Решение по дело №1802/2009 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			13.12.2012
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	XI

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	14.11.		2012

 

на                                                                                                           Година

Михаил Малчев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1802		2009

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е за делба във фазата по извършването й.

С решение от 07.02.2011г., постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба между Д.Г.С. с ЕГН **********, Л.Г.С. с ЕГН **********, Т.Г.С. с ЕГН **********, Е.Г.П. с ЕГН **********, Е.А.Х. с ЕГН ********** и С.М.П. с ЕГН ********** на следния недвижим имот: УПИ X-2368, кв. 88 по плана на град Дупница, утвърден със Заповед № 977/28.06.1993 г. на Кмета на Община Дупница с урегулирано пространство от 216 кв.м., при съседи по скица № 643/28.08.2009 г., издадена от Община – гр. Дупница, Дирекция ,,Архитектура и градоустройство”: УПИ № 2367 – парцел IV собственост на ****и ****УПИ № 2365 – парцел IX собственост на ****и ****, улица заключена между осови точки 2257-2252, УПИ № 2369, парцел XI, собственост на ****и ****, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68789.608.202, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. ,,****, с площ 213 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 68789.608.224, 68789.608.203, 68789.608.195, 68789.608.201, при права, така както следва:  за Д.Г.С. и Л.Г.С. в общ дял: 87/216 ид.ч.; за Т.Г.С.: 47/216 ид.ч.; за Е.Г.П.: 7/216 ид.ч.; за Е.Х.: 57.50/216 ид.ч.; за С.П.: 17.5 /216 ид.ч.

С цитираното решение по делото е допусната съдебна делба между Д.Г.С. с ЕГН **********, Л.Г.С. с ЕГН **********, Т.Г.С. с ЕГН **********, Е.Г.П. с ЕГН ********** и Е.А.Х. с ЕГН ********** на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 68789.608.202.1, застроена площ на сградата 42 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – друг вид сграда за обитаване, построена в Поземлен имот с идентификатор 68789.608.202, с адрес: гр. Дупница, ул. ,,****, с площ 213 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 68789.608.224, 68789.608.203, 68789.608.195, при права така, както следва: за Е.А.Х. – 5/8 ид.ч.; за Д.Г.С., Т.Г.С. и Е.Г.П. – по 1/8 ид.ч.

В законоустановения срок (още с писмения си отговор) съделителят С.П. е направила искане за възлагане на основание чл.349 ГПК на жилищната сграда, която е допусната до делба.

С протоколно определение от 26.10.2011г. съдът е приел за съвместно разглеждане искане за сметки направено от процесуалния представител на ответника Е.Х. срещу ищците по делото с правно основание чл. 346 ГПК за заплащане на подробно посочени в молбата, намираща се на стр.189 от делото, подобрения в жилищната сграда. Със същото определение е приета за съвместно разглеждане на основание чл. 346 ГПК във вр. чл. 31, ал.2 ЗС претенция на трима от ищците, действащи чрез процесуалния си представител, за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване от ответниците на допуснатите до делба обекти за период от 5 години назад, считано от 26.10.2011г. Претенцията на ищците включва искане дамата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците сумата от 120 лв. месечно за пет години за ползването на делбените имоти.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

От констативен протокол, намиращ се на стр.167 от делото, изготвен през 2004г. от гл. специалист „Гражданска защита”, се установява, че в допуснатата до делба жилищна сграда към този момент има изгнили греди от покривната конструкция вследствие на течове. Голяма част от летвите са изгнили, поради което има нужда от тяхната подмяна и ремонт на покрива. Отделни греди от гредореда между мазето и първия етаж са изгнили, има напукване по стените и провисване на пода в отделни участъци. Необходимо е подмяна или укрепване на същите.

С връчена на 08.03.2006г. нотариална покана на Е.А.Х., същият е поканен от Д.Г.С. и Т.Г.С. да им заплаща обезщетение за лишаването им от ползване на допуснатите в настоящото производство до делба недвижими имоти.

Видно е от удостоверение от 21.01.2010г., издадено от РУ на МВР – Дупница, че на 13.07.2009г.  Е.А.Х. е напуснал страната и до момента на издаването на удостоверението няма данни за завръщането му в страната.

С влязло в сила на 21.12.2009г. по гр.д. №1575/2009г. е прекратен сключения между Е.А.Х. и С.М. ***** граждански брак.

От писмо с изх. №Д-411-00-240/16.02.2012г., изпратено от РДНСК – Кюстендил, се установява, че към момента на изпращането на писмото Заповед №РД-14-1332/05.09.2006г. на Началника на ДНСК гр.София, касаеща премахване на незаконен строеж „Основен ремонт на съществуваща паянтова жилищна сграда”, намираща се в УПИ Х-2368, кв.88 по плана на гр.Дунница, извършен от Е.А. ***** не е изпълнена, тъй като производството е на етап избор на изпълнител на принудителното премахване по реда на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, предвид разпоредбата на чл.6 от Наредба №13 от 23 юли 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Видно е от влязло в сила решение от 13.02.2008г. по адм. дело №11429/2007г. по описа на 2-ро отделение на ВАС, че е потвърдено решението на КАС от 11.07.2007г., с което е отхвърлена жалбата на Е.А.Х. срещу заповед №РД-14-1 332/05.09.2006г. на зам.началника не ДНСК - София ,с която на основание чл.225,ал.1 във връзка с чл.222, ал.1, т.10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "основен ремонт на съществуваща паянтова сграда" в съсобствен УПИ Х-2368, кв.38 по плана на гр.Дупница. С цитираната заповед е прието, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, съставляващ основен ремонт, с подмяна на конструкцията на сградата, премахване на вътрешни преградни стени, с изпълнена стоманобетонна плоча, железобетонни колове и греди на етажа и изграден нов санитарен възел като пристройка. СМР са започнали през м.03 2005г. и ремонта /строежа/ е реализиран без строителни книжа по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и без съгласието на съсобствениците на имота.

Според заключението на вещото лице Е.В.Л., изготвено на 19.01.2012г., УПИ № 68789.608.202 и жилищна сграда  № 68789.698.202.1  са неподеляеми. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор 68789.608.202, находящ се в гр. Дупница, с площ 213 кв.м., е 4 260  лв. Оценката на жилищна сграда с идентификатор 68789.608.202.1, със застроена площ от 42 кв. м., е 7 166 лв.

Според заключението на вещото лице Е.Л.Т., изготвено на 06.11.2012г., УПИ № 68789.608.202 и жилищна сграда  № 68789.698.202.1  са неподеляеми. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор 68789.608.202, находящ се в гр. Дупница, с площ 213 кв.м., е 10 750  лв.    Оценката на жилищна сграда с идентификатор 68789.608.202.1, със застроена площ от 42 кв. м., е 13 706 лв.

От съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице ***** В. се установява, че цените към 2005г. на описаните в заявление, намиращо се на стр.158 от делото, ремонтни дейности възлизат общо на 5519 лв. Наемната стойност съгласно квотите на съделителите на жилището и парцела за 5 години възлиза общо на 2830 лв.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта и основателността на предявеното искане за възлагане:

Крайният срок за предявяване искания за възлагане на делбени имоти е първото заседание след като влезе в сила решението за допускане на делбата. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължаван нито по искане на страните, нито по почин на съда. Съдът приема, че претенцията на С.П. по чл.349 ГПК е заявена в законния срок., но разгледана по същество същата е напълно неоснователна. Процесното жилище нито е било съпружеска имуществена общност, нито П. е живяла в него към момента на откриване на наследтво, т.е. не са налице предвидените в чл.349, ал.1 и ал.2 предпоставки за възлагане. Освен това С.П. изобщо не се явява съделител по отношение на жилищната сграда, което е видно от влязлото в сила решение за допускането на делбата.

По претенцията на Е.А.Х. с правно основание чл. 346 ГПК за заплащане на подобрения, извършени в жилищната сграда.:

Е.А.Х., действащ чрез процесуалния си представител, е предявил срещу Д.Г.С., Т.Г.С. и Е.Г.П. претенция с правно основание чл. 346 ГПК за заплащане на подробно посочени в молбата, намираща се на стр.189 от делото, подобрения в жилищната сграда през 2005г. и 2006г. От събраните по делото доказателства се установява, че осъществените от Х. строително -ремонтни  дейности, са извършени без съгласието на останалите съсобствениците и без строително разрешение. Поради тези причини е издадена Заповед №РД-14-1332/05.09.2006г. на Началника на ДНСК гр.София, касаеща премахване на незаконен строеж „Основен ремонт на съществуваща паянтова жилищна сграда”, намираща се в УПИ Х-2368, кв.88 по плана на гр.Дунница, извършен от Е.А. *****.

Съгласно ППВС 4/64, т.6 подобрение ще е налице, ако фактически е била увеличена и стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/. Те следва обаче да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се променя, разноските не са полезни. Строежите, които са извършени незаконно и подлежат на премахване не се заплащат, освен ако съделителите желаят да ги запазят. При определяне стойнотта им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата /ППВС 6-74/. В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че претендираните подобрения представляват незаконен строеж, който подлежи на премахване и останалите съделители не желаят да ги запазят. Ето защо претенцията с правно основание чл. 346 ГПК на Е.А. *****и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По претенцията с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС на тримата ищци Д.Г.С., Л.Г.С. и Т.Г.С. за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване от ответниците на допуснатите до делба обекти:

Претенцията на ищците включва искане дамата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците сумата от 120 лв. месечно за пет години назад, считано от 26.10.2011г., за ползването на делбените имоти. От обстоятелството, че бракът между ответниците е прекратен през 2009г., а претенцията на ищците е отправена в съда през 2011г. т.е. след прекратяване на брака им, следва че те не могат да отговарят солидарно за претендираното обезщетение.

По делото е останало недоказано, че Е.А.Х. през процесния период от 26.10.2006г. до 26.10.2011г. е ползвал допуснатите до делба имоти по начин, по който да възпрепятства ползването на останалите съсобственици. Нещо повече от удостоверение, издадено от РУ на МВР – Дупница, се установява, че на 13.07.2009г.  Е.А.Х. е напуснал страната и до момента на издаването на удостоверението (21.01.2010г.)  няма данни за завръщането му в страната. Предвид това през периода 13.07.2009г. - 21.01.2010г. няма как да е ползвал процесните имоти.

За да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС е необходимо лишените от ползването съсобственици да са отправили писмено искане до тези, които са си служили с вещта, за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени. Поканата има действие само за в бъдеще – от получаването й занапред се дължи обезщетение, а не за периода преди това. Освен това писменото искане ползва само съсобственика, който го е направил, в отношенията му с ползващия имота съсобственик. Видно от представената по делото нотариална покана, връчена на 08.03.2006г. на Е.А.Х., същият е поканен само от двама от ищците - Д.Г.С. и Т.Г.С., да им заплаща обезщетение за ползването на процесните имоти. По делото не са представени доказателства да е отправяна покана  до другия ответник С.М.П. за процесния период от 26.10.2006г. до 26.10.2011г. Поради тази причина искът, предявен срещу нея следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното и претенцията на Л.Г.С. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде отхвърлено, доколкото по делото няма доказателства С. да е искала писмено от ответниците обезщетение за ползването на процесните имоти за посочения период.

За неоснователността на разглежданата претенция може да бъде изтъкнато и още едно основание. От направените констатации с констативен протокол, намиращ се на стр.167 от делото, изготвен през 2004г., може да се направи извод, че жилищната сграда към този момент е била негодна за ползване. Съсобственикът, който държи общата вещ, не дължи обезщетение на останалите съсобственици, когато вещта  не може да бъде ползвана (в тази връзка решение №73/29.01.1985г. по гр.д. №920/84г. на I г.о. на ВС). По делото се установява, че в резултат на извършените от Е.А.Х. ремонтни дейности през 2005г и 2006г. жилищната сграда е станала годна за ползване. Без ремонтните дейности на Х., които са изцяло за негова сметка, доколкото представляват незаконен ремонт, жилищната сграда би била негодна за ползване. В тази връзка ищците не би следвало да имат право на обезщетение, а предявяването на иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС относно жилищната сграда представлява злоупотреба с право.

Предвид всичко гореизложено претенцията с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС на тримата ищци за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване от ответниците на допуснатите до делба обекти следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно способа за извършване на делба на процесните обекти:

Тъй като имотите са неподеляеми и не са направени основателни възлагателни претенции от съделителите, съгласно изричната норма на чл.348 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан. Изнасянето на имотите на публична продан не лишава всеки от съделителите от възможността да участва при наддаването в публичната продан съгласно чл.348, изр. 2 ГПК.

Съдът възприема оценката на поземлен имот с идентификатор 68789.608.202, находящ се в гр. Дупница, с площ 213 кв.м., направена от вещото лице Е.Т., която е 10 750  лв. Доколкото оценката на жилищната сграда с идентификатор 68789.608.202.1, дадена от нея, е оспорена и предвид обстоятелството, че части от сграда подлежат на премахване, съдът намира, че следва да бъде опредЕ.пазарната стойността, дадена от другото вещо лице Е.Л., а именно 7 166 лв. Възприетата пазарната стойност е от значение с оглед първоначалната цена, при която имотите следва да се изнесат на публична продан.

На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка страна следва да заплати по 4 % върху стойността на дела си.

Водим от горното и на основание чл. 348 ГПК съдът

Р     Е     Ш     И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: УПИ X-2368, кв. 88 по плана на град Дупница, утвърден със Заповед № 977/28.06.1993 г. на Кмета на Община Дупница с урегулирано пространство от 216 кв.м., при съседи по скица № 643/28.08.2009 г., издадена от Община – гр. Дупница, Дирекция ,,Архитектура и градоустройство”: УПИ № 2367 – парцел IV собственост на ****и ****УПИ № 2365 – парцел IX собственост на ****и ****, улица заключена между осови точки 2257-2252, УПИ № 2369, парцел XI, собственост на ****и ****, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68789.608.202, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. ,,****, с площ 213 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 68789.608.224, 68789.608.203, 68789.608.195, 68789.608.201.

Стойност на изнесения на публична продан имот с идентификатор 68789.608.202 е 10 750  лв. Получената при публичната продан сума да се разпредели между съделителите, както следва: за Д.Г.С. и Л.Г.С. в общ дял 87/216 ид.ч.; за Т.Г.С. 47/216 ид.ч.; за Е.Г.П. 7/216 ид.ч.; за Е.А.Х. 57.50/216 ид.ч.; за С.М.П. 17.5/216 ид.ч.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 68789.608.202.1, застроена площ на сградата 42 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – друг вид сграда за обитаване, построена в Поземлен имот с идентификатор 68789.608.202, с адрес: гр. Дупница, ул. ,,****, с площ 213 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 68789.608.224, 68789.608.203, 68789.608.195

Стойност на изнесения на публична продан имот с идентификатор 68789.608.202.1 е 7 166 лв. Получената при публичната продан сума да се разпредели между съделителите, както следва: за Е.А.Х. – 5/8 ид.ч.; за Д.Г.С., Т.Г.С. и Е.Г.П. – по 1/8 ид.ч.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.349 ГПК за възлагане на ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 68789.608.202.1, застроена площ на сградата 42 кв.м., направена от С.М.П. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 346 ГПК за заплащане на подобрения, извършени в жилищната сграда през периода 2005г.-2006г., предявена от Е.А.Х. с ЕГН ********** срещу Д.Г.С. с ЕГН **********, Т.Г.С. с ЕГН ********** и Е.Г.П. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане солидарно на Е.А.Х. с ЕГН ********** и С.М.П. с ЕГН ********** да заплатят на Д.Г.С. с ЕГН **********, Л.Г.С. с ЕГН: ********** и Т.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 120 лв. месечно за пет години назад от 26.10.2011г., за ползването на делбените имоти, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.Г.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 122.43 лв.

ОСЪЖДА Л.Г.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 86.60 лв.

ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 129.39 лв.

ОСЪЖДА Елена Г.П. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 49.76 лв.

ОСЪЖДА Е.А.Х. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 293.62 лв.

ОСЪЖДА С.М.П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 34.84 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: