е снабдил със скица на поземления имот. Твърденията на ищеца в тази му част се опровергават от показанията на свидетеля Хюсеин, според които ищецът е знаел за сделката от 11.03.2011 г. още през м.април 2019 г., когато е разговарял с ответника К. по повод на съсобствения им имот. Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни и непротиворечащи на показанията на свидетеля Троев, които не изключват възможността ищецът да е водил разговор с ответника К. по повод на съсобствения им имот още през м.април 2019 г., а напротив я потвърждават. Така, от показанията на свидетеля Троев става ясно, че през м.май 2020 г., в геодезическата фирма, която посетил по молба на ищеца, вече е имало изготвени различни варианти за делба на процесния имот, което води до извод, че възлагането за извършването им е станало в един по-ранен период от време, а това от своя страна изключва вероятността ищецът да не е бил запознат с актуалното състояние на имота. Що се отнася до показанията на св.П., същите като депозирани след показанията на свидетеля Хюсеин, звучат нелогично и обслужват защитната теза на ищеца, поради което и съдът не им дава вяра.

Поради това, че спазването на двумесечния преклузивен срок се преценява към момента на входиране на исковата молба, което в настоящия казус е станало на 17.06.2020 г., двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска, считано от м.април 2019 г., когато ищецът вече е знаел за извършената на 08.03.2011 г. продажба, е изтекъл, което отново обуславя неоснователност на иска и отхвърлянето му като такъв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответниците разноски за адвокати - 680,00 лева за ответника М. и 800,00 лева за ответника К..

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.М., ЕГН**********, адрес ***, против М.И.М., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, и А.Ю.К., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, за признаване в негова полза на правото му да изкупи следния недвижим имот: */4050 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *.193 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, към момента на придобиване: поземлен имот №*по плана на землището на кв.К, гр.Бургас, настоящ адрес ***, площ към момента на придобиването – 4050 кв.м., а към настоящия момент - 3159 кв.м., трайно предназначение на територията към момента на придобиването: посевна площ, а към настоящия момент: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, категория на земята 4, при съседи: *.194, *.761, *.192, *.183, 328ул.”П” №8, закупен от ответника А.Ю.К. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №70, т.І, рег.№1364, д.№57/2011 г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК и район на действие РС-Бургас, сключен на 08.03.2011 г. с ответника М.И.М., за посочената в нотариалния акт действително уговорена между страните цена от * лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ищеца И.Г.М., ЕГН**********, адрес ***, съдебен адрес ***, да заплати на М.И.М., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 680,00 лева (шестстотин и осемдесет лева), представляваща направените по делото съдебни разноски за адвокат.

ОСЪЖДА ищеца И.Г.М., ЕГН**********, адрес ***, да заплати на А.Ю.К., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща направените по делото съдебни разноски за адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян

Вярно с оригинала!

С. Добрева