Определение по дело №550/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на В. Г. П. от гр.Б., У.”Д. Н.” № *, У. на Х. К. „Т.” Б. насочена против Определение № 4456/16.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1141/2012 г. по описа на РС Разлог.

С последното районният съд е върнал подадената от жалбоподателя искова молба, като изложил съображения в мотивите си, че ищецът не е отстранил в срок посочените му с предходно определение на съда нередовности на молбата, касаещи установяването на надлежната активна процесуална процесуална легитимация за предявяване на иска, заплащане на следващата се по производството държавна такса, както и излагане на обстоятелства, водещи на извод за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

В частната жалбата жалбоподателят не оспорва факта, че не е спазил в срок дадените от съда указания в частта им, касаеща установяването на надлежната активна процесуална процесуална легитимация за предявяване на иска, чрез представяне на подписана от законен представител или негов П. нова искова молба, както и в частта, касаеща заплащането на следващата се държавна такса.

Поддържа обаче, че това се дължало на факта, че съдът не бил дал подходящ срок за отстраняване на тези нередовност.

Поддържа се също, че за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на заявената отрицателна установителна претенция.

С жалбата не се представят нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от лицето, предявило исковата молба пред първоинстанционния съд страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Исковото производство по гр.д. № 1141/2012 г. е било образувано пред РС Р. по искова молба на жалбоподателя .. Т. О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., район О., У. „Я. С.” № *, чрез В. Г. П. – П. на Д. С. Ц. насочена против “. и К. Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр. Б., У. „А. Ч.” № *, П. от управителя П. И. Т..

След като извършил проверка на същата по реда на чл.129 ГПК РС Р. приел, че исковата молба е нередовна и с определение № 4199/03.10.2012 г. я оставил без движение, като дал на ищеца задължителни указания как да отстрани констатираните нередовности.

След като подробно ги изброил районният съд дал указаня на ищеца, че за да отстрани нередовностите на първо място следва да изложи факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за несъществуването на вземането на ответника по едно облигационно правоотношение.

На второ място е указано да внесе дължимата държавна такса по сметка на Районен съд – Р. в размер на 4 % от посочената цена на иска т.е. сумата от 102,14 лв. и представи платежен документ, удостоверяващ това обстоятелство.

На трето място е указано още, че исковата молба е нередовна, тъй като е подписана от лице, за което липсват доказателства, че притежава надлежна представителна власт.

Последното т.к. липсвали данни, че В. П. попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 32 от ГПК и е всред лицата, които мога да осъществяват процесуално представителство.

Ето защо дал указания да се представят доказателства дали пълномощникът на дружеството е юрисконсулт или друг служител, който да притежава юридическа правоспособност и е в трудови правоотношения с „... Т. О. – С.

От друга страна посочил, че лицето подписало исковата молба се легитимира като П. на ищцовото дружество въз основа на пълномощно, подписано от Д. С. Ц., в качеството му на У. и законен представител на “. Т. О. – С., но след служебно направена справка на електронната страница на Агенция по вписванията – Търговски регистър, съдът установил, че Д. Ц. е заличен като У. на ищцовото дружество с вписване от 18.08.2010 г.

Следователно считано от тази дата неговата представителна власт и тази на неговите пълномощници е прекратена.

Затова приел, че В. П. не е надлежно упълномощена да представлява “. Т. О. – С. въз основа на пълномощното, приложено към исковата молба и дал указания да се представи искова молба, подписана от законен или надлежно упълномощен процесуален представител.

В срока за отстраняване на нередовностите на 08.10.2012 г. в РС Р. била депозирана нова молба изходяща от жалбоподателката, отново легитимираща се като П. на “. Т.”О..

В нея не е оспорено обстоятелството, че лицето, подписало исковата молба, е упълномощено да представлява „... Т. О. – С. от законен представител, който понастоящем е заличен като У. на ищцовото дружество. В тази е поискано да бъде продължен срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба до момента на назначаване на нов законен представител на дружеството.

Не са приложени доказателства за това дали тях попада в кръга лица по чл. 32 от ГПК, можещи да осъществяват процесуално представителство, нито документ за платена ДТ по производството така, както е указал първостепенният съд.

Наведени си съображения в насока наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, идентични с тези в първоначално подадената искова молба.

Като съобразил горното, районният съд постановил атакуваното определение.

В мотивите на последното посочил, че след като по делото не е представена искова молба подписана от законен представител на ищцовото дружество или от упълномощено от него лице, то тази нередовност не е отстранена.

Навел, че е неоснователно искането, направено от В. П., за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба до „назначаване на законен представител на дружеството”, доколкото изборът на нов У. на “. Т. О. – С. и вписването му в Търговския регистър е процедура, която ще отнеме неопределен срок от време/видно е от справката на електронната страница на Агенция по вписванията – Търговки регистър, че „... Т. О. – С. няма вписан У. от месец август 2010 г. т.е. повече от четири години/, а от друга страна, дори и да бъде вписан нов У. на ищцовото дружеството - неговата представителна власт ще е занапред и той не би могъл да потвърди действия, извършени без представителна власт преди да е станал законен представител на “. Т. О. – С.

Затова приел искането за продължаване на срока по чл. 129 ал. 2 от ГПК за неоснователно, а нередовността на исковата молба, касаеща представителната власт на лицето, което я е подписало, за не отстранена.

Констатирал, че не е отстранена и втората нередовност на исковата молба – в законовия едноседмичен срок ищецът не са представени доказателства за внасянето на определената държавна такса в размер на 102,14 лв.

На самостоятелно основание изложил съображения, че счита, че исковата молба следва да бъде върната, тъй като предявеният с нея иск е недопустим.

Навел доводи, че иск за установяването на несъществуването на вземане е допустим само в хипотезата на чл. 424 от ГПК, която обаче изисква предходно проведено заповедно производство и снабдяването с изпълнителен титул на ответника по отрицателния установителен иск.

Такива обстоятелства в конкретния случай в исковата молба не се твърдят. В него лицето, за което се твърди, че е длъжник по едно облигационно правоотношение, може да защити правата си като оспори иск за осъждане за това вземане т.е. като ответник, но за същия липсва правен интерес от предявяването на установителен иск за несъщестуването на вземането.

Правният интерес не се обуславя и от възможността ответното дружество да се снабди с изпълнителен титул в „безспорно” производство.

Вярно било, че за “. и К. О. – Б. съществува възможността по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на сумите по двете процесни фактури.

Ищецът, обаче, като длъжник в едно евентуално заповедно производство, би могъл да възрази срещу заповедта за изпълнение и по този начин „да принуди” заявителя да установи вземането си по исков ред.

По тези съображения, съдът районинят съд счел за неотстранени нередовностите на исковата молба, а предявеният с нея иск е недопустим.

При гореустановеното въззивната инстанция намира, че атакуваното определение е правилно и е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, установени от нормата на чл.128 и чл.129 ГПК.

При безсъмнено установеното /няма спор и от страна на жалбоподателката/, че констатираните нередовности от съда в предходното негово определение не са отстранени в установения от ГПК срок, постановеният правен резултат е правилен.

След като въпреки дадените изрични указания на съда по делото не е внесена следващата се ДТ и не е представено доказателство за такова действия, процесуалната уредба е установила като правна последица от това процесуално бездейстиве на страната връщането на исковата й молба.

Такава правна последица е предвидена и в случаите, в които исковата молба не е подписана от законен представител или надлежно упълномощен такъв на дружество – ищеца, както и при липса на правен интерес от предявяване на съответната искова претенция.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че в случая не е налице и основание за продължаване на срока за отстраняване на първата от посочените нередовности, доколкото дружеството ищец няма законен представител от повече от четири години, а и да бъде назначен такъв за в бъдеще, неговите правомощия ще са занапред във времето и не биха могли да се отнесат към предходни действия.

Въззивната инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд за липсата на конкретен правен интерес в случая от предявяване на отрицателна установителна претенция у ищеца, и за избягване на излишно приповтаряне на същите препраща към тях по реда на чл.272 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 с.к.

Като е съобразил горното при постановяване на атакувания акт районният съд е приложил правилно процесуалния закон и актът му следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на осн. чл.278 ГПК, във вр. с чл.129, ал.2-3 от с.к. Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4456/16.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1141/2012 г. по описа на РС Р.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: