МОТИВИ
към Решение № 103 от 11.09.2018 г., постановено по
ВНАХД № 404 по описа за 2018 година на Окръжен
съд – Хасково
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С решение № 109/26.06.2018 г.,
постановено по АНД № 270/2018 г., Районен съд – Свиленград е признал обвиняемия
А.И.К., ЕГН: **********, роден на *** ***, за виновен в това, че на 27.03.2018
г. на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, област Хасково, си служил с табела с
регистрационен номер А **** МК, неиздадена от съответния орган, чрез
поставянето й на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с номер на рамата W0L0TGF7542007535 – престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 78а НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. С решението на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият е
осъден да заплати разноските в наказателното производство, а на основание чл.
53, ал. 1, б. „а“ НК в полза на държавата е отнетото и вещественото
доказателство по делото - табела с регистрационен номер А **** МК.
Недоволен
от решението е останал обвиняемият, който го обжалва в законоустановения срок.
В жалбата се сочи, че решението е несправедливо, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Твърди се, че използваната от обвиняемия табела не се
явявала неистинска, тъй като нейното съдържание било същото както на издадената
от контролните органи и не можела да заблуди както последните, така и
останалите участници в движението. Самият обвиняеми нямал за цел да въвежда в
заблуда когото и да било. Когато изработил използваната от него табела, нямал
съзнанието, че извършва престъпление, а че постъпва правилно. Отделно от това
се обосновава, че извършеното от него деяние било малозначително по смисъла на
чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока били неправилни изводите на районния съд, който
в мотивите към обжалваното решение посочил, че от деянието произтекли сериозни
последици, но без да посочва точно какви. Според жалбоподателя такива последици
липсвали. Ето защо деянието формално осъществявало признаците от състава на чл.
345, ал. 1 НК, но в същото време се установявали предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като обществената опасност била явно незначителна. В рамките на цялото
производство обвиняемият оказал съдействие на разследващите органи и
добросъвестно обяснил какви са обстоятелствата по случая. Обосновава се
допускането на процесуални нарушения, свързани с неспазване на сроковете по чл.
356, ал. 5 и чл. 357 НПК; нарушение на чл. 137, ал. 1 и ал. 2 НПК, тъй като при
съставянето на протокола за оглед били избрани поемни лица измежду подчинени
служители на разследващия орган; на обвиняемия не бил предявен за подпис и
връчване екземпляр от протокола за оглед; не бил спазен срока за внасяне на
постановлението по чл. 78а НК от страна на прокурора.
Окръжна
прокуратура – Хасково не взема становище по жалбата и не се представлява в с.з.
Обвиняемият
К. в своя защита пред въззивната инстанция излага твърдения по фактологията,
описана в постановлението по чл. 78а НК, изразява несъгласие с част от
посочените за него характеристични данни и отново се позовава на приложението
на чл. 9, ал. 2 НК.
В производството пред въззивната инстанция
не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид наведените доводи в депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на
страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и
чл. 314, ал. 1 НПК правилността на обжалвания акт, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.К., родом от гр.
Казанлък, живеел в град Бургас и извършвал дейност като таксиметров шофьор.
Освен автомобилите, с които упражнявал таксиметрова дейност, К. притежавал и
собствен лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, номер на рама W0L0TGF7542007535, регистрационен номер А **** МК.
На 21.02.2018 г. обвиняемият пътувал със същият автомобил по автомагистрала
„Тракия“ в посока от град Бургас за град София. Пътуването се осъществявало в
тъмната част на денонощието. Около 18,49 часа К. се намирал в района на 212-ти
километър, в близост до град Стара Загора, когато на пътното платно по
магистралата пред автомобила се появило изненадващо диво животно (чакал). К. не
успял да го избегне и се осъществил удар между предната част на колата и
животното. В резултат на удара оригиналната регистрационна табела се откачила и
паднала някъде на пътното платно. Обвиняемият се обадил от телефонен номер **********на
спешен номер 112 и обяснил за случилото се. Служителят, приел обаждането в
Районен център 112 – Бургас, го посъветвал да не прави опити да търси
изпадналата регистрационна табела по магистралата поради опасността от
евентуален инцидент, а вместо това да уведоми органите на „Пътна полиция“ –
Бургас и ако табелата не бъде намерена в рамките на един месец, да подаде
заявление за издаването на нова табела. Обаждането на К. *** било регистрирано под
№ 46226 от 21.02.2018 г. Тъй като в момента на настъпване на инцидента К. ***,
където живеели родителите му, решил да закара автомобила там, за да бъде
ремонтиран. След около месец ремонтът приключил и К. поискал да придвижи
превозното средство от Казанлък до град Несебър, но поради липсата на предна
регистрационна табела се наложило да потърси услуга за транспортирането му.
Уведомили го, че услугата ще струва 450 лв., но К. се отказал, защото му се
сторило доста скъпо. Тогава решил сам да си изготви табела, която временно да
постави на автомобила, за да може да го закара до гр. Несебър. Така обвиняемият
изготвил полимерна (пластмасова) регистрационна табела, върху която залепил
бяло на цвят фолио. Върху фолиото К. нанесъл с черни цифри и букви номерът „А ****
МК“ и изобразил знак, подобен на този на Европейския съюз. След това
обвиняемият закрепил полимерната табела със залепеното върху нея фолио на
предвиденото за това място в предната част на автомобила, като междувременно му
се обадили от агенция, с която имал договорни отношения, че е необходимо да
пътува до Р Турция, от където да посрещне руски гражданин на летище „Ататюрк”. На
27.03.2018 г. К. тръгнал от гр. Казанлък за Република Турция с лекия автомобил
„Опел Зафира“, върху който била закрепена неистинската табела. Така за целта
обвиняемият се отправил към ГКПП „Капитан Андреево“, за да премине българо –
турската граница. По това време свидетелят В.Т., служител на ГПУ – Свиленград,
за времето от 08,00 часа до 20,00 часа бил на смяна на граничния пункт и
изпълнявал служебните си задължения. Около 11,30 часа на 27.03.2018 г.
обвиняемият наближил с автомобила си, за да премине през паспортен контрол.
Свидетелят Т. се приближил до колата и тогава забелязал, че предната
регистрационна табела не отговаря на техническите изисквания. Свидетелят
попитал К. за обяснение и последният му отговорил, че табелата е истинска. Т.
обаче решил да направи по – обстойна проверка и тогава К. обяснил, че всъщност
табелата не е истинска, издадена по надлежния ред от българските контролни
органи, а е поставена друга, изработена от него табела, защото преди време бил
претърпял пътен инцидент. К. бил отклонен от основното трасе за допълнителна
обстойна проверка. Т. уведомил за случая А.А., началник група при ГКПП „Капитан
Андреево. Последният приел доброволно предадената от К. регистрационна табела,
за което се съставил протокол от 27.03.2018 г. Съгласно извършена експертна
справка № 112 от 27.03.2018 г., изготвена от Й.Р., дежурен експерт при ГКПП
„Капитан Андреево“, изготвената регистрационна табела с означение „А **** МК“
не отговаряла на спесимена по размери, означения и вложени защити, поради което
се явявала неистинска. Свидетелката Т.Х., служител при ГПУ – Свиленград,
извършила полицейска проверка на случая, послужила като основание за образуване
на досъдебното производство. В хода на разследването е извършена съдебно –
трасологична експертиза от вещото лице Х.Ц., която също констатирала, че
представената за изследване регистрационна табела от полимерен материал е
неистинска, тъй като същата не отговаря по размер, типография и позициониране
на реквизитите, не съдържа изискуемите защити и не е изготвена по технологията на
БДС 15980 : 2010 относно светлоотразяващи табели за регистрационни номера на
моторни превозни средства и техните ремаркета.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на обвиняемия А.К., от показанията на свидетелите В.Т.,
А.А. и Т.Х., от приетото по делото заключение на назначената съдебно-трасологична
експертиза, както и от приетите и приобщени чрез прочитане на основание чл. 283 НПК писмени материали и доказателствени средства по досъдебното производство.
При така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е достигнал до извода, че извършеното от
обвиняемия К. деяние от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 345, ал. 1 НК. Въззивната инстанция приема, че в
действителност е налице формално осъществяване на съставомерните признаци на
деянието – налице е съответствие на външно проявените признаци и субективното
отношение на дееца към извършеното по смисъла, разкрит в нормата на чл. 345,
ал. 1 НК. От обективна страна се установява, че обвиняемият К. си е служил с
табела, която не е издадена по законоустановения ред за регистрация от
компетентните държавни органи (освен цитираният от районния съд Регламент (ЕО)
№ 2441/1998 г. на Съвета на ЕС, в националното законодателство процедурата за
издаване на регистрационна табела е детайлно регламентирана в Наредба № I - 45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства). Фактическите действия по служенето с табела се
установяват в тяхната последователност – К. саморъчно е изработил табела от
полимерен материал, която по размери наподобява оригиналната регистрационна
табела, и върху нея е залепил фолио с изобразени на него букви и цифри, които
съответстват на оригиналния регистрационен номер. След това К. е поставил
табелата върху предната част на колата и е управлявал лекият автомобил с така
закрепената саморъчна табела по републиканската пътна мрежа, включително и към
момента, в който е решил да премине проверка за паспортен контрол на 27.03.2018
г. на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, област Хасково. Поставянето на табелата и
управлението на автомобила с нея безспорно представляват „служене“ по смисъла
на чл. 345, ал. 1 НК. От субективна страна също се установява, че К. е
съзнавал, че поставената от него табела е неистинска, но въпреки това я е поставил, като първоначалната цел била да
придвижи лекия автомобил „Опел Зафира“ до град Несебър. По този начин
признаците от състава на престъплението са осъществени. Това осъществяване
обаче според въззивната инстанция е само формално
– наличието на съставомерните признаци се констатира само при буквалното
приложение на наказателната норма. Преди да достигне до изводите за
съставомерност на деянието, районният съд е трябвало да изследва обществената
опасност на извършеното от К. и нейната степен, за да установи дали са налице
предпоставките за реализиране на наказателната отговорност. Въззивната
инстанция приема, че обществената опасност на деянието, извършено от К., е явна
незначителна, което обуславя приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Видно от
фактологията по делото, оригиналната предна табела на лекия автомобил е била
загубена при пътен инцидент с диво животно на автомагистрала „Тракия“ –
обстоятелство, което е било непредвидено и е наложило обвиняемият да остави
лекия автомобил за ремонт. Впоследствие подбудите на К. да постави саморъчно изработена
от него табела са продиктувани от чисто финансови причини поради затрудненото
материално положение и необходимостта да заплати определена такса за транспортирането
на автомобила без регистрационна табела. Всъщност, това е било и единственото
намерение на К. – той е желаел да откара превозното средство до град Несебър,
но не е имал намерение да го управлява трайно или продължително с поставената
върху него табела, нито пък се установява да е имал намерение да въведе по
някакъв начин в заблуждение държавните органи, осъществяващи контрол за
спазване на правилата за движение по пътищата. Ето защо в този случая
засягането на обществените отношения е явно незначително. То не разкрива такава
степен на обществена опасност, която да обосновава квалифицирането на деянието
като престъпление. Допълнително в подкрепа на тези изводи може да се посочи и
поведението на К. при извършване на паспортната проверка на ГКПП „Капитан
Андреево“ и по време на досъдебното производство – макар и първоначално да е
заявил, че табелата е истинска, веднага след това К. сам е признал, че всъщност
тя е изработена и поставена от него. Пред разследващите органи той е дал пълни
и подробни обяснения за обстоятелствата, които са го накарали да използва
процесната табела и е оказал пълно съдействие. Поведението на обвиняемия
показва, че той не е целял да увреди обществените отношения по начин и в
степен, които да съответстват на предвиденото в нормата на чл. 345, ал. 1 НК. Освен
това, макар и предната табела да е била неистинска, отразените върху залепеното
фолио букви и цифри изцяло са съвпадали с оригиналния регистрационен номер и с
номера от задната табела на собствения му лек автомобил. Това е още една
индиция, че с поставянето на табелата К. не е имал намерение съзнателно да
заблуждава контролните органи или да възпрепятства по друг начин
идентифицирането на управлявания от него лек автомобил, доколкото основната
функция на регистрационната табела е именно идентификационна. Личността на К.
също не разкрива обществена опасност – лицето е неосъждано, има добри
характеристични данни, трудово ангажиран е, оказал е пълно съдействие за
разкриване на обективната истина по случая. В рамките на досъдебното и
съдебното производство не е констатирано обвиняемият да е имал други нарушения
на правилата за движение, включително и административни такива, за които да е
бил санкциониран и поради това очевидно той не покрива типичния профил на лице,
което да притежава трайно установени наклонности към противоправно поведение. В
този смисъл, решаващият извод на въззивния съд е, че деянието, предмет на
настоящото производство, не съставлява престъпление поради явната
незначителност на неговата обществена опасност. Когато е забранявал прояви от
вида на описаните в чл. 345, ал. 1 НК, очевидно законодателят не е имал предвид
точно такова деяние, при което предната регистрационна табела е изгубена поради
произшествие с диво животно и инцидентно е употребена неистинска табела за
кратък период от време. Приложението на чл. 78а НК с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. е неправилно, тъй като
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК предполага изцяло признаването на обвиняемия за
невиновен.
Районният съд в обжалваното решение е
пропуснал да изследва въпросите за обществената опасност и противоправността на
деянието по начина, което обуславя отмяната на атакувания съдебен акт в
неговата наказателно – осъдителна част, както и в частта за разноските, и постановяването
на решение, с което обвиняемият А.И.К. се признава за невинен в това, че на 27.03.2018
г. на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, област Хасково, си служил с табела с
регистрационен номер А **** МК, неиздадена от съответния орган, чрез
поставянето й на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с номер на рамата W0L0TGF7542007535 и следва да бъде оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345,
ал. 1 НК на основание чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 304 НПК.
Доколкото безспорно е установено, че
веществено доказателство, представляващо българска регистрационна табела за МПС
с означения „А **** МК” е неистинска, то решението на първоинстанционния съд
същата да бъде отнета в полза на държавата и унищожена по надлежния ред е
правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови решението си.
Председател: Членове:
1. 2.