№ 6863
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508999 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №6381/24.04.2023г., постановено по гр.д. №41918/2022г. по описа
на СРС, 35 състав, е отхвърлен предявеният от „Д.С.г.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу М.
В. П. иск с правно основание чл.422 от ГПК за сумата от 255 лева, представляваща
неплатени вноски по договор за предоставяне на обучение от 23.01.2021г., ведно
със законната лихва от 21.01.2022г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №4217/2022г. на СРС, 35 състав, като неоснователен и недоказан. Осъден е
ищецът „Д.С.г.“ ЕООД да заплати на ответника М. В. П. на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата от 620 лева, представляваща направените по делото разноски.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „Д.С.г.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. П. П., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и
необосновано – фактическите изводи на съда били в противоречие със събраните
доказателства и приложимите правни норми, както и не били обсъдени доводите
на ищеца. Касаело се за договор за обучение, сключен от родител за обучението на
детето му, от който не произтичали никакви имуществени права за детето, а само
задължения. Нелогично и недопустимо било родителят да обременява невръстното
1
си дете със задължения, които като родител следвало да поеме по закон. Детето
нямало имущество, с което да поеме тези задължения. Ответникът се задължил
лично по процесния договор. Детето не било страна по договора, макар същото да
е обект на обучението. От кореспонденцията между страните било видно, че
същите считали себе си за страни по договора. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Подаден е писмен отговор от насрещната страна М. В. П., чрез
пълномощника адв. А. Т., с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че страна
по договора е детето, а не родителят, тъй като договорът бил сключен от ответника
в качеството му на законен представител на представляваното от него малолетно
дете. Ответникът не бил сключил договора лично, а действал като законен
представител на малолетната си дъщеря. Излага доводи, че малолетните са
напълно правоспособни и могат да бъдат носители на права и задължения, т.е. да
притежават свое собствено имущество. Ирелевантно било кой е погасявал
задълженията по договора. Поддържа също така, че възнаграждението е
недължимо, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по договора в
количествено и качествено отношение. Не били предоставени доказателства за
реалното участие на квалифициран преподавателски персонал и конкретната
ангажираност на всеки един от преподавателите в самото обучение. Освен това
ищецът не изпълнил задължението си да предостави определения в договора брой
обучения.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за
спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е
материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не е страна по
процесния договор за обучение. Видно от договора същият е сключен между
ищеца „Д.С.г.“ ЕООД от една страна и М. В. П., действащ в качеството си на
законен представител на малолетното си дете Сияна М.ова П.а, като в договора е
записано, че „законният представител обявява и гарантира, че той е напълно в
правомощията си да действа и подписва от името и за сметката на кандидата, с цел
поемане на задълженията“. Договорът е валидно сключен от името на малолетното
дете, чрез неговия родител и законен представител, съгласно разпоредбите на чл.4
от ЗЛС и чл.129 от СК. Неоснователни са доводите, поддържани във въззивната
жалба, че е сключен договор в полза на трето лице – детето, което подлежи на
обучение, а ответникът като негов родител и страна по договора дължи заплащане
на възнаграждението. Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. В случая в целия договор се използва думата
„персонаж“, както в частта, предвиждаща задълженията на изпълнителя по
отношение на обучението му, така и в частта относно насрещното задължение за
заплащане на възнаграждение. Поради изложеното предявеният иск е
неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен, е правилно.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 480 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК
и представените доказателства за извършване на разноските.
3
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6381/24.04.2023г., постановено по гр.д.
№41918/2022г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Д.С.г.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на М. В. П., ЕГН
**********, разноски за въззивното производство в размер на 480 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4