Р Е
Ш Е Н
И Е
№
378/12.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател
:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №349/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №69 от 13.03.2023г.,
постановено по АНД №20221630201547/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №12-2200231 от 22.11.2022г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „Д*** “ ЕООД гр.С*** на основание
чл.416, ал.5 във вр. с 415, ал.1 от Кодекс на труда (КТ) е наложена имуществена
санкция в размер 2000 (две хиляди) лева, като е присъдил в полза на
административнонаказаващият орган разноски по делото в размер на сто лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Н., го обжалва и развива
доводи, че е незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като моли да се отмени, като се постанови
решение, с което бъде отменена наложената имуществена санкция. По същество на
жалбата, касатора не взема становище по жалбата си.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
Задапотвърдинаказателнопостановление, Районенсъд Монтана е приел, чекасатора е извършилустановенотос АУАН
№12-2200231/24.10.2022г.ииздаденотовъзосновананегопотвърдил Наказателно
постановление №12-2200231 от 22.11.2022г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтананарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.
Настоящиятсъдебенсъставсчита, чекасационнатажалбае неоснователнаприследнитедоводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране на събраните
доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивният съд е приел, че
по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ. Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в
наказателното постановление е посочено, че нарушението е установено при проверка
по документи на 06.10.2022г., тоест посочен е необходимия реквизит, който
изисква формата на АУАН и наказателното постановление. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с
доводи за неправилност на обжалваното решение, не установява наличието на такива
и счита, че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са дали
възможност да се постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивният съд е
извел точни и обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая
нарушението, което е дало основание за налагане на имуществената санкция е
безспорно установено. Както стана дума по-горе, надлежно са описани датата и
място на извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд свързани с точната
индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща
извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо
отново да ги повтаря, като на основание чл.221, ал.2 от АПК ги възприема като
мотиви към настоящето съдебно решение.
Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. Това обстоятелство е обсъдено от въззивният
съд, който е мотивирал решението, като изложените в него мотиви са логически
обосновани и в съответствие с фактическите установявания по делото. Правилен и
обоснован е извода на въззивинят съд, че касатора не е изпълнил Предписание №6,
което му е дадено с Протокол №ПР2221569/19.07.2022г., да заплати на работника Ю***
Г*** , уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за м. февруари
2022г, начислена по ведомост сума за получаване в размер на 1120,60 лв, като
следва да се отбележи, че доказателства в подкрепа на обратния извод не се
ангажираха и пред настоящата съдебна инстанция.
Настоящиятсъдебенсъстав,установява в рамкитенаслужебнапроверкапо чл.218 от АПК, чеатакуванотосъдебнорешение е валидно, допустимо
и в съответствие с приложимияматериалензакон, като на
основаниеизложеното, касационнатаинстанциянамерижалбатазанеоснователна.
Обжалваноторешение е законосъобразно и обосновано и следвадаостане в сила.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №69 от 13.03.2023г., постановено по АНД №20221630201547/2022г.
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Д*** “ ЕООД гр.С*** , ЕИК * да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.С*** разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: