Р Е Ш Е Н И Е
№95
гр.Пловдив, 20.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6699/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 137 от 27.03.2019г., издадено от Й. П. Н., на з.к. на Община С. З., с което
на Т. Г. К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.42 от Наредба за реда
и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община С. З.
и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни е наложена
административно наказание - глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), за нарушение на чл.8,
ал.1, т.3 от Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на
територията на Община С. З. и за организация на работата в общински приют за
безстопанствени животни.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
издадено въз основа на порочен АУАН от 04.02.2019г., като последния не отговаря
на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, в който смисъл се поддържа, че в акта е
използвана общата формулировка „за продължително време“, която в последствие в
наказателното постановление е била запълнена, като е посочено, че се има
предвид времето през нощта, което е минимум 4-6 часа. Още в този смисъл се
поддържа, че в АУАН не се сочи, че с поведението си жалбоподателят създава
непосредствена опасност за живота и здравето на животните, което е задължително
при отразяване нарушение на чл.8, ал.1, т.3 от Наредбата. Оспорва нарушението
по същество, като сочи, че животните са обгрижвани,
подслонени са между две разходки, осигурени са им храна и вода, което не е
съобразено от представителите на инспектората. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Община С. З. не изпраща представител, в писмено
становище оспорва жалбата, като сочи, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно, изпълнени са нормативните изисквания
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 17.04.2018г. видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до съда чрез Община С.
З. на 02.08.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.02.2019г., около 18:40 часа, в гр.С. З., на югозападния ъгъл на
кръстовището на ул.„А. К.“ и ул.„Св. К.Б.“, свидетелят В.А.А.,
в качеството му на инспектор в звено „Инспекторат“ на Община С. З., извършил по
сигнал проверка на същото място, при което констатирал, че в МПС – лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ „СТ ***“ били
затворени 3 броя безстопанствени кучета от неустановена порода. На място била и
жалбоподателя Т. Г. К., която посочила, че е затворила животните в автомобила, за да
им осигури подслон и предпази от отрицателните нощни температури.
С оглед на горното, на място свидетелят А. съставил АУАН с бланков № 23830
срещу Т. Г. К. за нарушение на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба за реда
и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община С.З. и
за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни, който
АУАН жалбоподателят подписала, като отразила възражения. Въз основа на същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел В.А.А.. Същият помни случая,
като описва констатираната от него на място фактическа обстановка. Съдът намира
същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране фактите,
описани в АУАН и наказателното постановление, както и процедурата по съставяне
на акта.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на кмет на Община С. З., а тази
на а****– от Заповед № 10-00-1467/04.09.2018г. на кмет на Община С. З.. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че АУАН от 04.02.2019г., не отговаря на изискванията на чл.42,
т.4 от ЗАНН. В този смисъл формулировката „за продължително време“ е допустима,
когато се касае за дълъг период от време, чиито граници не могат да бъдат точно
определени, а дали в конкретния случай периодът е именно такъв, е въпрос по
същество, с оглед установените факти.
Също не може да се подкрепи становището, че формулировката „за
продължително време“ е тепърва запълнена със съдържание в наказателното
постановление, доколкото в последното отново, както и в АУАН, се твърди, че
кучетата са били затворени за „продължително време“. От своя страна посочването
на „нощта“ и „минимум 4-6 часа“ е във връзка с разсъждения на наказващия орган
относно намерение за бъдещи действия на жалбоподателя, които бъдещи действия са
неотносими към самия факт на извършване твърдяното
нарушение.
На следващо място не може да бъда споделено и становището, че в АУАН не
се сочи, че с поведението си жалбоподателят създава непосредствена опасност за
живота и здравето на животните, което е задължително при отразяване нарушение
на чл.8, ал.1, т.3 от Наредбата. В случая, в АУАН са описани съставомерните факти за посоченото нарушение, а именно – че
животните са били затворени в автомобила за „продължително време“. Анализа на
последните съставомерни факти, в светлината състава
на твърдяното нарушение, а именно – че последното води до дискомфорт
и стрес у животните, може да бъде сторен в мотивната
част на наказателното, където е и мястото на оценка установената фактическа
обстановка.
Въпреки горното и при преценка до колкото наказателното постановление по
същество е правилно, съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при оценка
на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за
извършено от обективна и субективна страна деяние, с което на 04.02.2019г., в
гр.С. З. жалбоподателят Т. Г. К. виновно да е нарушила разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.3 от Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на
територията на Община С. З. и за организация на работата в общински приют за
безстопанствени животни.
Съставът на горното нарушение предвижда нарушителя да оставил животното
компаньон в моторно превозно средство по такъв начин, че да създава
непосредствена опасност за живота и здравето му. Именно последното – че
установените три кучета са били затворени по начин, създаващ непосредствена
опасност за живота и здравето, в случая по делото не бе установено.
В този смисъл жалбоподателят твърди, че взела мерки за осигуряване
здравето на животните – че същите са разходени, осигурен им е свеж въздух,
храна и вода, оставени са в автомобила за да бъдат предпазени от ниските
температури. Не съществува понятна причина същото твърдение на жалбоподателя да
не бъде възприето, доколкото по делото не се установяват никакви данни в
противен смисъл, включително от показанията свидетелят А., който не е установил
лично времето и причината за престоя на животните в автомобила, а изцяло
пресъздава споделеното му от жалбоподателя, нито е констатирал някакви
обстоятелства, от които може да се заключи, че кучетата са били в недобро
състояние в следствие престоя им в МПС.
Въпросът дали конкретно създадената от жалбоподателя ситуация е
поставяла в опасност живота и здравето на живоните е чисто
фактически такъв, като изцяло в тежест на въззиваемата
страна е да докаже същото и в този смисъл – административно наказателното
обвинение. Последното в случая не е сторено, лисват обективно установени от
наказващия орган данни както за времето, през което животните са били
затворени, така и условията, при които това е сторено.
Предвид това съдът намира разглежданото наказателно постановление за
незаконосъобразно, което мотивира неговата отмяна.
Не на последно място и отделно от горното следва още да се отбележи, че §
1, т.1 от горната Наредба е дала дефиниция на понятието „животно – компаньон“ и
това са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес от
животното. Последното предполага едно трайно отношение между животното и
неговия стопанин (независимо от неговото основание), което трайно отношение и
съответно – поета грижа, задължава стопанина да се отнася към животното така,
че да не поставя в опасност живота и здравето му, включително и чрез оставянето
му в МПС.
В случая обаче се касае не за отглеждани от жалбоподателя животни, а за
безстопанствени такива, които общоизвестно, в градска среда, са изложени на
постоянен риск за живота и здравето си, включително - липса на храна и ниски
температури през зимния период. Ето защо санкционирането на гражданин за опит
да окаже помощ на безстопанствени животни (дори и при последния на животните да
не указана грижа по стандарт, характерен за домашните такива), очевидно ярко
противоречи на обществените отношения, които намират уредба и защита с Наредба
за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на
Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за
безстопанствени животни.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 137 от 27.03.2019г., издадено от Й. П. Н., на з.к. на Община С. З., с което
на Т. Г. К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.42 от Наредба за реда
и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община С. З.
и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни е
наложена административно наказание - глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), за нарушение на чл.8,
ал.1, т.3 от Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на
територията на Община С. З. и за организация на работата в общински приют за
безстопанствени животни.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.П., на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
МТ