Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260068
12.07.2021
год. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, Наказателно отделение
в
публично съдебно заседание на осми
юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар
Румяна Гигелова
прокурора
Делчо Лавчев
като
разгледа докладваното от председателя
ВНОХД
№ 648 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260007 от 13.10.2020 г.
по НОХД № 119/2020 г. РС – Димитровград е признал подсъдимия П.С.Д. *** това,
че на 23.10.2018 г. в същия град управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Крайслер”, рег. № *******
след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а именно със съдебна химико-токсикологична
експертиза изх. № И-10380/12.12.2018 г. на ВМА – София, поради което на
основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване, и наказание „глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева. Със същата присъда, на основание
чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение
наложеното на подсъдимия Д. наказание с влязла в сила на 07.07.2016 г. присъда
по НОХД № 183/2016 г. на РС – Горна Оряховица, а именно „лишаване от свобода”
за срок от 4 (четири) месеца, което да изтърпи ефективно, изцяло, отделно и при първоначален „общ” режим. На основание чл. 343г, вр.
чл. 343б, ал. 3 от НК първоинстанционният съд е наложил
на подсъдимия Д. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10
(десет) месеца, като предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал
от така наложеното наказание времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред. Съдът е постановил вещественото доказателство
по делото, а именно – техническо средство, представляващо тест за установяване
употребата на упойващи и наркотични вещества „Drug Check 3000” с № REF8325554 LOT ARLF – 0361, да бъде унищожено. Възложил
е в тежест на подс. Д. направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Б.И. *** е обжалвал така постановената присъда в
законния срок с доводи за нейната неправилност. Последните включват твърдения за липса на
кореспонденция между приетите фактически положения и събраните по делото
доказателства, тъй като последните не установявали по безспорен и несъмнен
начин, че извършеното от Д. консумира състава на престъплението, повдигнато с
обвинителния акт. Претендира се въззивна намеса чрез
отмяна на обжалваната присъда, вместо която да се постанови нова –
оправдателна.
Постъпил е и въззивен протест от прокурора при Районна прокуратура –
Димитровград, с който се иска изменение на първоинстанционната
присъда в частта, касаеща наложените на подсъдимия Д.
наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“. Основен акцент е поставен върху игнорираните според прокурора
обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказателната отговорност в посока, водеща до нейното утежняване.
В жалбата и протеста не се правят
доказателствени искания.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция подсъдимият, нередовно призован, не се явява. Неговия
защитник – адв. И., оспорва протеста на прокурора и
поддържа подадената въззивна жалба. Доводи, различни
от релевираните с жалбата, не се излагат пред въззивния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Хасково поддържа подадения протест, като предлага наказанието
„лишаване от свобода” да бъде увеличено до размера, определен при първото разглеждане на делото от РС–
Димитровград, а именно за срок от 8 (осем) месеца. Намира въззивната
жалба за неоснователна, като счита, че възприетите от съда фактически положения
не противоречат на действително установените по делото в резултат на
приложените доказателствени способи и съдържанието на
доказателствените средства.
Въпреки липсата на доказателствени искания от страните, съдът допусна служебно
събиране на доказателства с цел изясняване на релевантни за предмета обстоятелства, както и
отстраняване на допуснатите в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила.
Извършената проверка на правилността
на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите в
протеста доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице с правен
интерес от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна. Протестът също
е подаден в предвидения в чл. 319, ал.1 от НПК срок.
Установява се следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П.С.Д. е роден на *** ***, ****** гражданин, **** ******
образование, *******,
******.
Същият е правоспособен водач на МПС с валидно СУМПС от 2018 г.
На 23.10.2018 г. около 11:30 ч. Ж.Д.
и П.
К.,
съответно *******
и ****** ****** инспектор Група „Териториална
полиция”, Сектор „Охранителна полиция” в РУ на МВР – Димитровград, изпълнявали служебните си
задължения по охранителен обход на района в
близост до сградата на Община Димитровград. В
този момент забелязали лек автомобил марка „Крайслер” с рег. № ******, чийто водач извършил нарушение на
ЗДвП. Водачът на МПС осъществил маневра обратен завой на място, където това е
забранено. Двамата полицейски служители – Д. и К., тръгнали след него със служебния
си автомобил, който бил с включени светлинен и
звуков сигнал. Когато настигнали нарушителя, на
бул. „Г. С. Р.”
до № *,
отклонили автомобила вдясно от пътя за извършване на проверка. Водачът излязъл от
автомобила си, без да му било указано да направи това. В хода на извършената
проверка полицейските служители установили самоличността на водача –
подсъдимият П.С.Д.. Поведението на подсъдимия Д.
провокирало полицейските служители да извършат проверка и за употреба на
наркотични вещества. Свидетелката Д. се качила в колата му, а колегата й П. К. ги последвал със служебния
автомобил. Подсъдимият Д. ***, където дежурният полицай от Група „Пътен
контрол” – свидетелят А.Г.А., пристъпил към проба с техническо средство „Дрегер DrugCheck 3000”. Тестът отчел наличие на веществото тетрахидроканабинол в кръвта на водача. Последният бил
запознат с този резултат и признал, че е употребил марихуана предния ден.
Свидетелят А.А. съставил АУАН № 0669732/23.10.2018 г.
за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 и
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Издал и талон за изследване № 0027693 по чл. 3,
ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в който провереното лице отбелязало, че не приема показанията на
техническото средство/теста. Талонът му бил връчен в 11:55 ч. на 23.10.12018
г., като съгласно него то следвало да се яви до 30 мин. във ФСМП –
Димитровград. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от цитираната
наредба резултатът от проверката за употреба на наркотични вещества с тест бил отразен
в Протокол с рег. № 254р-28780/23.10.2018 г. Подсъдимият Д. изразил съгласие да
даде кръв за медицинско изследване, затова бил отведен във ФСМП–Димитровград. Той
бил вписан в амбулаторния журнал под № 12613, в който били отразени датата и
часът на постъпване в медицинския център, а именно – 23.10.2018 г., 12:06 ч. В съставения
в 12:10 ч. Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози било вписано
потвърждение от страна на подс. Д. за употреба на „1 цигара марихуана за
удоволствие”, което се било случило преди 2 дни. Също така било отбелязано, че
са били взети 4 бр. вакуумни епруветки кръв от по
7 мл всяка. Така взетите проби били предадени
на служител на ОДМВР – Хасково на същия ден в 14:45 ч.
Предоставения от подсъдимия
биологичен материал - проби от кръв, били предадени за изследване в
Токсикохимична лаборатория при ВМА – София. Копие от приемо-предавателния
протокол, изготвен от гореспоменатата лаборатория, установява, че предаването
на пробите е било осъществено на 09.11.2018 г. в
13:40 ч. от служител на ОДМВР – Хасково. Пробите били доставени в хладилна чанта.
Заключение по назначената съдебна
токсикохимична експертиза е било изготвено от вещите лица инж.-химик В.Г. и
съдебния токсиколог С.С. на 06.12.2018 г. Според него
употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол
от лицето била установена, тъй като в изследваната кръв бил установен
характерният метаболит, индикиращ
приема на наркотика. Заключението е изпратено на разследващия орган с писмо
рег. № И-10380/12.12.2018 г. В извършеното от въззивния съд изслушване на двамата експерти се посочва, че
изследваната от тях проба е годна за химически анализ, като не са били
установени процеси в материала, които да затрудняват изследването или да
компрометират достоверността на резултата от него. Уточнява се, че неправилното
съхранение на пробите /извън хладилник/ за срок от пет и повече дни би довело
до намаляване на концентрацията на метаболита, а ако
експертното изследване се направи в рамките на две седмици, то кръвният
материал следва да бъде съхраняван в хладилни условия, а след този период – в
уред, осигуряващ отрицателни температури. Експертите са категорични, че в
случая не са били констатирани неблагоприятни изменения на кръвния материал,
тъй като такива не са отразени в писмения доклад. Относно приблизителното време
на употреба на наркотика вещите лица посочват, че то варира в диапазона 24-48
часа, тъй като отчетената концентрация от 24 нанограма
на милилитър сочела именно това според възприетите в научната литература
стандарти.
Изложената фактическа обстановка е
идентична с възприетата и от първоинстанционния съд.
Тя се базира на показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателствени средства и експертното заключение, чрез
чието изслушване от настоящия съд допуснатият от първия съд процесуален пропуск
беше отстранен. Показанията на свидетелите съдът прие за обективни и редставящи достоверна информация за инкриминираните
събития. Свидетелката Ж.Д. е полицейски инспектор Група „Териториална полиция”,
Сектор „Охранителна полиция” в РУ на МВР – Димитровград, която е изпълнявала
възложената й работа към момента на въпросното управление на моторно превозно
средство от подсъдимия. Показанията й установяват както факта на управление на
автомобила, така и първоначалните действия, които са били предприети в резултат
на възникналото съмнение за употреба на наркотично вещество. Логическо
продължение на представените от Д. факти са тези, които съобщава свидетелят А.
– служителят, приложил теста “DrugCheck 3000”, който в показанията
си потвърждава отчетеният положителен резултат за наличие на веществото тетрахидроканабинол, маркиран по начина, указан в инструкцията
за използване на медицинското изделие, а именно липса на оцветяване в полето,
съответно „THC“ /тетрахидроканабинол/. Допълващи този разказ са фактите, които
установяват показанията на свидетеля Г.Г., работил в
етапно конвойно звено към РУ на МВР – Димитровград и участвал като поемно лице при извършения на 24.10.2018 г. оглед на
веществено доказателство с номер по КВД № 10/2019 г., а именно Дрегер „DrugCheck 3000” с REF 8325554 LOT ARRF-0361.
Той е категоричен, че е наблюдавал въпросното техническо средство в кабинета на
разследващия полицай, поставено в найлонов плик, на който е било изписано името
на подс. Д., и е забелязал наличието на
няколко чертички върху скалата на дрегера, като тази за тетрахидроканабинола се
е отличавала от останалите.
Така установената кореспонденция между
фактите, съдържащи се в гласните доказателствени
източници, е безспорен показател за тяхната достоверност, а съответствието им с
писмените доказателствени средства – белег за
еднопосочност и непротиворечивост на доказателствената
съвкупност. На практика защитата не оспорва нито управлението на моторното
превозно средство в инкриминираните място и време, нито надлежното прилагане на
теста, отчел наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия. Това,
върху което защитникът фокусира своите доводи след първоначалната бланкетна жалба, са възражения в две основни насоки – за
неспазване на реда, регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. в етапа на изследване на кръвната проба, както и
за липса на необходимия за съставомеронстта на
деянието субективен елемент, поради отдалечената – преди повече от 24 часа,
употреба на наркотичното вещество. Във
връзка с първия от тези доводи е наложително да се посочи следното: Съгласно чл.3 ал. 1 от Наредба № 1 при
извършване на проверка на място от контролните органи по ЗДвП употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Такъв е осъществен
с техническото средство „DrugCheck 3000” и
това се доказва както от свидетелските показания, така и от вещественото
доказателство, приложено по делото. След като е констатиран положителен
резултат за тетрахидроканабинол, е бил издаден АУАН,
както и съставен Протокол съгласно чл.5 ал.2 от наредбата, в който е отразен
резултата от теста, като наред с това са записани всички останали фактически
елементи, относими към осъществената процедура –
време на прилагане на теста, номера на използваното медицинско изделие,
поведението на водача, управлението на превозното средство. Твърдението на
защитника, че върху протокола липсва подпис на лицето, което го е съставило, е
вярно, но невлияещо върху валидността на документа в претендираната
насока – първо, защото върху протокола присъства подпис на самия водач и
неговата автентичност е несъмнена, и второ – все пак втори подпис в
заключителната част на документа е налице и макар да е изпълнен в раздела
„подпис на свидетеля по лична карта“, то няма как да не бъде отчетено, че такъв
свидетел в процеса на проверката не е участвал, което логично обосновава
извода, че този втори подпис принадлежи на съставилия протокола служител, т.е.
на издателя на документа, който неволно се е разписал на място, различно от
указаното.
Останалите, описани в наредбата последователни действия, които следва да
бъдат съблюдавани, са спазени – попълнен е талон за медицинско изследване, в
посочения в него срок /30 минути/ подсъдимият се е явил в спешния медицински
център, където в 11,58 ч са взети пробите от кръв, а това е удостоверено в Протокол,
съставен на 23.10.2018 г. от лекаря, извършил медицинските дейности. Приложеният по делото лабораторен журнал удостоверява датата и часът на
взетата кръвна проба, както и часът на нейното предаване на служител на ОД на
МВР – Хасково.
Няма спор, че в
случая регламентът в чл.19 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., съгласно който
кръвните проби се изпращат в съответните лаборатории в срок до пет дни от
тяхното вземане, в случая не е
съблюдаван. Както се посочи вече, кръвните проби, иззети от подсъдимия Д. на
23.10.2018 г., са били предадени на служител на ОДМВР – Хасково в същия ден, но
са били транспортирани в Токсикохимичната лаборатория при ВМА – София и предадени
за анализ едва на 09.11.2018 г. Нарушение е налице, но липсват предпоставките
то да бъде квалифицирано като значимо и по-важното – като опорочаващо
достоверността на отчетения след токсикологичния анализ резултат. В тази връзка
следва да се има предвид, че целта на указания в разпоредбата на чл.19 ал.2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. 5-дневен срок е да бъде гарантирана възможността за
извършване на химическото изследване в момент, максимално близък до този, в
който пробата е била взета. От друга страна, срокът цели да бъдат елиминирани
всякакви съмнения за неправилно съхранение на пробата, което количествено или
качествено би променило съдържанието на биологичния материал и би го направило
негоден за анализ. В случая данни за неправилно съхранение на пробата не се
установяват. Отразеното в журнала на ЦСМП-Димитровград сочи, че пробата е била
предоставена на служител от ОД на МВР-Хасково на 23.10.2018 г. Този служител е
свидетелката С. С., която е
категорична, че след приемането на пробата, тя е била съхранявана в хладилник,
специално пригоден за тази цел, като там тя е останала до момента на
транспортирането й в лабораторията към ВМА-София и предаването й от служителя Г.
Ш. Съставеният протокол, обективиращ предаването,
удостоверява транспортиране в хладилна чанта. Така описаната последователност
очевидно не установява действия, застрашаващи способността на биологичния
материал да бъде обект на експертен анализ, както защото условията на
съхранение са били такива, каквито наредбата предписва, така и защото самите
експерти не са констатирали неблагоприятни изменения в кръвния материал, които
да го правят неподходящ за изследване. Напротив – те както в писмения си доклад
са записали съответствие на пробата с изискванията за токсикологично
изследване, така и при устното изслушване потвърждават това, отричайки
възможността да се изградили своите заключения въз основа на некачествен или
напълно негоден за изследване материал.
Изводите, които
изложеното налага, са, че доказателствата
по делото с достатъчна за целите на доказването конкретика
установяват какъв е бил пътят на кръвните проби, кой и кога ги е приел, предал,
транспортирал, къде са престоявали и как са били съхранявани и в същото време
не са налице основания да се приеме, че
е било възможно да се допусне тяхната манипулация или пък да се застраши
експертната им годност. Затова
допуснатото нарушение на горепосочения законов текст съдът прецени като
несъществено, а това в съчетание с признатата от подсъдимия употреба на
марихуана и положителният резултат от тестването, не водят до извод, различен
от този, че Д. е управлявал превозното средство след употреба на наркотично
вещество– тетрахидроканабинол.
Доводите, които защитникът поддържа в
противовес на обвинителното твърдение, че извършеното е било съзнателно, т.е.
при наличие на субективни представи за наличието на наркотик в кръвта, са също несъстоятелни. В какъв
период преди предприемане на управлението на автомобила подсъдимият е употребил
забранената субстанция, е въпрос, невлияещ върху съставомерността
при възприетия от законодателя „нулев толеранс“, изключващ допустим лимит, а от
тук и необходимостта да се идентифицира концентрацията
на характерния метаболит в кръвта на водача, така и конкретното
му влияние върху рефлекторните, мисловни и физически способности. Независимо от
това, съобщената от подсъдимия употреба от преди два дни, потвърдена като
вероятна и от двамата експерти, не може
да обоснове заключение за незнание относно различните по вид и продължителност
неблагоприятни здравословни ефекти, които всъщност полицейския служител Д.
потвърждава, описвайки състоянието на Д. като превъзбудено,
дало повод за съмнения и предизвикало обсъдената вече проверка. В този смисъл
заключението на първоинстанционния съд, че всички
обективни и субективни белези на престъплението по чл.343 ал.3 от НК са налице,
е правилно и съответно на доказателствената
съвкупност.
В аспекта на
наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе, съдът е
фокусирал своето внимание върху две групи индивидуализиращи фактори –
обремененото съдебно минало на подсъдимия и допуснатите множество нарушения на
пътните правила, а от друга страна – добрите характеристични данни и оказаното
съдействие при разследването. Какво именно съдействие подсъдимият е оказал,
съдът не е конкретизирал, но следва да се приеме, че то се изразява в
признанието за употребата на наркотично вещество, в каквато насока този факт действително
следва да бъде ценен като смекчаващ. В контекста на самото деяние други
смекчаващи факти не се установяват, напротив – налице са отегчаващи такива,
доколкото извършено от Д. нарушение на пътните правила, а не рутинна проверка,
са били поводът за тестване. Съдебното минало на подсъдимия наистина е
обременено, но това е отчетено при приложението на чл.68 ал.1 от НК, като е
постановено той да изтърпи наказанието „лишаване от свобода за срок от четири
месеца“, което е било отложено. При това положение всъщност е налице баланс
между двете групи противоположни обстоятелства, визирани в чл.54 от НК, а не
превес на смекчаващите, тъй като нито броят, нито качественото съдържание на
последните влияят съществено върху отговорността. На практика обаче се
установява един изключително смекчаващ отговорността факт и той е
продължителността на наказателното производство, която към настоящия момент
следва да се счита за надхвърляща разумната – преценка, изводима от характера на повдигнатото обвинение, фактическата
и правна сложност на делото и изтеклият период от момента на извършване на
деянието до постановяването на окончателния съдебен акт. Последните фактори
вероятно не са били отчетени от прокурора, който претендира завишаване на
наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, поддържайки несъответност
с тежестта на извършеното /не се уточнява защо точно то е по-укоримо
в сравнение с обичайните случаи/ и също базирайки се на миналото осъждане,
недовело според него до положителна корекция в поведението на подсъдимия. Освен
недокрай обосновани, исканията в протеста се явяват изолирани от процесуалната конкретика на делото и затова не могат да доведат да
искания резултат. Отделно от това, по делото е налице и друг процесуален
проблем, който при различна от настоящата процесуална ситуация /повторно
разглеждане от въззивния съд/ би наложил отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие
между диспозитивната и съобразителна част на
присъдата. Така, докато според диспозитива на
присъдата наред с наказанието „лишаване от свобода“, на подсъдимия се налага и наказание „глоба в размер на 200 лева“, то в
мотивите към съдебния акт е посочено /пункт 31 от тях/, че „глоба не е
необходимо да бъде налагана, съобразно и чл.55 ал.3 от НК“. Противоречието е
явно, несъвместимо с процесуалните правила и водещо до невъзможност да се
установи каква е била действителната воля на съда. Отстраняването му е възможно
единствено чрез отмяната на това наказание, въпреки отсъствието на предпоставки
подсъдимият да бъде освободен от тази имуществена санкция. Що касае наказанието
„лишаване от свобода“, то заради приетото вече наличие на изключителен
смекчаващ отговорността факт, отмереният от съда размер се явява подходящ за
постигането на индивидуалните и общи цели – превъзпитанието на подсъдимия и
възпирането на всички останали от подобни прояви.
В останалата й част –
относно наказанието „лишаване от права“, приложението на чл.68 ал.1 от НК,
разноските и вещественото доказателство по делото, присъдата не е необходимо да
бъде ревизирана, защото съответните материално-правни институти са приложени
правилно, а липсата на въззивни доводи, свързани с
тях, прави безпредметен подробния им коментар.
Имайки предвид изложеното, съдът прецени, че
атакувания съдебен акт следва да бъде изменен в неговата наказателно-осъдителна
част като наложеното наказание „глоба“ бъде отменено. В останалата му част той
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260007 от 13.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 119/2020 г. по описа на Районен съд – Димитровград в
наказателно-осъдителната й част, като отменя наложеното на подсъдимия П.С.Д. наказание „глоба в размер на 200.00 (двеста) лева“.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.